Решение по дело №10208/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5560
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110110208
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

…/9.12.2019 год. , гр.Варна

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

 

              ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, в открито  съдебно заседание, проведено на осми ноември  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                               Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

 

               при участието на секретаря К.Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10208 по опис на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

              Предявен e иск от В.Г.Е.  с ЕГН ********** *** против Прокуратура на РБ с пр.осн.чл.2, ал.1 от ЗОДОВ  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 650 лева, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водените и поддържани срещу него обвинения в извършване на престъпления от общ характер по ДП № 268/17 г. на Трето РУ при ОД МВР Варна, като наказателното производство е прекратено с постановление на прокурора от 02.08.2017 г., влязло в сила на 09.09.2017 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на прекратителното постановление – 09.09.2017 г.  до окончателното  изплащане. 

                Твърденията в молбата от които ищецът черпи права в производството са, че през периода в който му е било повдигнато обвинение, той е живеел със страх, че поради съдебна грешка може да прекара години в затвора, не го напускало усещането за тревожност, стрес и напрежение за изхода на производството. Ищецът знаел за какво става въпрос, тъй като  е имал проблеми с правосъдието като непълнолетен. От много години живеел примерно, успял е да изгради авторитет сред съседи,  близки и приятели. Има семейство и деца. Доброто му име в обществото било опозорено непоправимо. В неговите очи и в очите на близките му били уронени доброто му име и авторитет. За известно време били  ограничени гражданските му права във висока степен. От тези твърдения ищецът черпи права и счита, че следва да се ангажира отговорността на ответника по ЗОДОВ. Ищецът моли за уважаване на предявеният иск като  ответникът му заплати съдебно-деловодни разноски за производството. 

                В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, чрез прокурор от РП Варна.  Оспорва изцяло предявеният иск  по основание и размер. Възразява, че са настъпили описаните в молбата  вреди, както и че същите  са  в пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата. Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията в молбата и моли за отхвърляне на иска. 

                В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. Германов от ВАК поддържа предявения иск.

                В съдебно заседание ответникът чрез процесуален  представител – прокурор от ВРП поддържа отговора. 

                Съдът след като се запозна с твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

                От изисканата и приобщена към доказателствата по делото  преписка по ДП № 268/17 г. по опис на Трето РУ ОД на МВР – Варна  се установява, че с влязло в сила постановление от 02.08.2017 г. на  прокурор при РП Варна е прекратено наказателното производство, образувано срещу В.Г.Е. за престъпление по чл.325, ал.1 НК.

             От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Петър Е., показанията на който съдът цени по реда на чл.172 ГПК  се установява, че  след  в  средата на месец февруари 2017 год. баща му бил с колеги в заведение. Вечерта протичала нормално до момента в който  мъж от клиентите започнал да отправя забележки към едно момиче. Баща му го помолил  да не се държи арогантно, но мъжът станал агресивен и започнал да ругае баща му. Пристигнал екип на полицията и задържали баща му за цялата нощ. Семейството му не знаело  къде е, притеснявали се много, не знаели къде да го търсят,  телефона му не отговарял, защото бил иззет. Никой не се е свързал с близките му. На следващия ден той се прибрал и бил  много изморен и изнервен, не  му се говорело. По-късно  споделил на близките си, че има големи проблеми и е много  разтревожен да не го осъдят и че може да лежи в затвора. Това оказало отражение върху цялото семейство. Баща му  започнал да вдига кръвно, една  вечер не можел да диша и синът му го откарал  в „Спешния център“.  Проблемите с кръвното останали  и сега баща му продължава да пие лекарства. Той бил много притеснен и  уплашен от задържането и от обстоятелството, че му е правена експертиза и че ако бъде осъден  няма кой да се грижи за семейството. Съседите разбрали за инцидента, разчуло се  и започнали да го гледат  накриво. Синовете на ищеца също много се тревожели какво ще се случи с баща им.  Баща му станал затворен, не му се говорело,  нямал настроение, през цялото време бил  притеснен.  Оплаквал се, че постоянно го боли  главата, че е изнервен, не искал да го  закачат. Това състояние се появило  след случая  и продължило известно време. Баща му споделил, че   се притеснява много, защото  няма никаква вина и че няма кой да се грижи за семейството, тъй като работи и разчитат на него. След случая баща му  останал неспокоен и  имал проблеми с кръвното.

            Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, след преценка да представените доказателства и въз основа на закона, с оглед разпоредбата на  чл.235 ГПК направи следните правни изводи:

             По предявеният иск с пр.осн.чл.2, ал.1 от ЗОДОВ за основателност на иска и ангажиране на отговорността на Държавата, респективно органа на държавното обвинение  следва да е налице обективния факт, че спрямо лицето е било повдигнато обвинение  в извършването на престъпление по НК, същото е поддържано от органа и  впоследствие наказателното производство е прекратено или лицето е оправдано. В тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че процесуално-следствените действия са извършени в съответствие със закона в правомощията на водещия разследването орган. Обезщетението по чл.2 ЗОДОВ обхваща и вредите от незаконното обвинение. Отговорността за вреди възниква при условие, че съдебното производство е приключило с оправдаване на лицето срещу което е било повдигнато обвинението, както и при прекратяване на образуваното наказателно производство. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не се изисква виновно поведение от действие или бездействие на длъжностно лице или орган при и по повод на изпълнение на възложената им дейност.

      Ищецът твърди че е претърпял неимуществени  вреди вследствие на образуваното срещу него наказателно производство по ДП № 268/2017 г. по опис на Трето РУ ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.  За същото са представени  доказателства, съдържащи се в изисканата и приобщена  преписка.

              Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По отношение на неимуществените вреди, поради липса на специална уредба в ЗОДОВ, съдът намира, че следва да приложи субсидиарно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, определяща обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт при съобразяване на предвидените в чл.51 на специалния закон граници на отговорността. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието справедливост като морално-етично такова включва съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, техните права и задължения. 

             От събраните в хода на производството доказателства се установи, че от образуване на досъдебното производство срещу  ищеца В.Г.Е. безспорно същият  е бил подложен на психическо напрежение и емоционален стрес, провокирани от обстоятелството, че е налице възможност да бъде осъден и признат за виновен за извършено от него престъпление от общ характер. От събраните гласни доказателства се установи,  че вследствие на тези притеснения, ищецът станал затворен, изнервен, не общувал със семейството си и това състояние на тревожност, нервност  и напрежение се засилвало от страха, че ако бъде осъден няма кой да се грижи за близките му, които до този момент са разчитали на неговата морална  и финансова подкрепа. Повдигнатото обвинение на ищеца имало отрицателно проявление и в отношението на съседите му към него, които след като разбрали за случая започнали да го възприемат по негативен начин. Близките на ищеца също имали чувство на тревожност и притеснения за съдбата на техния баща. Вследствие на описаната ситуация се е влошило и здравословно състояние на ищеца като същият започнал да вдига кръвно, което продължава и до сега, постоянно го боляла главата.

            Съдът намира за безспорно установено, че получените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца неоснователно досъдебно производство,  доколкото за всеки гражданин е изключително стресиращо и притеснително съществуването на реална възможност да бъде ангажирана наказателната му отговорност и да му бъде наложено наказание. Това положение безспорно е причинило на ищеца емоционален дискомфорт, психическо напрежение, здравословни проблеми. 

               Предвид горното  съдът намира, че са налице категорични доказателства, че вследствие на воденото срещу Е.  досъдебно производство и повдигнатото му обвинение  са причинени вреди на ищеца над обичайните.

               По изложените съображения съдът намира, че В.Г.Е.  е претърпял неимуществени вреди  и с оглед конкретните обстоятелства и събраните доказателства, съдът намира, че Прокуратурата на РБългария  му дължи  обезщетение в размер на 650 лева, която сума по размер е близка  до минималната работна разплата за страната. Само по себе си осъждането има ефект на овъзмездяване и като  база за определяне на паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да се имат предвид икономическите условия към датата на деликта, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на гражданите в страната  към датата на настъпване на увреждането. От датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство 09.09.2017 г. ответникът  дължи законна лихва върху присъденото обезщетение до окончателното му изплащане.

 

                 По въпроса за разноските:

                 С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца  разноски за производството в размер на 320.00 лева, което е към минималния размер по Наредба  № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ.

 

                  Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

                 ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на  В.Г.Е.  с ЕГН **********  сумата 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща  обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо воденото  и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпления от общ характер по ДП № 268/17 г. на Трето РУ при ОД МВР Варна, като наказателното производство е прекратено с постановление на прокурор при ВРП от 02.08.2017 г., влязло в сила на 09.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на прекратителното постановление – 09.09.2017 г.  до окончателното  изплащане на сумата, на осн. чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, както и разноски  за производството в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.  

 

 

 

              Решението може да се обжалва с пред ВОС в двуседмичен  срок от връчване на съобщенията до страните.

 

 

 

                                               Районен съдия: