№ 14718
гр. С, 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110105946 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК ,вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД,
чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „А“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр.С, бул. “*****, представлявано от П В и Х М, против С. Т.
И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к. “***“ бл. *** вх. Б, ет. 1, ап. *** с
искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че съществува вземане на ищеца в размер от 800 лева главница по договор за
заем, 189,76 лева договорна лихва върху главница по договор за заем и 392,09
лева мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между „К“ ЕАД и ответницата И. е
сключен договор за кредит № ***** на 14.08.2016 г. при условията на ЗПФУР.
Сочи се, че е предоставена паричната сума от 800 лева, която ответницата се
съгласила да връща на дванадесет вноски, които са формирани като сбор от
договорна лихва и главница. Твърди се, че при неизпълнение на задължения
по договора възниква за ищеца вземане за мораторна лихва. Ищецът твърди,
че е носител на вземането на основание сключен договор за цесия. Поддържа
се, че вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но
предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е
налице интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда
да постанови решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата С. Т. И. чрез назначения особен представител с изразено
становище за допустимост, но неоснователност на исковете – твърди се, че
няма доказателства да е сключен договор, ако бъде възприето, че договор е
1
сключен, то същият е сключен при явно неизгодни условия, формулирано е
възражение за изтекла погасителна давност.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, „А“ ЕООД претендира
издаването на заповед за изпълнение против С. Т. И., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к. “***“ бл. *** вх. Б, ет. 1, ап. 21 за сумите от 800 лева,
представляваща главница по договор за кредит № *****, сключен между „К“
ЕАД и С. Т. И., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от „К“
ЕАД на „А“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 189,76 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 20.08.2017 г.,
сумата 393,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.09.2016
г. до 23.02.2021 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч. гражд. дело № 42962/2022 г. по описа на СРС, 42 състав.
Представен е договор за потребителски кредит № ***** от 14.08.2016 г.,
сключен между „К“ АД и С. Т. И., ведно с приложение № 1 към същия, от
които се установява, че кредиторът се задължил да предостави в заем сумата в
размер от 800 лева, а кредитополучателят се задължил да погаси
задължението си на 12-месечни вноски в размер на 82,48 лева всяка. Бил
уговорен лихвен процент по кредита – 41.24 %, както и годишен процент на
разходите – 50 %. Общият размер на задължението възлизал на 989,76 лева.
Към приложението е изготвен погасителен план.
Като доказателство по делото са представени общите условия за
предоставяне на кредити от страна на „К“ АД, както и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
неподписан от кредитополучателя.
Приложен е договор за предоставяне на поръчителство, сключен на
14.08.2016 г., между „А и С. Т. И., съгласно който поръчителят се задължил да
обезпечи задължението на потребителя, като поръчителят получил от „К“ АД
предложение за това. Видно от Приложение № 1 към договора за
предоставяне на поръчителство, възнаграждението на поръчителя възлиза на
57,65 лева на месец за периода на действие на договора за кредит и същото се
дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план.
Представен е и договор за поръчителство от 14.08.2016 г., сключен
между „К“ АД и „А.
Видно от справка извлечение от системата на „А от 18.04.2024 г.
относно С. Т. И. по договор № ***** към 23.02.2021 г.,задължението на С. Т.
И. е посочено в размер на 1 318,85 лева.
Приложена е разписка за извършено плащане № 2000000108945461 от
14.08.2016 г., видно от която наредителят „К“ ЕАД е извършило превод в
полза на С. Т. И. за сумата от 800 лева.
2
По делото е постъпило становище от трето неучастващо лице –
„Изипей“ АД, с което последното е посочило, че за периода след 01.06.2019 г.
в системата на „Изипей“ АД не се съдържат данни относно използвани
платежни услуги към С. Т. И..
В заповедното производство е представено уведомление за цесия,
адресирано до ответницата, в което е посочено, че вземането на „А е цедирано
в полза на „А“ ЕООД.
Приложен е и договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.,
сключен между „К“ ЕАД „А и „А“ ЕООД, съгласно който цесионерът се
съгласил да му бъдат прехвърлени вземанията от двамата цеденти,
представляващи парични вземания по договори за кредит, парични вземания,
произтичащи от встъпване на поръчителя „А“ в правата на „К“ ЕАД по
просрочени и незаплатени договори за кредит, сключени между „К“ ЕАД като
първоначален кредитор в качеството на кредитодател и физически лица, в
качеството им на кредитополучатели, както и парични вземания по
договорите за предоставяне на поръчителство по потребителските кредити,
индивидуализирани в Приложение № 1, приложено към договора за цесия
като от приложението се установява,че е включено вземането по процесния
договор.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск, съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Това
означава, че искът има предмет, идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер, за което е издадена заповед за
изпълнение. Регламентирането на иска като положителен установителен иск
обосновава извода, че доказването наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска е възложено в тежест на ищеца. Законът
урежда фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението, когато исковата молба е подадена в едномесечен срок, считано от
съобщението с указания за предявяване на иск – в конкретния случай искът се
счита предявен на 08.08.2022 г.
Основателността на предявените искови претенции е обусловена от
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
валиден договор за цесия, по силата на който претендираните вземания да са
прехвърлени в полза на ищеца, който договор да е съобщен надлежно на
длъжника, валидно правоотношение по договор за заем, по силата на което за
ответника да е възникнало задължението за заплащане посочените в исковата
молба главница, договорна лихва и законна лихва в съответния размер.
Софийският районен съд приема,че е доказана първата изискуема
предпоставка – дружеството ищец се легитимира като носител на вземането
3
на основание сключен договор за цесия. Договорът за цесия представлява
двустранен консенсуален договор,съгласно който страните постигат съгласие
страната цедент да прехвърли свои вземания към трети лица,а страната
цесионер приема да придобие вземанията при уговорените между страните
условия. С оглед това,че според представеното приложение вземането към С.
И. по процесния договор е прехвърлено,съдът приема,че страната ищец се
легитимира като носител на вземането. Действително по делото не са
представени доказателства,че ответницата И. е уведомена за цесията преди
предявяване на иска,но съдът приема,че представянето на уведомление за
цесия като доказателство по делото и връчването му на ответната страна
представляват уведомяване за настъпилата промяна в личността на кредитора.
Съдът счита,че уведомяването за цесията е настъпило с връчването на препис
от исковата молба,в която насока съдът взе предвид съдебната
практика,обективирана в решение № 123/24.06.2009 г.,постановено по
търг.дело № 12/2009 г. по описа на ВКС. С връчването на книжата по реда на
чл.47 от ГПК се регламентира фикция,че е реализирано връчване на ответната
страна,а за обезпечаване представителството на ответната страна се назначава
особен представител. Съдът приема,че особеният представител разполага с
правомощията като представител освен с тези относно разпореждане с
предмета на делото. В този смисъл съдът счита,че и в хипотезата,когато
уведоменият по реда на чл.47 от ГПК ответник е представляван от особен
представител,връчването на уведомлението за цесията като
доказателство,представено към исковата молба,има за последица да се
счита,че е настъпило уведомяване за промяна в кредитора – в този смисъл
решение № 78/09.07.2014 г.,постановено по гражд.дело № 2352/2013 г. по
описа на ВКС.Отделно от това,значението на факта на съобщаване за цесията
е,че до момента на уведомяването длъжникът би могъл валидно да изпълнява
към предишния кредитор,а в настоящия случай доказателства ответницата И.
да е реализирала плащания към цедента липсват. Така мотивиран,съдът
намира,че ищецът е доказал,че е носител на вземането и от значение за
преценка дали искът е основателен е дали прехвърлените вземания
съществуват.
Ищецът основава вземането си на сключен договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, какъвто съгласно разпоредбата на чл. 6
ЗПФУР е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2
от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по
чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на
4
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския
закон, а в случаите на електронни изявления – Закон за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги.Същевременно, тъй като се касае до
договор за потребителски кредит, той се подчинява на правилата на Закона за
потребителския кредит, в който се съдържат императивни разпоредби.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира конкретни хипотези,при които
договорът за кредит се явява недействителен – ако противоречи на посочени в
същата разпоредба норми. Съгласно чл.23 от ЗПК ако договорът е
недействителен,заемополучателят дължи стойността на заемната парична
сума,но кредитът е освободен от лихви и от разноски. Съдът счита,че
процесният договор за паричен заем е недействителен,защото е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. За да приеме,че
договорът нарушава императивна правна норма,съдът взе предвид,че в
представения договор за заем е посочен ГПР в размер на 50 %,но
едновременно със сключване на договора за заем е сключен и договор за
поръчителство с друго търговско дружество,по което също е дължимо
възнаграждение от страна на заемополучателя. Софийският районен съд
намира,че макар да е налице сключване на второ договорно
правоотношение,доколкото с договора се обезпечава изпълнението на
задълженията по договора за заем,но се достига до увеличаване общия размер
на дълга над предвидения от закона максимум,договорното правоотношение
се явява недействително поради противоречие с разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Съдът приема,че чрез сключване на отделен договор за
поръчителство се достига до заобикаляне императивната правна норма на
чл.19,ал.4 от ЗПК. Цитираната разпоредба е уредена в полза на потребителя и
регламентира максималния размер на задължението. Тази разпоредба има
императивен характер,т.е. страните не разполагат с правото да уговорят нещо
различно от предвиденото в закона. Чрез сключването на договор за
поръчителство,който поражда задължение за заемополучателя,се реализира
хипотеза,при която годишният процент на разходите е посочен неточно,т.е.
договорът е недействителен. Когато договорът за заем се явява
недействителен,заемополучателят дължи връщане само на парична
сума,равняваща се на заемната парична сума. Установената практика на СЕС
по дела № С-42/2015 г. и С-714/2022 г. възприема,че ако ГПР не включва
всички разходи като лишава потребителя от възможността да разбере обхвата
на задължението си,тогава кредитът се счита освободен от лихви и разноски,а
лишаването на кредитора от възможността да претендира лихви и други
разходи представлява пропорционална санкция за кредитора. По изложените
съображения съдът приема,че исковата претенция,предявена срещу
ответницата И. подлежи на уважаване за сумата от 800 лева и следва да бъде
отхвърлена в частта за сумите от 189,76 лева договорна лихва и 392,09 лева
мораторна лихва. Софийският районен съд намира,че исковата претенция за
сумата от 800 лева следва да бъде уважена,тъй като е представена
разписка,изходяща от „К“ЕАД относно предаване на паричната сума,а
същевременно представеният отговор от третото неучастващо по делото лице
5
се отнася до информация относно липса на платежни услуги от С. Т. И. за
периода след 01.06.2019 г. Съдът,отчитайки обстоятелството,че договорът за
кредит се явява сключен на 14.08.2016 г.,както и с оглед
разписката,представена по делото,приема,че е доказано,че паричната сума е
предадена на ответницата И.. Изводът на съда,че искът в частта за сумата от
800 лева е доказан по основание,означава,че следва да бъде разгледано
своевременно формулираното в писмения отговор възражение за давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства.
Приложимата погасителна давност за вземания,произтичащи от
неоснователно обогатяване е общата петгодишна давност. С оглед това,че
паричната сума от 800 лева е заплатена на основание недействителен договор
за заем,то същата е заплатена без основание,респективно изискуема е,считано
от сключване на договора и настъпване на имущественото разместване.
Софийският районен съд,отчитайки датата на сключване на договора,която е и
дата на предаване на паричната сума – 14.08.2016 г. приема,че към датата на
предявяване на иска – на 08.08.2022 г. е изминал период от почти шест години
и възражението за давност се явява основателно,а искът подлежи на
отхвърляне. Изводът на съда,че искът подлежи на отхвърляне не се променя
предвид разпоредбите на ЗМДВИП и спирането теченето на давността в
периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,тъй като дори при отчитане,че давност
не е текла в посочения времеви период,към датата на предявяване на иска са
изминали повече от пет години,считано от настъпване изискуемост на
вземането.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че исковете се
явяват изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление гр. С, бул. „България“ 81В, искове с правно основание чл. 422
от ГПК ,вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, против С. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к. “***“ бл. ***
вх. Б, ет. 1, ап. *** за признаване за установено, че дължи следните суми,
произтичащи от договор за потребителски кредит № *****/14.08.2016 г.,
сключен с „К“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца: 800 лева (
осемстотин лева ) главница, ведно със законна лихва за период от 08.08.2022
г. до изплащане на вземането, 189,76 лева ( сто осемдесет и девет лева
седемдесет и шест стотинки ) договорна лихва за период от 20.09.2016 г. –
20.08.2017 г. и 392,09 лева ( триста деветдесет и два лева и девет стотинки )
мораторна лихва за период от 20.09.2016 г. до 23.02.2021 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42962/2022 г. на
СРС, 42 състав.
6
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7