Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2555 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Б.К.” ЕООД, твърди, че в
негова тежест е възникнало изискуемо публичноправно задължение за заплащане на годишен
корпоративен данък за 2019 г. в размер на 3 349, 80 лв. Заявява, че към момента
има и изискуеми задължения към негови кредитори по сключени търговски сделки в
общ размер от 26 159, 56 лв. Посочва, че не разполага с парични средства и с
други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения. Счита,
че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Твърди,
че е в състояние и на свръхзадълженост. С оглед на това моли съдът да обяви
неплатежоспособността му или свръхзадължеността му, в зависимост от това кое от
двете състояния е настъпило на по-ранна дата, както и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед горното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали някои от задълженията по търговски сделки и публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.
За да се произнесе по това дали в тежест на молителя „Б.К.” ЕООД е възникнало публичноправно задължение, съдът съобразява, че по делото от това дружество е съставен и представен списък на кредиторите, в който то е направило изрично изявление, с което признава, че в негова тежест е възникнало задължение към държавата за заплащане на корпоративен данък за 2019 г. в размер от 3 349, 80 лв. Обстоятелството, което се признава от молителя в настоящото производство, е неизгодно за него, тъй като той е длъжник по задължението, което заявява, че е възникнало в негова тежест и следователно неговото признание има доказателствена стойност.
По делото са събрани доказателства, от които се установява, че „Б.К.” ЕООД е направил и извънсъдебно изявление, с което е признал, че в негова тежест е възникнало описаното парично задължение към държавата. Това е видно от заключението на изготвената в производството съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице след извършена проверка е направило извод, че задължение за заплащане на данък по ЗКПО е надлежно осчетоводено в счетоводството на молителя към 31.12.2019 г. Отразяването на паричното задължение към държавата в счетоводството на длъжника по него, е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният е признал факта на неговото съществуване към 31.12.2019 г., към който момент то не е погасено чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задълженията.
Вземането на държавата за получаване на данък представлява по своя характер публично държавно вземане, доколкото е определено като такова с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Това публичноправно задължение на молителя е пряко свързано с търговската му дейност, тъй като корпоративният данък, който е начислен е такъв, с който е обложена печалбата на юридическото лице в резултат на дейността, която то извършва по занятие.
Предвид изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „Б.К.” ЕООД е възникнало публичноправно задължение към държавата за заплащане на корпоративен данък в размер на 3 349, 80 лв., както и че това задължение е свързано с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което то е от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за неговото изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посоченото публичноправно задължение е изискуемо към 31.12.2019 г., тъй като това обстоятелство е изрично признато от молителя, който е длъжник по него, с действията му по осчетоводяване на задължението като краткосрочно в Годишния финансов отчет за 2019 г.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Б.К.” ЕООД е възникнало публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност, което е изискуемо, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както това свое публично задължение, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2015 г. балансовата стойност на всички притежавани от „Б.К.” ЕООД краткотрайни активи е 16 000 лв., а към 31.12.2016 г. е 72 000 лв., Вещото лице е констатирало, че към тези дати съгласно записванията в счетоводството на молителят той е имал краткосрочни задължения, които са в размер на 7 000 лв. към 31.12.2015 г. и в размер на 32 000 лв. към 31.12.2016 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на „Б.К.” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на молителя трябва да се вземе предвид стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения съгласно записванията във финансовите му отчети, без да се извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължения на „Б.К.” ЕООД към края на финансовите 2015 г. и 2016 г. с балансовата стойност на краткотрайните му активи към същите тези моменти е видно, че вторите са в по-голям размер от първите. Това означава, че както към 31.12.2015 г., така и към 31.12.2016 г. молителят е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща за ликвидност, който за всеки от посочените отчетни периоди е над референтната стойност от 1. Следователно към края на 2015 г. и на 2016 г. търговецът „Б.К.” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.
В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия отчетен период, който е 31.12.2017 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които молителят притежава, възлиза на сумата от 46 000 лв., a към края на отчетната 2018 г. балансовата стойност на тези активи е 150 000 лв. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към тези моменти търговецът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да може да се заключи, че някои от осчетоводените като краткотрайни активи не могат да бъдат обърнати в парични средства в кратък период от време и следователно не са реално ликвидни чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на материалните запаси /продукция и стоки/ на трети лица. С оглед на изложеното, съдът намира, че при изследването на финансовото състояние на молителя към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. трябва да се вземат стойностите на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовите му отчети към посочените две дати, без да се извършва корекция на тези стойности.
Вещото лице е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет на „Б.К.” ЕООД това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, които към 31.12.2017 г. са в размер на 60 000 лв., а към 31.12.2018 г. – в размер на 196 000 лв. Не се установява към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. в тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство. Следователно при изследване на способността на ответника да погасява своите задължения към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността на краткосрочните задължения, които са възникнали в негова тежест и то трябва да се направи на база на тази стойност.
При
съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължения на „Б.К.” ЕООД
към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. с
балансовата стойността на притежаваните от дружеството към тези две дати
краткотрайни активи, е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези
факти, се налага извода, че както към 31.12.2017 г., така и към 31.12.2018 г. молителят
вече не е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите
краткосрочни съответно текущи задължения, което е видно и от стойността на
показателя за обща ликвидност, която е под минималната референтна такава от 1 –
възлиза на 0, 7667 към 31.12.2017 г. и на 0, 7653
към 31.12.2018 г. Това показва влошаване на финансово - икономическо състояние
на търговеца към края на отчетните 2017 г. и 2018 г.
Влошеното
финансово - икономическо състояние на дружеството „Б.К.” ЕООД е било налице и
през последния, изследван от вещото лице отчетен период, който приключва на
23.12.2020 г. В заключението
на изготвената СИЕ е посочено, че към 23.12.2020 г. балансовата стойност на всички
краткотрайни активи, които молителят притежава, възлиза на 23 000 лв. По делото не са представени доказателства, от
които да може да се заключи, че този търговец е придобил и други краткотрайни
активи към посочената дата.
Вещото лице, изготвило допуснатата в производството СИЕ, е констатирало, че съгласно записванията във финансовия отчет на „Б.К.” ЕООД към 23.12.2020 г., това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 35 000 лв. По делото не са представени доказателства, че към този момент в тежест на търговеца са възникнали и са станали изискуеми и други задължения към кредитори, които да не са осчетоводени. В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че всички задължения, които молителят признава, че са възникнали в негова тежест в производството, включително публичноправното задължение за заплащане на корпоративен данък, са надлежно отразени в счетоводството на дружеството-длъжник към 23.12.2020 г. като краткосрочни задължения, какъвто е и техният характер. Ето защо при извършване на анализ за това дали молителят притежава достатъчно ликвидно имущество, с което да погасява своите задължения с настъпил падеж, съдът трябва да вземе стойността на краткотрайните му активи и на краткосрочните му задължения, посочена в счетоводния баланс, изготвен към 23.12.2020г.
При съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължение на „Б.К.” ЕООД към 23.12.2019 г. от 35 000 лв. със стойността на краткотрайните активи, притежавани от този търговец към същия момент, която е 25 000 лв., се установява, че последната е по-малка. Следователно към тази дата молителят също не е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои кредитори и е във влошено финансово - икономическо състояние, което се е задълбочило спрямо периода 2017 г. – 2018 г. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към този момент е под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 6571, като тя е по-ниска от неговата стойност към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г.
В заключението на изготвената СИЕ вещото лице е направило извод, че към 31.12.2019 г. балансовата стойност на притежаваните от ответника краткотрайни активи е равна на стойността на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения /стойността на активите възлиза на 36 000 лв. и тази на задълженията е също 36 000 лв./. Това означава, че към края на отчетната 2019 г. „Б.К.” ЕООД е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати всички свои краткосрочни съответно текущи задължения. Това състояние обаче е продължило само една единствена година – то не е съществувало през предходните два изследвани периода и не се е запазило през следващата отчетна година, завършваща на 23.12.2020 г. Ето защо трябва да се приеме, че констатираното подобряване на финансовото състояние на молителя е инцидентно и не показва трайна тенденция, въз основа на която да бъде заключено, че той е в добро финансово състояние.
След като „Б.К.” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., както и към 23.12.2020 г., то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства, с които да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на молителят да изпълнява своите изискуеми задължения за посочения период е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
В производството не са представени доказателства, че след 23.12.2020 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, дружеството-молител е придобило някакви бързо ликвидни активи или е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. С оглед на това трябва да се приеме, че липсват основания да се счита, че съществува каквато и да е вероятност търговецът да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения и през настоящата финансова година, особено предвид направеното в съдебно заседание изявление на процесуалния представител на молителя, че към момента вече не извършва търговска дейност. Това означава, че посоченото състояние има характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Б.К.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Б.К.” ЕООД, трябва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Съдът намира, че в производството се доказва, че към 29.11.2018 г. молителят е имал изискуемо задължение към свой кредитор, което не е изпълнил. Това е задължението за заплащане на възнаграждение за доставени и монтирани дървени къщи в размер на 24 816, 46 лв. без ДДС съответно 29 776, 75 лв. с ДДС, което е възникнало в негова тежест към дружеството „Е.Х.“ ООД въз основа на сключен между тези правни субекти договор за изработка. В подадената по делото молба от 21.01.2021 г. „Б.К.” ЕООД, който е длъжник по описаното парично задължение, е признал, че то е възникнало, че крайният падеж, на който е уговорено то да бъде изпълнено, е 28.11.2018 г., както и че то не е погасено нито на падежа, нито към момента на сезиране на съда с молбата по чл. 625 ТЗ. Посочените факти са неизгодни за молителя в процеса, поради което направеното от него признание на тяхното настъпване се ползва с доказателствена стойност и съдът следва да приеме, че от него се доказва, че те са се осъществили. Следователно към 29.11.2018 г. молителят е имал изискуеми задължения към свои кредитори, които са на значителна стойност от 29 776, 75 лв. и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите краткосрочни задължения към всички кредитори.
Същевременно, в производството се доказа, че още към 31.12.2017 г. „Б.К.” ЕООД не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като това състояние се е запазило и към 31.12.2018 г., което означава, че то е било налице и към 29.11.2018 г., когато търговецът е имал и изискуемо задължение към свой кредитор – към „Е.Х.“ ООД. По делото липсват данни, от които да се направи извод, че това състояние на молителя е трайно преодоляно за времето след 29.11.2018 г. до края на устните състезания по настоящото дело, т.е. до 17.03.2021 г., както и такива, от които да е видно, че то може да бъде преодоляно през следващия отчетен период и че ликвидността на предприятието може да достигне до препоръчителните стойности. Ето защо и 29.11.2018 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата трябва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
Съдът е длъжен да разгледа и дали по делото се доказва да са налице предвидените в закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на второто кумулативно заявено от молителя основание за това, а именно наличие на състояние на свръхзадълженост на „Б.К.” ЕООД по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и дружеството-молител. То е налице тогава, когато паричните задължения в пасива на дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му, определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т.д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I т.о.
От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо притежаваните от молителя краткотрайни и дълготрайни активи към 31.12.2015 г. са с балансова стойност от 16 000 лв., към 31.12.2016 г. – от 84 000 лв., към 31.12.2017 г. - от 56 000 лв., към 31.12.2018 г. - от 150 000 лв., към 31.12.2019 г. - от 36 000 лв. и към 23.12.2020 г. - от 23 000 лв. Към тези дати балансовата стойност на всички парични задължения, които са възникнали в тежест на търговеца, които са само краткосрочни по своя характер, възлизат на 7 000 лв. към 31.12.2015 г., на 57 000 лв. към 31.12.2016 г., на 60 000 лв. към 31.12.2017 г., на 196 000 лв. към 31.12.2018 г., на 36 000 към 31.12.2019 г. и на 35 000 лв. към 23.12.2020 г. При съпоставяне на тези две стойности е видно, че към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. „Б.К.” ЕООД е притежавало достатъчно активи, с които да покрива всички възникнали в негова тежест задължения и следователно не е било в състояние на свръхзадълженост. Към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., както и към 23.12.2020 г. обаче молителят вече не е притежавал достатъчно имущество за удовлетворяване на своите кредитори, както с изискуеми, така и с неизискуеми вземания. Ето защо към посочените дати това дружество е било в състояние на свръхзадълженост. Не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че това състояние е трайно преодоляно, като това не е станало през 2019 г., тъй като въпреки че към края на тази година стойността на притежаваните от молителя активи е равен на възникналите в негова тежест задължения, то тази тенденция не се е запазила през 2020 г., през която отново общият размер на неговите краткотрайни и дълготрайни активи е по-нисък от този на краткосрочните и дългосрочните му задължения. Не се установява това състояние да е преодоляно и след 23.12.2020 г., когато е било налице, поради което съдът счита, че съществува към края на устните състезания пред настоящата инстанция.
За начална дата на свръхзадължеността следва да бъде определена датата 31.12.2017 г., която е първата, към която по делото се установява със сигурност, че активът на дружеството е на стойност, която не е достатъчна, за да бъдат погасени всички възникнали в негова тежест парични задължения с настъпил и с ненастъпил падеж.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е както неплатежоспособен, така и свръхзадължен търговец, като доколкото началната дата на свръхзадължеността е по-ранна от тази на неплатежоспособността, то по отношение на това дружество следва да бъде открито производство по несъстоятелност на основание свръхзадълженост и за негова начална дата да се определи 31.12.2017 г.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Б.К.” ЕООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че в производството се установява, че към момента това дружество не разполага с достатъчно парични средства, с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 17.03.2021 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Б.К.” ЕООД в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 19.03.2021 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 02.04.2021 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „Б.К.” ЕООД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в свръхзадълженост, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „Б.К.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Б.К.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността 31.12.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Б.К.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „Б.К.” ЕООД, с
ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.К.” ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА
производството по т.д. № 2555/
2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Б.К.” ЕООД и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество
или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване
на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която
е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „Б.К.” ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията
не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА „Б.К.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: