РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Карлово, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101726 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 21,
ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.
Ищецът - Х. Н. К. счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 35.00% се нарушават добрите нрави и се внася
неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на
кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното
възнаграждение.
Твърди, че не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1,
т.11 от ЗПК в договорът за потребителски кредит да е разписан
действителния размер на годишния процент на разходите. Твърди, че
действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от
посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 40.96% е
заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика
е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на
клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК -
нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 от
ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
1
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1
и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 40.96% разходите,
които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата
- гарант. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като
заблуждаващо е предоставил на кредитоискателят стандартен европейски
формуляр за кредит в размер на 1200лв. с посочен лихвен процент от 35.00%
и ГПР 40.96%, с общ размер на всички плащания - 1400.80 лв. Поради това,
че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен
от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите
финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка.
Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното
правоотношение.
Кредиторът е нарушил правата на потребителят, тъй като не е включил
в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР.
Принципът за обективност и прозрачност на уговорките по потребителските
сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/1 З/ЕИО, транспонирано в чл.
147, ал. 1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следва да се съставят на ясен и
разбираем език е тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в
практиката на ВКС.
На собствено основание е нищожен и сключения договор за
предоставяне на поръчителство № ****** от 30.01.2021г. и уговорката за
заплащане на възнаграждение за поръчител не е породила правни последици,
поради следните съображения:
По договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради
което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично.
Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване
на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредичополучателя има за цел да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо,
адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им. Поради
изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за
2
осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест
опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Възлагането на
потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са
в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като
по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той
не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради
изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на
неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на
договорна уговорка (арг. от т. 19 на чл. 143 от ЗПК) тази договорка следва да
бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за
потребителя.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е с акцесорен
характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че
съществува действителен главен дълг. По изложените съображения,
кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и
сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.
Алтернативно, моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл.3, ал.1
от договор за предоставяне на поръчителство №******/30.01.2021г.,
включваща задължение за заплащане на възнаграждение на гаранта в размер
на 959.20лв. в полза на ответника „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, като
противоречаща на императивните изисквания на Закона за задълженията и
договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на договор за паричен заем № ****** от 30.01.2021г., сключен с първия
ответник „И.А.М.“ АД, като противоречащ на императивните изисквания на
Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността и
на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № ****** от
30.01.2021г., сключен чрез „И.А.М.“ АД с втория ответник „Ф.Б.“ ЕООД, тъй
като същият е лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб
на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни
последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна
кредитна сделка. Претендира, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата в
размер на 800лв. в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН **********, за адвокатско
възнаграждение за безплатна защита за настоящото производство.
Ответното дружество „И.А.М.“ АД намира, че предявеният
установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от ищеца. В
тежест на ищеца е да обоснове необходимостта от самостоятелен
установителен иск, а това не е направено с исковата молба. Към момента на
сключване на договора, по времето на неговото изпълнение/действие и до
приключването му спор между страните не е съществувал и всяка от страните
е изпълнила своите задължения. Очевидно, договорът не е смущавал
правното положение на ищеца и той е погасил задълженията. Ако към
3
настоящия момент ищецът няма интерес от възстановяване на платеното по
нищожната клауза или нищожния договор, то липсва правен интерес от
предявяване на иск. Възразява и за цената на иска. Твърди, че паричната
оценка на иска в случая се равнява на договорената лихва по договора за
паричен заем - 200.80 лв. По основателността на иска твърди следното:
Твърди, че процесният договор за паричен заем е действителен и е в
съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК. Твърденията на ищеца, че клаузата за лихвения процент
(възнаградителната лихва) е нищожна, тъй като договорения лихвен процент
нарушава добрите нрави и внася неравноправие между страните по договора
за кредит са несъстоятелни, като излага подробни съображения в отговора на
исковата молба. Твърди, че договорът за потребителски кредит е в
съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Лихвеният процент
по процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора.
Условията за прилагането на лихвения процент също са записани в договора.
Съгласно чл. 2, т. 6.1 от договора, „Лихвеният процент е валиден за целия
срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една погасителна
вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от
главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната,
съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от
периодичността на вноските.
Намира, че твърденията. че не са спазени изискванията на чл. 11. ал. 1,
т. 10 и т. 11 от ЗПК и в договора не е разписан действителния размер на
годишния процент на разходите по договора, тъй като е уговорено
възнаграждение за фирма-поръчител. което не е включено в разходите по
кредита са несъстоятелни, като излага подробни съображения в отговора на
исковата молба. Намира твърдението, че е поставено изискване за заплащане
на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение е несъстоятелно,
като излага подробни съображения в отговора на исковата молба.
Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на
чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Тази информация е налична в
договора за потребителски кредит. Твърди, че от договора годишният
процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в
съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите по
договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият
размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Годишният
процент на разходите включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита. В годишния процент на разходите по
процесния договор е включена само лихвата по кредита, тъй като това е
единственият разход по кредита за кредитополучателят. Разликата в
стойностите на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите
се дължи на разликата в естеството и начина, по който се определят и
изчисляват ГПР и ГЛП. Лихвата е сума, която се заплаща при ползване на
пари в заем и представлява процент от заемната сума. Годишният процент на
разходите, от друга страна, представлява коефициент с процентно изражение.
4
Той е дефиниран в чл. 19, ал. 1 от ЗПК като израз на общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. За да се определи
размерът на ГПР се прилага определената в Приложение № 1 към ЗПК
формула. Тази формула включва размер и брой на погасителни вноски, брой
и размер на усвоявания по кредита, интервал между усвояване на кредита и
съответната погасителна вноска и пр. За да бъде изчислен ГПР се вземат
предвид множество параметри по договора за кредит, следователно няма как
ГПР и годишният лихвен процент да са съотносими един към друг. Поради
разликите в определянето и изчисляването на двата процента, съвсем
нормално е и те да са различни при едни и същи изходни показатели. Това не
означава, че в договора има скрити разходи, неясни за потребителя, нито пък
че всички подлежащи на включване в ГПР разходи не са взети предвид при
изчисляването му. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България -
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта
(Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения), с оглед на което няма
нарушение на чл. 19 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е в
съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 от 11 от ЗПК. В договора са
посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Намира твърдението на ищеца, че кредиторът не е изпълнил
задължението си но чл. 5 ЗПК. Като е представил СЕФ със заблуждаващо
съдържание е несъстоятелно, като излага подробни съображения в отговора
на исковата молба. Твърди, че в годишния процент на разходите по
процесния договор е включена само лихвата по кредита, тъй като това е
единственият разход по кредита за кредитополучателят. МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани предявените искове от страна на ищеца. Претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и разноски за процесуално
представителство в размер на 360.00 лева.
Ответното дружество „Ф.Б.“ ЕООД, намира иска за недопустим, тъй
като към момента на сключване на договора, по времето на неговото
изпълнение/действие и до приключването му, спор между страните не е
съществувал и всяка от страните е изпълнила своите задължения.
Облигационната и/или правната връзка между страните, възникнала с
процесния договор, към момента на подаване на исковата молба и към
настоящия момент не съществува, поради което няма как да смущава
правното положение на ищеца. Счита, че ако ищецът няма интерес от
реституиране на платеното по нищожния договор, то изобщо липсва интерес
от предявяване на иск.
По основателността на иска твърди, че процесният договор за
поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания
на закона – сключен е валидно между лице, което е вписано в Регистъра на
БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на предмета, за
който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на
5
договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Процесният договор за
поръчителство не страда от пороците, посочени в исковата молба или
твърдените пороци не водят до нищожност на договора. Дружеството
отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат да
предоставят гаранционни сделки по занятие. Дружеството, сключва договори
за поръчителство в рамките на дейността, за която е регистрирано.
Твърди, че разпоредбите на закона за потребителския кредит са
неотносими към договорите за поръчителство. Договорът за
поръчителство/предоставяне на гаранция е извън приложното поле на Закона
за потребителския кредит, определено чрез разпоредбите на чл. 1-4. В тази
връзка, всякакви твърдения за нищожност на основание разпоредби на Закона
за потребителския кредит са напълно ирелевантни. Намира, че твърденията на
ищеца, че договорът за поръчителство/гаранция е лишен от правно
основание, са несъстоятелни. Възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу
поетото задължение за обезпечаване на кредит. Възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, като насрещна престация срещу
поетото задължение за обезпечаване на кредит не противоречи на нито една
императивна разпоредба. От исковата молба става ясно, че ищецът, очевидно,
не може да направи разлика между правоотношенията длъжник/поръчител и
поръчител/кредитор. Разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД са относими към
отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и „И.А.М.“ АД, това правоотношение е
акцесорно на главното - между ищеца и „И.А.М.“АД по повод кредита. „Ф.Б.“
ЕООД и „И.А.М.“АД имат сключен писмен договор, който урежда
отношенията между тях като поръчител и кредитор. Правоотношението
между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД е самостоятелно, то влиза в действие под
условие, че заемателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя.
Договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД, урежда
техните отношения по повод задължението на „Ф.Б.“ ЕООД да обезпечи
кредита на ищеца. В Закона за задълженията и договорите липсва изрична
регламентация на възмездното поръчителство, което е разбираемо, тъй като
законът е обнародван през 1950 г., но и в теорията и в практиката никога не е
съществувало схващане, че възмездното поръчителство е недопустимо или
пък нарушава законова разпоредба.
Намира, че твърденията на ищеца, че договорът е уговорен
неравноправно в ущърб на потребителя са несъстоятелни. Ищецът е
кандидатствал за кредит, който е следвало да бъде обезпечен или с
поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружество - гарант.
Кредитополучателят е можел да избира между три вида обезпечения, които да
представи. Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП, преценяването на неравноправната
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В
договора за поръчителство ясно и разбираемо е написано, че „Ф.Б.“ ЕООД се
задължава да сключи договор за поръчителство с „И.А.М.“ АД, по силата на
който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по
договор за заем, а потребителят се задължава да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД
възнаграждение указания размер. Всеки дееспособен потребител, е можел да
прецени икономическите последици от сключване на договора.
6
Икономическите последици са се равнявали на сумата, която потребителят е
трябвало да заплати.
Намира, че твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е
сключен в противоречие на добрите нрави е неоснователно. В българското
действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът
на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е
свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае
и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по
негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието
свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те
съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на
индивида за свободна инициатива. Дружество, задължавайки се да отговаря
солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя (и то за
размер на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по
Договора), не получава нещо в повече, от това което предоставя, а дори
напротив. Разбира се, като при всеки алеаторен договор, престацията по
договора за поръчителство на пръв поглед изглежда нееквивалентна. Но
поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, с
оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни,
но в полза на ищцовата страна, а не в полза на поръчителя, чиято отговорност
може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото
възнаграждение. Дължимото им се възнаграждението по Договор за
предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на
риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя
изобщо не би сключила договора.
Твърди, че при сключване на договора, дружество е действало
добросъвестно. Клаузите в договора за поръчителство за формулирани
достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да
прецени икономическите последици от сключване на договора. В договора за
поръчителство е предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят
не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на
поръчителство от физически лица или банкова гаранция. Твърденията на
ищеца, че договорът за поръчителство не е породил правни последици на
основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка са
несъстоятелни. Обявяването на основния договор за недействителен по
принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се
установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за
чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има главен дълг, то
договорът за поръчителство не може да е нищожен. Твърди, че „Ф.Б.“ ЕООД
не предоставя потребителски кредити. Основен предмет на дейност е
предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Дейността на дружеството и
договорите, които сключва се регламентират от Търговския закон, а не от
Закона за потребителския кредит. Договорите, които сключваме не
противоречат на закона и добрите нрави. МОЛИ съда, да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените
искове от страна на ищеца. Претендира разноски на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360.00
лева.
7
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложения по делото Договор за паричен заем № ****** от
29.01.2021г. се установява, че „И.А.М.“ АД е предоставило на ищеца сумата
от 1200 лв., която следвало да бъде върната на 10 вноски, като срокът на
заема бил 10 месеца, а размерът на седмичната вноска възлиза на 140.08 лева.
Съгласно договора, фиксираният годишен лихвен процент по заема е 35.00%,
годишният процент на разходите - 40.96%. Общата сума по кредита е
посочена в размер на 1400.80 лева.
Съгласно чл.4 от договора, заемателят следва в 3-дневен срок от
сключването му да осигури, едно от трите предвидени обезпечения: т.1 - две
физически лица - поръчители, отговарящи на условията, подробно описани в
договора; т.2 - банкова гаранция или т.3 - одобрено от заемодателя дружество
- гарант.
Кредиторът „И.А.М.“ АД е предложил обезпечение, предоставено от
гарант - „Ф.Б.“ ЕООД, което дружество било одобрено и лицензирано. В тази
връзка на 30.01.2021г. между длъжника и гаранта е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № ******, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД се
задължава да издаде гаранция за плащане в полза на кредитора и да гарантира
изпълнението на задълженията по Договора за кредит. Съгласно чл.3 от
договора за предоставяне на гаранция, длъжникът се е задължил да плати на
Гаранта възнаграждение в размер на 959.20 лева, платимо на разсрочени
вноски, 16 на брой, всяка от които в размер на 95.92 лева. Вноските са
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за
паричен заем, сключен с „И.А.М.” АД.
Видно от представената справка от „И.А.М.” АД, ответникът е заплатил
главница в размер на 1 200 лева и лихва в размер на 200.80 лева.
Видно от представената справка от „Ф.Б.“ ЕООД, ответникът е заплатил
сума по поръчителство в размер на 959.20 лева.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
По иска за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
****** от 29.01.2021г., сключен с първия ответник „И.А.М.“ АД, съдът
намира, че по делото няма спор между страните, че е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е
усвоил сумата от 1200.00 лева. Ответникът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
8
потребителски кредит е недействителен. Тя е изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест,
в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
В случая съдът намира, че това правило е нарушено, тъй като в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият
от 40.96%. Посочената годишна фиксирана лихва от 35.00% не е ясно как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере - какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от
40.96% и общата сума на плащанията от 1400.80 лева, не съответстват на
действителните. Въведените изисквания в чл.4, т.1 и т.2 от договора за вида
обезпечение - банкова гаранция или поръчителство от две физически лица,
отговарящи на предвидените в договора условия и срока за представянето му
(тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Срокът е твърде кратък и за
потребителя се създава значително затруднение, както относно физически
лица - поръчители, тъй като същите следва да отговарят на критерии, за които
информация би следвало да се събере и от допълнителни източници, в т.ч. и
относно банковата гаранция, която трябва да е в размер на пълната дължима
обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която се
изисква набавяне на документи, одобрение и пр. за всички договорени
условия е нужно технологично време и чуждо съдействие. На практика,
заемателят няма как да изпълни тези условия и не разполага с друг избор
освен да се възползва от предвиденото в чл.4, т.3 условие за обезпечаване на
кредита посредством договор за гаранция с определено от кредитодателя
дружество и възлагането в негова тежест да заплати възнаграждение в общ
размер на 959.20 лева, платимо разсрочено заедно с всяка вноска.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за
кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника,
съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като
9
съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.
Възнаграждението за дружеството - гарант, води до скрито оскъпяване на
кредита. Включено по този начин към погасителните вноски, тази сума се
явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба
за заемодателя.
Именно затова, процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.
10 от нея води до неговата недействителност, съобразно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Ето защо и поради липса на част
от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът се явява
недействителен.
Следва да се има предвид и следното - посочването само с цифрово
изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 от ЗПК е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Съгласно трайната
съдебна практика, поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува
всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение
за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му.
Имайки предвид и размера по Договор за предоставяне на гаранция,
оскъпяването на заема е повече от 50%. Същевременно - посочването на по-
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на чл. 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
Налага се извод, че тази клауза е неравноправна, защото е в нарушение
на принципа за добросъвестност, води до значителна неравнопоставеност
между договарящите страни относно правата и задълженията и е във вреда на
потребителя. Като такава е нищожна и поради противоречие със закона, а
именно поради директно нарушение на разпоредбите на ЗПК. При
10
възприетите изводи следва са приеме, че е налице едновременно
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, а противоречието
със закона по правило винаги „поглъща“ накърняването на добрите нрави,
респ. специалното основание изключва общото (така Решение № 97 от
8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК).
Съдът не е обвързан от посочения от ищеца начин на съединяване на
исковете, когато те са за обявяване на нищожност на правна сделка на
няколко основания (в този смисъл мотивите на Решение № 527/21.06.2010 г.
по гр. д. № 1363/09 г. на IV г. о. на ВКС), следва да разгледа всеки един от тях
в поредност, съобразно естеството на твърдения порок според основанията по
чл. 26 от ЗЗД. Но при установеното „противоречие със закона“ позоваването
на основание „накърняване на добрите нрави“, изключва възможността съдът
да се произнесе по него (Решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. д. №
1228/2009 г. на ВКС, Гражданска колегия, III г. о.), в който случай
основанията, правният резултат от уважаването на иска на едно от тях,
изключва интереса от обявяване на нищожност на другите основания. Или
прогласената от съда нищожност на сделката в процесната част като
неравноправна, респ. противоречаща на закона, ще има идентични правни
последици, които законът свързва с обявяването на нищожността й като
противоречаща на добрите нрави. В този случай съдът не дължи произнасяне
по другите въведени в процеса основания за нищожност на договора за
кредит.
По иска за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
гаранция № ****** от 30.01.2021г., сключен чрез с втория ответник „Ф.Б.“
ЕООД, съдът намира следното: Поръчителството е каузален договор с
основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да
обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета
на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция
на друго, главно правоотношение. Съгласно Тълкувателно решение №2 от
9.07.2019г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017г., ОСГТК: „Поръчителят обещава
същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи - и дължи това,
което последният дължи (“каквото и колкото дължи главният длъжник, това и
толкова дължи и поръчителят “) - освен ако не е уговорено друго или друго
следва от естеството на дължимата престация. Отговорността му е акцесорна -
в генетична и функционална зависимост от главния дълг (обуславя се от
съществуването и обема на отговорността на главния длъжник) - но и
относително самостоятелна (поръчителството може да бъде дадено при по-
леки условия)“. От изложеното е видно, че нищожността на договора за
кредит води до извод за нищожност и на акцесорния Договор за предоставяне
на гаранция № ****** от 30.01.2021г., поради невъзможен предмет, т.е. този
иск също следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски, видно от списъка на разноски по чл.
80 от ГПК.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна
защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2
11
от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно цената на исковете и Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 440.08 лева, дължими от „И.А.М.“ АД и 400.00 лева, дължими от
„Ф.Б.“ ЕООД за осъществено от адв. С. Н. процесуално представителство.
Съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК, същият
претендира общо 800.00 лева, поради което адвокатското възнаграждение,
дължимо от всеки един ответник възлиза в размер от по 400.00 лева.
Освен адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, ответниците следва
да заплатят на последния разноските за държавна такса в размер на 100.00
лева, дължими поравно от двамата ответници или всеки от по 50.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1, предл.1-во от
ЗЗД, Договор за паричен заем № ****** от 29.01.2021г., сключен „И.А.М.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, ж.к. „Л.7”,
бул ******, „С.ц.”, ******, представлявано от управител Г.Т., като
заемодател и Х. Н. К. от гр.Б., ул. ****** с ЕГН **********, като
заемополучател, поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.2, предл.1-во от
ЗЗД, Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 30.01.2021г., сключен
между „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.
****, ж.к. „Л.7”, бул ******, „С.ц.”, ******, представлявано от П.Д., като
гарант и Х. Н. К. от гр.Б., ул. ****** с ЕГН **********, поради невъзможен
предмет.
ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ****, ж.к. „Л.7”, бул ******, „С.ц.”, ******,
представлявано от управител Г.Т. да заплати на АДВОКАТ С. К. Н., с адрес
на упражняване на дейността: гр. П., ул. ******, адвокатско възнаграждение
за осъществено на ищеца - Х. Н. К. от гр.Б., ул. ****** с ЕГН **********
безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400.00 лева,
определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ****, ж.к. „Л.7”, бул ******, „С.ц.”, ******,
представлявано от П.Д. да заплати на АДВОКАТ С. К. Н., с адрес на
упражняване на дейността: гр. П., ул. ******, адвокатско възнаграждение за
осъществено на ищеца - Х. Н. К. от гр.Б., ул. ****** с ЕГН **********
безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400.00 лева,
определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ****, ж.к. „Л.7”, бул ******, „С.ц.”, ******,
представлявано от управител Г.Т. да заплати на Х. Н. К. от гр.Б., ул. ****** с
ЕГН **********, сумата от общо 50.00 лева, представляваща разноски по
делото за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
12
управление: гр. С. ****, ж.к. „Л.7”, бул ******, „С.ц.”, ******,
представлявано от П.Д., да заплати на Х. Н. К. от гр.Б., ул. ****** с ЕГН
**********, сумата от общо 50.00 лева, представляваща разноски по делото
за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
13