№ 741
гр. Русе, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520105441 по описа за 2021 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от
ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД твърди, че ответницата е купувач на
доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр.Русе, ул."Д." 8,
бл.“А.“, вх.1, ет.3, с абонатен № 11000100060. За периода 22.02.2020 г. -
24.11.2020 г. в този имот ищцовото дружество доставило и на ответницата
била разпределена топлинна енергия на обща стойност 246,52 лв. по 4 броя
фактури, която енергия не била заплатена. Ответницата дължала на ищеца и
лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 07.06.2021 г. в
размер на 20,84 лв. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление по
реда на чл. 410 от ГПК и по образуваното гр.дело № 3060/2021 г. по описа на
РС-Русе срещу ответницата била издадена заповед за изпълнение на
дължимите суми, лихви и разноски. Съдът дал указания на ищцовото
дружество, че следва да предяви иск относно вземането си, като в противен
случай ще обезсили заповедта за изпълнение. Ето защо претендира да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че М. ЦВ. П.
му дължи сумите: 246,52 лв. главница за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода 22.02.2020 г. - 24.11.2020 г. по 4 броя фактури, лихва за
забава в размер на 20,84 лв., законната лихва върху главницата от 08.06.2021
1
г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на съдебните
разноски в двете производства.
Ответницата, чрез назначения й на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. От
приложените документи било видно, че собственици на имота, в който е
доставяна топлинната енергия от ищеца, са М.П. и Е.Д.А., поради което
счита, че задължението следва да бъде разпределено между двамата поравно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложения нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №
104/27.11.2007 г. по описа на нотариус Румяна Падалска е видно, че
процесният имот, находящ се в гр.Русе, ул."Д." 8, бл.“А.“, вх.1, ет.3, е закупен
от ответницата М. ЦВ. П. и Е.Д.А..
На 17.11.2008 г. между ищцовото дружество и „А. С“ ООД,
представлявано от Борис Николаев Синабов, е сключен договор за
присъединяване на жилищен блок „А.“ към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Русе“ АД. Приложена е и декларация с нот.заверка на
подписите на собствениците на жилища в същия блок, с която декларират
желание да се присъединят към топлопреносната мрежа на ищеца. Относно
процесния имот декларацията е подписана само от ответницата, от което
следва извода, че само тя като съсобственик е изразила желание да ползва
услугите на ищеца.
По делото са представени 4 бр.фактури, издадени от доставчика на
топлинна енергия, с получател М.П., установяващи, че общата дължима сума
за ползваната топлоенергия за периода 22.02.2020 г. - 24.11.2020 г. възлиза на
сумата 246.52 лв., с краен срок за плащане по последната фактура - 14.01.2021
г.
За дължимата сума на 08.06.2021 г. ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 3060/2021 г. по описа на РС-
Русе, по което, предвид призоваването на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен
2
иск за вземането си.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи
следните правни изводи:
Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, страните са били
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е
имал задължението и е подавал топлинна енергия към жилището, находящо
се в гр.Русе, ул."Д." 8, бл.“А.“, вх.1, ет.3, а ответницата е била длъжна да
заплаща нейната цена.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата,
че дължимите суми за доставяната в имота топлинна енергия следва да бъдат
разпределени по равно между двамата съсобственици. Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата
на „Топлофикация Русе“ ЕАД предвиждат за откриване на партида
купувачите на топлинна енергия да представят копия от нот.акт или други
документи, удостоверяващи правото им на собственост върху топлоснабдения
имот. Цитираните ОУ, обаче, не въвеждат изискване при наличие на
съсобственост заявление да подават всички съсобственици. Такова подава
само този от тях, който ще ползва имота и съответно доставяната в него
топлинна енергия. При изразено такова желание от един от собствениците,
ищцовото дружество-продавач на топлинна енергия не може да откаже
сключването на договор само с него, който ще бъде и задълженото лице по
него за заплащане на дължимите за топлоенергията суми.
По делото са представени 4 бр.фактури, от които се установява, че
начисленият размер на задължението на ответницата за исковия период
възлиза на претендираната сума от 246,52 лева главница и 20,84 лева лихви за
забава.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният установителен иск
за дължимост на сумите по приложеното заповедно производство изцяло
основателен и като такъв подлежи на уважаване.
С оглед на изхода на делото, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски по
заповедното производство в размер на 77 лв. и в исковото производство от
325 лева – държавна такса, възнаграждение на особения представител и
юрисконсултско възнаграждение.
3
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ЦВ. П., с ЕГН
**********, от гр.Русе, ул."Д." 8, бл.“А.“, вх.1, ет.3, че дължи на
„Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, ул.“ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния
директор Севдалин Желев Желев, сумата 246,52 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия по 4 бр.фактури за периода
22.02.2020 г. - 24.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, 20,84 лева лихва за забава
върху сумата по всяка от фактурите от датата на падежа по всяка от тях до
07.06.2021 г., за което вземане по ч.гр.д.№ 3060/2021 г. по описа на РС-Русе е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА М. ЦВ. П., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул."Д." 8, бл.“А.“,
вх.1, ет.3, да заплати на „Топлофикация Русе”ЕАД, ЕИК *********, 77 лева
разноски по заповедното производство - ч.гр.д.№ 3060/2021 г. по описа на РС-
Русе и 325 лева – разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4