РЕШЕНИЕ
№ 2842
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330102692 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66,
представлявано от *** К. Д., срещу А. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“
№ *, с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 1150 лв., представляваща стойността на предоставената медицинска помощ и услуги
по време на болнично лечение, оказано на ответницата в периода 19.06.2020 г. –
24.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда
– 05.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, дължими по Заповед № ***
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд Пловдив, ** гр.с.
В исковата молба се твърди, че на дата 19.06.2020 г. ответницата постъпила по
спешност в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, като същата била насочена към
стационарно болнично лечение във *** с приемна диагноза „***“, тъй като спешното
състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет. След хоспитализирането
започнало лечение по Клинична пътека № *** „***“, като за провеждането на
лечението била съставена История на заболяването с № *** с приложена към нея
медицинска документация и опис на извършени медицински дейности. Лечението било
приключено и била издадена епикриза относно извършените медицински дейности,
като пациентката била дехоспитализирана на дата ***г. с окончателна диагноза „***“.
Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на
болничното й лечение ответницата била неосигурена по смисъла на ЗЗО, като не била
възстановила правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата.
Поради това ищеца счита, че на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО А.Д. следва да заплати
сама стойността на оказаната й медицинска помощ в размер на 1150 лв., съгласно
1
действащия към датата на хоспитализацията ценоразпис на лечебното заведение. В
тази насока била и разпоредбата на чл. 52 ЗЗО. Ответницата не била заплатила
дължимите суми, въпреки изпратената й покана, поради което за събирането им
ищецът бил депозирал заявление по чл. 410 ГПК. Въз основа на същото била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №***г. по описа на ПРС, **
гр.с., срещу която постъпило възражение от длъжника. Последното обосновавало
правния интерес от водене на настоящото дело. По изложените съображения се иска
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в заповедното и
исковото производство. Представени са писмени доказателства по опис.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А. А. Д..
При проведеното по делото открито съдебно заседание ответницата се явява лично,
като твърди, че престоят й в болницата бил една вечер и един ден, както и че не
разполага със средства за заплащане на претендираните суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. ч.гр.д. *** по описа за *** г. на Районен съд
Пловдив, ** гр.с., образувано по депозирано от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото
дело е издадена Заповед №*** от *** г. В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта е
постъпило възражение от длъжника, поради което е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявения иск е допустим.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената искова претенция ищецът при условията на
пълно и главно доказване следваше да установи постъпване на пациента по спешност в
лечебното заведение, необходимост от хоспитализация – наличие на състояние, което
налага болнично лечение по съответната клинична пътека, оказване на медицинска
помощ и услуги чрез осъществяване на посочените в исковата молба изследвания и
манипулации, обстоятелството, че към момента на приемането й и до изписването й от
болницата ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права, респ. не е
била осигурена по смисъла на ЗЗО. Ищецът следва да докаже размера на исковата
претенция чрез установяване стойността на твърдените за осъществени манипулации
по действащия за този период ценоразпис на лечебното заведение, а ответникът при
установяване на горните обстоятелства – да докаже, че е платил претендираната сума.
От представената медицинска документация /вкл. История на заболяването
№*** г., лист за преглед на пациент от *** г., Направление за хоспитализация/лечение
по амбулаторни процедури от същата дата и декларация за информирано съгласие/, се
установява по безспорен начин, че ответницата е постъпила във *** на лечебно
заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата, във връзка с
диагноза „***“. Поставянето на посочената диагноза пък е една от индикациите за
хоспитализация, посочени в Клинична пътека №***съгласно Приложение № 17 от
Националния рамков договор за медицински дейност, приложим към процесния
период. Следователно установява се от представените доказателства, че на дата *** г.
ответницата е постъпила по спешност при лечебното заведение – ищеца по делото, и
2
че състоянието й е налагало хоспитализация по посочената в исковата молба клинична
пътека. Сочените обстоятелства не се и оспорват от ответницата, която потвърждава,
че е била приета и оперирана в болницата.
Съгласно съставената в хода на лечението История на заболяването, копие от
която е приложено по делото на листове от 8 до 13 и от 42 до 48, по време на престоя й
в болницата на ответницата, в качеството й на пациент, са извършени редица
лабораторни изследвания, вкл. на кръв и урина, както в ***, така и във ***, видими от
представените резултати от клиничната лаборатория. Снета е анамнеза на ответницата,
извършени са първоначален преглед и последващ консултативен преглед, проверка на
температурата и сърдечната дейност. Това е видно от и представената с исковата молба
епикриза на ответницата Д. (л.5). Всички предоставени медицински услуги по
клиничната пътека са надлежно отразени в и съответстват на посочените в Сметка на
пациента А.Д. от болничното заведение (л.16). Поради изложеното съдът намира за
доказано и оказването на медицинска помощ чрез осъществяване на посочените в
исковата молба изследвания и манипулации. Ответницата неоснователно твърди, че
престоят й не е бил до ***г., предвид това, че не е ангажира доказателства в тази
насока, а обратното се установяване с представени от ищеца писмени доказателства.
В тази насока относно реалното извършване на медицински дейности, за които
се търси плащане, следва да се отбележи, че приетите множество медицински
документи - Епикриза, направление за хоспитализация, история на заболяването,
представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга
на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1
ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение №
250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Официалният
свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се
осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. От изложеното
следва, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са
спазени изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащане на
съответните услуги.
Установи се по делото, че към момента на постъпването си в болничното
заведение и до края на исковия период вкл., ответницата Д. е била здравнонеосигурена,
което се установява и от приложената по делото справка от НАП (л.52), съгласно която
лицето е с прекъснати здравноосигурителни права.
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл.
33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат
оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с
изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл.
109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече
от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на
месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
При това положение и доколкото ответникът не доказва плащане на оказаната
му медицинска помощ, а е бил неосигурен, той следва да плати стойността й, на
основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ. Обстоятелството, че
ответницата не разполага с парични средства не я освобождава от задължението, арг.
чл. 81, ал. 2 ЗЗД, и не може да има за последица отхвърляне на иска.
С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът
приема иска за доказан по основание и размер. Последният се установява по
3
категоричен начин от действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на
медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив (л.38-41), в който е отразена стойността на
всички медицински дейности, които според документацията са извършени.
Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува
съответното парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за
изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва като последица.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът по силата на чл.78, ал.1
ГПК, съобразно представения списък. В полза на същия ще се присъдят сторените
разноски пред първата инстанция, а именно 25 лв. за държавна такса и и 200 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и дължимите разноски в
заповедното производство в размер на 25 лв. за държавна такса, доколкото на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. А. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, дължи на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, представлявано от *** К. Д., сумата от 1150 лв., представляваща
стойността на предоставената медицинска помощ и услуги по време на болнично
лечение, оказано на ответницата в периода *** г. – ***г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда – 05.01.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, дължими по Заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гр.д. №*** г. по описа на Районен съд
Пловдив, ** гр.с.
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, да заплати на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от*** К. Д., сумата от 25 лв.
разноски за платена държавна такса пред първата инстанция и 200 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 25 лв. – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ** гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4