Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 06.07.2020 Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На трети юни Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 3124 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „В.” Е. твърди в
исковата си молба, че на
името на ответницата имало открита при него партида с № -, за имот в -, която
се откривала по заявено желание от абоната или служебно, след представяне на
документи, удостоверяващи основание за прехвърлянето й, или изготвени справки
за това. С открИ.ето й, между ищеца и абоната възниквали договорни отношения,
по силата на които ищецът се задължавал да доставя питейна вода и отвежда и
пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да
му плаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ
този на засичането, за което свое задължение абонатите били уведомени по
надлежния ред от длъжностните лица на ищеца и били задължени с чл. 33, ал. 2 от
общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
/общи условия/. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредба № 4/. Партида № - била с титуляр Д.Г.Д. и на негово име били издавани
от ищеца квитанции за ползвани услуги. След направена справка в имотния
регистър било установено, че от 26.02.2014 г. водоснабдяваният имот бил
придобит от ответницата по делото чрез замяна, поради което на основание чл.
64, ал. 2 от общите условия ищецът променил партидата на името на ответницата
по делото. За периода от 05.11.2016 г. до 05.06.2018 г. същата му дължала
228.84 лева за изконсумираната от домакинството й вода, за което задължение
били издадени 9 броя квитанции. За закъснялото им плащане от 01.01.2017 г. до
17.08.2018 г., същата му дължала и 11.91 лева лихва. Поради обстоятелството, че
в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 30 дни от датата на
изготвяне на квитанция за задължението, ответницата не била платила
задълженията си, ищецът подал до PC Стара Загора заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 4333/2018 г. и
издадена заповед № 2468/27.08.2018 г., която обаче била връчена на ответницата
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това с разпореждане от 30.03.2019 г.
заповедният съд указал на ищеца, че в едномесечен срок може да предяви иск за
вземането си, предмет на заявлението. Искането е да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 228.84 лева за главница
от неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по
квитанции издадени в периода от 05.11.2016 г. до 05.06.2018 г., с 11.91 лева
мораторна лихва от 01.01.2017 г. до 17.08.2018 г. и законна лихва върху
главницата от 23.08.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4333 по описа за 2018
г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в
заповедното производство разноски.
Ответницата М.П.Г. оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно от особеният й представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 23.08.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответницата. За разглеждането му е образувано приложеното
ч.гр.д. № 4333/2018 г. на СтРС, по което на 27.08.2018 г. е издадена исканата заповед,
която е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
на 11.06.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото
процесните искове, които поради това се смятат предявени на 23.08.2018 г.,
когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение
срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
От представените от
ищеца квитанции, преценени съвкупно с т. 1 от заключението на назначената по
делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства, се установява несъмнено, че третото лице Д.Г.Д. е било собственик
на процесния водоснабден имот в -, и като такъв е бил потребител по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, и е имал открита при ищеца партида с номер 0- за
доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода до и от този му имот
(л. 8-16 и 66). Последният представлява
таван, видно от представения от вещото лице карнет (л. 73). Тази
партида за този водоснабден имот се е водила при ищеца през целия исков период
от 05.11.2016 г. до 05.06.2018 г. на името на това трето лице Д.Г.Д., а не на
ответницата, видно от т. 1 на ЗСИЕ (л. 66).
Поради това всички процесни квитанции за дължимата цена на доставената за същия
исков период питейна и отведената и пречистена канална вода до и от този имот,
са издадени от ищеца и осчетоводени в счетоводството му в месеца на издаването
им, като задължение на това трето лице Д.Г.Д., а не на ответницата (л.
8-16 и т. IV-1 и 7 от ЗСИЕ, л. 66 r 67).
На името на ответницата партидата е записана служебно от ищеца едва
впоследствие на 16.08.2018 г., въз основа на съставен от негов служител
протокол от същата дата, представен от вещото лице (л. 71).
В същия протокол е вписано, че промяната на партидата е извършено не само на
името на ответницата, но и на третото лице К.С.Б., записано под нея в този
протокол, след справка в имотния регистър (л. 71).
От същата справка е видно, че с н.а. за замяна от 26.02.2014 г., не само
ответницата, но и третото лице К.С.Б., са придобили, и то не целия процесен
водоснабден имот, а само 2/3 идеални части от него, от третото лице В.Д.Д., което
следователно е останало собственик на непрехвърлената с тази замяна 1/3 идеална
част от него (л. 89). Поради това доводите
на ищеца в исковата му молба, че от представената от него справка за имота било
видно, че ответницата била след тази замяна едноличен собственик на този водоснабден
имот за исковия период, и поради това той имал право служебно да смени на нейно
име партидата за същия имот на основание чл. 64, ал. 2 от общите му условия, и
да иска от нея да му плати неплатените задължения за доставената до същия имот
вода за исковия период, са неоснователни (л. 2). Въпреки
това ищецът е променил служебно в счетоводството си, само на името на
ответницата, процесната партида, въз основа на същия протокол от 16.08.2018 г.,
видно от т. 1 ЗСИЕ.
Този факт обаче в
случая е без правно значение за изхода на делото, защото не на нейно име, а на
името на третото лице Д.Г.Д. ищецът е открил и е поддържал тази партида за
процесния водоснабден имот за целия исков период от 05.11.2016 г. до 05.06.2018
г., като именно на това трето лице е издал и осчетоводил след това за плащане в
счетоводството си в месеца на издаването им процесните квитанции за неплатената
цена на доставената за същия период до този имот вода (л. 8-16). А
при това положение следва да се приеме, че именно между това трето лице Д.Г.Д. и
ищеца е бил сключен, при представените от ищеца, влезли в сила и действащи от
27.09.2014 г., публично известни общи условия (л. 76-87) - договор за
предоставяне на ВиК услуги, по който ищецът се задължил да доставя питейна и
отвежда и пречиства канална вода до и от този водоснабден имот/таван на това трето
лице, за което му е открил на негово име горепосочената партида, а то се е задължило
да му ги плаща ежемесечно, в 30 -дневен срок от датата на фактурирането им - чл.
2, т. 2 и чл. 6, т. 6, във вр. с чл. 33, ал. 2 от общите условия, при които е
сключен е този договор, който няма данни по делото да е бил прекратяван през
целия исков период от 05.11.2016 г. до 05.06.2018 г.
Вярно е, че в представения
от пълномощника му в съдебно заседание протокол от 17.08.2018 г. за отписване
на абонат от съдебно дирене, служител на ищеца е вписал, че това трето лице Д.Г.Д.
е починало (л. 92). Но също така е вярно,
че ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не представи и по делото няма данни
кога е настъпил този факт, респективно да е настъпил през исковия период (чл.
154, ал. 1 ГПК). А този факт е част от гражданското състояние на едно лице.
Поради това може да бъде несъмнено доказан само с официален документ по чл.
178, ал. 1 ГПК (акт за смърт/удостоверение за наследници),
какъвто ищецът не е представил. При това положение обаче, не ответницата, а това
трето лице Д.Г.Д. е носило пред ищеца до смъртта си, договорна отговорност за
плащането на процесните вземания за неплатената цена от 228.84 лева на
доставената за исковия период от 05.11.-2016 г. до 05.06.2018 г., до процесния му
водоснабден имот, питейна, и отведена и пречистена канална вода, по квитанциите,
издадени от ищеца на негово име, по процесната партида с № 0-, с 11.91 лева мораторна
лихва от 01.01.2017 г. до 17.08.2018 г. за забава в плащането й. А това е така
защото по делото няма данни да е бил прекратяван до смъртта му, респективно и
за исковия период, сключения между същото трето лице и ищеца, при посоченните
общи условия, горепосочен договор за извършване на тези ВиК услуги до този
имот. А при това положение, въпреки че по делото се установява от посочената
справка, че след замяната от 26.02.2014 г., ответницата и третото лице К.С. също
са били през същия период съсобственици на този имот (придобили с тази замяна
2/3 идеални части от него), след като не ответницата,
а това трето лице Д.Г.Д. е сключило с ищеца договора за водоснабдяването му, не
тя, а същото трето лице, а след смъртта му - приелите наследството му негови
наследници (чл. 60, ал. 1 ЗН), дължат на ищеца
исковите суми. Защото договорът има действие между страните по него, а спрямо
трети лица – само в предвидените в закона случаи (чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Поради
това до прекратяването му със смъртта на това трето лице Д.Г.Д., е негово, а не
на ответницата и третото лице К.С.Б., въпреки, че са били от 26.02.2014 г., негови
съсобственици на същия имот, облигационното задължение да плати на ищеца същите
суми, а след смъртта на това трето лице Д.Г.Д., това задължение тежи на
приелите наследството му негови наследници, а не и на ответницата (чл.
60, ал. 1 ЗН, чл. 62, ал. 1 и 2 от общите условия на този договор, и чл. 9а от
Наредба № 4/14.09.2004 г.).
Едно друго разрешение
би означавало да се приеме, че неизплатените цени на извършените от ищеца през
исковия период ВиК услуги до процесния водоснабден имот, по сключения за извършването
им с третото лице Д.Г.Д. и непрекратен до смъртта му (която няма данни по
делото да е настъпила през исковия период) - договор за
предоставянето им, макар да имат чисто облигационен характер, следват водоснабдения
имот. А е известно, че само вещните права следват вещта. Всички останали
свързани с нея права и задължения (включително и облигационните), трябва
да бъдат изрично прехвърлени по предвидения в чл. 99 и чл. 102 ЗЗД ред - с
договор за цесия/заместване в дълг (в този смисъл ТР 37-1984-ОСГК, Р 509-1958-III г.о.
и Р 223-1997-5 чл.с.). А по делото
няма данни процесните задължения на третото лице Д.Г.Д.
(или
приелите наследството негови наследници) към ищеца по договора
им за доставка на ВиК услуги до процесния водоснабден имот, да са били прехвърляни
до смъртта му, на ответницата, нито последната да е замествала същото трето
лице/приелите наследството му негови наследници в тези му задължения към ищеца
по договора им за предоставянето им. В този смисъл е и клаузата на чл. 64, ал.
1 от общите условия на ищеца, според която, ако предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него
до датата на открИ.е на партидата на новия собственик или ползвател, съобразно
предоставения акт за собственост или право на ползване (л. 81).
Този извод не търпи
промяна и от сочената от ищеца в исковата му молба клауза на чл. 64, ал. 2 от
същите общи условия, въз основа на която той е сменил служебно на 16.08.2018
г., след исковия период от 05.11.2016 г. до 05.06.2018 г., процесната партида
на имота на името на ответницата, според която клауза, В и К операторът може да
открие партида въз основа на документ, удостоверяващ собствеността и правото на
ползване на имота на новия собственик или ползвател. Не само защото ответницата
не е придобила със замяната на 26.02.2014 г. целия процесен водоснабден имот, а
само 2/3 идеални части от него заедно с третото лице К.С.Б. (л.
90). Останалата 1/3 идеална част от правото му на собственост,
не е придобита от тях, а е останала собственост на прехвърлителя В.Д.Д., който
вероятно (с оглед бащиното и фамилното му име) е наследник (син)
на титуляра на партидата при ищеца на същия имот и негов собственик до смъртта
си - Д.Г.Д. (л. 66 и 89). Но и защото, дори и
ответницата да бе придобила с тази замяна целия процесен водоснабден имот, след
като нито тя, нито бившият му собственик Д.Г.Д./приелите наследството му негови
наследници, са уведомили ищеца за същата промяна на собствеността му в срока по
чл. 61, ал. 1 от общите условия, то ищецът има право съгласно чл. 64, ал. 1 от
общите условия да търси плащането на процесните суми за доставената до този
имот вода до смяната на партидата му на 16.08.2018 г. на името на ответницата,
тоест и за исковия период от 05.11.2016 г. до 05.06.2018 г., не от ответницата,
а от предишния му собственик Д.Г.Д. или от приелите наследството му негови
наследници в случай, че смъртта му е настъпила преди или през исковия период, и
поради това те, а не ответницата, са го заместили в договора му с ищеца за
водоснадбяването му (чл. 64, ал. 1 ОУ, л. 81).
Само на това основание
ответницата не е материалноправно легитимирана да отговаря за плащането на
процесните вземания. Поради това исковете на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване на тяхната дължимост от нея, се явяват недоказани още в своето
основание и следва поради това да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни
така, както са предявени, без преди това да бъде обсъждани и останалите
предпоставки за уважаването им, както и по отношение на техния размер, защото
това се явява безпредметно.
При този изход на
делото, само ответницата има право да иска да й бъдат присъдени сторените по
делото и в заповедното производство разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Поради това съдът не се произнася по възражението на особеният й представител
за прекомерност на платенотото от ищеца адвокатско възнаграждение. В делото
обаче няма данни ответницата да е сторила разноски, нито е налице нейно искане
за присъждането им, поради което такива не й се присъждат (чл.
78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „В.” Е., с ЕИК -,
със седалище и адрес на управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на М.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***,
че му дължи сумата от сумата от 228.84 лева за главница от неплатена цена на
доставена питейна и отведена и пречистена канална вода от 05.11.2016 г. до
05.06.2018 г., с 11.91 лева мораторна лихва от 01.01.2017 г. до 17.08.2018 г. и
законна лихва върху главницата от 23.08.2018 г. до изплащането й, за изпълнение
на които парични задължения е издадена заповед № 2468/27.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4333 по описа за
2018 г. на Старозагорския районен съд, както и искането на „В.” Е. за
присъждането на сторените по делото и по по ч.гр.д. № 4333 по описа за 2018 г.
на Старозагорския районен съд разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: