гр. Велико Търново, 17.08.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Велико Търново, касационен състав в публично заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря В.Г.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10125/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. II от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от В.Н.Р. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 238 от 25.03.2020 г. по АНД № 95/ 2020 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № **********/ 03.01.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново. С наказателното постановление на В.Р., за извършено от него нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 5/ 31.07.2014 г. на МЗХ и МРР за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложено административно наказание „глоба", в размер на 300,00 лева. В касационната жалба се твърди недопустимост на решението на PC - В. Търново, поради неспазване на процесуалния закон за постановяването му в едномесечен срок от заседанието. Алтернативно се претендира незаконосъобразност на решението, като се излагат съображения за неправилна преценка на доказателствения материал по делото, представляваща неосигуряване на равенство на страните в процеса и в крайна сметка обусловила неправилни изводи относно осъществяването на деянието, датата на извършването и дееца. Предвид съдържанието й, съдът квалифицира наведените в жалбата оплаквания като такива за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяване му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и разреши спора по същество, като отмени наказателното постановление, издадено от директора на РДГ - Велико Търново и прекрати делото. В съдебно заседание, касаторът, чрез пълномощника си В.Р., поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и аргументи развити в хода на устните състезания.
Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция по горите - Велико Търново, чрез пълномощника си по делото ***Ц.С., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения за процесуалната и материална законосъобразност на наказателното постановление и за правилност на решението на районния съд, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи основания за неговата отмяна. Ответникът моли касационната жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура - Велико Търново дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение на PC - Велико Търново е правилно и законосъобразно и прадлага да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, an. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. II от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора за постановяването на решението на въззивния съд след визирания в чл. 340, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, 30-дневен срок от съдебното заседание. Поначало установените в процесуалния закон срокове за произнасяне на съда са инструктивни, а не преклузивни, като в този смисъл съдебната практика е категорична и безпротиворечива, аргумент за подобен извод се съдържа и в чл. 12, ал. 2 от ЗСВ. Поради това постановяването на съдебния акт след определения в закона срок, поначало не рефлектира самостоятелно върху неговата валидност, допустимост и законосъобразност. Извън горното, в конкретният случай оплакването на касатора не държи сметка за разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в приложимата редакция преди изменението, обнародвано в Държавен вестник, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 година. Съгласно цитираната разпоредба, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, като тези по ЗАНН не попадат в първоначално установените изключения. Или противно на твърденията на касатора, решението на ВТРС е издадено при спазване на срока по чл. 340, ал. 1, предл. първо от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от PC - Велико Търново. Установено е, че на името на А.А., в качеството му на лицензиран лесовъд и представител на „Силвия лес" ЕООД, е било издадено позволително за сеч № 0491254/ 22.03.2019 г. за отдел отдел 226, подотдел „ч1", имот с кадастрален № 48278.226.15 в землището на с. Миндя, частна горска територия. За добива на дървесина в посочения обект, от касатора В.Р., в качеството му на лесовъд на частна практика е изготвен и одобрен
Технологичен план № 17/ 22.03.2019 г,, съгласно отбелязаното в позволителното за сеч, той е извършил и маркиране на дърветата за сеч. На 03.05.2019 г. при извършена на съвместна проверка от горски инспектори в РДГ - Велико Търново и горски стражари при ТП ДГС „Болярка", е било установено, че при извършеното маркиране в имот с № 48278.226.15, попадащ в отдел 226, подотдел „ч1", землище на с. Миндя, В.Р. е ограничил на терен временен тракторен извозен път с ширина от 3,6 м. до 8,6 м., при нормативно определена ширина за такъв вид път до 4 метра. Проверката е била извършена в присъствието на лицето, титуляр на позволителното за сеч, като посочените обстоятелства, са били отразени в съставен Констативен протокол № 0006056 от 03.05.2019 година. От участващ в проверката служител на РДГ - Велико Търново, на В.Р. е бил съставен Акт за установяване на адмнистративно нарушение № **********/ 04.07.2019 г. /бланков № 005592/, за извършено от него нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 5/ 31.07.2014 г. на МЗХ и МРР. АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя и му е предявен на датата на издаването, срещу подпис, като Р. е вписал „не съм съгласен със съставения АУАН и считам, че му е изготвен неправомерно" както и че в тридневен срок ще внесе жалба.. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта са били подадени писмени възражения с доводи, че не е извършил вменяваното му нарушение, тъй като отговорността за контрола и опазването на горските територии е на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, че проверката е извършена в негово отсъствие, разрешената ширина на просеките е 8 метра, както и че до този момент не е наказван за нарушения по ЗГ. След обсъждането му възражението е прието за неоснователно и въз основа на установеното с АУАН от директора на РДГ - В. Търново е издадено НП № **********/ 03.01.2020 г., с което на В.Н.Р. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба", в размер на 300,00 лева. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата 08.01.2020 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните писмени доказателства, вкл. тези от административната преписка и допълнително представения от Р. опис на маркиран дървостой, и показанията на свидетелите С.П.Г. /актосъставител/, Й.И.Ч., Й.И.Ф.и В.С.С.. В производството пред районния съд санкционираното лице е навело оплаквания за допуснати процесуални нарушения, вкл. неправилно определяне датата на извършване на деянието и правната квалификация на същото, и е оспорило извършването на претендираното нарушение от обективна страна. Тези оплаквания са приети от районния съд за неоснователни, и при така изяснените обстоятелства, районният съд е преценил, че извършеното от В.Р. деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, вр. с чл. 246, ал. 1 от Наредба № 5/ 31.07.2014 г. на МЗХ и МРР. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на санкцията, определена с наказателното постановление в предвидения от закона минимум.
Постановеното от Районен съд - Велико Търново решение е правилно.
Обратно на твърдяното от касатора, при постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила и делото е попълнено с необходимия доказателствен материал, касаещ релевантните факти. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В производството пред ВТРС от жалбоподателя /касатор в настоящото производство/ не са били оборени фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните относими доводи и възражения. Това, че при преценката им съдът е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуални правила. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведените открити заседания са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
Настоящата инстанция споделя изводите ВТРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да съставляват самостоятело основание за отмяната на наказателното постановление. Действително се установява, че касаторът не е присъствал при проверката, извършена на място в отдел 226, подотдел „ч1", землище на с. Миндя. Следва обаче да се отбележи, че няма нормативно изискване лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да се уведомява предварително и да присъства на извършваните проверки. В конкретния случай АУАН не е съставен по време на проверката на място, а на по-късна дата, в присъствието на соченото за нарушител лице. Правилни са и изводите на съда, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати формални нарушения и такива на процесуални правила. Неоснователни са доводите за неправилно посочване в АУАН и наказтелното постановление датата на извършване на нарушението. В случая деянието се изразява в ограничаването на терен, на тракторен извозен път без да бъдат съобразени нормативните ограничения в пространствените параметри на същия и фактическия му състав е завършен с издаването на позволителното за сеч, посредством което е разрешено отсичането на дървесината по трасето на тракторния път. Безспорно предварителното маркиране на съответните подлежащи на сеч дървета и изготвянето на карнет-опис, са необходими елементи от изпълнителния състав на деянието, но то не би могло да бъде осъществено без издаването на позволителното за сеч, посредством което е разрешено фактическото реализиране на терен на тракторния извозен път. В конкретния случай не се спори, че позволително за сеч № 0491254/ 22.03.2019 г. за отдел 226, подотдел „ч1", имот с кадастрален № 48278.226.15 в землището на с. Миндя, е издадено на отразената в него дата, поради което е без значение дали физическото маркиране на дървесината е извършено на въпросната дата или в предходен период. Съответно, независимо от извършената от районния съд преценка на доказателствената стойност на показанията на свидетеля С. /която настоящия състав намира за правилна/, дори да бъдат изцяло кредитирани, въпросните показания не установяват релевантни факти, различни от възприетите от АНО и от въззивната инстанция. В административно наказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуални правила и касаторът е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем, както правилно е преценил и районният съд. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на компетентността, определената им с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и Заповед № РД 49-199/ 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните.
Съобразно наличните в делото доказателства съдът правилно е преценил като неоснователни възраженията за недоказано нарушение, извършено от В.Р.. Неоснователни са били възраженията, че субект на нарушението е лицето, на което е издадено позволителното за сеч. Предвид изяснения по-горе изпълнителен състав на деянието, то може да бъде осъществено само от лице, което е извършва маркирането на дървесина и издава позволително за сеч, а не от лицето, на което е издадено въпросното позволително. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, е установено по безспорен начин, че прокарването на извозния тракторен път е извършено чрез отсичане единствено на маркираната и посочена в позволителното за сеч и документите към него дървесина. Провеждането на въпросната сеч е разрешено именно от касатора, в качеството му на лице по чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ, съответно той е извършителят на претендираното от АНО деяние. При проверката е констатирано и от Р. не се оспорва, че така реализирания на терен тракторен извозен път е с широчина от 3,6 м. до 8,6 м., при нормативно определена максимална ширина за такъв вид път 4 м., съгласно Приложение № 3 към чл. 24, ал. 1 от Наредба № 5/ 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им. Констатираното с АУАН деяние е безспорно установено, осъществява от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение и представлява основание за прилагане на санкционната норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Наложеното наказание е в минималния предвиден в закона размер и представлява адекватна санкционна мярка, съобразно степента на обществената опасност на деянието и на извършителя. Не се установява приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от визираните в жалбата на В.Н.Р. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно заявеното искане за това, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, В.Н.Р. следва да бъде осъден да заплати на Регионална дирекция по горите юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00 лева - минималния, определен с разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно заявената от ответника по касационната жалба претенция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 238 от 25.03.2020 г., постановено по АНД № 95 от 2020 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
Осъжда В.Н.Р. с ЕГН
**********, адрес ***, да заплати на Регионална дирекция по
горите - Велико Търново, разноски в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ |