Решение по дело №831/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 722
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100500831
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

V-101                                    19.06.2020 г.                                    Град Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На осми юни, две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :    ВЯРА КАМБУРОВА

            ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                  2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 831 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №320 от 23.01.2020г. по гр.д.№7597/19г. на РС- Бургас Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да заплати на М.К.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр. Айтос, ул. „Свобода“ № 3, ет. 1 - адв.Здравко Костов и адв.Тургай Хасан, сумата от 2113,05 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 304,73 часа, за периода от 01.09.2016г. до 31.08.2019г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019г. до окончателното изплащане. ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 370 лв.- разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 84,52 лв.- държавна такса и 160 лв.- възнаграждение за вещо лице.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№4325/27.01.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от ОДМВР-Бургас чрез юрисконсулт Димчева. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.

Изразено е несъгласие с решаващите изводи на БРС, че  липсата на изрична нормативна уредба, действала през процесния период не следвало да се тълкува като законово установена забрана за преобразуване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен чрез преизчисляването им с коефициент 1,143 и отчитането му и заплащането му като извънреден, а представлявала празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Неправилно било прието, че при наличие на такава празнота в специалната уредба субсидиарно следвало да се приложи чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Неправилно било прието също, че общата и специалната наредби действали едновременно, а не паралелно и алтернативно и при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

 Счита, че по отношение организацията на работната заплата и полагането на нощния труд приложение намират правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Разпоредбите ѝ /както и на предходната наредба от 2015г./ действали паралелно по време с наредбата за структурата и организацията на работната заплата и са уреждали по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В тези наредби липсвал текст, регламентиращ преизчисляването при сумирано отчитане на отработеното време по отношение на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч., какъвто бил този на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г./отм./.

 Идентичните текстове на чл.3, ал.3 в двете наредби постановявали при работа на смени възможност да се полага нощен труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните смени не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означавало, че съгласно правната норма, действаща в системата на МВР, за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд било 1 към 1 / т.е. 8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд/, а не както по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявал на 8 часа дневен труд. Изтъква се, че целта на този коефициент 1,143 била да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа да получава трудово възнаграждение за 8 часа, т.е. заплащането на нощния труд да бъде увеличено. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работел извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ.  Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Такъв щяло да бъде налице само, ако работниците и служителите действително работели извън установеното за тях работно време.

Заплащането на положения нощен труд било в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед №8121з-1429/23.11.17г., издадени от министъра на вътрешните работи, съгласно които за всеки отработен час или за част от него между 22.00 и 6.00ч. на държавните служители се заплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Моли решението на БРС да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Здравко Костов и адв.Тургай Хасан, пълномощници на въззиваемия М.К.Х.. С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна намира решението на РС- Бургас за правилно и законосъобразно, обосновано и постановено при пълно и задълбочено изследване на фактическите обстоятелства по делото, поради което моли същото да бъде потвърдено. Извършен е обстоен анализ на нормативната уредба- ЗМВР, Наредбите по приложението му, както и КТ, като е изведен извод, че при липса на специално правило, което да определи методология за превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, а възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ. Субсидиарно приложената разпоредба на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и члр.14 от КЗПЧОС. Развити са подробни съображения. Не са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.  

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението . Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР. Претенцията за обезщетение за забавено плащане е с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ Руен, което е на структурно подчинение към ОД на МВР- Бургас. Твърди, че е положил общо 2100 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза общо на 2400 часа. Преизчислението водело до извънреден труд от 300 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника като всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран по 6 лв. Претендира за осъждане на ответника Областна дирекция на МВР- Бургас да му заплати сумата от 2113,05 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Областна дирекция на МВРБургас, чрез процесуалния си представител е оспорил предявения иск като неоснователен. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд е бил надлежно начислен и отразен в съответните протоколи, както и своевременно заплатен по правилата на действалата през процесния период Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР. В тази наредба липсвал текст, по който да се прилага претендираното от ищеца преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, като е изложено становище, че съгласно приложимата специална правна уредба, действаща в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е 1 : 1, а не както е по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Сочи се, че във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от министъра на МВР заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

Районният съд е приел, че за целия процесен период са действали издадени от министъра на вътрешните работи наредби: Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. ; Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.; Наредба №8121з-779/ 29.07.2016г. /допусната е ОФГ в годината, като е отразена 2017г.- вместо 2016г./. В последните две от тях не било предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143 както в наредбата от 2014г. посочил е, че съдебната практика приема, че е налице нормативна празнота и по аналогия следва да се приложи общото трудово законодателство- КТ и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при която приложимия коефициент за преизчисляване на нощният труд  в дневен е 1,143 /представляващ съотношението между нормалната продължителност на дневния и нощния труд- т.е. 8:7/. Съобразно приетото и неоспорено експертно заключение съдът е приел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер, ведно със законната лихва от предявяването на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество- правилно.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с изменението на иска, относно съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

Районният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото решение. Въззивната инстанция споделя  и крайните правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.

Бургаският окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Дефиниция за понятието „извънреден труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. Според тази норма относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.

Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, който е приложимият закон спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.

В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- така чл.187, ал.3 ЗМВР. Използваният от законодателя термин „е възможно” сочи, че осемте часа нощен труд са максимално допустимите, но не означава, че това е нормативно установения размер на нормалната продължителността на нощния труд на държавните служители от системата на МВР, работещи на смени, тъй като всъщност няма фиксирана нормална продължителност на нощния труд.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период са действали правилата на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,  и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР /като в периода след отмяната с решение на ВАС на първата от тях за няколко дни отношенията са се уреждали съобразно наредбата от 2014г./. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.3, ал.3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл.31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.

В двете наредби обаче /както и в следващата/ липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Касае се за празнота в специалната уредба, приложима към държавните служители в МВР, както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника по този въпрос са неоснователни.

При съпоставката на нормите, регламентиращи извънредния труд /цитирани по-горе/, се налага извод, че законодателят се е стремил към идентичност по отношение на основните характеристики на извънредния труд спрямо всички категории работници / служители, както по КТ и по ЗДСл, така и спрямо тези по чл.142, ал.1, т.1  ЗМВР- касае се за труд над установената за работника/ служителя продължителност на работното време (терминология според КТ и ЗДСл), или над редовното работно време до 70 часа на тримесечие (терминология според ЗМВР). От съществено значение е идентичността в заплащането на извънредния труд /когато по ЗМВР той се компенсира в пари/ - така чл.187, т.6 от ЗМВР, чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ и чл.50а, ал.2 от ЗДСл.

Дали е превишена установената за съответния служител продължителност на работното време следва да се преценява с оглед установената в съответните закони /подзаконови нормативни актове/ отчетност на работното време за съответната категория лица, изхождайки от нормалната му продължителност, която гарантира както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и запазване здравето на работника/ служителя.

Принципът на отчитане на работното време е обективиран в чл.142, ал.1 и 2 от  КТ- в работни дни - подневно. Според ал.2 от същата норма работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В ЗМВР- чл.187, ал.3, регламентацията е сходна- работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период /преди изменението от 2016г. периодът е едномесечен/.

Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано работно време не е установена в закона /КТ, ЗДСл и ЗМВР/, а се съдържа в съответните подзаконови нормативни актове- НРВПО /наредбата за работното време, почивките и отпуските/ и НСОРЗ /наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ за работещите по трудово правоотношение и в наредбите на министъра на МВР, издадени въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР за държавните служители в МВР.

Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ , когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда.

Макар такава препращаща към чл.9, ал.2 от НСОРЗ норма да липсва преди 2017г. /т.е. за част от процесния период, преди м.януари 2018г./, доколкото разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е съществувала още от приемането  на наредбата през 2007г., няма основание да се изключи нейното приложение при изчисляване на работното време на работниците/ служителите, работещи по трудово правоотношение и  преди 2017г., когато същите работят на сумирано работно време. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1,143. 

В двете наредби на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период- Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./, чл.21, ал.2 сочи, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за едномесечен / респективно тримесечен/ период. Идентична е разпоредбата и на чл.18, ал.2 от предхождащата процесния период наредба, издадена през 2014г. /действала само няколко дни при отмяната на наредбата от 2015г./. Чл.31 от приложимите към казуса две наредби предвижда, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.

Видно е, че в процесните Наредби, издадени на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР липсва норма, аналогична на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Затова и правния спор по делото се свежда до това дали уредбата по тези две наредби на министъра на вътрешните работи изключва приложението на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.

Както и по-горе се посочи, в ЗМВР, както и издадените въз основа на него наредби, не е определена нормалната продължителност на нощното работно време на държавните служители в МВР. Това, че според изготвените графици на дежурства, държавните служители при МВР, които работят на 12 или 24- часови смени, е следвало да полагат и реално са полагали 8 часа нощен труд не означава, че това е нормалната продължителност на нощния труд. След като в специалния закон липсва ясна и категорична норма, която да фиксира нормалната продължителност на нощния труд, то съгласно чл.46, ал.2 ЗНА за неуредените от него случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Следователно, разпоредбите на чл.67, ал.3 ЗДСл и чл.50а, ал.2 от ЗДСл, които препращат към уредбата по КТ, респективно- към тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, за процесния период намират субсидиарно приложение при изчисляване отработеното работно време от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи при сумирано работно време, съответно- и при определяне дали същите са положили извънреден труд за съответния едно /три/- месечен/ период на отчитане.

В случая разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР не намира приложение, тъй като се отнася до конкретни права на държавния служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, сред които не е това за извънреден труд.

Въззивната инстанция намира още, че прилагането на коефициент 1,143 не се отнася само до случаите, когато през нощта работникът работи по-малко часове от нормалната продължителност на дневното работно време, а намира приложение и когато продължителността на положения нощен труд надхвърля нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, тъй като нормата на чл.9а, ал.4 от НРВПО, в последното си изречение, изрично предвижда кои са изключенията от това правило, като понастоящем приложението ѝ е изрично уредено в чл.9г от НРВПО. Несъстоятелна е тезата, че последната разпоредба касае само отчитането пред Инспекцията по труда на часовете, определени по чл.9б от НРВПО за извънреден труд. Няма съмнение, че отчитането на работното време, респективно- на превишението му, е неразривно свързано с неговото заплащане, наред със задълженията за отчетност пред Инспекцията по труда /последното- установено предвид принципната забрана на извънредния труд/.

С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на реално положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за периода 01.09.2016 г. – 31.08.2019 г. ищецът е положил труд на 266 нощни смени от по 12 часа, или общо 2131 отработени часа, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 2435,73 часа, като разликата от 304,73 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността им в размер на 2113,05 лв. не е начислена и не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба.

Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и направените искания за разноски, съдът намира, че на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът ОД на МВР-Бургас следва да заплати на въззиваемия сумата от 370 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №320 от 23.01.2020г. по гр.д.№7597/19г. на РС- Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, да заплати на М.К.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес : гр. Айтос, ул. „Свобода“ № 3, ет. 1 - адв.Здравко Костов, сумата от 370 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                   2.