О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
05.10.2017 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
закрито заседание на пети октомври 2017 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 2133 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по иск на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД – в ликвидация – гр. Пазарджик срещу „Имеа“
ООД – Пазарджик за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 843,27
лв., от които 774,55 лв. главница и 68,72 лв. лихва за забава. Сумата
представлява стойност на В и К услуги по фактури, издадени в периода между 04.04.2013 г. и 28.02.2017 г. Претендира се и законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска – 12.06.2017 г.
В исковата молба се заявява, че по
силата на договор от 29.01.2003 г. са налице договорни отношения между ищеца и
ответника (към този момент дружеството ответник е носело наименованието „Компекс“ ООД). Ответникът е титуляр на партида с абонатен
номер ********* с адрес: ул. „Златица“ № 1 в гр. Пазарджик. Макар че е
ползвал услугите на ищеца в посочения период, ответникът не е заплащал
дължимата цена.
Представят се писмени доказателства във
връзка с качеството на наследници на ответниците и договор за ползване на В и К
системи, сключен през 2008 г. между ищеца и наследодателката.
Постъпил е отговор от ответника, който
оспорва иска като неоснователен. Заявява, че в исковата молба не се сочи на кой
адрес са предоставяни услугите, а ответникът от години е преустановил
производствената дейност в цеха си на ул. „Златица“ 1 и поради това не потребява вода на този адрес. Не става ясно от исковата
молба още и защо ищецът не е преустановил подаването на вода, след като от
години не било плащано. Заявява още, че в исковата молба не се сочи и какви
конкретни услуги са предоставени, какви количества вода са потребени
за съответния месец, какви са били показанията на водомера. Заявява, че
съществува разлика между предоставянето на неизвестни до момента услуги и ползването
на питейна вода, също в неизвестно количество. Прави възражение за погасяване
по давност на част от задължението – става дума за периодични плащания, които
се погасяват с 3-годишна давност. Ответникът заявява, че оспорва истинността на
представената с исковата молба счетоводна справка, която освен че е с
неизвестно авторство, е и неразбираема.
Искът е с правна квалификация по чл. 79,
ал. 1 във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите – претендира се
заплащане на цената на водоснабдителни и канализационни услуги, извършени от В
и К оператор на потребители.
В тежест на ищеца е да докаже доставянето
на услугите, в това число количествата вода, както и определянето на цената
съобразно действащите правила.
Представената от ищеца счетоводна
справка не е подписана от представител на ищеца, но дори да беше, тя не би
обвързвала съда и страните да приемат, че удостовереното в нея е вярно – в нея
са отразени изгодни за ищеца факти и тя не може да служи като доказателство за
тях. По тази причина изявлението на ответника, че оспорва истинността и, не
води до откриване на производство по чл. 193 от ГПК и не изисква каквито и да
било действия от страна на съда или на страните. Съдът намира, че не е необходимо
да бъде изискван оригиналът на справката, тъй като в него не се съдържа нищо
различно от съдържащото се в представеното копие.
По изложените съображения и на осн. чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представените от ищеца с исковата
молба писмени доказателства.
Указва на ищеца, че следва в едноседмичен
срок от съобщението да довнесе по сметката на съда държавна такса от 50 лв.,
тъй като са предявени два отделни обективно съединени иска – за главницата и за
лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и по всеки от тях се дължи
минималната такса от 50 лв. При невнасяне производството ще бъде прекратено.
Оставя без уважение искането на
ответника за задължаване на ищеца да представи оригинала на счетоводната
справка.
Насрочва съдебно заседание на 27.10.2017
г. от 11,30 ч.
Препис от определението да се изпрати на
страните, а на ищеца – и от отговора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: