Определение по дело №1739/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1688
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20225300501739
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1688
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Ц.а
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501739 по описа за 2022 година
Производство по чл.413,ал.2 ГПК.
Делото е образувано по постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“
ЕООД- гр.София чрез пълномощника си юриск.Р.И. против Разпореждане № 11551 от
19.05.2022г. постановено по ч.гр.д. 6105/ 2022г. по описа на Пловдивски районен съд – ХХІ
гр.с. , с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника ИЛ. АНГ. ЦВ. от гр.Пловдив.
По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и
уважаване на искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото писмени
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустимо подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението на
жалбоподателя ИЛ. АНГ. ЦВ. от гр.Пловдив. Мотивът за отхвърленото искане на заявителя
заповедният съд е основал на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК / нова, ДВ, бр.100 от
2019г., в сила от 24.12.2019г./ относно наличието на основание за отказ за издаване на ЗИ в
случаите, когато искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. В конкретния случай заповедният
съд е направил констатацията, че съгласно договора длъжникът се задължил да плати
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1558,80 лева, за което е
подписано споразумение. То е в размер почти равен на предоставения кредит от 2000 лева.
Разпоредбите на чл.10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
1
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената 1 възнаградителна лихва и на определения падеж. В
настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на кредита във
времево отношение, а тези по т. 2, 3, 4 и 5 имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява
по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисиони за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР. Доколкото се касае за
възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, е налице обоснована вероятност
това искане да се основава на неравноправни клаузи, с които реално да се заобикаля
ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП, в редакция преди
изменението с ДВ бр. 100 от 2019г. – в този смисъл Определение от 07.08.2020 г. по в.ч.гр.д.
№ 853/2020 г. на ПОС. Въпросът за дължимостта на дог. лихва принципно – уговорена като
фиксирана от 41,17 % и в размер на 1513,24 лева – отново почти равен на главницата, както
и за действителността на подобна клауза /лихвата надхвърля трикратния размер на
законната - Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о.
Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС,
4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018
г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85
от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./, следва да се разреши в
евентуален исков процес. С оглед на това е прието, че е налице обоснована вероятност
искането да се основава на неравноправна клауза.
С частната жалба се оспорва правомощието на заповедният съд на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи
права, поради нарушение на закона или добрите нрави, при тълкуване на правилото по
чл.143 ЗЗП и при неотчитане на разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП. Счита се, че процесният
договор отговаря на всички законови императивни изисквания; уговореният годишен
лихвен процент и ГПР – на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, при
действие на принципа за свобода на договаряне, вкл. относно договореното възнаграждение
и за предложените допълнителни услуги страните се съгласили да сключат ДК при
посочените ГЛП и ГПР, а кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на
формиране на ГПР. Жалбата е неоснователна.
Преценката на съда за наличие на визираните в чл.410, ал.1 ГПК основания за издаване
2
на исканата ЗИ се основава вкл.на представени към заявлението приложения към
заявлението, съобразно изискването на чл.410, ал.3 ГПК. С действащата към момента на
постановяване на обжалваното разпореждане разпоредба на чл.411, ал.2 , т.2 и т.3/ нова –
ДВ, бр.100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г./ изрично е уредено правомощието на заповедния
съд да откаже издаването на ЗИ, ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В тази насока принципно е неоснователно възражението на жалбоподателя, че
заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася
по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, каквито правомощия с
посочената разпоредба законодателят е обвързал съда със задължението за извършване на
служебна проверка и преценка относно наличието на клаузи, противоречащи на Закона или
добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, когато
е сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия случай, вкл. и в случаите на
обоснована вероятност за това. Възражението на жалбоподателя се основава на съдебна
практика - на ОС-Варна / Определение № 14/ 03.01.2019г. /, на ОС – Габрово / Определение
от 09.05.2019г, видно от датите на които съдебни актове разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3
ГПК /нова , в сила от 24.12.2019г./ не е действаща. За това и правилно е отчетено от
жалбоподателя, че към момента на постановяване на разпореждането на заповедния съд е
действаща актуалната редакция на нормата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК / обн., ДВ, бр.100 от
2019г./ , затова заповедният съд е обвързан от задължението да извършва преценка за
валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание
нарушение на Закона или на добрите нрави и поради което принципно при осъществяване
на тези правомощия заповедният съд не е превишава своите правомощия в нарушение на
съдопроизводствените правила. Преценката на заповедния съд в производството по чл.410
ГПК не изключва преценката на гражданския съд , ако претенцията на кредитора е
предявена по общия исков ред, в каквато насока са следващите възражения на
жалбоподателя във връзка с процесуалния ред за разглеждане и обявяване на определени
клаузи в договора за неравноправни. Независимо от това обаче, както се посочи по-горе, с
изричната и специална разпоредба по чл.411, ал.2, т.3 ГПК заповедният съд основава
преценката относно основателността или неоснователността на заявлението на кредитора в
заповедното производство въз основа на проверката в посочената от нормата насока.

В представения по делото ДПК от заявителя, сключен с длъжника В.Б.Д., е видно,
че на длъжницата е отпусната сума по кредита в размер на 2000 лева, със срок на кредита
36 месеца, размер на вноската 97,59 лева, ГПР – 49,89 %, ГЛП – 41,17 %, лихвен процент на
ден: 0,11%, с посочена дължима сума по кредита: 6364,16 лева. Предвидено възнаграждение
и за допълнителен пакет услуги : в размер на 1558.80 лева.
Така описани клаузите по представения ДПК са с неравноправен характер в частта
им относно определения процент на ГПР с оглед договореното възнаграждение за
3
допълнителните услуги, заобикалящи забраната на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, съответно като
неравноправни клаузи на основание чл.143, ал.2, т.5 вр. с ал.1 ЗЗП , налице е противоречие
с чл.33, ал.1 ЗПК вр. с чл.143, ал.1, т.12 вр. с ал.1 ЗЗП; процесният договор е с договорен
ГЛП по заема в размер на 41,17 % и ГПР на заема 49,89%, който реално е надвишаващ
многократно размера на законната лихва с оглед невключването на възнаграждеинето за
допълнителния пакет услуги, а ГЛП прекомерно висок и договорен в противоречие с
добрите нрави като надхвърлящ тройния размер на лихвата за забава; така посоченият ГПР
не определя вида и броя на включените в него компоненти, с което се явява в противоречие
с Директива 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 относно
договорите за потребителските кредити, въведена с разпоредбата на пар.2 ДР на ЗПК; по
отношение на допълнителните услуги като действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита, същите не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,
ал.1 ЗПК и са договорени в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
На следващо място излагат се съображения на жалбоподателя по същество на
искането относно отхвърленото заявление за договорното възнаграждение.
Обстоятелствата, свързани от жалбоподателя в насока на това, че на длъжника са
предоставени Стандартен европейски формуляр по искането за отпускане на ПК, като
дружеството е предоставило преддоговорна информация на длъжника с посочени
параметри, включени в ДПК, ответникът декларирал неговото получаване, изготвен бил
погасителен план, а запознавайки се с договора длъжникът не е обективирал желание да се
откаже от сключения договор, каквато възможност му дава Закона и ОУ към договора, са
непряко относими към изрично уреденото законово задължение на съда за извършване на
преценката налице ли е противоречие на клаузи от договора със Закона или добрите нрави
или налице ли е неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. При
потребителските договори приложението на принципа на свободата на договаряне е
ограничен от регламентацията на ЗК и ЗЗП във връзка с въведените законови изисквания
относно съдържанието на тези договори, целящи защита на икономически по-слабата страна
като потребители. В настоящия случай е налице обоснована вероятност процесният договор
да не отговаря най-малко на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10 ЗПК , поради което и на
основание чл.22 ЗПК - условия за признаване изначална недействителност. Независимо от
това не са налице достатъчно данни за преценка приложението на правната последица на
чл.23 ЗПК. Със заявлението заявителят е посочил, че са заплатени от длъжника четири
погасителни вноски, които включват и част от претендираните акцесорни вземания, за които
плащания са налице условия за съотнасянето им към погасяване на главницата по кредита,
поради което не са налице условия за определяне на точния й размер, съответен на
претендирания със заявлението.
По така изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна, а
обжалваното разпореждане подлежи на потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във връзка с чл.278, ал.4 ГПК,
въззивният съд
4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 11551 от 19.05.2022г.
постановено по ч.гр.д. 6105/ 2022г. по описа на Пловдивски районен съд –
ХХІ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5