№ 13
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:К. Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от К. Ст. Петров Гражданско дело №
20221100112477 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с предявени от Н. Л. П. срещу В. Г. И., с който се иска да се признае
за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот с
идентификатор 68134.1003.189.1.43, представляваща апартамент № 43, находящ се в гр.
София, Столична община, район Триадица, ж. к. *******, с площ от 65.66 кв. м., заедно с
избено помещение № 20 с площ от 3.75 кв. м. и 3.874 % ид. ч. от общите части на сградата.
Ищецът твърди, че имотът бил собственост на ответника преди да сключат
граждански брак на 30.05.1992 г. След прекратяване на гражданския брак на 20.12.2004 г.
съдът постановил възлагане на семейното жилище на ищеца до навършване на пълнолетие
на дъщерята на страните. От тогава ищцата живеела в жилището. Дъщерята на страните
навършила пълнолетие на 17.05.2012 г. като до датата на подаване на исковата молба били
изминали повече от 10 години. Ищецът счита, че от навършване на пълнолетие на дъщерята
на страните владее имота явно, открито, непрекъснато и необезпокоявано. Всички партиди
за имота се водили на името на ищеца. Моли да се признае за установено спрямо ответника,
че е собственик на посочения имот на основание давностно владение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва иска. Твърди,
че ищецът никога не е владял имота. От 1993 г. до 2005 г. ищецът обитавал апартамента
като съпруга на ответника, след това до 27.05.2012 г. Н. Л. П. живяла в имота по силата на
бракоразводното решение. От 2012 г. до 2020 г. Н. Л. П. обитавала имота заедно с дъщеря
си Ю. И.а собственик на имота с нейно съгласие. Партидите за парно и вода се водили на
имота на ищеца с оглед необходимостта тя да поеме разходите за обитаването на имота.
Твърди, че партидата за ток била на негово име, а Н. Л. П. никога не била плащала данък
1
сгради и такса смет за имота. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна съдът намира следното:
От нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ от 12.11.1983 г. на нотариус при СРС е
признат В. Г. И. за собственик на апартамент № ******* в гр. София, ж. к. *******, с площ
от 65.66 кв. м., заедно с избено помещение № 20 и 3.874 % ид. ч. от общите части на
сградата.
С решение от 20.12.2004 г. по гр. д. № 3474/2004 г. на СРС е прекратен брака между
Н. Л. П. и В. Г. И., сключен на 30.05.1992 г., като е предоставено ползването на семейното
жилище с адрес гр. София, ул. ******* на Н. Л. П. за срок до пълнолетие на детето Ю. В.
И.а.
Установява се от дубликат на удостоверение за раждане от ******* г., че Ю. В. И.а,
ЕГН **********, с майка Н. Л. П. и баща В. Г. И., е родена на ******* г. Ю. В. И.а е
навършила пълнолетие на 27.05.2012 г.
С Нотариален акт за дарение № 45, том I, рег. № 2634, дело № 39/2019 г. от
28.06.2019 г. при Светлана Златарова – нотариус с район на действие СРС В. Г. И. е дарил на
дъщеря си Ю. В. И.а, следния недвижим имот - Апартамент № 43 /четиридесет и три/,
находящ се в град София, Столична община, район „Триадица“, в жилищна сграда - блок 7
А /седем А/, предишен номер 7а-8а /седем а- осем а/. в ж. к. „*******“, на седми етаж на
сградата, във вход „Б“, със застроена площ от 65,66 кв.м. /шестдесет и пет цяло и шестдесет
и шест стотни квадратни метра/, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения,
при съседи, съгласно Нотариален акт -стълбище, Е.Г.А., двор. М.С.М., заедно с избено
помещение № 20/ двадесет/, с площ по данъчна оценка от 3,75 кв.м. /три цяло и седемдесет и
пет стотни квадратни метра/, при съседи съгласно Нотариален акт: коридор, Е.Г.А., М.С.М.,
заедно е 3, 874 % /три цяло осемстотин седемдесет и четири хилядни процента/ идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата, и който апартамент съгласно данните в
Схема № 15-470002/29.05.2019 г. представлява самостоятелен обект с идентификатор
68134.1003.189.1.43 с адрес ; гр. София, район „Триадица“, ж. к. ******* /*******
/четиридесет и три/. с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 /едно/, с
посочена в документа площ от 65,66 кв.м. /шестдесет и пет цяло и шестдесет и шест стотни
квадратни метра/, намиращ се в сграда 1 /едно/, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1003.189 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
хиляда и три, точка, сто осемдесет и девет/ с прилежащи части: мазе № 20 /двадесет/ и 3,874
% /три цяло осемстотин седемдесет и четири хилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж.
68134.1003.189.1.44, 68134.1003.189.1.42, под обекта: 68134.1003.189.1.40, над обекта :
2
68134.1003.189.1.46.
С Нотариален акт за дарение № 36, том I, рег. № 2047, дело № 34/2021 г. от
21.06.2021 г. при Светлана Златарова – нотариус с район на действие СРС Ю. В. И.а е
дарила на баща си В. Г. И., следния недвижим имот - Апартамент № 43 /четиридесет и три/,
находящ се в град София, Столична община, район „Триадица“, в жилищна сграда - блок 7
А /седем А/, предишен номер 7а-8а /седем а- осем а/. в ж. к. „*******“, на седми етаж на
сградата, във вход „Б“, със застроена площ от 65,66 кв.м. /шестдесет и пет цяло и шестдесет
и шест стотни квадратни метра/, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения,
при съседи, съгласно Нотариален акт -стълбище, Е.Г.А., двор. М.С.М., заедно с избено
помещение № 20/ двадесет/, с площ по данъчна оценка от 3,75 кв.м. /три цяло и седемдесет и
пет стотни квадратни метра/, при съседи съгласно Нотариален акт: коридор, Е.Г.А., М.С.М.,
заедно е 3, 874 % /три цяло осемстотин седемдесет и четири хилядни процента/ идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата, и който апартамент съгласно данните в
Схема № 15-470002/29.05.2019 г. представлява самостоятелен обект с идентификатор
68134.1003.189.1.43, с адрес ; гр. София, район „Триадица“, ж. к. ******* /*******
/четиридесет и три/. с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 /едно/, с
посочена в документа площ от 65,66 кв.м. /шестдесет и пет цяло и шестдесет и шест стотни
квадратни метра/, намиращ се в сграда 1 /едно/, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1003.189 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
хиляда и три, точка, сто осемдесет и девет/ с прилежащи части: мазе № 20 /двадесет/ и 3,874
% /три цяло осемстотин седемдесет и четири хилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж.
68134.1003.189.1.44, 68134.1003.189.1.42, под обекта: 68134.1003.189.1.40, над обекта :
68134.1003.189.1.46.
Останалите писмени доказателства и свидетелските показания ще се обсъдят при
разглеждането на спора от правна страна.
От правна страна съдът намира следното:
Чл. 79 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на пет години. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 4 от
17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС регламентирания в посочената
разпоредба фактически състав на придобивната давност включва като свои елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС
в първата хипотеза на чл. 79 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в
хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението като фактическо състояние от своя страна също
се състои от два елемента, чието кумулативно наличие е абсолютно необходимо за да се
приеме, че е налице владение, а именно: обективен – упражняване на фактическа власт
върху вещта и субективен - намерението да се държи вещта като своя. Липсата на
3
субективния елемент предполага, че упражняващото фактическа власт върху конкретната
вещ лице е държател на същата, а не владелец.
Съобразно твърденията в исковата молба, ищцата твърди да е упражнявала владение
върху процесния имот за периода от 17.05.2012 г. /навършването на пълнолетие на Ю. В.
И.а/ до края на 2022 г.
Когато основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва,
че установилият фактическата власт върху имота е държател, то за да придобие омота по
давност, следва да превърне с едностранни действия държането във владение, като при спор
той носи доказателствената тежест да установи преобръщане на владението. За да промени
държанието във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот,
държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота /interversio
possessionis/, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи
възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност, поради неведение да се брани - решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. №
627/2010 г. на І г. о., решение № 291/ 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г. о., решение
№ 12/19.02.2014 г. по гр. д.№ 1840/2013 г. на ІІ г. о. и др.
По делото не се спори, че по силата на решение от 20.12.2004 г. по гр. д. № 3474/2004
г. на СРС ищцата заедно с дъщеря й Ю. В. И.а са обитавали процесното жилище. Когато при
прекратяване на брака семейното жилище, собственост на единия съпруг или на негови
близки, е предоставено временно на другия съпруг, между собственика на жилището и
съпруга, на когото то е предоставено, възникват наемни отношения. Така, до 17.05.2012 г.
между Н. Л. П. и В. Г. И. е съществувало наемно правоотношение и ищцата е била държател
на процесния апартамент. Когато държането произтича от наемно правоотношение между
собственик и наемател, като впоследствие наемателят променя намерението си и завладява
вещта, промяната следва да бъде демонстрирана по отношение на собственика, който е и
бивш наемодател. За поставяне началото на давностния срок за придобиване на имота е
необходимо държателят да започне да осъществява владение върху вещта. След
настъпването на падежа на задължението за връщане на вещта той следва да демонстрира
държането на вещта като своя спрямо лицето, на което противопоставя давностното
владение – нейния собственик, насрещна страна по облигационното задължение, комуто
дължи връщане на вещта въз основа на това правоотношение. Неизпълнението на
облигационното задължение за връщане на вещта след прекратяване на договор за наем не
представлява действие на т. нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/. За да
настъпи промяната в основанието на държането, упражнявано от наемателя, е необходимо
той да престане да държи вещта за наемодателя и да започне да я държи за себе си, като
извърши активни действия, с които отрича владението на наемодателя/лицето, предоставило
му държането/, които действия да достигнат до знанието на последния. Продължаването на
фактическата власт след изтичане на срока на договора, без извършване на други
4
съпътстващи действия, с които несъмнено се показва намерение за своене, не е достатъчно за
да се превърне държането във владение – решение № 139//16.01.2017 г. по гр. д. №
2165/2016 г. на II г. о. на ВКС. След като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне
държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се
приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява изключително за себе си да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик – решение №
41/26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г. на I г. о. на ВКС.
Спорните по делото въпроси са дали държателят е започнал да осъществява владение
върху вещта след изтичане срока на наемното правоотношение /срока за ползване на
процесното жилище по силата на съдебното решение/, както и дали ищцата е демонстрирала
намерението да придобие имота за себе си, като тези действия да са доведени до знанието на
собствениците на имота.
От разпита на свидетеля М. П. се установява, че в деня на развода В. И. казал на
ищцата, че остава да живее в жилището, за да се грижи за детето им – Ю. И.а, като когато
ответникът преценил щял да прехвърли имота на Ю. И.а. В тази връзка съдът кредитира и
показанията на свидетеля Ю. И.а, макар ценени по реда на чл. 172 ГПК, с които
свидетелката И.а твърди, че при навършването на пълнолетие се е срещнала с баща си,
който е заявил воля, че към този момент няма да предприема действия спрямо нея и нейната
майка и те могат да останат да ползват жилището. Н. Л. П. е продължила да живее в имота,
собственост на ответника след изтичане срока на действие на решението на СРС, но с
изразеното съгласие на ответника да се продължи ползването на имота. Ищцата е
извършвала търпими действия, осъществяваната фактическа власт има характеристиките на
държане, а не на владение. За да се осъществява владение е необходимо да се предприемат
едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира
намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до
знанието на собственика. В противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за
опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност
на чуждия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Освен това по делото ищцата не установява манифестиране на намерение за своене
след 17.05.2012 г. нито по отношение на В. Г. И., нито по отношение на Ю. В. И.а
/собственик на имота в периода 2019 г. – 2021 г./. Напротив от свидетелските показания на
Ю. И.а се установява, че ищцата /нейната майка/ се е зарадвала, когато е разбрала за
дарението през 2019 г. и не е изразявала несъгласие с тази сделка. Показанията на свидетеля
Н.С. са ирелевантни за крайния изход на спора. Показанията на свидетеля Спасова, че е
възприемала процесното жилище като собствено на ищцата, не е равнозначно на доказване,
че ищцата е манифестирала намерение за своене на имота спрямо собственика на имота –
5
решение № 48 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 654/2012 г. на II г. о. на ВКС. От свидетелските
показания на свидетелите Спасова и П., не се установява каквито и да са действия от страна
на Н. Л. П., с които същата по явен и недвусмислен начин да е демонстрирала намерението
да се придобие имота за себе си до знанието на собственика. От показанията на свидетеля
Ю. И.а се установява, че отношенията между страните по спора са били силно влошени, като
липсвал личен контакт между страните. Според свидетеля И.а майка й в нейно присъствие
не е изявявала воля да придобие апартамента, като винаги е твърдяла, че имотът би следвало
да е за Ю. И.а. Липсата на ключ и фактът дали ответникът посещава процесното жилище не
представлява индиция за своене на вещта от ищцата.
Действията, изразяващи се в заплащането на разходите и консумативите за
ползването на имота, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението
за своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде
преценена заедно с останалите събрани доказателства – виж решение № 108 от 30.12.2020
по гр. д. № 4611/2019 на II г. о. на ВКС, решение № 211/15.01.2018 г. по гр. д. № 481/2017 г.
на I г. о. на ВКС и решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, II г. о. на ВКС.
Извършването на действия по поддържане и ремонтиране на имота, чрез които се
обективира упражняваната фактическа власт, следва да бъде преценявано не изолирано
/сами по себе си тези действия са в интерес на ползващото се от имота лице/, а заедно с
останалите събрани по делото доказателства, като винаги е въпрос на конкретна преценка –
виж решение № 53 от 03.07.2020 г. по гр. д. № 1605/2019 г. на II г. о. на ВКС.
Поддържането и ремонтирането на имота представлява израз на задължението на
ползвателя да се грижи за имота като добър стопанин, като го ползва съобразно
постигнатото съгласие със собственика, включително и ремонтирайки и подобрявайки
имота според конкретните нужди, за които е предоставено ползването. Платените сметки за
ел. енергия, топлинна енергия, ВиК услуги, кабелна телевизия обслужват само и единствено
нуждите на ползвателя на имота. Затова, независимо от принадлежността на правото на
собственост, те се дължат и плащат от ползващия услугите - консумация на ел. енергия,
топлинна енергия, вода, телефонни услуги и т. н.
На следващо място, ищцата не ангажира доказателства за заплащане на данъци или
подобрения за процесния имот. Не се спори, че имотът е деклариран като собствен на В. Г.
И., а в периода 2019 г. – 2021 г. на Ю. В. И.а. Представени са от ответника доказателства за
заплащането на данък сгради и такса смет за процесния имот. Не се установява да са
извършвани ремонтни дейности, респ., ако са извършвани – то периода на извършването им
/дали са извършвани в релевантния процесен период след 27.05.2012 г./ и от кого са
заплащани. Заплащането единствено на суми за консумативи и обичайни разходи за имота,
които така или иначе са дължими от ползвателя, не са достатъчни за установяване на
осъществяването на владение и манифестирането на това владение. Още повече, част от
партидите на имота се водят на името на ответника, който е демонтирал СТИ на ЧЕЗ
Разпределение България АД – видно от констативен протокол № 5422697 от 25.11.2021 г., по
който начин с спряно подаването на електричество до имота.
6
Следователно не установява ищцата да е владяла процесния имот. За да промени
държането във владение, тя трябва да демонстрира явно и недвусмислено това свое
намерение по отношение на съсобственика на имота, като отблъсне владението им, каквото
намерение за своене не се доказва в производството. Оттук съдът приема, че по делото не се
установява ищцата до датата на депозиране на исковата молба в съда да е упражнявала
владение върху процесния имот, както и да е демонстрирала намерение да придобие имота
за себе си до знанието на собственика, поради което и не е придобила на основание
придобивна давност процесния имот.
Искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски. Ответникът представя списък по чл. 80 ГПК по
настоящото производство и доказателства за направата на разноски в общ размер на 4750
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е в срок възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК. Приложима е актуалната редакция на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, доколкото отговора на исковата молба, договора за правна защита и
съдействие и заплащането на адвокатското възнаграждение са от м.02.2023 г. Минималното
адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения в случая съобразно размера на актуалната данъчна оценка на имота е
4770.55 лв., поради което и възражението за прекомерност е неоснователно. Сумата от 4750
лв. следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Л. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *******
№ ******* ******* срещу В. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. ******* 1, иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че Н. Л. П.,
ЕГН **********, е собственик на следния недвижим имот - Апартамент № 43, находящ се в
град София, Столична община, район „Триадица“, в жилищна сграда - блок 7А, предишен
номер 7а-8а, в ж. к. „*******“, на седми етаж на сградата, във вход „Б“, със застроена площ
от 65,66 кв. м., заедно с избено помещение № 20, с площ по данъчна оценка от 3,75 кв. м.,
заедно е 3,874 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, и който
апартамент съгласно данните в АГКК представлява самостоятелен обект с идентификатор
68134.1003.189.1.43 с адрес ; гр. София, район „Триадица“, ж. к. „*******“, блок ******* ет.
*******. с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от 65,66
кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.1003.189 с прилежащи части:
мазе № 20 и 3,874 % идеални части от общите части на сградата, на основание давностно
владение.
7
ОСЪЖДА Н. Л. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ******* № *******
*******, да заплати на В. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. ******* 1, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4750 лв. – разноски по производството за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8