03.06.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори май
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария
Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№149 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалeн кодекс във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
и е образувано по искова молба от М.Д.Г. *** против ОД МВР Хасково. Твърди се,
че обжалвал
Наказателно постановление №254р-261/16.10.2019г. на Началник РУП Димитровград
към ОД МВР Хасково, и с Решение №272/17.12.2019г., постановено по нахд
№500/2019г. по описа на Районен съд Димитровград, актът бил отменен. Решението
влязло в законна сила на 24.01.2020г. В производството пред съда ищецът бил
представляван от адвокат, чийто хонорар бил 300,00 лева. Налице били
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на
300,00 лева, представляващи платената сума за адвокатско възнаграждение. Иска
от съда да постанови решение, с което да осъди ОД МВР Хасково да заплати
обезщетение за имуществени вреди от 300,00 лева, ведно със законна лихва от
24.01.2020г. до окончателно изплащане, както и направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът - Областна дирекция на МВР
Хасково, чрез процесуален представител депозира отговор и взема становище по
предявения иск. Счита, че настоящият ищец имал правна възможност да претендира
разноските пред районния съд съгласно новата редакция на чл.63, ал.3 от ЗАНН –
ДВ бр.94/29.11.2019г. В случая решението на съда било постановено след влизане
в сила на промените в ЗАНН, поради което искът бил и недопустим. Счита, че
разноските в настоящото производство следва да са в размер съгласно Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ако искът бъде
отхвърлен, то претендира разноски, представляващи юрк.възнаграждение.
Окръжна прокуратура Хасково дава
становище, че исковата претенция е основателна и доказана, поради което
предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №272/17.12.2019г., постановено
по АНД №500/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград, влязло в сила на 24.01.2020г.,
е отменено Наказателно постановление
№254р-261/16.10.2019г., издадено от Началник Група ОД МВР Хасково, РУ Димитровград,
за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС и на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и
чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС е наложено наказание глоба от 500 лева. Видно от приложеното административнонаказателно дело, в
съдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат, упълномощен с
пълномощно – л.20 от делото. За процесуалното представителство по делото ищецът
е платил договорен хонорар в размер на 300,00 лева, която сума е получена от
адвоката в брой на 22.10.2019г., видно от отразеното в представения договор,
съставен на същата дата.
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Претенцията е насочена против
ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявен за разглеждане
пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, поради което съдът приема, че искът е
процесуално допустим. Към момента на
приключване на устните състезания по делото, образувано пред РС Димитровград,
нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН все още не е
била изменена и в проведеното съдебно заседание на 15.11.2019г. страната -
жалбоподател, не е поискала присъждане на съдебни разноски. Като се има
предвид, че към посочения момент разноски в производството по ЗАНН не са
присъждани при съществуващата правна уредба, то няма пречка същите да бъдат
поискани в настоящото производство. Обстоятелството, че решението е постановено
след влизане в сила на измененията в ЗАНН, не променя извода за допустимост на
предявения иск.
Разгледан по същество, искът
е основателен.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на
незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Приложимите правни норми обосновават извод, че за
основателността на иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от
този административен акт; пряка причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като
имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на
което и да е от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
В конкретния случай
претенцията на ищеца се основава на отменено наказателно постановление като
незаконосъобразен акт и претърпени имуществени вреди от отменения акт,
представляващи платено адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно обжалване.
Съдът приема, че отмененият
административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно постановление
№254р-261/16.10.2019г., издадено от Началник Група ОД МВР Хасково, РУ
Димитровград, е отменено като незаконосъобразен акт, като съобразно мотивите на
ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на отменения акт е последица
от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези
задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този
смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и е резултат от санкционираща административна дейност.
Установи се още, че ищецът е ползвал правна защита и съдействие, съгласно
сключен договор на 22.10.2019г., както и процесуалното представителство е
осъществено срещу адвокатско възнаграждение е в размер на 300,00 лева,
заплатено в брой на същата дата при подписване на договора. Провеждането на
производство по обжалване пред съд на издаденото наказателно постановление е
необходима предпоставка за отмяната на акта и единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно
обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска защита, което е негово
нормативно установено право, заплатеното възнаграждение за осъществяване на
тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразния акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателно
постановление, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. По
изложените съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР
№1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
Размерът на тази претенция е
и доказан, като искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 300,00
лева. Следва да се има предвид и че минималният размер за процесуално
представителство, защита и съдействие съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е именно 300,00 лева.
Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната
лихва върху процесната сума, но съща е дължима от дата на предявяване на
исковата молба – 04.02.2020г. В този смисъл е трайната практика на ВАС -
адм.дело №9399/2017, №8483/2017г., 8472/2017г., №6831/2017г., №1857/2017г.,
№3124/2017г., № 8730/2017г. и др.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ искането на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, като ответникът
заплати 250,00 лева – възнаграждение за адвокат, и 10,00 лева – д.такса, като
следва да се има предвид, че размерът на възнаграждението е съобразен с
разпоредбите на посочената вече наредба.
Мотивиран така и на основание чл.204,
ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.“Б.“ №.., да
заплати на М.Д.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 300,00 лева, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско
възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление №254р-261/16.10.2019г.,
издадено от Началник Група ОД МВР Хасково, РУ Димитровград, отменено с Решение
№272/17.12.2019г., постановено по АНД №500/2019г. по описа на Районен съд –
Димитровград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.02.2020г.
до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.Б. №.., да
заплати на М.Д.Г. ***, ЕГН **********, направените разноски в настоящото
производство за д.т. и адвокатско възнаграждение – общо 260,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: