Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 14.05.2019 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета  година в следния състав:

     

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                    Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1579 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на ищеца ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен" № 15, чрез юрк. К.П., против Е.Д.С., ЕГН: ********** ***.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, за да признае за установено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. ЕИК *********, по отношение на ответника, съществува вземане, за сумата от общо 694.80 лева, от която: 493.56 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 119.49 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 25.12.2016 г. до 15.03.2017 г. и 81.75 лева - лихва за забава за периода от 26.12.2016 г.до 23.08.2018 г., произтичащи от Договор за кредит от 15.06.2016г., сключен с Банка ДСК, обективирано в заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д. № 1159/2018г. по описа на ВлPC.

Ищецът твърди, че ответника е сключил с „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, договор за кредит № 192783 на 15.06.2016 г., с което между страните възникнала облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия към него. Основното задължение на дружеството било да предостави паричната сума в размер на 556.22 лева. Кредитополучателят удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението", че е получил сумата по заема, от което следвало, че кредиторът е изпълнил договорните си задължения. Заемателят от своя страна се задължавал да заплати на кредитора 9 месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна лихва) съгласно раздел 3 от Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. По причини, ирелевантни към спора, длъжникът преустановяил обслужване на заема, като падежът на първата непогасена вносна настъпил на 25.12.2016 г. Според раздел 6 от ОУ на Договора при забава на погасителните вноски се дължало обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. На 15.03.2017 г. настъпил падежът на цялото задължение, с което станал изискуем целият неизплатен остатък от заема.

Твърди също, че на 10.02.2017 г. между „БАНКА ДСК ЕАД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ било сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 18.10.2016 г. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем. вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало второто дружество.

В изпълнение на задължението си по чл. 99. ал. 3 от ЗЗД „БАНКА ДСК, упълномощила ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което бил направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи ЕАД, но пратката се върнала в цялост. В настоящото производство предстояло да бъде направено с приложеното към исковата молба уведомление (Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т. д.№ 12/2009 г..П т.о.,ТК).

Поради неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения ищеца , в качеството си на цесионер по договора за заем, предявяил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 1159/2018г. по опис на РС Велинград била издадена заповед за изпълнение, препис от която бил връчен на длъжника и същият подал възражение. Гореописаните факти и обстоятелства обуславяли интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД да подаде иск за установяване на вземанията си.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съда да постанови  решение, с което да признае за установено, че в полза на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, по отношение на ответника против Е.Д.С., ЕГН: **********,*** съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1159/2018г. по описа на PC Велинград, а именно: 493.56 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване назаявлението до окончателно изплащане на вземането; 119.49 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 25.12.2016г. до15.03.2017г.; 81.75лева - лихва за забава за периода от 26.12.2016до 23.08.2018г. Претендира направените в настоящото производство разноски.

 

Препис  от исковата молба и приложенията са връчени на ответника   с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията.

В определения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор, поради което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.

В о.с.з. ищеца с писмена молба подържа иска, чрез пълномощника си юриск.К., иска уважаване на същия, като е  поискал и постановяване на неприсъствено решение.

В о.с.з. ответникът не се явява и не изпраща представител не взема становище по иска, не ангажира доказателства. 

Съдът констатира, че препис  от искова молба и приложенията са връчени на ответника на 09.01.2019г., с указания да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът  е редовно призован за о.с.з., като съобщението е връчено  на 05.04.2019г., но  не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1159/2018г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед № 668/31.08.2018г. се установява да е разпоредено Е.Д.С., ЕГН: ********** ***,   да заплати на  „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район”Лозенец”, ул. Хенрик Ибсен” № 15, ет.6 и 7, следните суми:   Сумата от 493.56 лева - съставляваща главница по Договор  за  кредит от 15.06.2016г., сключен между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД,  което вземане е прехвърлено  на заявителя с договор за цесия от 10.02.2017г.; Сумата от 119.49лв. - съставляваща договорна, възнаградителна лихва за периода от 25.12.2016г. до 15.03.2017г.; Сумата от  81.75 лв.- съставляваща лихва за забава за периода 26.12.2016г. до 23.08.2018г.,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането,    както и разходи по делото в размер на  25.00лв.-държавна такса и 50.00 лева -юрисконсултско възнаграждение.   

Издадената ЗИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1159/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника Е.С. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.   Със съобщение на заявителя е указана възможността  да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1159/2018г. на ВлРС в едномесечен срок., връчено му на от 27.11.2918г.    Настоящият установителен иск е предявен на 21.12.2018г. /пощенско клеймо от 20.12.2018г./ Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.  

От представените в тази насока писмени доказателства – Договор за стоков кредит № 192783 от 15.06.2016г. се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД  и Е.Д.С. е сключен договор по силата на който  „Банка ДСК“ ЕАД   е    предоставил сума в размер на 556,22 лева, в това число 529лв. за закупуване на телевизор Телефункен и 27,22лв. за закупуване на застраховка, която С. се е задължил да върне заедно с уговорена възнаградителна лихва на девет месечни вноски по погасителен план.    

  Ответникът  не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори така изложеното,  поради което  следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение, произтичащо от посочения  договор.   

  По делото  е представен и Рамков Договор за цесия от 18.10.2016г., сключен между„Банка ДСК“ ЕАД    и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, Приложение 1 към него от 10.02.2017г., в който под № 5222 е посочен договора сключен с ответника Е.С., както и  уведомление за извършено прехвърляне на вземания.

По делото е приета и ССЕ, изготвена от в.л.Т., ведно от заключението по която задължението на ответника по Договора за стоков кредит от 15.06.2016г. към 30.08.2018г. е в размер на общо 697,10лв., в това число 493,56лв. – главница; 119,49лв. 9договорна лихва и 84,05лв. обезщетение за забава.

Както вече бе посочено по-горе налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от представените доказателства може да се заключи, че искът е вероятно основателен.

Горните констатации налагат извода, че предявения от ищеца установителен иск е не само допустим, но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.  

 

 

 

 

И тъй като такива са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане  на следните суми: Сумата от 493.56 лева - съставляваща главница по Договор  за  кредит от 15.06.2016г., сключен между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД,  което вземане е прехвърлено  на заявителя с договор за цесия от 10.02.2017г.; Сумата от 119.49лв. - съставляваща договорна, възнаградителна лихва за периода от 25.12.2016г. до 15.03.2017г.; Сумата от  81.75 лв.- съставляваща лихва за забава за периода 26.12.2016г. до 23.08.2018г.,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането,  за които е издадена Заповед № 668/31.08.2018г. по ч.гр.д.№ 1159/2018г. по описа на ВлРС.

Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски, като е представляван от юрисконсулт и представил доказателства за направени такива в размер на общо 425лв., в това число:  125.00 лева за държавна такса, 150лв. за ССЕ и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК. При което и общия размер на направените от ищеца разноски в настоящото производство е 425.00 лв., която и сума ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 1159/2018г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 75.00 лева,  а искът се уважава изцяло, то и следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 75.00 лева, която сума ответникът ще се осъди да му заплати.

Мотивиран от горното съдът,

Р     Е     Ш     И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул.”Хенрих Ибсен” № 15, ет.7, че Е.Д.С., ЕГН: ********** ***, му ДЪЛЖИ   следните суми: Сумата от  493.56лв. (четиристотин деветдесет и три лева и 53ст.) - съставляваща главница по Договор  за  кредит от 15.06.2016г., сключен между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД,  което вземане е прехвърлено  на заявителя с договор за цесия от 10.02.2017г.; Сумата от 119.49лв. (сто и деветнадесет лева и 49ст.) - съставляваща договорна, възнаградителна лихва за периода от 25.12.2016г. до 15.03.2017г.; Сумата от  81.75 лв. (осемдесет и един лева и 75ст.)- съставляваща лихва за забава за периода 26.12.2016г. до 23.08.2018г.,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.08.2018г. до окончателно изплащане на вземането,  КОИТО СУМИ е разпоредено да заплати с издадена Заповед № 668/31.08.2018г. по ч.гр.д.№ 1159/2018г. по описа на ВлРС. 

ОСЪЖДА Е.Д.С., ЕГН: ********** ***, да заплати на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул.”Хенрих Ибсен” № 15, ет.7, СУМАТА от 425,00лв. (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща разноски направени в исковото производство, както    Сумата от 75.00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща разноски направени в заповедното производство.

 

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Същото да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)