Решение по адм. дело №436/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.39, ал.1 от ЗЗЛД.

Образувано е по жалба на В. И. Я. от [населено място], обл.Русе, чрез процесуалния ѝ представител, против изричния отказ от 17.06.2025 г. на администратора „Вивус.БГ“ ЕООД, със седалище в [населено място], да ѝ бъде предоставена информация по нейно искане, изпратено чрез електронна поща на 14.06.2025 г. на основание чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, дали и какви категории нейни лични данни се обработват от дружеството, за какви цели, категориите лични данни, които се обработват, кои са получателите, пред които те са разкрити, както и копие от всички носители на нейни лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания и др.), за периода от 14.06.2019 г. до 12.06.2025 г. като отговорът и документите бъдат изпратени на електронен адрес [електронна поща].

Жалбоподателката поддържа, че поисканите по този ред информация и копия от документи са ѝ необходими, за да извърши проверка дали личните ѝ данни се обработват законосъобразно в хипотезата на чл.6, § 1, б.“б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и дали договорите и другите документи въобще са подписани от нея. Счита, че отказът тази информация и копия от документи да ѝ бъдат предоставени нарушава нейните права по чл.15, § 1 и § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД) като субект на данните. Моли съда да постанови решение, с което да отмени този отказ като изпрати преписката по депозираното от нея искане на администратора със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона бъде определен 7 – дневен срок за предоставяне на информацията и на копията от документи.

Ответникът по жалбата – „Вивус.БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата. Сочи, че изпратеното на 17.06.2025 г. на електронната поща на представителя на жалбоподателката съобщение не разкрива белезите на изричен отказ на същата да бъде предоставена информация за обработването на личните ѝ данни, поради което счита, че липсва годен предмет на оспорване по смисъла на чл.159, т.1 от АПК. Възразява, че с посоченото съобщение не е отказал предоставяне на исканите документи, а само е разяснил на субекта на данни, че те вече са били предоставени на изрично посочена от него електронна поща за кореспонденция в електронен формат, позволяващ тяхното съхранение и многократно възпроизвеждане, поради което жалбоподателката изначално е разполагала с тях. Поддържа, че макар това обстоятелство да не води до изгубване на правото да бъде искано повторното предоставяне на документите, то самата жалбоподателка не сочи, че тя вече не разполага с тях, например поради липса на достъп до електронната поща. На следващо място, ответникът по жалбата твърди, че правото на предоставяне на копие от личните данни не включва в съдържанието си задължение за предоставяне на копия от документите, които са техни носители. В тази връзка се позовава на становище на КЗЛД № Д-282/2013 от 19.07.2013 г., което, макар да било издадено преди влизане в сила на ОРЗД, според ответника има за предмет тълкуването на разпоредби, които са идентични с тези от действащия регламент. Счита, че правото на субекта на данни да получи „точна и разбираема реплика“ на обработваните лични данни по смисъла на т.1 от диспозитива на решение от 04.05.2023 г. по дело C-487/21 на Съда на ЕС също не включва в своя обхват правото му да получава копия от сключените договори за кредит или други приложения. По изложените съображения моли съда да остави жалбата без разглеждане като прекрати производството по делото, респ. да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Според чл.39, ал.1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, т.е. в случая е приложим 14-дневният срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК. Електронното съобщение, обективиращо оспорения отказ, е получено на електронната поща на представителя на жалбоподателката на 17.06.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез куриера „Еконт Експрес“ АД на 24.06.2025 г., видно и от служебно извършената от съда проверка на интернет страницата на куриера по номера на товарителницата - № 5300682395919.

От изисканото на основание чл.39, ал.4, изр.второ от ЗЗЛД удостоверение с изх.№ ППН-01-1030#1/04.07.2025 г. на КЗЛД се установява, че липсва висящо или приключило пред КЗЛД производство, инициирано от жалбоподателката срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, наличието на каквото би съставлявало абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на жалба до съда.

Неоснователно е и възражението на ответника по жалбата, че електронното съобщение, изпратено до жалбоподателката на 17.06.2025 г., не съдържа отказ да бъдат предоставена исканата информация и копия от документи, поради което жалбата била недопустима. Съдът намира, че макар в съобщението да не е включен изразът „отказвам предоставянето на исканата информация и копия от документи“ или друг подобен израз, то самото посочване от страна на ответника по жалбата, че всички поискани документи са били вече предоставени на жалбоподателката имплицитно съдържа в себе си отказ те да бъдат предоставени отново. Недопустимо е администраторът на лични данни да ограничава ефективността на съдебния контрол върху своите актове чрез начина, по който ще формулира словесно своя отказ.

Поради това следва да се приеме, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при отсъствие на висящо или приключило производство пред КЗЛД и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Компетентен да издава актове във връзка с обработването на личните данни е администраторът. Според легалната дефиниция по § 1, т.2 от ДР на ЗЗЛД

"администратор", с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679. От своя страна последната разпоредба гласи, че „администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Видно от изисканата справка за кредитна задлъжнялост от Централния кредитен регистър към БНБ, в периода от 30.09.2020 г. до 30.06.2025 г. има данни за сключени от жалбоподателката общо 13 броя договори за кредит с кредитора „Вивус.БГ“ ЕООД. Според чл.17, ал.2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по чл. 4, ал. 1 (между които са и лицата по чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, които отпускат кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства) носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информацията по тази наредба, както и за спазване изискванията за защита на личните данни. Информацията в Централния кредитен регистър за сключените между жалбоподателката и ответника по жалбата договори е подадена именно от последния, който обработва личните данни на жалбоподателката, като кредитополучател, за целите на изпълнението на сключените договори за потребителски кредит. Следователно „Вивус.БГ“ ЕООД безспорно има качеството на администратор на лични данни по отношение на жалбоподателката и в този смисъл това дружество разполага с компетентност да постанови оспорения отказ.

Според чл.12, § 1, изр. второ от Регламент (ЕС) 2016/679 информацията по чл.15 от същия се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства, а според § 3, изр. последно на същия член когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

В случая с искането си жалбоподателката е пожелала именно предоставянето на информацията в писмен вид с електронни средства като тя бъде изпратена на електронната поща на нейния представител: [електронна поща]. Оспореният отказ е във формата на съобщение, изпратено на електронна поща, т.е. същият е под формата на електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ като според ал.2 на последната разпоредба и доколкото документът съдържа електронно изявление, се смята спазена и изискуемата писмена форма.

Електронното съобщение, изпратено от електронен адрес [електронна поща] (същият е посочен като адрес на това търговско дружество и по неговата партида в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ), не е подписано с криптографски удостоверен усъвършенстван или [жк], поради което следва да се приеме, че това електронно изявление е подписано с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Според тази легална дефиниция „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Следователно, макар отказът да не е подписан с усъвършенстван или [жк], неговото авторство следва да се счита установено (авторството на съобщението не се и оспорва от страна на „Вивус.БГ“ ЕООД), тъй като електронното съобщение е изпратено от регистрираната в търговския регистър негова електронна поща [електронна поща] и чрез комуникационен канал, контролиран от него (Zendesk система, интегрирана в корпоративния му домейн). По изложените съображения съдът намира, че изискванията за форма на акта са удовлетворени.

Съдът намира, че са спазени и административнопроизводствените правила.

Производството пред администратора е инициирано по писмено изявление на жалбоподателката, подадено под формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис от нейния представител – еднолично адвокатско дружество „Мартин М.“, представлявано от адвокат М. В. М., с личен № **********, с представено със заявлението пълномощно. Спазена е писмената форма на заявлението - чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД вр. чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. Самото заявление също е изпратено чрез електронен документ – чрез електронно съобщение на електронната поща на ответника по жалбата. Заявлението отговоря на изискванията за неговото съдържание по чл.37в, ал.1 от ЗЗЛД като към него е приложено и пълномощното, с което едноличното адвокатско дружество е било упълномощено, съгласно ал.2 на същата разпоредба. В искането жалбоподателката е поискала изрично, наред с останалата информация за обработването на личните ѝ данни от администратора, и копия от носителите на личните ѝ данни (договори, стандарти европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни и др.), които да ѝ бъдат предоставени в електронна форма чрез изпращането им на електронна поща [електронна поща]. Администраторът е спазил едномесечния срок по чл.12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 като оспореният отказ е издаден на 17.06.2025 г., т.е. само три дни след получаване на искането.

Съдът намира обаче, че ответникът по жалбата е допуснал нарушение на материалния закон.

Както е посочено и в Насоки 01/2022 г. относно правата на субектите на данни - право на достъп 1, правото на достъп на субектите на данни е залегнало в член 8 от ХОПЕС и е част от европейската правна рамка за защита на данните от самото ѝ създаване и понастоящем е доразвито с по-точни и по-конкретни правила, включени в член 15 от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД).

Според чл.8, § 1 от ХОПЕС всеки има право на защита на неговите лични данни, а § 2 на същата разпоредба предвижда, че тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им. В чл.15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация, посочена в букви „а“ до „з“ като § 3 на същия член изрично предвижда, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

Тук следва да се отбележи, че позоваването от страна на ответника по жалбата на становище на КЗЛД № Д-282/2013 от 19.07.2013 г. 2 е неоснователно. В посоченото становище действително се предвижда, че правото на достъп до лични данни по смисъла на чл.26, ал.1 (отм.) във връзка с чл.28, ал.1 (отм.) от ЗЗЛД не включва получаването на копия от документи, създавани и/или съхранявани от администратора на лични данни. И това е така, защото тези разпоредби са въвеждали, съгласно § 1а (в редакцията към ДВ, бр. 91 от 2006 г.) от ДР на ЗЗЛД, правилата на Директива 95/46/ЕС, която е отменена с Регламент (ЕС) 2016/679. Регламентът, като акт с общо приложение, задължителен в своята цялост и пряко приложим във всички държави – членки, съгласно чл.288, § 2 от ДФЕС и който има предимство пред противоречащите му нормативни актове от вътрешното право – чл.15, ал.2 от ЗНА, не се нужда от транспониране, а само от мерки по неговото прилагане, в който смисъл е и действащият текст на § 1а от ДР на ЗЗЛД. Както изрично се сочи в т.33 от решение от 04.05.2023 г. по дело C-487/21 на Съда на ЕС, целта на ОРЗД, както се уточнява в съображение 11 от него, е да се укрепят и подробно да се опишат правата на субектите на данни. В тази насока член 15 от цитирания регламент предвижда право на получаване на копие, за разлика от член 12, буква a), второ тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10), в което се изисква само „съобщение … в разбираема форма относно данните, които се обработват“. В бележка № 14 под линия от Насоки 01/2022 г. също изрично се отбелязва, че задължението за предоставяне на копие не е посочено в Директива 95/46/ЕО относно защитата на данните. Следователно, след отмяната на Директива 95/46/ЕС и на транспониращите я разпоредби от ЗЗЛД, предвид качествено новото право по чл.15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на предоставяне на копие от личните данни, които са в процес на обработване, значението на тълкуването, дадено в становище на КЗЛД № Д-282/2013 от 19.07.2013 г., е отпаднало.

Неоснователно е и провежданото в отговора на ответника изкуствено разграничение между понятията „точна и разбираема реплика“ на всички лични данни на субекта и понятието копие от документ, в случая исканите от жалбоподателката копия от договори за кредит, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания и др. подобни. Както изрично се сочи в т.1 от диспозитива на решение от 04.05.2023 г. по дело C-487/21 на Съда на ЕС, чл.15, § 3, изр.първо от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Следва да се отбележи, че исканите документи засягат само правата на жалбоподателката като дори ответникът не твърди, че те засягат и права на конкретни други трети лица.

На следващо място, обстоятелството че исканите копия от документи са били вече предоставени на жалбоподателката (за това има само твърдения, но не и ангажирани от ответника по жалбата доказателства) по никакъв начин не препятства тяхното последващо поискване от субекта на данни по реда на Регламент (ЕС) 2016/679. Освен това първоначалното предоставяне към момента на сключване на съответния договор за потребителски кредит на екземпляр от него на кредитополучателя – потребител става в изпълнение на задължение по друг закон – на чл.10, ал.1 от ЗПК. Неспазването на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК е санкционирано с недействителност на договора за потребителски кредит – чл.22 от ЗПК. Щом искането за предоставяне на копията от документите е първо по ред, то на основание чл.15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 същите следва да бъдат предоставени на субекта на данните безплатно. Според т.22 от Насоки 01/2022 г. администраторът трябва да гарантира, че първото копие е безплатно – чл.12, § 5, изр. първо от регламента, дори когато счита, че разходите за възпроизвеждане са високи. Според т.23 от същите Насоки, задължението за предоставяне на копие не се разбира като допълнително право на субекта на данните, а като способ за предоставяне на достъп до данните. С него се укрепва правото на достъп до данните и се спомага за тълкуването на това право, тъй като се разяснява, че достъпът до данните съгласно член 15, § 1 включва пълна информация за всички данни и не може да се разбира като предоставяне единствено на обобщение на данните.

В случая искането на жалбоподателката не е явно неоснователно или прекомерно, поради което и по арг. от чл.12, § 5, изр.второ, б.“б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 липсват основания администраторът да откаже да предприеме действия по същото. Както се приема и в Насоки 01/2022 г., понятията „явно неоснователно или прекомерно“ трябва да се тълкуват в тесен смисъл. Тъй като са налице много малко необходими условия по отношение на исканията за достъп, възможността искане да бъде счетено за явно неоснователно е доста ограничена. Прекомерните искания зависят от специфичните характеристики на сектора, в който осъществява дейност администраторът. Колкото по-често настъпват промени в базата данни на администратора, толкова по-често на субекта на данните може да бъде разрешено да поиска достъп, без това да се счита за прекомерно. Вместо да откаже достъп, администраторът може да реши да наложи такса за субекта на данните. Това би било уместно само в случай на прекомерни искания с цел покриване на административните разходи, които такива искания може да породят. Администраторът трябва да може да докаже явно неоснователния или прекомерния характер на дадено искане. В т.т.188 – 189 от Насоките е посочено, че фактът, че администраторът ще отдели много време и усилия да предостави информацията или копието на субекта на данните, не може сам по себе си да направи искането прекомерно. Големият брой дейности по обработване обикновено изискват по-големи усилия при изпълнение на искания за достъп. Дадено искане не следва да се разглежда като прекомерно въз основа на това, че например субектът на данните не посочва причини за искането или администраторът счита искането за безсмислено. Както беше посочено по-горе, ответникът по жалбата не е релевирал възражения за очевидната неоснователност или прекомерност на искането и не е представил доказателства в тяхна подкрепа. Също така липсват както твърдения, така и доказателства, че са налице някои от основанията за ограничение на правото на достъп, изброени в чл.23 от Регламент (ЕС) 2016/679. Видно от отговора на ответника по жалбата, същият не само не е предоставил исканите копия от документи, но дори не е посочил дали личните данни на жалбоподателката продължават да се обработват от него, в който случай следваше да ѝ предостави и информацията, посочена в чл.15, § 1, б.“а“ – б.“ж“ от Регламент (ЕС) 2016/679.

По изложените съображения оспореният отказ се явява незаконосъобразен – в нарушение на правото по чл.15, § 1 и § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на достъп на жалбоподателката до обработваните нейни лични данни и следва да бъде отменен като преписката, на основание чл.173, ал.2 от АПК, следва да бъде изпратена на администратора на лични данни „Вивус.БГ“ ЕООД за произнасяне по подаденото на 14.06.2025 г. заявление от жалбоподателката при спазване на дадените в настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона (в този смисъл вж. решение № 7173 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2025 г., V о. и решение № 7180 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2024 г., V о.).

На администратора, на основание чл.174 от АПК, следва да бъде определен и срок за предоставяне на личните данни по чл.15, § 1, б.“а“ – б.“ж“ от Регламент (ЕС) 2016/679, както и на копията от исканите документи – договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, съгласно чл.15, § 3 от същия регламент, които да бъдат изпратени в електронна форма на посочения в искането електронен адрес: [електронна поща]. При определяне на срока за това съдът изходи от срока за произнасяне, посочен в чл.12, § 4 от регламента, поради което определя едномесечен срок за предоставяне на достъп до личните данни и предоставяне на копие от исканите документи, считано от датата на влизане на решението в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

Видно от чл.2, ал.1 на представения препис от договор за правна защита и съдействие от 26.09.2025 г. (л.33 от делото), еднолично адвокатско дружество „М.“, със седалище в [населено място], е предоставило безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката, в качеството ѝ на материално затруднено лице, т.е. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Дори и да се приеме, че съдът следва да проверява това обстоятелство, което виждане не се споделя от настоящия съдебен състав, фактът, че жалбоподателката е сключила множество договори за потребителски кредит за ниски по размер суми, видно от справката за кредитната ѝ задлъжнялост от Централния кредитен регистър на БНБ, съставлява ясна индиция, че тя действително е материално затруднено лице. Видно от представеното извлечение от портала за електронни услуги на НАП, еднолично адвокатско дружество „М.“ е регистрирано по ЗДДС с идентификационен № BG180814656. Сам по себе си фактът, че жалбоподателката не дължи заплащане на възнаграждение на адвоката не прави сделката безвъзмездна, щом по силата на закона – чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, който осъжда другата страна да го заплати. Не е необходимо насрещната престация за тази доставка на услуги да е получена пряко от лицето, за което са предназначени услугите. Тя може да бъде получена и от трето лице – вж. решение на Съда на ЕС от 4 юли 2024 г., по дело C‑87/23, т. 27 и решение на Съда на ЕС от 30 март 2023 г. по дело C‑612/21, т. 26 и цитираната съдебна практика. Ако за сделките плаща трето лице, в случая осъденият ответник, така платената сума се включва в данъчната основа. Следователно Директива 2006/112/ЕО допуска наличието на възмезден характер дори когато насрещната престация за извършената доставка на услуги се получава не от съдоговорителя, а от друго лице. По тези съображения съдът намира, че възнаграждението за безплатно предоставената от едноличното адвокатско дружество помощ следва да бъде присъдено с включен ДДС в размер на стандартната данъчна ставка от 20 % съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДС.

При определяне на размера на възнаграждението съдът съобразява задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и обстоятелството, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа след измененията с ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г. занапред не установява размери на минимални адвокатски възнаграждения, а само препоръчителни такива, както и стандарти за определяне на правната и фактическа сложност на делото. Според § 1а, ал.2, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая се вземат предвид: при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство – за подготовката на делото в досъдебна фаза се прилагат критериите по т. 1, а за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите (ПОНС), приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Видно от Приложение № 1 към ПОНС, за административните дела по ЗЗЛД със статистически шифър 1020, каквото е и настоящото дело, е предвиден коефициент на тежест от 1,5, т.е. според този коефициент делата от посочената група са с правна и фактическа сложност малко над средната. В случая обаче делото е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани допълнителни доказателства и процесуалният представител на жалбоподателката не се е явявал. Освен това същият води множество еднотипни дела срещу различни администратори на лични данни на материално затруднени лица (кредитори по сключените договори за потребителски кредити), което се установява и от погрешното посочване на две места в жалбата на други такива дружества – на „Мъни плюс магазин за пари“ ЕООД и на „Профи кредит България“ ЕООД, който пасаж явно е останал от текста на други жалби, подавани срещу тези дружества. При отчитане на тези обстоятелства съдът определя, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатското възнаграждение в размер на 600 лева без ДДС или 720 лева с включен ДДС.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. Я., с [ЕГН], от [населено място], общ.Бяла, обл.Русе, [улица], изричния отказ от 17.06.2025 г. на администратора „Вивус.БГ“ ЕООД, с [ЕИК], да ѝ бъде предоставена на основание чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 информация по нейно искане, изпратено чрез електронна поща на 14.06.2025 г., дали и какви категории нейни лични данни се обработват от дружеството, за какви цели, категориите лични данни, които се обработват, кои са получателите, пред които те са разкрити, както и копие от всички носители на нейни лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания и др.), за периода от 14.06.2019 г. до 12.06.2025 г.

ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни „Вивус.БГ“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], р-н Лозенец, [улица]54, представлявано от управителите З. С. Р. и А. К., за произнасяне по подаденото от В. И. Я., с [ЕГН], чрез еднолично адвокатско дружество „М.“, с ЕИК в регистър БУЛСТАТ: *********, искане от 14.06.2025 г., при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на „Вивус.БГ“ ЕООД, с [ЕИК], едномесечен срок за предоставяне на посочената в искането от 14.06.2025 г. информация за обработваните лични данни на жалбоподателката и копия от поисканите от нея документи, които следва да бъдат изпратени в електронна форма на посочения електронен адрес: [електронна поща].

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], р-н Лозенец, [улица]54, представлявано от управителите З. С. Р. и А. К., да заплати на В. И. Я., с [ЕГН], от [населено място], общ.Бяла, обл.Русе, [улица], сумата от 10 лева – деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], р-н Лозенец, [улица]54, представлявано от управителите З. С. Р. и А. К., да заплати на еднолично адвокатско дружество „Мавров“ с ЕИК в регистър БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.5, офис 42, сумата от 720 лева с ДДС – възнаграждение за безплатно предоставената на жалбоподателката правна помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.