ПРОТОКОЛ
№ 283
гр. Варна, 12.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Г.
СъдебниПавлин Хр. В.
заседатели:Живко Д. Русев
при участието на секретаря Г. Г. Славова
и прокурора Г. Н. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Г. Наказателно дело от
общ характер № 20243100200911 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
Г. П. Т., редовно призован, явява се лично и с адв. Р. Ж., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
Н. К. Н., редовно призован, явява се лично и с адв. И. Т., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
Я. Г. Г., редовно призован, явява се лично и с адв. П. В., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
П. П. Ц., редовно призован, явява се лично и с адв. П. Д., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
П. Г. Н., редовно призован, явява се лично и с адв. С. И., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Г. З. И., редовно призован, не се явява.
Н. ЗДНРАВКОВ И., редовно призован, се явява
Х. Й. К., редовно призован, се явява.
М. Д. Л., редовно призован, се явява.
Г. С. М., редовно призован, уведомен по телефона, не се явява.
Р. М. Я., редовно призован, се явява.
М. И. А., редовно призован, се явява.
С. Г. Г., редовно призован, се явява.
П. Г. К., редовно призован, се явява.
1
Х. Е. А., редовно призован, не се явява.
Д. И. К., редовно призована, се явява.
Д. Г. Г., редовно призован, се явява.
Т. П. П., нередовно призован, не се явява. Призовката до същия не е
връчена, поради обстоятелството, че лицето е в продължителен болничен.
ВЕЩИ ЛИЦА:
Ф. Н. Ф., редовно призован, се явява.
Д. И. И., нередовно призован, не се явява. Лицето е отказало да приеме
призовката, тъй като вече е пенсионер.
Явява се А. Александровна И.- преводач.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са нА.це процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната
зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля М. Д. Л. и сне
самоличността й- г., без родство с подсъдимите. Предупредена за
отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Разпитът се провежда с помощта на преводача А. Ал. И..
СВИД. М. Д. Л.: Това се случи преди две години и не помня нищо.
Дадох показания в ОСлС след като се случи това. Близо до Гранд мол беше
мястото, където дадох показанията. Не съм давала 50 лева на полицай при
проверка.
На въпроси на прокурора:
Да, управлявах автомобил „RAV4“. За автомобила не е имало проблем
със застраховка „Гражданска отговорност“. Бях спряна от полицейските
служители в кв. Виница. Когато ме спряха, помислих, че нещо не е наред с
колата. Първо се обадих на жената, която направи моята застраховка. Обадих
й се, но тя не вдигна телефона. Аз си плащах всичко, което е необхоД. за
застраховката. С. я познавам, ходим с нея на йога заедно. В деня на проверката
говорих със С.. Не помня точно какво си говорихме. Само попитах какъв е
2
този мъж, който ме спира, какво иска от мен. Не разбрах какво искат от мен.
Съпругът на С. го познавам, защото е също от Англия. Не помня при
разговора да съм чула гласа на съпруга на С..
На въпроси на адв. Т.:
На автомобила, който управлявах към 2022г., авТ.тично се включваха
светлините. При проверката помислих, че нещо е счупена колата. От
разговора с полицейските служители не помня нищо, дадох показания в
полицията. Не разбирах какво ми говорят, затова реших да се обадя на
жената, която да ми помогне за превода. Но тя не ми вдигна телефона, защото
беше на лекции. Не помня да съм давала на полицейските служители пари при
проверката.
На въпроси на адв. Ж.:
От хората в залата познавам само възрастния мъж. Другите хора не ги
познавам. В деня на проверката бяха в униформа. Не помня дА. са се
представяли по имена.
ПРОКУРОРЪТ: Доколкото свидетелката на няколко пъти заяви, че не
си спомня нищо и каквото е имала да каже, го е казала при проведения разпит,
видно от материА.те по делото същият се е провел на 30.03.2022г., поради
което Ви моля на основание чл. 281 НПК да бъдат прочетени показанията на
свидетелката.
АДВ. Т.: По ал.5 не даваме съгласие. По ал. 4 моля да не четем целите
показания, тъй като свидетелката отговори на редица от въпроси, единствено
следва да се прочетат само моментите, в които тя каза, че не си спомня. Те са
съществени. На всичко останало свидетелката отговори в показанията си като
хронология. Не си спомня един или два съществени елемента.
На основание чл. 281, ал.7 НПК СЪДЪТ разяснява на подсъдимия Н.
К. Н., че прочетените показания на св. М. Д. Л. могат да се ползват при
постановяване на присъдата.
АДВ. Т.: Не даваме съгласие за прочитане показанията на свидетелката
по чл. 281, ал.4 НПК.
АДВ. И.: Предоставям на съда.
АДВ. Ж.: Предоставям на съда.
АДВ. В.: Предоставям на съда.
АДВ. Д.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на прокурора и становищата на
страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля М. Д. Л.
от 30.03.2022г., дадени на Досъдебно производство № 161/2021г. /том 3, лист
37-38/.
Предвид горното и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля М. Д. Л., обективирани
в Протокол за разпит на свидетел от 30.03.2022г., находящи се на лист 37 – 38,
том 3 от Досъдебно производство № 161/2021г.
Прочетоха се!
СВИД. М. Л.: Преди да се обадя на С., се обадих на жената за
застраховката, за да види дА. всичко е наред със застраховката на колата ми.
Това беше в 14:31 часа. Не получих никаква бележка за сумата от 50 лева,
която дадох. След като дадох парите, разбрах, че мога да си тръгна.
Това, което прочетохте, е вярно. Много се извинявам, не помня, това
беше отдавна.
Съдът предявява на свидетелката Протокол за разпит на свидетел от
30.03.2022г. /лист 37-38 от досъдебното производство/.
СВИД. Л.: Подписът под протокола, който ми прочетохте, е моят,
навсякъде е моят подпис.
На въпроси на адв. Ж.:
Не си спомням на кого ги дадох парите. Не помня дА. в полицията са ми
показвА. снимки.
На въпроси на адв. Т.:
Парите бяха една банкнота. Дадох парите, но не помня на кого. Когато
дадох парите на единия полицай, другият беше до него. В себе си носех само
50 лева и 20 лева. Разбирам какво е фиш, не разбирам когато трябва да
плащам и не получавам никаква бележка за това.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните свидетелят напуска залата.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да допуснете промяна в реда на съдебното
следствие, като изслушате първо експерта, който има служебна работа, след
което свидетелите.
АДВ. Ж.: Не възразявам.
АДВ. Т.: Не възразявам.
АДВ. В.: Не възразявам.
АДВ. Д.: Не възразявам.
АДВ. И.: Не възразявам.
СЪДЪТ, със съгласието на страните променя хода на съдебното
следствие, като ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на вещото
лице Ф. Н. Ф.ов и сне самоличността му: г., неосъждан, работи, с висше
образование, без родство със страните.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Обещава да даде заключение по съвест и знание.
На основание чл. 282 от НПК съдът прочете се заключението на
вещото лице Ф. Н. Ф.ов /лист. 4 и следващите, том 4 от ДП № 161/21г. на
ОСлО.
4
ВЕЩО ЛИЦЕ Ф.ОВ: Поддържам заключението.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. Ж.: Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. В.: Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. И.: Нямам въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. Г. З. И.- *** българин,
български гражданин, без родство с подсъдимите. Предупреден за
отговорността по чл. 290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СВИД. Г. З. И.: Брат съм на Н. З. Игнатиев, който е собственик на „Ай
ен джи комплекс“ ЕООД. Обади ми се през месец февруари брат ми,
разтревожен. Беше между 10:00 -11:00 часа. Отидох на пътния възел, който е
за Виница. Камионът беше спрян в посока „Св.Св. Константин и Елена“. След
разговори дадохме пари на полицая. Разговорът беше в смисъл, че полицаят
казваше колко е голямо нарушението, колко е сериозно. Беше пукнато
предното стъкло на камиона. Казаха, че проблемът е много сериозен и много
скъп, че ще спрат камиона от движение и трябва да викаме пътна помощ, за да
го транспортираме.
Говореше възрастния полицай, другият като цяло стоеше повечето време
до патрулния автомобил. Дойде само за няколко секунди, нещо си казаха и
отново се върна до патрулния автомобил. Полицаят, на когото дадох парите
беше този човек /свидетелят сочи подс. Н. Н./. Намекнаха ми, че трябва да дам
някакви пари. Дадох 150 лева, по спомен, на този, когото посочих преди
малко. Говорихме на общи теми и си тръгнахме.
На въпроси на прокурора:
Другият полицай беше по- млад. Не го разпознавам, съвсем за секунди
го видях и не го помня. Когато отидох, по- младият полицай беше до
патрулния автомобил. В разговора беше намекнато, че стъклото струвало 150
лева, че ремонтът струвал 150 лева, нещо такова. Каза, че за това нарушение
се спира камиона от движение, след това трябва да минава отново регистрация
пред КАТ, процедурата е сложна. Базата на фирмата на брат ми беше в града,
сега е на друг адрес. Ставаше въпрос, защото тогава камионът домуваше в
„Св.Св. Константин и Елена“. Имахме строителен обект и камионът стоеше
там, на обекта. На 500 метра беше от мястото. Помолих се да приберем
камиона. Не помня точно думите, но в смисъл, че не можем да го приберем.
Не ми е направило впечатление полицаят да е имал по- остра реакция, по-
скоро с нормален том каза „не, няма как да стане“.
Камионът си имаше технически преглед. Брат ми си беше забравил
неговите документи и полицаят го нахока, че не е редно. Обясни му, че това е
нарушение, но не помня подробности. Каза, че е нарушение, че е хлапашка
история, нахока го. Това ме ядоса и казах на полицая, че ако ще говори така,
да съставя акта, да приключва и да си отиваме кой откъде е. Тогава си
промени отношението и обясни как се оправят, как се случват тези неща. Аз
като по- опитен водач, с по- голям стаж, зная как се оправят „тези работи“.
5
Беше ми намекнато, че трябва да се оправят нещата. След като ми каза така,
ми стана ясно, че трябва да дадем някакви пари. За размера на сумата може би
аз попитах 150 лева стигат ли. Може би съм имал предвид предишния
коментар колко са парите за ремонта. Аз имах една част от парите, брат ми
даде останА.те пари и това беше. Попитах 150 лева стигат ли и полицаят се
съгласи, кимна утвърдително. Директно му ги подадох, учудих се, че няма
нищо скрито, той директно ги взе с ръка, сложи си ги в джоба. Не ми е казвал
как да му ги дам. Директно му ги дадох и той си ги сложи в джоба на
униформата. През това време документите бяха в другия полицай. След като
дадох парите, възрастният полицай взе документите от по- младия и ги подаде
на брат ми. Мисля, че го извика и по- младия полицай ги донесе. По време на
проверката единият полицай беше до патрулния автомобил. Беше с гръб, но
според мен можеше да чува и разбираше какво се случва.
На въпроси на адв. В.:
С кола отидох на място. Когато отидох, проверката беше посока към
Виница. Полицейската кола беше срещу движението, посока Виница. Аз
дойдох от „Св.Св. Константин и Елена“, затова казвам насрещното, посока
Виница. Спрях в посока на движението към Виница. Патрулният автомобил
беше в насрещното, посока Виница. Камионът на брат ми беше спрян след
патрулния автомобил, посока „Св.Св. Константин и Елена“. Разстоянието да е
било около пет- шест- седем метра. Камиончето на брат ми и то е към пет
метра.
С полицая проведохме разговора откъм тротоара, откъм пасажерската
страна на камиона. Другият, по- младият, полицай беше до патрулния
автомобил, по- скоро мога да твърдя, че не е влизал вътре в патрулния
автомобил. Двамата полицаи нещо си говореха. По- младият полицай дойде
да му вземе документите. Докато водихме разговора минаваха коли, не беше
шумно, усещаше се, че като видят полицейския автомобил, намаляваха
скоростта. Разговорът ми с полицая беше на нормален тон, както говоря сега.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да прочетете абзац от протокол за разпит от
25.03.2022г. на стр.2, последния абзац, след „ дайте ги на мен“.
На основание чл. 281, ал.7 НПК СЪДЪТ разяснява на подсъдимия Н.
К. Н., че прочетените показания на св. Г. И. могат да се ползват при
постановяване на присъдата.
АДВ. Т.: Не даваме съгласие за прочитане показанията на свидетеля на
основание чл. 281, ал.4 НПК.
АДВ. И.: Предоставям на съда.
АДВ. Ж.: Предоставям на съда.
АДВ. В.: Предоставям на съда.
АДВ. Д.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на прокурора и становищата на
страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля Г. З. И.,
дадени на досъдебното производство.
Предвид горното и на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК
съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Г. З. И., обективирани в
Протокол за разпит на свидетел от 25.03.2022г., находящи се на лист 31-32, том
3 от ДП № 161/21г. по описа на ОСлО.
Прочетоха се!
СВИД. Г. И.: Вярно е това, което ми прочетохте. Снимки не са ми
показвА., когато ме разпитваха. В следствието мисля, че два пъти ме
разпитваха. Снимки само ми показаха, за да разпозная полицая. Имаше двама
или трима човека- мъж, жена и не съм сигурен дА. имаше още една жена. Мен
ме разпитваше една жена, а мъжът беше следовател. Други хора, извън тях,
мисля, че имаше още една жена.
Господин председател, в предходното съдебно заседание не се явих,
защото имах ангажимент, свързан с работата ми. Моля да отмените
наложената ми глоба.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на свидетеля Г. И., намира че следва да
отмени наложената му в съдебно заседание на 18.02.2025г. глоба в размер на
100 лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл.120, ал.3 НПК ОТМЕНЯ наложената на свидетеля Г.
З. И. в съдебно заседание на 18.02.2025г. глоба в размер на 100 лева.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните съдът освобождава от съдебната зала
свидетеля Г. З. И..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. Н. З. И. - г., българин,
български гражданин, без родство с подсъдимите. Предупреден за
отговорността по чл. 290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СВИД. Н. З. И.: Собственик съм на фирма „Ай ен джи комплекс“
ЕООД. Дружеството ми притежава товарен бус „Мерцедес 308Д“ с рег.№
В2605ТК. В повечето случаи го управлявам аз.
Полицаят, който ми направи проверката, беше на около 50 години,
средно висок, с прошарена коса. Много време мина оттогава. Мисля, че беше
господина най- вдясно /посочва подс. Н. Н./. Спря ме и ми поиска
документите. Аз си бях забравил документите. Той започна да се държи доста
арогантно, каза ми „все едно да си забравиш панталоните сутринта като
ставаш“, някакви такива изрази използваха. Впоследствие мина от другата
страна да направи оглед на буса и видя, че е спукано предното стъкло. Започна
да вика и да крещи, че веднага ще го спре от движение, че не може да се кара
по този начин. Съответно отидох до служебния автомобил, той ме прати там.
През това време се обадих на брат ми, ако може да дойде и да се справим
заедно в тази ситуация. Имам предвид да дойде, защото ако бусът беше спрян
7
от движение, да дойде да ме прибере, да организираме пътна помощ и т.н., не
за нещо друго. Впоследствие отидох до служебния автомобил, направиха ми
проверка, но не излезе информация в системата за техническия преглед на
автомобила, тъй като беше току- що регистриран. Първият преглед не излиза
в системата, трябваше да нося талона, който бях забравил. Представих му
само личните си документи- личната ми карта и шофьорската книжка.
В това време дойде брат ми, аз се върнах обратно в буса. Господин Н.
беше от другата страна на буса, в посока курорта, пред буса, и ни извика там
да говорим. Започна да говори как спира буса от движение, 150 лева е едно
стъкло, не било допустимо да се движим по този начин. Обясних му, че
местодомуването на буса е в курортния комплекс и аз искам да го прибера, за
да мога да сменя стъклото, защото няма как да го оставя другаде и да викам
някой да сменя стъклото, тъй като отнема време. Той продължи да обяснява на
мен и на брат ми как едно стъкло струва 150 лева, повтори 150 лева.
Съответно, брат ми го попита за 150 лева ли става въпрос, за това ли е цялата
работа. Той каза „да“ и му бяха дадени тези средства. Впоследствие той
продължи да говори, да обяснява как дъщеря му се оженила наскоро, купил й
апартамент, кола, такива работи. Сумата от сто и петдесет лева двамата с брат
ми я събрахме общо, но не помня кой от двамата я предаде. Мисля, че брат ми
му е предаде, но не съм убеден. Не помня какви бяха банкнотите.
На въпроси на прокурора:
Нямам спомен за това, когато разбра полицаят, че нямам документи на
буса, аз да съм го помолил да направи нещо друго, за да се установи чия
собственост е бусът. Полицаят ми каза да отида до патрулния автомобил, за да
се извърши проверка. Когато отидох до полицейския автомобил, имаше един
по- млад полицай. Той започна да извършва проверка според регистрационния
номер на автомобила. Поиска ми и моите документи за проверка. Каза ми, че в
системата не излиза нищо за този автомобил като технически преглед. За
застраховката излезе, но за техническия преглед не излезе. Това, че камионът
няма преглед го констатира по-младият полицай. Имаше си преглед, но като е
първоначален, не може да излезе в системата. По- възрастният полицай каза
на по- младия, че ще спре буса от движение Това беше в момента на
проверката, беше преди даване на парите. Поведението на по- възрастния
полицай, до преди да дойде брат ми, беше доста арогантно, впоследствие
поомекна малко като отношение и като поведение, но въпреки това продължи
да си повтаря едни и същи работи на сравнително висок тон- как ще бъде
спрян бусът от движение, че ще бъдем глобени, ще трябва да минаваме КАТ.
Брат ми в началото на разговора се подразни на това, че ще спира буса от
движение, че ще минава КАТ. Брат ми му каза „Добре, спри буса от движение,
няма проблем“. Имам спомен, че в един момент имаше отговор от страна на
полицая, че няма нужда да се стига до такива неща. Бях на около една ръка
разстояние, когато се спомена сумата. Брат ми попита полицая, защото
полицаят постоянно повтаряше как едно стъкло е 150 лева, да не се излагаме.
Брат ми тогава го попита за 150 лева ли става въпрос, полицаят каза „да“.
Аз бях в посока курортния комплекс, полицейската кола беше спряна в
дясно, но беше на обратна посока, към Виница. Аз спрях след патрулния
автомобил, на четири- пет метра. Автомобилът ми е с дължина към шест
метра. Аз бях в обратна посока на спряната от полицейската кола. Имаше и
8
друг спрян автомобил за проверка, той беше още по- надолу, доколкото си
спомням. Разговорът, който проведох с по- възрастния полицай /моят
автомобил беше спрян след патрулния/, се проведе вдясно на тротоара, пред
моя автомобил. През това време младият полицай беше в колата, на дясната
седалка. От там, където той седеше, пряко нямаше виД.ст, но примерно през
огледалото, шофьорското, можеше да се види какво става. Стоеше с гръб към
мен. Когато трябваше да ми бъдат върнати документите, след като бяха
дадени тези пари, той тогава слезе и предаде документите на по- възрастния
полицай. По- възрастният полицай го извика и той тогава дойде. Не си
спомням като ги върна дА. отново се прибра в автомобила. По- младият
полицай, според мен, разбра, че е взета сума, защото все пак казано му, че ще
бъде спрян автомобилът от движение, а впоследствие изведнъж се връщат
тези документи. Според мен това е причината той да разбере, че е взета сума,
още повече не е слизал да провери какво се случва, защо се бавим толкова,
тъй като цялата процедура отне към тридесет- четиридесет минути. Мисля, че
май спря някаква друга кола, след както аз щях да тръгвам, нещо такова.
На въпроси на адв. Т.:
Спомням си, че ми показваха снимки в следствието. Мисля, че тогава в
стаята бяха двама души в следствието- мъж и жена. Показаха ми снимки и аз
трябваше да посоча полицая, който в случая взе парите. Не си спомням да съм
се подписвал след това. Други хора, освен мъжът и жената, нямам спомен да е
имало в кабинета тогава.
АДВ. В.: На основание чл. 281, ал.5 НПК правя искане, тъй като
свидетелят твърди, че не си спомня дА. е имало други хора в кабинета, да
прочетем показанията му, последните дванадесет реда на последната страница
от протокола за разпит на свидетел в досъдебното производство. Според мен в
тази част има противоречия в показанията на свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Да се прочетат показанията на свидетеля.
АДВ. И.: Предоставям на съда.
АДВ. Ж.: Предоставям на съда.
АДВ. В.: Предоставям на съда.
АДВ. Д.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на адв. В. и становищата на
страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля Н. З. И.,
дадени на досъдебното производство.
Предвид горното и на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Н. З. И., обективирани в
Протокол за разпит на свидетел от 31.03.2022г., находящи се на лист 40, том 3
от досъдебно производство № 161/2021г.
Прочетоха се!
СВИД. Н. И.: Вярно е това, което ми прочетохте. Моля да отмените
9
наложената ми глоба.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на свидетеля Н. И., намира че следва да
отмени наложената му в съдебно заседание на 18.02.2025г. глоба в размер на
100 лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ наложената на свидетеля Н. З. И. в съдебно заседание на
18.02.2025г. глоба в размер на 100 лева.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните съдът освобождава от съдебната зала
свидетеля Н. И..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. Х. Й. К.- г., българин, български
гражданин, без родство с подсъдимите. Предупреден за отговорността по чл.
290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СВИД. Х. Й. К.: Нищо не зная за делото, даже не зная защо съм тук.
Вярно е, че баща ми има лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № В3757
НС. Управлявал съм го. Вече го няма. Движейки се по пътя от Дружба за гр.
Варна ме спряха полицаи. Не помня датата. Беше следобед, защото трябваше
да отида от единия обект до другия по спешност. Беше към три и половина,
четири часа следобед. Движех се към Варна. Точно на баира след
бензиностанция Еко вдясно има едно уширение, една уличка с остър завой, по
която може да се завие надясно. Там беше спрян полицейски автомобил.
Спряха ме със стоп палка, спрях, дойде полицаят и ми поиска документите за
проверка. Дадох му ги. След като ми ги провериха, ми казаха че съм карал с
повишена скорост. За това нарушение ще ми пишат акт, сто лева май беше,
защото много бързо минах. Не помня точно, но ставаше въпрос за голяма
сума, бая стабилен беше акта. Притесних се много от тази голяма сума,
защото съм самотен баща, сам си гледам детето. Заради това и на 18.02. не
можах да дойда и ме глобихте отново.
Ако трябваше да дам двеста и петдесет лева, детето ми щеше да стои
гладно. Той нищо не ми каза, аз му казах, направо директно му скочих. Казах
му да оправим нещата, ако има начин. Аз му предложих двадесет лева. Той ги
взе. Дадох ги, защото иначе трябваше да стоя без книжка. Това беше много
отдавна, не мога да разпозная полицая.
На въпроси на прокурора:
Не помня точната сума, която ми поискаха, но беше много голяма.
Полицаят дойде при мен, аз бях в колата.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане за прочитане показанията на свидетеля
Х. К., дадени на досъдебното производство, в частта за стойността на глобата
за нарушението.
АДВ. Т.: Не даваме съгласие по ал. 4 на чл.281 от НПК.
АДВ. В.: Не даваме съгласие по ал. 4 на чл.281 от НПК.
10
АДВ. И.: Предоставям на съда.
АДВ. Ж.: Предоставям на съда.
АДВ. Д.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на прокурора и становищата на
страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля Х. Й. К.,
дадени на досъдебното производство.
Предвид горното и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Х. Й. К., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 31.05.2022г., находящи се на лист 150, том 3
от досъдебно производство № 161/2022г..
Прочетоха се!
СВИД. К.: Да, вярно е, че полицаят ми каза, че за това нарушение ще
ми напише акт за 250 лева. Вярно е това, което ми прочетохте.
Моля да отмените наложената ми глоба, не дойдох в предходното
заседание, защото детето ми беше болно, а аз се грижа за него.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на свидетеля Х. Й. К., намира че следва да
отмени наложената му в съдебно заседание на 18.02.2025г. глоба в размер на
100 лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл.120, ал.3 НПК ОТМЕНЯ наложената на свидетеля Х.
Й. К. в съдебно заседание на 18.02.2025г. глоба в размер на 100 лева.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните съдът освобождава от съдебната зала
свидетеля Х. Й. К..
В 11:20 часа съдът обявява десетминутна почивка.
Заседанието продължава в 11:33 часа.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. Р. М. Я. - г., българин,
български гражданин, без родство с подсъдимите. Предупреден за
отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СВИД. Р. М. Я.: Не мога да се сетя за какво е делото. След като ми
прочетохте част от показанията, се сещам. Да, притежавам л.а. „Форд Фиеста“
с рег. № В1017ТА. Много пъти са ме спирА., не се сещам тогава точно какво
са ми проверявА.. Там обикновено има полицейски патрул. Давал съм суми,
ако е единадесет часа през нощта какво ще направи човек. Сега правят ремонт
там, но преди постоянно имаше патрулки. Нямам спомен по кое време на
денонощието беше тази проверка, постоянно ме спират там- единият ми фар
бил премигнал, не знам си какво. Точно тогава не помня за какво беше. Сега
11
се сещам, че им дадох пари да се почерпят, защото на 09.04. имам рожден ден
и да се почерпят за рождения ми ден. Това се случва един месец по- рано, на
09.03. Бях без предпазен колан и светлините на автомобила ми не бяха
включени. Полицаят констатира това. После ме викаха на разпит и ми казаха,
че ме снимА..
За проверката нямам никакъв спомен, постоянно ме спират полицаи.
Онзи ден си плащах пак фиш. Редовно пътувам по този маршрут, всеки ден.
Работя в гр. Варна, живея в Балчик. Баща ми почина и наглеждам къщата.
Като се мине дървения мост винаги има полицейски патрул. Провериха ми
документите. Нямам спомен, но за да отърва глобата, най- вероятно съм дал
петдесет лева.
ПРОКУРОРЪТ: Правя искане за прочитане на целия протокол за
разпит на свидетеля Р. Я..
АДВ. Т.: Не даваме съгласие по ал.4 на чл. 281 от НПК.
АДВ. В.: Не даваме съгласие по ал. 4 на чл. 281 от НПК.
АДВ. И.: Предоставям на съда.
АДВ. Ж.: Предоставям на съда.
АДВ. Д.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на прокурора и становищата на
страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля Р. М. Я.,
дадени на досъдебното производство.
Предвид горното и на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Р. Я., обективирани в
Протокол за разпит на свидетел от 13.05.2022г., находящи се на лист 121 и
следващите, том 3 от досъдебното производство.
Прочетоха се!
СВИД. Р. Я.: В общи линии е вярно това, което ми прочетохте, не съм го
писал това аз. Подписът под протокола за разпит е мой.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните съдът освобождава от съдебната зала
свидетеля Р. М. Я..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. С. Г. Г.- *** българин,
български гражданин, без родство с подсъдимите. Предупреден за
отговорността по чл. 290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СВИД. С. Г.: Каквото съм казал на досъдебното производство, това е.
Нямам спомен от самата ситуация. Сега, след като ми прочетохте част от
показанията, си спомням.
На въпроси на прокурора:
12
Като видях патрулна кола, спрях. Полицаят, който ме спря, беше извън
автомобила. Той дойде при мен и ме помоли да отида до колата с
документите. След като ми е проверил документите, е видял, че автомобилът
няма платена застраховка „Гражданска отговорност“ и ми каза. Когато отидох
до полицейската кола бяха двама полицаи. Този, който ме спря, влезе за малко
в колата, след което ми беше направен тест за алкохол. Другият полицай ми
направи теста за алкохол. Другият полицай най- вероятно е разбрал, че нямам
„Гражданска отговорност“. Предполагам, че пред другия полицай беше
проверката. На майка ми оттам се обадих. Полицаят излезе, когато ми направи
дрегер теста. Доколкото се сещам, ми обясни, че 500 лева е глобата за това, че
карам без „Гражданска отговорност“. Тестът ми излезе отрицателен. Аз
разговарях с майка ми по телефона, при което един от полицаите ме попита
дА. може да говори с майка ми. Беше този, който ме спря /сочи подсъдимия Н.
Н./. Самият разговор на полицая с майка ми не съм чул. Чух само, че си
говорят, но какво точно, няма как да кажа след толкова дълго време.
Полицаят, след като приключи с разговора с майка ми, ми каза да го
последвам до автомобила. След това майка ми дойде с такси. Полицейската
кола беше на пет метра зад спирката по посока за Златни пясъци, а моята кола
беше зад полицейската. Аз бях вътре в колата с моя приятел. Когато видях
майка ми, аз си говорих с приятеля ми и чакахме. После тя дойде и се
прибрахме с моя автомобил. В колата тя не ми каза как е протекла срещата. За
санкционирането с 200 лева научих, когато отидохме до къщи Тогава я
попитах какво се е случило и тя ми каза, че е подкупила полицаите с 200 лева.
На въпроси на адв. И.:
Когато отидох на Пикадили парк видях майка ми да разговаря с
полицая, господинът, който е най- отзад. Другият полицай не зная къде беше,
не си спомням, не зная дА. е слизал от колата. Освен господина най- вдясно,
друг не е говорил с майка ми. Майка ми разговаря само с единия полицай.
Полицейският автомобил го караше господинът, който ме спря, който говори с
майка ми, най- вдясно на пейката в залата.
На въпроси на адв. Т.:
Не съм видял майка ми на бензиностанцията на Пикадили да дава пари
на този полицейски служител, който говореше с майка ми.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните съдът освобождава от съдебната зала
свидетеля С. Г. Г..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. П. Г. К.- ***********,
българка, българска гражданка, без родство с подсъдимите. Предупредена за
отговорността по чл.290 ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СВИД. П. К.: Зная защо съм тук. На този ден синът ми ми каза, че са го
спрели за рутинна проверка. След като ми звънна сина ми, полицаят взе
телефона и ми каза, че ми е изтекла застраховката „Гражданска отговорност“
и ще ми пише акт или да се разберем. Казах му да ми посочи някаква сума,
той каза аз да предложа сума. Предложих му сто лева. Каза ми, че са двама,
13
предложих двеста лева и ми казаха, че ме очакват на Пикадили парк. Отидох
там с такси. Таксиметровият шофьор още по пътя ми каза, че явно са от пето
районно управление и че можем да се разберем. Спомена името на единия от
полицаите и каза „щом е той, ще се разберете“. Мисля, че името беше Кольо.
След това влязохме в Пикадили. Полицаят дойде със сина ми с колата и с
полицейската кола. Те бяха една до друга. Аз вече бях там. Говорихме си за
странични неща с полицая. Зад колата бяхме, говорихме за странични неща,
пита ме къде работя, с какво се занимавам и т.н. Накрая му дадох парите и си
тръгнах. Идея нямам дА. другият полицай е разбрал за какво става въпрос, аз
другия полицай не съм го виждала.
На въпроси на прокурора:
Когато ми се обади, синът ми каза, че са го спрели за проверка.
Полицаят, а не синът ми, ми каза, че ми е изтекла „Гражданска отговорност“.
С три дни беше изтекла, но аз не бях добре когато говорих с него, бях с
температура, бях излязла от болница и не осъзнавах трезво. С три дни беше
изтекла застраховката. В момента, когато е изтекла „Гражданска отговорност“
не зная дА. съм била в болницата или вкъщи. Накрая полицаят ми каза къде да
го чакам- на Пикадили парк, на бензиностанцията ще ме чака. Докато
пътувахме не помня какво сме си говорили. Таксиметровият шофьор беше
младо момче. Казах му, че бързам, защото са спрели сина ми и трябва да
отида на Пикадили. Той ме попита къде да го спрели, казах му че не знам. Той
ми каза най- вероятно от пето районно. Каза, че можем да се разберем, да им
дадем парите. После, когато пристигна полицейската кола, каза „да, да, ще се
разберете“. Явно по номера разбра, че е този К. и каза „да, да ще се
разберете“.
На таксиметровия шофьор не помня дА. му казах, че полицаите са ме
извикА. да отида там. Сумата беше две банкноти по сто лева. Бяха в джоба ми
и му ги подадох в ръката. Полицаят, на когото дадох парите, не мога да кажа
кой точно беше. Беше тогава с униформа.
На въпроси на адв. Т.:
Когато отидохме на Пикадили парк синът ми беше в моята кола с
приятеля си, той не е слизал от колата. Там нямаше виД.ст. Със сина ми не
съм разговаряла, моята кола беше спряна, след това беше полицейската кола, а
ние бяхме зад полицейската кола, доколкото си спомням. Когато вече се
прибрахме пред блока, детето ме попита „как се отървахме?“ Отговорих му,
че не сме се разминА. и че съм платила.
Не знаех тогава каква е глобата, ако нямам сключена вА.дна
„Гражданска отговорност“. След това разбрах- 400 лева. С някои от клиентите
в магазина съм говорила явно, оттам разбрах.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните съдът освобождава от съдебната зала
свидетелката П. Г. К..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. Д. И. К.- г., българка, българска
гражданка, без родство с подсъдимите. Предупредена за отговорността по
чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
14
СВИД. Д. И. К.: Мина много време оттогава, може би две години и
повече. Помня, че беше неделя, когато ме спряха. Това беше преди кръговото
на Траката. До бензиностанцията Еко отидох да пазарувам. Пътувах от Варна
към Златни пясъци. Полицейската кола беше спряна точно преди кръговото,
там стоеше от дясната страна. Аз минавам преди кръговото покрай
полицейската кола и в този момент виждам в огледалото вдигната палка, обаче
аз влизам в кръговото и нямаше как да спра. Тогава те пуснаха бурканите,
тръгнаха след мен и аз спрях от първата отбивка, на спирката. Казаха, че това
е нарушение, за което се взима книжката- че не съм спряла в момента на
вдигане на палката и мисля, че беше че и фаровете ми не работят, но те бяха
включени. Общо взето бяха разправии около един час. Попитах ги как така ще
ми вземат книжката. Най- накрая ми написаха акт, който се опитах да го
намеря, но не го открих. Мисля, че дадох двадесет лева. Дала съм показания.
Дадох двадесет лева и ми написаха акт. След това ми пожелаха приятен път.
На въпроси на прокурора:
СВИД. К.: Казаха ми, че ме спират и за фаровете, но те бяха включени.
Управлявах л.а. „Ауди А3“ рег.№ В 6004ТА. Точната дата не помня, но помня,
че беше неделя, през деня, може би на обяд или след обяд. В крайна сметка
мисля, че за фаровете не ме санкционираха. Написаха ми акт, но не помня
какво пишеше в него, не зная за кое нарушение. Полицейската кола спря,
вътре имаше един полицай, а другият- с когото говорих. Този, който беше
вътре, помня, че беше мургав, с тъмна коса, тъмни очи, сравнително висок,
защото опираше тавана. Другият, с когото говорих, беше по- дребен
/свидетелката сочи подс. П. Ц./. Другият не си го спомням.
На въпроси на адв. Д.:
Този, с когото говорих, П. Ц., стоеше извън полицейската кола. Другият,
по- високият, беше вътре в полицейската кола. Аз разговарях с по- дребният,
който беше извън колата, да.
АДВ. Д.: Моля да се запише отговора на свидетелката, въпреки че аз
зададох въпроса.
На въпроси на прокурора:
СВИД. К.: Когато дойде до мен полицаят, не мога да си спомня какво
точно ми е казал, беше малко груб. Мисля, че той ми каза, че фаровете не
светят, но на мен авТ.тично ми се включват фаровете да светят и бяха
включени. Няма как да видя, защото не съм била извън колата, докато карам.
Той слезе да ми покаже как се включват, но те си бяха включени. Каза ми, че
ме грози вземане на книжката. Не помня за какъв период. Документите би
трябвало да са ми ги проверили, но не си спомням.
Когато ги дадох тези двадесет лева, имаше упътване къде точно. Преди
това не е ставало въпрос за камери, не си спомням. На няколко пъти ми се
каза, че ще ми вземат книжката. Даже другият полицая отвори да ми посочи за
това нарушение каква ще е глобата. Другият полицай отвори някаква книга,
закон да ми покаже какво нарушение е. Това беше другият полицай, който
беше вътре. Разговорът се водеше на спирката. Другият полицай беше
пасивен, стоеше в колата. Не зная дА. на втория полицай му стана ясно какво
става, той беше като подизпълнител, чакаше някой да му каже какво да
15
направи. Не си спомням дА. са ми казА., че ще ми наложат глоба или някаква
имуществена санкция. Някакъв документ не си спомням дА. са съставили или
са ми дА. на място. Полицаите мисля да са ми се представили, мисля, че да,
поне този, с когото говорих- П. Ц.. Другият не си спомням да ми се е
представил.
Тези разговори продължиха поне час. За да стигнем до приключване на
проверката, им дадох двадесет лева, за да пият по едно кафе. Сега се сетих, че
отвориха багажника на служебната, полицейската, кола. Да, говореше се за
камери, сега се сетих. Може би когато съм им давала парите да е в страни,
защото има камери в полицейската кола, нещо от този род. Приканиха ме да
почерпя, мисля че беше пак полицаят, с когото говорихме. Да почерпя за това,
че ме пускат. Казаха, че ще пият по едно кафе. След като им дадох парите не
се е случвало нищо. Той ми каза как да дам парите. Не си спомням как точно
му ги дадох, но той ми каза да се дръпнем настрана. Предадох му парите в
ръката, но не помня в детайли, мина много време. Не видях къде ги прибра.
През това време другият полицай беше в колата. Той беше наясно, виждаше
всичко това, беше пред неговия поглед. Знаеше за какви нарушения става
въпрос. Този, на когото дадох парите, говореше високо, другият полицай
можеше да чуе разговора. Проверката приключи с даване на парите и след
това се качих в колата. Мисля, че ми бяха дА. вече документите, не са ми
казвА. нищо друго.
На въпроси на адв. Д.:
Не помня кога са ме разпитвА.. Паметта ми е била по- добре, когато съм
давала показанията, била ми е прясна информацията. Когато ме спряха, П. Ц.
излезе от колата. Първо излезе пасажера, тоест, който е от дясната страна. Той
излезе първо. Започна да ми говори, че това нарушение е, че не съм спряла на
палка на полицейска палка. Този, който излезе от колата, беше близо до мен.
Те спряха зад мен. Аз останах в автомобила, отворих си първо прозореца. Не
водачът на полицейския автомобил, а другият дойде при мен. Бяхме на близко
разстояние. Този, който седеше на пасажерското място, дойде при мен. Не си
спомням разговора с подробности. Другият полицай, който беше на волана,
беше пасивен, слушаше. Със сигурност е слушал, ако не е глух, значи е
слушал. Смятам така, защото бяхме наблизо и говорихме високо. Разговорът
с полицая, който слезе от пасажерското място, беше, че не съм спряла на
полицейската палка. Обясних, че няма как да спра, защото вече съм навлязла в
кръговото, ако бях спряла в кръговото, щеше да стане верижна катастрофа.
Той ми каза, че за това, че не съм спряла на стоп палката се взима книжка. Аз
не спрях, защото примерно, аз карам, не ми вдигнаха палката срещу мен, аз
вече стигам до тях и влизам в кръговото, и тогава се вдига палката. Аз не
можах да разбера, не беше ясен знакът. Аз се зачудих след това, когато влязох
в кръговото. Малко след разминаването в огледалото за обратно виждане
видях палката. Те веднага тръгнаха, засичаме се в кръговото.
Аз излязох от колата, за да разговаряме. Може би са ми казА. да изляза
от колата ми. Когато излязох от колата разговаряхме с полицая, със същия
полицай, за когото говоря, но този път навън. Наистина мина много време и не
помня. Тези двадесет лева ги дадох, когато излязох навън и той ми каза, че
трябва да ги дам тези двадесет лева. Дадох тези двадесет лева на него, защото
другият полицай беше постоянно вътре на шофьорското място, въобще не е
16
излизал от полицейския автомобил, не си спомням да е излизал. Полицаят, с
когото разговарях навън, каза на другия да ми напише акт и другият, който
беше на шофьорското място го написа. Не помня какво пишеше в акта.
Търсих го даже, обикновено пазя такива неща, но не го намерих акта.
За 20.04. ме призоваха, като ми се обадиха по телефона- жена,
следователка. Аз не знаех за какво става въпрос, тя каза, че незабавно трябва
да се явя, защото ако не се явя, ще ме приканят по друг начин. Жена ме
разпитва. Когато ме разпитваха не помня други служители да е имало в
кабинета. По едно време някой влезе и излезе. Преди жената да ме разпитва не
помня някой друг да ме е разпитвал. Спомням си, че ми показаха за
разпознаване фотоалбуми. Понеже имаше много снимки, ми беше много
трудно на сто процента да разпозная. Разпознах полицая. Веднъж беше това
разпознаване, не си спомням да е имало друго. Не си спомням да не съм
разпознала някого, за първи път ми беше, имаше много снимки. Второ
разпознаване не помня да съм правила.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да прочетете показанията на свидетеля К.,
дадени на досъдебното производство. Много неща не си спомня свидетелката,
което не е укоримо, а някъде установих и противоречия в показанията й.
АДВ. Т.: Предоставям на съда.
АДВ. В.: Не даваме съгласие.
АДВ. И.: Предоставям на съда.
АДВ. Ж.: Предоставям на съда.
АДВ. Д.: Не даваме съгласие по ал. 4 на чл. 281 от НПК.
СЪДЪТ, като се запозна с искането на прокурора и становищата на
страните намира, че следва да се прочетат показанията на свидетеля Д. И. К.,
дадени на досъдебното производство.
Предвид горното и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Д. И. К., обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 20.04.2022г., находящи се на том 3, лист 98
от досъдебно производство № 161/21г.
Прочетоха се!
СВИД. К.: Това, което прочетохте, е вярно. Казах на разпита, че не съм
имала банкнота от 100 лева въобще в портмонето си, защото два или три пъти
следователката ме пита дА. съм сигурна дала не съм дала 20 лева или 100
лева.
АДВ. Д.: Моля да предявите на свидетелката двата протокола за
разпознаване от 20.04.2022г., находящи се на лист 102 и лист 106 от том 3 на
ДП № 161/2021г.
17
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Д. К. протоколи за разпознаване от
20.04.2022г., находящи се на лист 102 и лист 106 от том 3 на ДП № 161/2021г.
СВИД. К.: С някои от полицаите под № 1 и № 3 не съм разговаряла, не
виждам някого от тях в съдебната зала.
На въпроси на адв. Д.:
Подписите на двата протокола за разпознаване са мои. Не зная да е
имало коментар с разпитващия, не сме коментирА. дА. е било сполучливо
разпознаването. Доколкото си спомням не са ми казвА.. Не си спомням какво
наложи да се проведе второ разпознаване.
Със съгласието на страните съдът освобождава от съдебната зала
свидетеля Д. И. К..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. Д. Г. Г. - ***., българин,
български гражданин, без родство с подсъдимите. Предупреден за
отговорността по чл. 290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СВИД. Д. Г.: Не си спомням абсолютно нищо по случая. Участвал съм в
десетки, да не кажа стотици такива обучения. Нямам представа кога се е явил
П. Г. на това обучение, как се е явявал и как съм го обучил, то се документира
с протокол. Ако съм обучил триста човека, няма как да запомня толкова хора
визуално преди толкова време.
На въпроси на прокурора:
Има два момента- единият е обучението, другият е изпитът. Когато
служителите от съответното подразделение се явяват, има заповед на
директора на ОД на МВР, той указва, че началниците на районното
управление трябва да изготвят протокола в два екземпляра, другият- за
съответното подразделение. След като премине обучението, обикновено става
на две-три-пет дати, в зависимост от служителите, защото има болни, с наряд
и т.н., след това, пак по същия този график се провежда изпита, който също се
документира с протокол. Този протокол отива в съответното районно
управление, на базата на който се изготвя заповед на директора за
упълномощаване на колегите, които са издържА. изпита.
Обучението през 2022г. не мога да кажа какво е касаело. Да, имало е
обучение служителите от „Охранителна полиция“ да извършват контрол на
движението, имало е обучение за работа по ЗРРП, обученията са били много.
Протоколът за обучение, който е изготвен въз основа на заповед на директора,
се съставя с дата преди датата на протокола за изпита. Първо е протоколът за
обучение, след това е протоколът за изпита. Самият изпит за
автоконтрольорите се състои в това, че първо имаше казус да се реши тест,
след това като практически казус - да се състави акт. Резултатите от изпита се
казват в момента, но така или иначе всички издържА. този изпит се
упълномощават със заповед на директора и всеки един служител естествено
се запознава с тази заповед. Резултатите задължително отиват в районното
управление, човек от ръководния или изпълнителския състав на районното
управление подготвя заповедта и тя се поднася на директора за подпис. Не
мога да кажа дА. има лица, които запознават служителите с резултатите, но
мисля, че трябва да има. Ако ме питате за конкретно име, не се сещам.
18
На въпроси на адв. Т.:
СВИД. Г.: Служителят на длъжност „младши автоконтрольор, първа
степен“ е упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи. Не
мога да кажа дА. тази заповед се свежда до цялото районно управление. Тази
заповед на министъра е преиздавана много пъти. Зависи какво ще решат, сега
може да работят „Охранителна полиция“, след една година може да работят
командирите на отделения.
На въпроси на адв. И.:
Ако лицето е от „Охранителна полиция“ на длъжност „младши
полицейски инспектор“, получава възможност да работи, като трябва да се
яви обучение и да мине изпит. Самото районно управление, началника, гледа
кои са издържА. изпита, подготвя заповед и тя се дава на директора за подпис.
Например, в районното управление има петнадесет човека от „Охранителна
полиция“, но началника може да реши да изпрати на обучение десет човека.
След като директора издаде такава заповед, тя не идва в КАТ, отива си в
районното, защото обикновено това не са служители на КАТ. Нашата задача се
свежда до обяснението. За да може да работи по КАТ лицето, би следвало да
му се начислят кочан с актове, дават му се кодове за таблетите, които се правят
справки, което изисква цялата работа на служител по КАТ, защото иначе няма
как да работи. Не мога да кажа, че няма как да ги получи преди да е наясно, че
има такава заповед.
На въпроси адв. В.:
Преди да има издадена заповед за упълномощаване на съответните
служители, които са издържА. изпита, полицейските служители по принцип
не могат да работят по КАТ. Кочани могат да им се дадат, защото той може да
работи по ЗМВР, а бланката е една и съща. Иначе, за достъп, не мога да кажа
към този момент как са писани актовете- дА. чрез таблета. Имало е
възможност да се пишат и на хартия, зависи и какъв е достъпът. Примерно,
може да му е даден достъп за справка за издирване на МПС или издирвано
лице, но по КАТ би следвало да няма преди да е издържал изпита.
На въпроси на прокурора:
Служител, който е обучен да работи по КАТ, чисто юридически не
виждам проблем да работи по кочан, който е получил, да пише един акт за
нарушение по ЗМВР, втория по КАТ и т.н., но не зная каква конкретната
организация е била създадена в районното управление. Бланките са
стандартни, това е банка за акт за административно нарушение.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните съдът освобождава от съдебната зала
свидетеля Д. Г. Г..
ПРОКУРОРЪТ: Държим на разпита на свидетелите Г. С. М., Х. Е. А.,
М. И. А.. Ако е необхоД., моля да бъдат доведени принудително. Моля същите
да бъдат призовани, ако е необхоД. и чрез съдебната охрана. Държим и на
разпита на свидетеля Т. П. П.. Моля да призовете за следващото съдебно
заседание и вещото лице Д. Д. И..
АДВ. Т.: Ако вещото лице Д. И. не желае да се яви, трябва да бъде
19
назначена друга експертиза, няма как да му бъде прочетена експертизата в
този вид и в този смисъл.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да призовете вещото лице Д. И., като го
предупредите, че при следващо неявяване, ще му бъде наложена глоба.
СЪДЪТ, с оглед неявяване на редовно призованите свидетели, намира,
че следва да отложи производството по делото за друга дата, като за
следващото съдебно заседание същите следва да бъдат принудително
доведени, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане на
18.03.2025г. от 10:00 часа, за която дата и час явилите се страни са уведомени.
ПОСТАНОВЯВА принудително довеждане на редовно призованите и
неявили се в днешно съдебно заседание свидетели: Г. С. М., Х. Е. А., М. И. А.
и Г. М. А..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля Т. П. П..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Д. И., като се укаже на същия, че при
следващо неявяване в съдебно заседание ще му бъде наложена глоба и ще
бъде постановено принудителното му довеждане.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
13:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20