РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Карлово, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20225320100159 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
във връзка с чл. 124 от ГПК.
Ищцовото дружество – „*****” ЕООД гр.С. твърди, че на 06.03.2013г. в
гр. П., „******” АД е сключило с В. М. П., в качеството му на
кредитополучател и С. Н. П., в качеството й на солидарен длъжник - Договор
за банков потребителски кредит на физическо лице № 362/3132/19749770, по
силата на който договор банката е предоставила на кредитополучателя банков
револвиращ кредит в размер на общо 14 000.00 евро. По силата на сключения
договор за кредит кредитополучателят, при солидарната отговорност на
солидарните длъжници, се е задължил да върне ползвания кредит, ведно с
начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в
договора за кредит срокове. Краен срок за погасяване (издължаване) на
кредита съгласно т.7 от договора за кредит - 06.03.2023 г.
Кредитополучателите се задължили да върнат на кредитора в евро или в
тяхната левова равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането при
условията на подписания договор. Длъжниците поели задължението да
възстановят получената в кредит сума, ведно с начислените лихви, такси и
комисионни при условията и сроковете, регламентирани в договора.
Солидарната отговорност била поета, съгласно чл. 16 от договора за кредит,
на основание гл.VІ и гл.VІІ от ЗЗД, като изрично било договорено, че всяко
едно от солидарно задължените лица отговаря за цялото задължение по
договора.
Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
23.11.2015г. „******“ АД (универсален правоприемник на „*****“ АД, Банка
„*****“ АД и „******“ АД) е прехвърлила вземанията си от В. М. П. и С. Н.
1
П. по процесния Договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№ 362/3132/19749770 от 06.03.2013 г. на „*****” ЕООД, ведно с лихвите и
обезпеченията. Предметът на договора за цесия бил прехвърляне на вземания
по договори за кредит с физически лица, описани в Приложение №1 към него.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД, длъжниците
били уведомени, че считано от датата на получаване на Уведомлението за
цесия, кредитор спрямо тях по отношение на парично вземане е „*****”
ЕООД. Съгласно т.4.3 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и
приложени изрични пълномощни, цесионера - „*****” ЕООД и „И.и Д. -
Адвокатско дружество“ били упълномощени от - цедента „******“ АД да
извършват уведомяване от името и за сметка на цедента. Разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането й чрез
пълномощник, било той и цесионер, не опорочава изпълнението.
Уведомленията били изпратени на посочените в договора и анексите адреси
на всеки един от длъжниците. Писмата се врънали в цялост, като на
известието за доставка било отбелязано „Непотърсено“. Въпреки това, с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото,
ответниците получавали уведомлението изходящо от „******“ АД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставали
надлежно уведомени за извършената цесия, доколкото има възражения в тази
насока. Съдът следвало да зачете този факт по силата на чл.235, ал.3 от ГПК.
„*****” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по
договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд - П., за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 07.06.2021г., което било
прехвърлено по подсъдност към РС - Карлово. По образуваното ч.гр.д. №
1058/2021г. по описа на Районен съд - Карлово била издадена Заповед за
парично изпълнение за притендираните в заявлението суми. Срещу
издадената заповед ответникът С. Н. П. подала възражение, в което твърди, че
не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. На втория
ответник В. М. П. заповедта за изпълнение била връчена в условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. Съобщението с дадените указания за предявяване на иск за
установяване на вземането било връчено на 05.01.2022 г. Към настоящия
момент погасяване на задължението по Договора за кредит не било
осъществено. Не им е известно и основание, на което задължението за
погасяване на получения кредит да е отпаднало. Във връзка с изложеното
мотивира правен интерес за предявяване на иск за установяване на вземането
им по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
362/3132/19749770 от 06.03.2013г. за сумата от 1 916.22 евро, от които -
главница в размер на 1 091.74 евро - частично претендирана главница за
вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2016г. до 30.03.2017г.-
включително; договорна лихва от 533.96 евро - частично претендирана лихва
за вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2018г. до 30.12.2019г.-
включително; лихва за забава от 290.52 евро, дължима за претендираната
главница.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че
В. М. П. с ЕГН ********** и С. Н. П. с ЕГН **********, солидарно дължат
на „*****” ЕООД - гр. С., сумата 1 916.22 евро, от които: главница - 1091.74
евро, частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода
от 30.06.2016г. до 30.03.2017г.-включително; договорна лихва - 533.96 евро -
частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от
30.06.2018г. до 30.12.2019г.-включително и лихва за забава - 292.52 евро,
2
дължима за претендираната главница за периода от 30.06.2018г. до дата на
подаване на заявлението - 08.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по
заповедното и исковото производство. Предоставя банкова сметка, по която
ответниците могат да заплати исковата сума, а именно - ****** АД, ЮА№
********, ВГС: *******, по сметка на: „*****“ ЕООД.
Ответницата - С. Н. Щ. счита, че предявеният иск е процесуално
допустим, но по съществото си същият е изцяло неоснователен. Оспорва
изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва всички твърдения,
посочени в исковата молба, оспорва твърдението, че има задължения към
„*****“ ЕООД. Твърди, че е изправна страна по договора и не е имала
никакви задължения към „******“ АД на основание договор за банков
потребителски кредит. Оспорва твърдението, че по силата на представения
към исковата молба Договор за цесия, третото лице „*****“ ЕООД е
придобило каквито и да било права спрямо нея. Оспорва наличието на
валиден Договор за продажба на вземания (цесия) от 23.11.2015г. Прави
възражение за недължимост, прекомерност и нищожност на процесната
неустойка по договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на нея по отношение на претендираните от ищеца суми по
представения с исковата молба договор за банков потребителски кредит.
Счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства не може
да се направи заключение за наличието на каквито и да било задължения към
ищцовото дружество. Твърди, че не е била уведомена за извършените
прехвърляния на вземания и няма никакви отношения с ищеца. Съгласно чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, цесията има действия за длъжника от момента на
съобщаването на нейното извършване. Такова съобщаване очевидно не било
извършено, поради което цесията се явявала недействителна по отношение на
нея. С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения от „*****” ЕООД срещу С. Н. Щ. с ЕГН
**********, иск като неоснователен и недоказан. Моли да й присъди
адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер не по-нисък от
минималния такъв съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения по ч.гр.д. 1058/2021г. по описа на
КрлРС. Моли да й присъди адвокатско възнаграждение за оказване на
безплатна правна помощ в настоящото производство, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата в размер не по-нисък от минималния такъв
съгласно чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Ответникът - В. М. П. чрез назначения му по реда на чл. 47 от ГПК
особен представител, в лицето на адв. Р. И., намира предявените искове по
чл.422 от ГПК за допустими, но неоснователни. Оспорва всички
обстоятелства на които се основават предявените искове. Твърди, че В. П. не е
уведомяван за твърдяното прехвърляне на вземането. За да породи действието
си извършената цесия по отношения на длъжника, съгласно изричното
правило на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, същата следва да му бъде съобщена. Твърди,
че връчването на исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника
не може да се приеме, че представлява уведомление за извършено
прехвърляне на вземането по реда на чл.99 , ал. 3 от ЗЗД.
3
Цитира, като съдебна практика на съдилищата - Решение № 782 от
05.08.2020г. по в.гр.д. № 318/2020г. на V състав на Окръжен съд П., съгласно
което - „за да произведе действие извършената цесия, на основание чл.99 ал.4
от ГПК, е необходимо уведомлението за нея да е достигнало до длъжника.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване лично на длъжника (поради невъзможността му да доведе до
знанието на длъжника цесията), нито на връчване на упълномощен от него
адвокат (поради връзката на доверие, която се предполага по силата на
договорно основание между длъжник и пълномощник). Представителната
власт на назначения с акт на съда, особен представител спрямо отсъстващата
страна е ограничена на основание чл.29 ал.5 във вр.с чл. 34 ал.5 от ГПК и той
не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления
свързани с промяна на материално-правното отношение. С договора за цесия
се променя една от страните - кредитора. Освен това, изискването за
съобщаване на цесията на длъжника има и още една функция - цесионерът да
е сигурен, че вземането не е цедирано на трето лице, доколкото е възможно
един кредитор да е прехвърлил вземането си по отношение на длъжника на
няколко други лица, като конкуренцията между правата на новите кредитори
се урежда с правилото, че титуляр на вземането е цесионерът, за който е
съобщено най -напред на длъжника. В този случай, назначеният особен
представител няма как да направи възражение в тази насока, защото няма
знание за останали осъществени цесии. Съобщаването не е елемент от
фактическия състав, тъй като правата по цесията преминават върху цесионера
с постигане на съгласие между страните (договорът за цесия е консенсуален,
неформален и каузален), но уведомяването има значение, за да може цесията
да породи действие, както за длъжника, така и за третите за договора лица,
респективно в тази връзка е и необходимост за целите на правната сигурност,
с оглед на императивния характер на разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В
този смисъл е и съдебната практика - Определение № 567/18.09.2018г. на ВКС
по т.д.№ 3153/2017г., IIт.о., с което не е допуснато касационно обжалване на
Решение № 74/27.07.2017г. на Апелативен съд - Бургас по в.т.д.№ 154/2017г.;
Решение № 65/15.01.2020г. на Окръжен съд - П., IX гр.с., по възз. гр. д.№
1221/2019г., с което е потвърдено Решение № 1134/22.03.2019г. на Районен
съд -П., IXгр.с. по гр.д.№ 3495/2018г., както и влязло в сила Решение №
4136/03.12.2018г. на Районен съд - П., IIIгр.с., по гр.д.№ 3853/2018г.“
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 1058/2021г. по описа на КрлРС, от което
се установява, че на 08.06.2021г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответниците, в условията на солидарност за
процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите по
заявлението, а именно:
- 1 091.74 евро – главница, дължима по Договор за банков
потребителски кредит за физическо лице № 362/3132/19749770 от
06.03.2013г., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 30.06.2016г. до 30.03.2017г.-включително;
- 533.96 евро – договорна лихва за периода от 30.06.2018г. до
30.12.2019г.-включително;
4
- 290.52 евро – лихва за забава за периода от 30.06.2018г. до дата на
подаване на заявлението - 08.06.2021г.; ВЕДНО със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 08.06.2021г., до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
74.96 лева за платена държавна такса.
Против заповедта е постъпило в срок възражение по чл. 414 от ГПК от
ответника – съдлъжник в заповедното производство - С. Н. П., поради и което
е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 от ГПК в
едномесечен срок, което своевременно е изпълнено. Следва да се отбележи,
че по отношение на този ответник, съдът с Разпореждане № 241/04.02.2022г. е
постановил частично обезсилване на издадената заповед, но с Определение №
1260/17.05.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 1037/2022г. по описа на ПОС,
определението за частичното обезсилване на заповедта е отменено от
въззивния съд.
По отношение на съдлъжника - В. М. П. заповедта е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В
законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба.
Налице е пълен идентитет между претенцията, за която е издадена
заповедта за изпълнение, и тази, предмет на настоящото дело. Предвид
констатираното, съдът намира, че в законовия срок са предявени исковете,
въз основа на които е образувано настоящото исково производство за
установяване на дължимост на процесните суми.
Установява, че с Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № 362/3132/19749770 от 06.03.2013г., сключен между „******” АД, в
качеството си на кредитор и В. М. П., в качеството си на кредитополучател,
както и С. Н. П., в качеството си на солидарен длъжник, на В. М. П. му е
предоставен кредит в размер на 14 000 евро, със срок на издължаване до
06.03.2023г., съгласно двустранно подписан погасителен план, представен
като доказателство по делото. Съгласно чл. 16 от договора, С. Н. П. е поела
солидарната отговорност по договора.
Видно от представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 23.11.2015г. „******“ АД е прехвърлил вземанията си от В. М. П. и С. Н.
П. по процесния Договор за банков потребителски кредит на „*****” ЕООД,
ведно с лихвите и обезпеченията. Във връзка с това, „******” АД е
упълномощил „*****” ЕООД да уведоми длъжниците, посочени в
Приложение 1 към договора за цесия от името на цедента, съгласно чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията, както и да упражнява
правото на „******” АД да обяви предсрочната изискуемост на цялото
взеване по всяко от цедираните вземания, предмет на договора за цесия от
23.11.2015г. Съответно по силата на т.4.3 от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания цесионера - „*****” ЕООД е упълномощил „И. и Д.
- ****“ да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента, приложено
по делото. Видно от приложената кореспонденция, съдържаща се на л. 31-39
от делото, Уведомленията са изпратени на длъжниците, но писмата са се
врънали в цялост, като на известието за доставка било отбелязано
„Непотърсено“.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна
експертиза в лицето на вещото лице Р. М. се установява следното, че на
5
06.03.2013. по счетоводна сметка с IBAN: BG04UNCR75271055355418 с
титуляр В. М. П. са преведени 14000.00 евро (27300.00 лв. левова
равностойност).
Във връзка с поставения въпрос - какви суми са внесени по договора за
кредит и кои от задълженията по договора са погасени с тези вноски, вещото
лице посочва, че по процесния договор са преведени суми в общ размер на
3381.83 евро (6626.95 лв. левова равностойност), с която сума са покрити
следните задължения:
- главница в общ размер на 1313.03 евро (2573.54лв.) – 16 бр. пълни
месечни вноски от 30.03.2013г. до 30.06.2014г. в размер 1233.00 евро и 1 бр.
частична месечна вноска с падеж 30.07.2014г. в размер 80.03 евро;
- Договорена лихва за редовна главница в общ размер на 1718.80 евро (3
368.87лв.) – 17 бр. пълни месечни вноски от 30.03.2013г. до 30.07.2014г. в
размер 1718.80 евро;
- За управление-първа година (CAMD) DISCOUNT в общ размер на
224.00 евро (438.11лв.);
- Такса за администриране на кредит в общ размер на 126.00 евро
(246.43 лв.).
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на неиздължената
главница при 104 бр. падежирали вноски за периода от 30.07.2014г. до
06.03.2023г. включително е 12 686.97 евро (24813.56 лв. при централен курс
на БНБ-1.95583). По пера задълженията са, както следва:
- размерът на неиздължената главница за периода от 30.06.2016г. до
30.03.2017г. включително (10 бр. падежирали вноски) е 997.06 евро (1950.08
лв. при централен курс на БНБ - 1.95583).
- неиздължената договорна лихва за периода от 30.08.2014г. до
06.03.2023г.-включително е в общ размер на 5697.77 евро (11143.87 лв. при
централен курс на БНБ - 1.95583).
- неиздължената договорна лихва за периода от 30.06.2018г. до
30.12.2019г.-включително (за 19 месечни вноски) е в общ размер на 1038.27
евро (2033.28 лв. при централен курс на БНБ - 1.95583).
- лихвата за забава за периода от 30.06.2018г. до дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 08.06.2021г. е в общ размер на 601.14 евро
(1177.23 лв. по централен курс на БНБ).
- лихвата за забава за периода от 30.07.2014г. до дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 08.06.2021г. е в общ размер на 2773.60 евро
(5431.62 лв. по централен курс на БНБ)
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в полза на частния му праводател (цедент) заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, имайки предвид, че
от С. Н. П. е депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а на В. М. П.,
заповедта е връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В изпълнение на
указанията на съда, заявителят в законоустановения преклузивен срок е
6
предявил иск за установяване на вземанията, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост в
частта по предявените установителни искове.
По отношение на цесията: дори и да се приеме, че преди образуване на
настоящото производство ответникът - С. Н. П. не е бил уведомен за
извършената цесия, с връчването на препис от исковата молба и приложените
към нея доказателства той е бил уведомен за извършеното прехвърляне, за
което законът не изисква определена форма и начин. Поради това
извършената цесия има действие спрямо този ответника и ищецът в
настоящото производство се явява материално легитимиран да претендира от
него вземането по процесния договор. Не биха могли да бъдат споделени
възраженията на ответника, че към момента на връчване на заповедта по чл.
410 от ГПК той не е бил обвързан от извършената цесия, тъй като не му е
съобщена и това не би могло да бъде променено с последващото връчване на
исковата молба и доказателствата. На основание чл. 235 от ГПК, съдът е
длъжен да съобрази и настъпилите в хода на процеса факти от значение за
спорното право, какъвто факт безспорно се явява и уведомяването за цесиите.
Освен това ответникът – длъжник може да възрази успешно за липсата на
уведомяване само ако твърди, че вече е изпълнил задължението си на стария
кредитор или овластено от него лице, което не е направено по настоящото
дело.
По отношение на ответника - В. М. П., същият не е участвал лично в
производството по делото, а е представляван от назначения от съда особен
представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно
актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от
18.01.2019г., постановено по т.д. № 193/2018г. по описа на ВКС, I Т.О., на
въпроса - допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор
за банков кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако
предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис
от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК, е даден положителен отговор. Макар настоящият случай да
не е точно такъв, с решението на ВКС е даден принципен отговор, че
особеният представител на ответника би могъл надлежно да получава
материалноправни изявления, от името на длъжника, които да породят правно
действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера,
упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника, чрез особения му представител,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът е уведомен за цесията
допълнително и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК по силата на законовата
фикция. Поради изложеното, съдът приема, че ищецът доказа
материалноправната си легитимация по процесния договор за кредит по
силата на договори за цесия, за които длъжникът е надлежно уведомен. Затова
подлежат на изследване материалноправните предпоставки за уважаването на
предявения установителен иск.
Така по възраженията на ответниците, съдът намира същите за
неоснователни, че не е уведомен по надлежния ред за извършената цесия,
поради което не дължат процесните суми на ищеца. Съдебната практика е тР.
7
и непротиворечива, че след като уведомлението за извършената цесия е
връчено на ответника, макар и със самата искова молба, то същият се счита за
редовно и надлежно уведомен за извършената цесия. Ето защо, липсата на
връчено преди това уведомление за цесия не прави предявения в настоящото
производство иск неоснователен.
По отношение на оспорения от ответника Договор за прехвърляне на
парични вземания (цесия) от 23.11.2015г., по делото е приобщено на лист 27
копие от потвърждение за извършена цесия на парични вземания, на
основание чл. 99 от ЗЗД, подписано от законните представители на „******”
АД, както и пълномощно нотариално заверено пълномощно по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД. Развитото нотариално производство не е оспорено от ответника.
Удостоверителната дейност на нотариуса, произтича от удостоверителната
функция, възложена му от държавата и регламентирана от ЗННД, като в това
число включва и правото и задължението му да удостоверява волята на
страните и верността на преписи от документи. Освен това, по делото в
открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2023г. са представени от
ищцовата страна оригиналите на оспорените документи, които след справка
извършена от съдебния състав е констатирана идентичност с приложените по
делото копия от същите. Въз основа на това, съдът намира, че оспорването на
договора за цесия е останало недоказано и частният документ е истински -
автентичен. Оспорването от ответника на истинността на документа остана
недоказано, поради което на основание чл. 194, ал.2, изр.1, пр.1 от ГПК
следва да бъде признато за такова. Касае се за редовен от външна страна
документ.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид,
количество и качество. От приетите по делото доказателства, съдът приема,
че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който заемната
сума е предадена на ответника. Падежът на вноските по кредита са коректно
фиксирани. Следователно вземането е изискуемо.
Ответниците оспорват дължимостта на процесните суми и възразяват,
че са изтекли всички видове давностни срокове. Съдът намира възражението
за неоснователно. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, вземането преминава върху
новия кредитор така както е уговорено. Според чл. 110 от ЗЗД, погасяват се с
петгодишна давност вземанията, за които законът не е предвидил друг срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, т.е. на падежа за плащане, а според чл. 115, б.
„ж“ давност не тече докато трае съдебния процес относно вземането, т.е. с
предявяване на вземането по съдебен ред давността спира да тече.
Съгласно подписаният между страните дотовор, падежа за връщане на
предоставения банков кредит е 06.03.2023г. Претендира се неиздължено
вземане от 30.06.2016г. до 30.03.2017г. Вземанията са предявени по съдебен
ред на 08.06.2021г. с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, преди да е изтекъл петгодишния
давностен срок.
Давност не е започвала да тече и от 23.11.2015г., когато е извършена
цесията. Цесионера действително придобива вземанията такива, каквито са
към момента на сключване на договора за цесия, но цесионера е обвързан от
8
крайния срок за връщането му, както и от правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като това право не е упражнено. Не може
при условие, че цесионера е обвързан от крайния срок на договора, да бъде
заставен да търпи погасяване по давност вземане, което не е станало
изискуемо. При това положение вземането не е погасено по давност.
Съдът приема, че процесният договор се явява действителен и по силата
на който страните са постигнали договорки, касаещи – размер на главница;
договорна лихва; неустойка; обезщетение за забава върху непогасената
главница; разходи за събиране на вземането. Към момента на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил падежът на всички вноски за
периода от 30.06.2016г. до 30.03.2017г.
Размера на дължимите плащанията по договора са доказани по
основания, но не са доказани по размер. В случая съдът следва да се съобрази
със заключението на вещото лице, съгласно което вземането за главница по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
362/3132/19749770 от 06.03.2013г. за периода от 30.06.2016г. до 30.03.2017г.
възлиза в размер на 997.06 евро, а не в претендирания от ищеца размер от 1
091.74 евро.
Договорна лихва, частично претендирана лихва за с настъпил падеж за
периода от 30.06.2018г. до 30.12.2019г.-вкл. възлиза в размер на 1038.27 евро.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да уважи
иска в претендирания размер от 533.96 евро, доколкото ищецът не е изменил
иска с установените от вещото лице размери.
По отношение на лихва за забава за периода от 30.06.2018г. до
08.06.2021г.-вкл. възлиза в размер на 601.14 евро. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът следва да уважи иска в претендирания
размер от 290.52 евро, доколкото ищецът не е изменил иска с установените от
вещото лице размери.
Тъй като изцяло в тежест на ответниците е възложено да установят, че
са извършили съответно заплащане на задължението си към ищцовото
дружество, а в тази насока липсват доказателства, съдът приема, че иска се
явява основателен в посочените по-горе размери. Ето защо, исковете като
основателни, досежно лихвите следва да се уважат изцяло, а по отношение на
главницата – до размера установен от вещото лице.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът претендира разноски за производството за платена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение за особен
представител, като такива, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК му се следват, с
оглед изхода на процеса, съобразно уважената част от иска. Предявеният иск
е в общ размер на 1916.22 евро или 3747.80 лева, изчислен при централен
курс на БНБ - 1.95583. Уважената част е в общ размер на 1821.54 евро или
3562.62 лева, изчислен при централен курс на БНБ - 1.95583. Отхвърлената
част възлиза на 185.18 лева.
При тези данни, имайки предвид реализираните от ищеца разноски по
делото, възлизащи в общ размер на 817.10 лева (за ДТ – 75.10лв., за в.л. –
250лв. и за особен представител – 492лв.), съдът следва да присъди разноски
в размер на 776.73 лева.
Ответницата - С. Н. П. претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от
9
ЗА. В производството по делото страната е била представляван на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. от адв. К. Д.. Съдът определя адвокатското
възнаграждение в размер на сумата от 492.00 лв. на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
възнаграждението е определено с оглед материалния интерес на правния
спор. С оглед отхвърлената част от иска следва да се присъди сумата от по
24.31 лв.
По отношение на назначения особен представител, следва да се
разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за
представителство на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в
размер на 492.00 лева.
С оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по искането за разноските, дори когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В случаят обаче,
ищецът е доказал, че с издадена заповед са му присъдени разноски в размер
74.96 лева, видно от Заповед № 547 от 13.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1058/2021г. по описа
КрлРС. С оглед уважената част от иска следва да се присъди сумата от 71.26
лева. По искането на ответницата - С. Н. П. за разноски по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА в заповедното производство, представлявана от адв. К. Д., имайки
предвид възнаграждение в размер на сумата от 492.00 лв. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, с оглед отхвърлената част
от иска следва да се присъди сумата от по 24.31 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.
М. П. от гр. С., ул. ****** с ЕГН ********** и С. Н. П. от гр.П., ул.
********** с ЕГН ********** ДЪЛЖАТ солидарно на „*****” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.*****, ул.
*******, представлявано от Р. И. М.-Т. с ЕГН **********, следните суми:
главница - 997.06 евро, частично претендирана главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 30.06.2016г. до 30.03.2017г.-вкл.; договорна лихва -
533.96 евро - частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за
периода от 30.06.2018г. до 30.12.2019г.-вкл. и лихва за забава - 290.52 евро,
дължима за претендираната главница за периода от 30.06.2018г. до дата на
подаване на заявлението - 08.06.2021г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението –
08.06.2021г. до окончателното заплащане на главницата, за които суми е
издадена Заповед № 547 от 13.07.2021г. за изпълнение на парично
10
задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 1058/2021г. по
описа на Районен съд – Карлово, като за разликата по отношение на
претендираната главница над 997.06 евро до пълният предявен размер от
1091.74 евро, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основани чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. М. П. от гр. С., ул.
****** с ЕГН ********** и С. Н. П. от гр.П., ул. ********** с ЕГН
********** солидарно да заплатят на „*****” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.*****, ул. *******,
представлявано от Р. И. М. - Т. с ЕГН **********, разноските направени в
исковото производство в размер на 776.73 лева.
ОСЪЖДА В. М. П. от гр. С., ул. ****** с ЕГН ********** и С. Н. П. от
гр.П., ул. ********** с ЕГН ********** солидарно да заплатят на „*****”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В.,
ж.к.*****, ул. *******, представлявано от Р. И. М. - Т. с ЕГН **********,
разноските, направени по частно гражданско дело № 1058/2021г. по описа на
Районен съд Карлово, в размер на 71.26 лева.
ПРИСЪДЕНИТЕ на ищеца суми могат да бъде внесени по следната
банкова сметка в ****** АД, IBAN: ***********, BIC: *******, по сметка на:
„*****“ ЕООД.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Р. С. И. да се издаде РКО за сумата от
492.00 лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, „*****” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район В., ж.к.*****, ул. ******, да заплати на АДВОКАТ
К. Д. Д., с личен номер ********** от Адвокатска колегия – П. и с адрес на
упражняваната дейност: гр. П., ул. *****, сумата от 24.31 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
гр.д. № 159/2022г. по описа на Районен съд – Карлово, както и сумата от 24.31
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по ч.гр.д. № 1058/2021г. по описа на Районен съд –
Карлово.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
12