Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1338 13.04.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10393 по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК от Л.Б.К., ЕГН **********,***, чрез адв. ***,
съдебен адрес:***, *** против ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 за
признаване на установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
общо 2341,77 лева, от която:
- 1034,33 лева- главница за начислена топлинна енергия, 110,10 лева –
обезщетение за забава, 125 лева съдебни разноски - по издаден ИЛ от
10.01.2014г. по ч.гр.д. № 970/2012г. по описа на ПРС, V гр.с.
- 632,34 лева – присъдени съдебни разноски, включващи 208,67 лева за
юрисконсултско възнаграждение, 75 лева за ДТ, 140 лева за депозит за вещо лице
по гр. д. № 4957/2012г., XVIII гр.с. и 208,67 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред ПОС – по издаден ИЛ от ***** г. по ч.гр.д. № 970/2012г. по
описа на ПРС, V гр.с.
- 440 лева – начислени разноски по изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ *****,
от които 350 лева юрисконсултско възнаграждение и 90 лева такси и разноски по
ТТРЗЧСИ.
В исковата молба се
твърди, че на ***** г. ответното дружество образувало срещу ищцата изпълнително
дело № ***** по описа на ЧСИ *****, въз
основа на издадените в полза на дружеството два броя изпълнителни листа от ****
г. и от **** г. по ч.гр.д. № 970/2012г. по описа на ПРС, V гр.с. за сумите от
1034,33 лева- главница за начислена топлинна енергия, 110,10 лева – обезщетение
за забава, 125 лева съдебни разноски, 632,34 лева – присъдени съдебни разноски,
включващи 208,67 лева за юрисконсултско възнаграждение, 75 лева за ДТ, 140 лева
за депозит за вещо лице по гр. д. № 4957/2012г., XVIII гр.с. и 208,67 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ПОС, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 23.01.2012г. до окончателното плащане.
Задълженията били начислени за доставена и ползвана в имота на ищцата топлинна енергия
през периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2011г.
В хода на изпълнителното на ищцата било изпратено уведомление от **** г.,
в което било отбелязано, че не била открита на адреса. На **** г. й била
връчена покана за доброволно изпълнение, след което до дата **** г. взискателят
не бил предприемал никакви действия за принудително събиране на вземането си.
Ответното дружество е подало молба за предприемане на действия по
изпълнителното дело едва на **** г., а на дата **** г.е поискало към делото да
бъде присъединено вземането по трети ИЛ- от дата **** г. Ищецът твърди, че
наложените запори върху банковите му сметки
в ЦКБ и в Райфайзенбанк били невалидни, тъй като през периода от
17.06.2014г. до 12.08.2016г. била настъпила перемпция на вземанията на
ответното дружество по първите два изпълнителни листа от дата 10.01.2014г. и от
20.05.2014г. От датата на последното извършено валидно изпълнително действие -
връчването на ПДИ до длъжника на дата **** г.-до датата на депозирането на
настоящия отрицателен установителен иск бил изтекъл период от пет години, през
които не били извършвани никакви изпълнителни действия за принудително събиране
на вземането, поради което вземането било погасено по давност. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от
ответното дружество, чрез процесуалния си представител е депозирало писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че за
събиране на задължението по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
970/2012г. по описа на Районен съд Пловдив, V гр.с. било образувано изп. д. № ***г.
по описа на ЧСИ *****. Изпълнителното дело било образувано по молба от **** г,
в която била включена и изрична молба за пристъпване към изпълнение с всички
предвидени в ГПК способи, ведно с възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, поради което
прекъсвало давността. На **** г. била депозирана молба от взискателя за
предприемане на изпълнителни действия. На **** г. взискателят отново поискал да
се предприемат изпълнителни действия. Впоследствие взискателят отново е поискал
да се предприемат изпълнителни действия,а ЧСИ е изпратил три броя запорни
съобщения. На **** г. взискателят отново поискал да бъдат предприети изпълнителни
действия чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника. На **** г.
била депозирана молба от взискателя ЕВН за предприемане на изпълнителни
действия, а с разпореждане от **** г. на ЧСИ бил насрочен опис на движими вещи.
С всяко поискано от взискателя действие, съответно предприето от ЧСИ давността
била прекъсната. Вземанията били установени със съдебно решение, поради което
била приложима петгодишната погасителна давност. По изложените съображения моли
за отхвърляне на настоящия иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 970/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с. е разпоредено длъжникът Л.Б.К.
да заплати в полза на кредитора „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от
1034.33 - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление, находящ се в *************** , за периода от 01.10.2009
г. до 30.04.2011 г., както и сумата от 110.10 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2010 г. до 22.01.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2012 г., до
пълното й изплащане, както и сумата от 125.00, представляваща деловодни
разноски, включващи платена държавна такса в размер на 25.00 лева и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно между страните е, че
длъжникът е подал възражение срещу заповедта, като впоследствие кредиторът
предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение, по който иск било образувано гр.д. № 4957/2012г. по описа на
Районен съд Пловдив. С влязло в сила решение по цитираното гражданско дело
предявеният иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК бил уважен,
като било признато за установено дължимостта на сумите по заповедта за
изпълнение. На **** г. в полза на ответното дружество „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 970/2012г. на ПРС
срещу ищцата за следните суми: 1034,33 лева – главница, представляваща стойност
на топлинна енергия за периода от 01.10.2009г. до 30.04.2011г., 110,10 лева,
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.02.2010г. до
22.01.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.01.2012г., както и сумата от 125 лева – деловодни разноски. На **** г. в
полза на ответното дружество срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист по
гр.д. № 4957/2012г. по описа на ПРС за сумите от 75 лева – държавна такса, 140
лева- депозит за вещи лица, 208,67 лева – юрисконсултско възнаграждение, както
и сумата от 208,67 лева – разноски пред ПОС за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на **** г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало молба за
образуване на изпълнително дело срещу ищцата, за сумите по цитираните по-горе
изпълнителни листове, въз основа на която молба било образувано изп.д. № ***г.
по описан на ЧСИ *****, рег. № **** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд П.
С молбата за образуване на изп. дело взискателят е възложил на осн. чл. 18, ал.
1 от ЗЧСИ на ч. с. и. да извършва действия по изпълнителното дело- проучване на
имуществено състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи
и други. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № ************г.,
с която е предоставен двуседмичен срок за погасяване на дължимите суми.
Впоследствие по изпълнителното дело са извършени действия по проучване на
имущественото състояние на длъжника. На ****г. е постъпило възражение от
длъжника по изпълнителното дело, че не дължи претендираните суми. На **** г. е
постъпило становище от взискателя, с което счита възражението на длъжника за
неоснователно. По изпълнителното дело е
депозирана жалба от **** г. от длъжника, в която е изложено, че на ****г. на
длъжника е било връчено съобщение за насрочване на опис на движими вещи в
апартамент, находящ се в ************, като посочва, че не притежавала никакви
движими вещи в посочения имот, както и че собственик на посочения имот била
дъщерята на длъжника. Моли да бъде отменен като незаконосъобразен насроченият
за **** г. опис на движими вещи. Жалбата на длъжника е оставена без движение за
отстраняване на нередовностите – довнасяне на дължима такса за разглеждане на
жалбата, както и представяне на преписи. Впоследствие на **** г. жалбата е
върната. На **** г. е постъпила молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, за
извършването на проверка на гражданското и имущественото състояние на длъжника,
като в случай че длъжникът притежава секвестируемо имущество моли да бъде
пристъпено към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи. Видно от
отбелязването върху молбата искането е уважено, като е извършена справка за
имущественото състояние на длъжника. Постъпила е молба от взискателя от **** г.,
с която моли към изпълнителното производство да бъдат присъединени сумите от
300 лева – юрисконсулстко възнаграждение по изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№ 4957/2012г. по описа на РС Пловдив XVIII гр.с. По изпълнителното дело е
подадено искане изх. № *********** г. до Българска народна банка за информация
от регистъра на банковите сметки и сейфове на името на длъжника. Постъпила е
справка от Българска народна банка, съдържаща притежаваните от длъжника банкови
сметки. Впоследствие на **** г. са изпратени три запорни съобщения до
Райфайзенбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД, които
са връчени на **** г. Постъпила е молба от ЕВН България Топлофикация ЕАД, като
е поискано за събирането на дълга по изпълнителното дело да бъде пристъпено към
изпълнение със справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, за
притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове и чрез налагането на запор.
След отправено искане е постъпила информация от Българска народна банка за
притежаваните от длъжника банкови сметки. Впоследствие е изпратено запорно
съобщение изх. № ****** г. до Райфайзенбанк ЕАД, е постъпил отговор от
Райфазенбанк ЕАД, че запорът върху
банковата сметка е наложен до размера на претендираната сума. На длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление. Впоследствие са предприети действия по проучване
на имущественото състояние на длъжника.
На **** г. е постъпила молба от взискателя, с която моли да бъде
пристъпено към изпълнение за събиране на дълга. Постъпило е уведомление от
Централна кооперативна банка – АД, с което е предоставена информация, че няма
наличност и движение на парични средства за срок по-дълъг от една година по
банковата сметка на длъжника. На длъжника е изпратена призовка за принудително
изпълнение от **** г., с която последният е уведомен, че на **** г. ще бъде
предприет опис на движими вещи в дома на длъжника. Постъпила е молба от
длъжника от **** г. за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, която молба била отхвърлена с разпореждане от **** г..
Съставено е протокол от **** г., с който е разпоредено, че насроченият опис за ****
г. няма да бъде извършен предвид неявяване на взискателя. На **** г. по изп. д.
№ ***г. по описа на ЧСИ ************ е постъпила жалба от длъжника срещу
разпореждането, с което е отказано прекратяване на посоченото изпълнително дело.
По подадената жалба на осн. чл. 436 ГПК е образувано производство пред Окръжен
съд П. по гр.д. № 1021/2019 г., VIII гр.с. С решение от 04.06.2019г. на
Окръжен съд Пловдив разпореждането, с което е оставено без уважение искането на
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК е отменено. С постановление от 13.06.2019г. по изп. д. № *** г.
изпълнителното производство е прекратено, като наложените запори са вдигнати на
осн. чл. 433, ал. 3 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК искът на длъжника срещу изпълнението може да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
било издадено изпълнителното основание. В настоящия случай страните не спорят,
че процесните изпълнителни листове са издадени след провеждането на заповедно
производство на чл. 410 от ГПК, като впоследствие, доколкото било постъпило възражение
на осн. чл. 414 от ГПК от длъжника и е предявен иск по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вземанията по заповедта са били установени с влязло в сила съдебно решение. Ищецът е навел възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията по процесните изпълнителни листове по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, които представляват неплатени задължения за доставена
топлинна енергия. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията
за доставка на топлинна енергия, представляват по своя характер периодични
платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с
определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на
по-кратката тригодишна давност. В настоящия случай обаче, доколкото вземанията
са установени с влязло в сила решение по гр.д. № 4957/2012 г. на Районен съд
Пловдив приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. В случая изпълнителните листове, въз основа на които е образувано
процесното изпълнително дело са издадени въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, след успешно проведен от кредитора иск по чл. 422 от ГПК. Съдебния
акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо за тези вземания обаче не е
заповедта за изпълнение, а съдебното решение по иска по чл. 422 от ГПК.
Следователно вземанията, за които е налице влязло в сила съдебно решение, както
е и в настоящия случай, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ГПК, са
вземания, установени със съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Ето
защо, приложим за тях е винаги 5-годишният давностен срок, доколкото чл. 117,
ал. 2 ЗЗД изключва приложението на чл. 111 ЗЗД.
Ищецът е навел възражение за изтекла погасителна давност.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали
са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането
му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването
на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло
в сила разпределение. Ето защо подаването
на молба за образуване на изпълнително дело от **** г. не представлява действие
по принудително изпълнение и не прекъсва давността, включително и въпреки
възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, тъй като взискателят не е посочил конкретен
изпълнителен способ, нито е поискал извършване на конкретно изпълнително
действие. По
изпълнителното дело са извършени справки за имуществото на длъжника, като
искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по
изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния
фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение също не представлява изпълнително
действие и не прекъсва предвидената в закона давност /съобразно задължителните
разяснения, дадени в посоченото по-горе ТР/.
По смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК принудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона,
когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. От събраните по делото доказателства не
се установява в период от две години след образуването на изпълнителното дело,
а именно от **** г. да са извършени изпълнителни действия водещи до прекъсване
на давността, поради което изпълнителното дело следва да се счита за прекратено
по право на **** г. Извършените след **** г. действия по посоченото
изпълнително дело, включително и действията по налагането на запор върху
банкови сметки на длъжника са незаконосъобразни и не са годни да породят правни
последици, поради което не представляват юридически факти прекъсваща давността.
От събраните по делото доказателства не
се установява наличието на валидни действия по принудително изпълнение или други
юридически факти водещи до прекъсване на давността в период от 5 г. считано от
датата на издаване на изпълнителния лист от **** г., поради което изискуемият
от закона давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекъл в периода 10.01.2014г.
– 10.01.2019г. По отношение на вземанията, предмет на издадения и.л. от **** г.,
давността е изтекла най-късно на **** г., поради което вземанията по процесните
два изпълнителни листа са погасени по давност. По арг. от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, поради което следва да се приеме, че не се дължат и
посочените вземания за юрисконсултско възнаграждение и такси и разноски по
изпълнителното дело. По изложените съображения предявеният иск за признаване на
установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми се явява доказан по
основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е съответно искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.119/
и доказателства за сторени такива в размер на 500 лева – платено адвокатско
възнаграждение. Доколкото
ищцата е освободена от внасянето на държавна такса и с оглед изхода от спора,
ответните страни следва да заплатят дължимата за производството държавна такса
в размер на 100 лева по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета
на съдебната власт. Предвид гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Л.Б.К.,
ЕГН **********,***, чрез адв. ***, съдебен адрес:***, *** не дължи на ЕВН
България Топлофикация ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от общо 2341,77 лева, от която: 1034,33
лева- главница за начислена топлинна енергия за периода от 01.10.2009г. до
30.04.2011г. за обект на потребление ************, 110,10 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.02.2010г. до 22.01.2012г., 125 лева съдебни разноски -
по издаден ИЛ от **** г. по ч.гр.д. № 970/2012г. по описа на ПРС, V гр.с.; 632,34 лева – присъдени съдебни
разноски, включващи 208,67 лева за юрисконсултско възнаграждение, 75 лева за
ДТ, 140 лева за депозит за вещо лице по гр. д. № 4957/2012г., XVIII гр.с. и
208,67 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ПОС – по издаден
ИЛ от **** г. по ч.гр.д. № 970/2012г. по описа на ПРС, V гр.с.; 440
лева – начислени разноски по изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ *****, от
които 350 лева за юрисконсултско възнаграждение и 90 лева такси и разноски по
ТТРЗЧСИ, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37 да заплати на Л.Б.К.,
ЕГН **********,***, чрез адв. ***, съдебен адрес:***, *** сумата от 500 лева /петстотин лева/ -
направени разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37 да заплати по сметка на
Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната власт дължимата за
производството държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
КЯ