№ 126
гр. Сливен, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230103452 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД с цена на исковете 16 550,70 лева.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2021 г. около 09:30 - 10:00 часа сутринта,
ищецът решил да отиде да прехвърли талона си, важащ за паркиране в т.нар. „синя зона“ на
гр. Сливен от един автомобил на друг, в административния отдел на Общинско предприятие
„Градска мобилност“- гр. Сливен / наказателен паркинг/. Към мястото се придвижил и
пътувал с личния си автомобил с ДК № .................... Паркирал автомобила си пред
обособения паркинг за СИНЯ ЗОНА намиращ се южно срещу градски парк на бул.
„Бургаско шосе“ - гр. Сливен. След като паркирал автомобила си, пеша се отправил в
посока „Административен отдел“ на Общинско предприятие „Градска мобилност“ - гр.
Сливен /наказателен паркинг/.
При наближаване входа на сградата и непосредствено преди отваряне на вратата,
забелязал, че към него приближават 3 кучета, като не е могъл да определи породата им -
двете били по-големи и черни на цвят, а третото куче било по-малко по големина от двете и
било прошарено на цвят. В този момент, докато Д. се намирал все още извън сградата, към
него се приближил мъж, който изпълнявал длъжността „служебна охрана на обекта“. Този
мъж възпитано и услужливо му отворил входната врата и заедно с него влезли в
Административния отдел на Общинско предприятие „Градска мобилност“ - гр. Сливен,
където ищецът свършил работата си по предназначение и по повод на която бил отишъл за
не повече от 10 - 15 минути и тръгнал да излиза.
На излизане въпросният господин от служба „Общинска охрана“ Д. Г. го чакал на
1
разстояние около приблизително 3-4 метра от входа на сградата на обекта. В този момент
отвън приближил камион, който според ищеца бил по-скоро служебен.
Ищецът видял, че в кабината на камиона имало двама мъже, които също го видели и
възприели. Мъжете в камиона се намирали на разстояние сравнително доста близо един
срещу друг и имали възможност за непосредствена и пряка видимост, която осъществили
помежду си.
Мъжът от служебната общинска охрана Д. Г. се запътил да отвори външната входна
врата, за да осигури достъп и влизане на камиона вътре в обекта. В същия този момент
трите гореописани в исковата молба кучета се спуснали заплашително и агресивно, като
безцеремонно и без причина нападнали ищеца, като лаели ожесточено и всячески се
опитвали да го захапят. Приближили се в непосредствена близост до него, което наложило
Д. да отстъпи крачка назад, за да не го захапят. Същият не успял да види, а и нямало как да
разбере и узнае какви точно предмети и повърхности се намират зад него, тъй като не
откъсвал очи от нападналите го агресивни бездомни кучета и се опитвал да предпазва
здравето и живота си, както и да се отбранява доколкото му било възможно и така и не
видял, че зад него се намирало голямо парче лед, върху което се спънал и паднал вървейки и
отстъпвайки назад. Вследствие на непредвидимото и внезапното си падане назад, той
получил тежки травми, като при падането изпитал адски болки в областта на дясната си
ръка, а също така и в областта на таза, кръста и гърба. Донякъде успял да се предпази и то
вече в това легнало положение, като въпреки големите и непосилни болки, изритал от себе
си две от нападналите го бездомни кучета. Служителят Г. виждайки случката, така и не
успял да отвори вратата на обекта, за да влезе чакащият камион, а бягайки се втурнал към
ищеца, за да му помогне. Оказал му навременна помощ като му помогнал да се изправи и
след неговата намеса, кучетата се усмирили и отдалечили.
Ищецът го попитал на кого са тези агресивни кучета и служителят му отговорил, че
са „техни, тъй като ги стопанисвали и се грижили за тях“.
Непосредствено след инцидента, ищецът отишъл до автомобила си, по телефона му
се обадил неговият приятел Г. Хр. Г. и го попитал какво прави, къде се намира и защо се
бави, тъй като двамата имали предварителна уговорка да се видят още от преди случката.
Ищецът му споделил за случилото се, като свид. Г.Г. му предложил да го придружи и
съпроводи до Центъра за спешна медицинска помощ - гр. Сливен, където и двамата веднага
след инцидента отишли заедно. На ищеца била оказана спешна и своевременна медицинска
помощ, като се установило, че има два броя фрактури на дясната ръка, като били взети и
съответните медицински мерки и интервенции.
На следващия ден - 16.02.2021 г., поради още по-силните болки, ищецът отишъл във
ВМА - гр. София, където му била направена операция на фрактурите на горния счупен десен
крайник. Доверителят ми постъпил и бил приет във ВМА - гр. София на дата 16.02.2021 г. и
изписан на 19.02.2021 г.
Твърди се, че към настоящия момент ищецът трайно все още не можел да се
обслужва и обгрижва в пълна степен и обем с оперираната си дясна ръка, която системно
2
изтръпвала и на моменти не усещал най-вече пръстите си. Същият все още не можел да
извършва каквито и да е било елементарни действия с тази си ръка, като вследствие
инцидента изпитвал и страх, безсъние, стрес, болки и страдания, но най-вече изключителен
психически душевен дискомфорт.
Ищецът депозирал жалба до органите на РП Сливен, вследствие на което била
извършена проверка, била образувана прокурорска преписка, която приключила с отказ да
се образува наказателно производство.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди О.С. да
заплати на ищеца на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.52 и чл. 86 от ЗЗД, справедливо
обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, възлизащи в
общ размер на 16 550.70 лева, от които 15 000.00 лева неимуществените вреди и 1 550.70
лева имуществени вреди, в резултат на непозволеното увреждане, вследствие нападението
на бездомните кучета, за което отговорност носи единствено и само ответника, ведно със
законната лихва в размер на 781.56 лева върху главницата, считано от датата на
увреждането - 15.02.2021 г., до датата на завеждане на исковата молба, както и законната
лихва до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените по делото разноски.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответната О.С., чрез юриск.
Д.Д., който счита, че исковата молба е нередовна. Сочи, че в петитума акцесорната
претенция за законна лихва е определена общо за сумата на двата иска, което е недопустимо.
Счита, че са налице две отделни акцесорни претенции съответни към двата самостоятелни
главни иска, като същите следва да бъдат дадени като стойност по отделно.
Счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни, като твърди, че
ищецът не е бил нито нападнат, нито ухапан на посочената дата от безстопанствени кучета,
като тези факти са установени още от Прокуратурата. По преписката липсват данни за пряк
контакт на Д. с животните, който да е станал причина за настъпване на вредоносния резултат
и в този смисъл остава неосъществен състава на посоченото престъпление от обективна
страна, а именно вредоносния резултат да е в причинно-следствена връзка с неполагане на
достатъчно грижи за гръбначно животно и то от лице под чийто надзор е същото. Твърди се,
че е налице настъпило телесно увреждане по механизъм на самопричиняване при случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК, тъй като липсват данни за виновно поведение на друго
лице, вкл. присъстващия охранител Д. Г., а последният не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Оспорва твърденията изложени в исковата молба относно механизма на процесния
инцидент. Оспорва твърденията за причинно-следствена връзка между описаните в исковата
молба вреди и механизма на процесното произшествие.
Твърди, че не отговаря на действителността твърдението, че кучетата са нападнали
ищеца, както и че са били безстопанствени и в случай, че ищецът действително е претърпял
твърдените телесни увреждания, то твърди, че това е резултат единствено на неговото
3
неадекватно на ситуацията поведение и погрешни реакции провокирани от лаене на кучета.
Досежно основателността на предявените искове заявява, че ги оспорва изцяло по
основание и размер, като ги счита за напълно неоснователни и недоказани.
Оспорва и претенцията за лихва. Твърди, че претенцията е неоснователна, поради
неоснователност на исковете.
Твърди, че не е налице основание за ангажиране отговорността на О.С.. Не е налице
причинно-следствена връзка между описания в исковата молба механизъм на инцидента и
претендираните вреди. Не е налице причинно-следствена връзка между виновно поведение
и претендираните вреди. Не са настъпили твърдените вреди като характер и като стойност.
Оспорва твърдението на ищеца, че е получил телесни увреждания, за които отговорност да
носи О.С.. Счита, че е настъпило случайно събитие, нещастен случай в резултат единствено
и само на неадекватното и неблагоразумно поведение на ищеца, който е вървял
невнимателно назад по заледен участък, реагирайки неадекватно на лаене на кучета,
вследствие на което е настъпил процесния инцидент.
Предвид гореизложеното оспорва изцяло по основание и размер всички предявени
искове, като моли съда да отхвърли същите.
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредата от
страна на ищеца в размер на 95 %, тъй като същият е вървял невнимателно назад по заледен
участък, реагирайки неадекватно на лаене на кучета.
Претендира направените по делото разноски.
В с.з. ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа изцяло
исковата молба както по основание, така и по размер и моли съда да уважи исковата
претенция като доказана по категоричен начин.
Ответната О.С. редовно призована, не изпраща представител в с.з. Депозирано е
становище от процесуален представител, като се моли да бъде даден ход на делото, както и
да бъдат изслушани вещите лица и да бъде прието заключението им. По същество моли съда
да отхвърли изцяло исковете като недоказани. Евентуално моли съда да уважи възражението
за съпричиняване, както и да присъди обезщетение в значително редуциран размер. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на другата
страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото са събрани гласни доказателства.
Св. Г. твърди, че работи като охрана в бившия зенитен полк. На 15.02. тази година
бил на работа, охранявал поделението, където имало и чисто нови контейнери. В 10 часа
сутринта ищецът дошъл да си плаща синята зона, защото там се помещавали и канцелариите
на Градската мобилност. Разбрал, че е влязъл човек, защото имало четири – пет кучета,
които лавнали и отишъл да го придружи до канцеларията. Изчакал го до вратата отвън,
защото кучетата били там. През това време дошла кола на чистотата, вратата била затворена
4
и отишъл да отвори портала. Тогава ищецът излязъл, кучетата залаяли, той се уплашил и
давайки назад, паднал. Същият се бил подхлъзнал и паднал. Кучетата били на около метър,
метър и половина от него и свидетелят се втурнал към тях. Ищецът казал, че си е ударил
ръката и че ще отиде в болницата. Свидетелят заявява, че го е видял как пада. Тръгнал назад,
подхлъзнал се и паднал на една страна. Уплашил се от кучетата, имало лед и паднал на една
страна на ръката си. Заявява, че кучетата били от много години там. Били бездомни, но там
са приютени. Не знае от колко години са там, не били връзвани. След инцидента сложили
телена ограда и заградили цялото място. Като се затворел портала, кучетата оставали в
двора затворени. Били ваксинирани. Кучетата били три, били на метър, метър и половина от
ищеца. Кучетата имали ушна марка и били кастрирани. Докато я нямало оградата, щом се
отворела вратата на Градска мобилност, свидетелят бягал да гледа да не направят беля
кучетата. Не били хапали никого, но винаги е пазел хората от тях. Никога не били връзвани.
В показанията си свид. М.И. заявява, че работи към чистотата, карали казани, които
не били годни за употреба, които били на склад на зенитния полк. Отишли на портала и
чакали пазача да отвори вратата. Вдигнала се аларма, видели едно момче, което излязло,
като си държало едната ръка, а в другата държало някакви листи. Пазача също излязъл. Те
влезли, разтоварили казаните и си тръгнали. Кучетата били там винаги, понякога били
четири, понякога повече, винаги вървели подир пазача. До сега не се били нахвърляли, но
лаели. Не видели нищо, защото били извън портала. С Р. били в камиона, не знае дали някой
е помогнал на ищеца. Не е говорил с ищеца, не е слизал от камиона. Казали, че кучетата се
разлаяли и той е паднал. От другите хора разбрал какво се е случило. Пазачът казал, че
кучетата са го уплашили и е паднал.
Свид. Р.Р. заявява, че с колегата си били на работа. След като спрели до портала,
видял момчето, че се държи за ръката и слезли от камиона да му помогнат. После разбрали,
че кучетата са го подгонили, паднал е и си е ударил ръката. Това от него го разбрали.
Пазачът и той казал същото. Момчето си отключило колата и те му помогнали да се
превърже, но той се справил сам. Тези кучета редовно ги виждал, към всички проявявали
агресия. Не е видял кучетата да се спускат към ищеца. След този случай сложили ограда, за
да не можели кучетата да имат достъп до портала и да не гонели хората.
Свид. Г.Г. бил на 15.02 заедно с ищеца сутринта около 9 часа. Разделили се, тъй като
ищецът имал ангажимент да си плати някакви такси в общинска охрана за синя зона и
имали уговорка да се видят след това. Забавил се, поради което свидетелят му звъннал и той
му казал, че е станал инцидент – нападнали го кучета, той е тръгнал назад, паднал е и си е
ударил ръката. Дошъл до мястото където свидетелят го чакал, качили се на неговата кола и
отишли до бърза помощ. Ръката му имала оток и изкривяване. Направили му снимка и се
установило, че ръката му е счупена и то доста сериозно, за което се налагала операция.
Закупили шина и каквото им бил поръчал доктора, болките му били доста сериозни.
Шинирали му ръката, а операцията била в София. Много време не можел да спортува, тъй
като бил спортист, възстановяването му продължило около шест месеца.
На 04.03.2021 г. на ищеца е издадено съдебно- медицинско удостоверение № 13 от д-
5
р С.С., в заключението на което е вписано, че са установени на Д.Д. телесни увреждания:
контузия в областта на дясната китка с фрактура в долната част на радиалната кост,
фрактура на процесус стилоидеус на лакътната кост на същата предмишница, охлузвания на
пръсти на дясната ръка и глезена на десния крак. Описаните увреждания отговарят да са
били причинени по механизма на удар, притискане, триене с или върху твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и твърди повърхности и същите добре отговарят, т.е. възможно е да
са били причинени по начин и време, описан от освидетелствения в предварителните
сведения- инцидента на 15.02.021 г..
На ищеца е издадена Епикриза от МБАЛ Д-р Иван Селимински Сливен с
окончателна диагноза: Фрактура радии декстри партис дисталис. Фрактура процесус
стилоидейулне декстри.
Приета е като доказателство и епикриза, издадена от ВМА, от която се установява, че
му е направена операция на 18.02.2021 г.
Приети са като доказателства рецепти за изписани медикаменти и фискални бонове за
заплатени суми , както следва: фискален бон за 5.80 лева потребителска такса фискален бон
за 56.10 лева за лекарства от дата 19.07.2021 г., фактура от 19.02.2021 г. за 17.40 лева от
ВМА, фактура , издадена от ВМА за сумата 1472.40 лева – консумативи или общо направени
разходи в размер на 1551.70 лева.
Д. е депозирал на 08.03.2021 г. жалба до РП- Сливен във връзка с настъпилия
инцидент на 15.02.2021 г. С Постановление от 28.04.2021 г. на прокурор при РП- Сливен е
отказано образувани на наказателно производство и преписката е прекратена.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е
видно, че в резултат на инцидента, настъпил на 15.02.2021 г., около 09:30 – 10:00 часа в
двора на административния отдел на Общинско предприятие „Градска мобилност“ — гр.
Сливен (наказателен паркинг), ищецът Д.В.Д. е получил следните телесни увреждания:
Контузия на дясната ръка, в областта на гривнената й става, с клинични и от
проведените образни изследвания данни за счупване на лъчевата кост на типично място;
Счупване на костния израстък (processus styloideus) от долния край на лакътната
кост, в областта на гривнената става;
Охлузване на кожата по тръбната повърхност на II, III и IV пръсти на дясната ръка.
Основният механизъм за получаването на такова увреждане е падане от собствен
ръст с посрещане на удара върху терена с длан и понякога известна ротация. По време на
процесния инцидент, настъпил на 15.02.2021 г. са били налице условия за действието на
този механизъм и получаването на описаните по-горе травматични увреждания.
Веднага след инцидента ищецът е потърсил медицинска помощ в Спешно отделение
при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен, където след проведените образни
изследвания е била поставена адекватна и точна диагноза. Поведението при този вид
фрактури на дисталния край на лъчевата кост е извършването на мануална репозиция на
костните фрагменти и фиксирането й с и мобилизация на гривнената става. Понякога, при
6
невъзможност за постигане на пълна и надеждна репозиция се прилага оперативно лечение,
обикновено с използването на метална остеосинтезираща техника. В конкретния случай на
ищеца са били приложени и двата метода на лечение, като вторият, оперативният, по негово
желание е бил извършен в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА - София.
Вещото лице сочи, че увреждане от такъв характер е свързано с търпене на
значителни болки веднага след настъпването му, както и в началния период на
възстановяване, след проведеното оперативно лечение. За времето на възстановителния
период, което включва както имобилизационния период, така и периода на възстановяване и
рехабилитация, движенията и извършването на ежедневните дейности с тази ръка са
затруднени в значителна степен. Периодът след сваляне на имобилизацията и началото на
двигателната реанимация е свързан също с търпене на болки. Продължителността на
възстановителния период е строго индивидуална и зависи от множество фактори.
Обичайният срок за възстановяване на движенията при такъв вид травми е около 3-4-5
месеца при физическа активност.
Увреждане от такъв характер налага максимално ограничаване на движенията и
физическите натоварвания особено в началния период след настъпването на травмата. С
времето и напредването на костното срастване тези ограничения стават все по-малко до
пълното им отзвучаване при нормален ход на оздравителните процеси. При ежедневия,
свързано с физическа активност този период е малко по-дълъг в сравнение с обичайните
движения и натоварване.
Периодът за пълно възстановяване на движенията физическата активност при такъв
тип увреждане е около 3-4-5 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. При
извършения на 29.12.2021 г. преглед на ищеца се установява пълно възстановяване на
функционалната активност и пригодност на травмираната дясна ръка. Установили са
оплаквания от постоянно изтръпване на трети и четвърти пръсти на травмираната ръка,
както и леко ограничение на флексионните движения на ръката. Прогнозата е за пълно
възстановяване функционалната пригодност на ръката.
Вещото лице сочи, че при извършения на 29.12.21 г. преглед на ищеца се е
установило наличието на стар оперативен белег по воларната повърхност на
предмишницата на дясната ръка, в нейната долна трета, ориентиран по дългата ос на ръката,
с дължина около 10-12 см. При сравнителния преглед между двете ръце се установява, че
гривнената става на дясната ръка е с диаметър, малко по-голям от този на гривнената става
на лявата ръка. Движенията в засегнатата става са възстановени с леко изразени
ограничения при дорзална и воларна флексия.
По делото е назначена комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза,
от заключението на която е видно, че при освидетелствания Д. не се откриват психични
нарушения преди и непосредствено след инцидента. От третия ден след случилото се са
налице данни за Краткотрайна адаптационна реакция МКБ10- F43.20, като проявите са
отзвучали в рамките на 1 месец. Пълно заличаване на спомена на събитието не е вероятна,
тъй като всяка личност е изградена от нейните спомени, играещи роля на минал опит.
7
Възможно е в ситуация наподобяваща преживяното спомените да оживеят, което
представлява ситуационна хипермнезия и е нормално психологическо преживяване.
В с.з. вещите лица поддържат изготвеното заключение. Заявяват, че е налице
краткотрайна адаптационна реакция, което не покрива критериите за остра стресова
реакция.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства ценени, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите не са
заинтересовани от изхода на спора.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна
функция и е за чужди виновни противоправни действия.
Фактическият състав, пораждащ тази отговорност включва противоправно действие
или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и
причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, както и вина
на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. За да може да бъде
реализирана отговорността на възложителя е необходимо вредите да са причинени виновно
от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат
от закона, техническите и други правила или от характера на работата.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че ищецът е
претърпял инцидент на 15.02.2021 г., когато безстопансвени кучета са се спуснали към него,
при което той е отстъпил назад, за да се предпази и е паднал на земята. В тази насока са
показанията на свидетеля-очевидец на случилото се- Г., които съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви и безпристрастно дадени. Заяви, че кучетата били от много години там.
Били бездомни, но там приютени. Не били връзвани. След инцидента сложили телена ограда
и заградили цялото място. Като се затворел портала, кучетата оставали в двора затворени.
Кучетата били три, били на метър, метър и половина от ищеца. Кучетата имали ушна марка
и били кастрирани. Докато я нямало оградата, щом се отворела вратата на Градска
мобилност, свидетелят бягал да гледа да не направят беля кучетата. Не били хапали никого,
но винаги е пазел хората от тях.
На ищеца е издадено съдебно – медицинско удостоверение, в което са описани
получените увреждания, епикризи, от които се установява, че са били извършени оперативни
интервенции.
С оглед на това съдът приема за безспорно установено, че на 15.02.2021 г. ищецът, за
да се защити от идващите към него и лаещи кучета е отстъпил назад и е паднал на земята, в
резултат на което са му причинени физически и психически травми.
8
Съгласно чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните е предвидено приемане на
програми от общинските съвети за овладяване популацията на безстопанствените кучета и
предвиждане на средства за изпълнението им; изграждане от органите на местната власт на
приюти за безстопанствени животни и т.н. Взето е решение от Общински съвет за приемане
на програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Община- Сливен за периода 2021- 2025 г..
В чл. 47, ал.3, изр. 2 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и
грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да
гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки.
Обстоятелството, че безстопанствени кучета са проявили непредизвикана агрессия, в
резултат на което е наранен ищеца, само по себе си означава, че общината чрез своите
органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ.
В случая отговорността се носи от Общината за възложена работа на нейни
служители, които са бездействали и не са изпълнили произтичащи от закона задължения.
Очевидно ако безстопанствено куче е нападнало безпричинно човек, то предприетите от
общината мерки са се оказали неефективни и безрезултатни поне по отношение на
конкретните безстопанствени кучета, които ответната община има задължение да надзирава.
Наличието на предприети мерки не може да изключи отговорността при положение, че са
причинени вреди при и по повод на възложената работа.
Единственият случай в който Общината би могла да се освободи от тази отговорност
е при наличието на организации за защита животните или на други лица, подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50, за което няма данни по делото.
Неоснователно се явява възражението на ответника че кучетата не са
безстопанствени. В ЗЗЖ липсва легална дефиниция на понятието "безстопанствени
животни", поради което тя следва да бъде изведена по метода на изключението, т.е.
безстопанствените кучета са кучетата, които не са домашни и не представляват диви
животни по смисъла на т. 6 от пар.1 от ДР на ЗЗЖ. Самото твърдение, че животното е
безстопанствено, е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за
разпределението на доказателствената тежест по чл. 154, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
установи кой е собственикът или под надзора конкретно на кое лице се намира животното.
Такива доказателства не се събраха в производството.
Налице е противоправно поведение, изразяващо се в бездействие от страна на
служители на общината по предприемане на необходимите мерки за предотвратяване
агресивно поведение на безстопанствени кучета към хората, които задължения произтичат
от разпоредби на ЗЗЖ. Следователно налице са предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на О.С. да обезщети ищеца за нанесените му неимуществени
вреди. Не се установи в производството пострадалият да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
В следствие на инцидента с безстопанствените кучета и преживения от това стрес,
9
както и физически увреждания на ищеца, подробно описани в заключенията на вещите лица
са причинени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението за такива вреди се определя от съда по справедливост. Съдът, след като
съобрази тежестта на претърпените болки и страдания от пострадалия, вида и характера на
увреждането намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.. Следва да се отчете и
страхът, който ищецът е изпитал както при нападението така и след него. Ищецът е
преживяла не само физически , но и психически травми. Отчитайки интензитета и
продължителността на претърпените болки и преживения психологически стрес, съдът
счита, че справедлив еквивалент на тези болки и страдания е сума в размер на 5 000 лева,
която ще възмезди ищецът за претърпените от него вреди. В останалата си част до пълния
предявен размер от 15000 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
За недоказано и неоснователно съдът намира направеното от ответника в писмения
му отговор възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Такова съпричиняване не се доказа по делото. Напротив установи се, че ищецът е излязъл
от сградата и е тръгвал към изхода. Не е имал поведение или действие с което да е
предизвикал кучетата, да ги е раздразнил и да е възбудил агресията им. Напълно нормална е
била реакцията на ищеца да отстъпи назад, за да се предпази, при което е паднал и е получил
травми на дясната ръка. Св. Г. се е втурнал към кучетата, за да предпази Д. от тях.
Основателна е и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства, неоспорени в производството по надлежния ред, а
именно: фискални бонове и фактури се установи, че за лечение ищецът е изразходил
средства в общ размер на сумата 1551.70 лева, но тъй като претенцията е за 1550.70 лева, в
този размер искът за имуществени вреди ще се уважи. Тези вреди са в пряка и причинна
връзка с настъпилия инцидент, при който ищецът е получил телесни увреждания.
Върху присъдените обезщетения ответника следва да заплати и законната лихва,
считано от датата на увреждането 15.02.2021 г. до датата на депозиране на исковата молба
в размер на 309.34 лева, изчислена по Калкулатор. Бг, както и законна лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите..
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените разноски в
производството, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 705 лева адв.
възнаграждение, 262 лева д.т., 354 лева за вещи лица.
Ищецът дължи на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 653 лева адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА О.С. с БУЛСТАТ ********* и адрес гр. Сливен, бул. „Цар Освободител”
№ 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес .........................., със
съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски” № 39, кантора № 315 чрез адв.
Б.Н. от АК – В. Търново, сумата от 5000 лева представляваща неимуществени вреди
вследствие претърпени болки и страдания от нанесени две средни телесни повреди,
безсъние, потиснатост, психологически и психически стрес и емоционален дискомфорт и
1 550,70 лева, представляваща имуществени вреди, а именно заплатени суми за лечение в
специализирани лечебни медицински заведения, потребителски такси, лекарства,
медицински консумативи и оперативни интервенции, ведно със законната лихва в размер на
309.34 лева върху главниците считано от датата на увреждането – 15.02.2021 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 03.08.2021 г., както и законната лихва от 04.08.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди до пълния размер на сумата
15 000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О.С. с БУЛСТАТ ********* със адрес гр. Сливен, бул. „Цар
Освободител” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес
.........................., със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски” № 39,
кантора № 315 чрез адв. Б.Н. от АК – В. Търново, направените по делото разноски в
общ размер на 1320 лева.
ОСЪЖДА Д. Б. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес .........................., със съдебен
адрес гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски” № 39, кантора № 315 чрез адв. Б.Н. от АК
– В. Търново да заплати на О.С. с БУЛСТАТ ********* със адрес гр. Сливен, бул. „Цар
Освободител” № 1 разноски в размер на 653 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11