Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 03 юни 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА
ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д., като
разгледа докладваното от съдия Цариградска гр.д. № 87/2020 г. по описа
на съда и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
Постъпила е искова молба от И.Д.И. *** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 1000 лева, частичен иск от общата претенция за 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от застраховано при ответника МПС, и 183.00 лева – имуществени вреди. Твърди, че на 26.11.2018 г. около 15.30 часа на път 307 с кръстовището на път 401 с посока на движение към ПП-14 управляваният от него товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№******с прикачено ремарке с рег. №******, след като спрял на знак Б2 и се уверил, че няма превозни средства на пътя с предимство, потеглил. След като кабината на товарния автомобил напуснала кръстовището, в задната част на автомобила се ударил лек автомобил Мерцедес Бенц МЛ с рег.№ ******, управляван от М.Г. ***. Счита, че вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача на лекия автомобил, за който била сключена задължителната Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.
В резултат на ПТП ищецът получил следните телесни увреждания: гръдна травма – S 20.2, Фрактура косте V синистра S 22.30, заради които бил лекуван в стационарни условия 3 дни в МБАЛ Луковит, а впоследствие от 01.12.2018 г. до 13.02.2019 г. бил на домашно лечение. Получените увреждания квалифицира като средна телесна повреда. Възстановителният период на ищеца бил съпътстван с болки и страдания, както и продължаващо чувство на дискомфорт, заради което все още посещавал специалист. Уврежданията довели до затруднения при извършването на обичайните ежедневни дейности, с което бил променен физиологичният и душевният му живот. Започнал да изпитва страх от шофиране, заради което преустановил професионалната си дейност на шофьор. Притесненията му ограничили и социалните му контакти. Изпитвал силен страх за здравето си от момента на увреждането и до сега.
По повод възражение на ответника, уточнява, че е предявил писмено претенцията си пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, като иска ответникът да представи цялата документация във връзка със заведената щета от ищеца.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва допустимостта на иска с оглед липсата на писмена претенция по чл. 380 КЗ, както и непълнотата на обстоятелствената част на исковата молба, в която счита, че не е описан механизмът на настъпване на ПТП. Едновременно с това посочва номер, под който е заведена претенцията - № Р10011000-03-18-7919/07.12.2018 г. Оспорва основателността на иска и твърди, че е отказано изплащане на обезщетение поради неизясняване на въпроса за вината на двамата водачи – ищецът не спрял на знак Б2 и бил без поставен обезопасителен колан, а водачът на лекия автомобил се движел с превишена скорост. Счита, че приложение намира нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – допринасяне за настъпване на вредите, което води до намаляване отговорността на застрахователя. Твърди, че ищецът е могъл да предотврати произшествието, включително чрез спиране. Оспорва квалификацията на уврежданията като средна телесна повреда при липсата на съдебно-медицинска експертиза, както и че в резултат на произшествието е спряла трудовата му дейност, след като е в пенсионна възраст. Оспорва твърденията за морфологичния характер на уврежданията, естеството и продължителността на лечението, както и психологическите последствия от това. Счита, че няма установен фактически състав на непозволено увреждане от застрахования. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и изцяло за имуществените.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения адвокат Р.М. ***. Поддържа иска изцяло със съображения, изложени подробно в писмена защита. Адв. М. прави искане да му бъде присъдено възнаграждение за оказаната защита по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В писмената защита прави анализ на доказателствата, които счита, че доказват твърдяната в исковата молба версия за механизма на ПТП, причинено изцяло по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил, който се е движел със скорост неколкократно над максимално разрешената за участъка и нарушил задължението си по чл. 20 ЗДвП. Позовава се на автотехническата експертиза, за да аргументира тезата си, че водачът на лекия автомобил се е поставил в положение да не може да спре при изникналото пред него препятствие – товарния автомобил, управляван от ищеца. От експертния анализ извилича и контрааргументи срещу защитните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ударът би настъпил без оглед на това дали товарният автомобил и навлязъл в кръстовището със или без спиране преди това на знака „Стоп“.
От комплексната оценка на доказателствата – гласни, писмени, медицинската и психолого-психиатричната експертиза, счита за доказани телесните увреждания на ищеца, причинените от това болки и страдания във възстановителния период, както и трайното отражение на инцидента върху психиката на ищеца. Въз основа на това счита, че предявеният иск е изцяло основателен.
Ответникът в съдебното заседание се представлява от упълномощения адвокат Н.М. ***, който счита иска за изцяло неоснователен. В писмена писмената си защита развива подробни съображения в подкрепа на възражението за съпричиняване, като счита за доказано, че ищецът е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство застрахования лек автомобил „Мерцедес“. Поддържа тезата, че ако беше спрял на знака, ПТП въобще не би настъпило, като едновременно с това счита, че вина за настъпването имат и двамата водачи, с каквито аргументи иска намаляване на обезщетението. Позовава се на показанията на очевидката Т.Т. и на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ – М.А., както и на мнението на полицейските служители – автоконтрольори, посетили ПТП – Св. П. и Й.. Въз основа на тези доказателствени източници прави искане съдът да приеме, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намали размера на отговорността на свидетеля. Позовава се на съдебна практика на ВКС - Р. 165-т.д.93/2010, II т.о.; Р. 2172-г.д.1278/79-I г.о.; Р. 1004-н.д.87/71 г.
Относно претендирания размер на обезщетението възразява за неговата прекомерност, като се позовава на заключението на медицинската експертиза, че счупеното пето ляво ребро на ищеца представлява лека телесна повреда и срокът за възстановяване на здравето е 20-25 дни, без данни за настъпили усложнения. Цитира отделни изводи на психиатъра и психолог, изготвили експертизата, за да обоснове тезата си, че ищецът може пълноценно да участва във всички социални дейности, както и за неприложимост в психиатричното лечение на приеманите от ищеца медикаменти. Счита, че обезщетение в заявения от ищеца размер би имало репресивна функция, която е извън присъщата му обезщетителна функция. Оспорва и настъпването на имуществени вреди в размер на 183 лв. Прави отделно възражение, че съгласно договорът за застраховка „ГО“ застрахователят има задължение да покрие вредите, причинени на трето лице, докато ищецът няма качеството на „трето лице“ спрямо процесното ПТП. Оспорва размера на разноските, направени от ищеца, като заявява собствена претенция за съдебно-деловодни разноски.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства – писмени, гласни, веществени, експертизи, които анализа поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази становищата на страните, прие следното:
На 26.11.2018 г. около 15:30 часа товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№****** с прикачено товарно ремарке с рег.№******, управляван от ищеца И.И., се движел по път III-307 в посока от гр. Угърчин към с. Микре.
Управляваният
от ищеца товарен автомобил приближавал Х-образното кръстовище, на което път
III-307 пресича пътя с предимство III-401, свързващ гр. Ловеч с гр. София.
В същото време по път III-401 със скорост над 138 км/ч при ограничение за
пътния участък 60 км/ч се движел лек автомобил „Мерцедес Бенц“ МЛ с рег. №******,
управляван от св. М.А., който имал видимост към кръстовището от около 380
метра.
С приближаването на кръстовището
водачът на товарния автомобил – ищецът И., намалил скоростта на движение, но не
спрял, съгласно указанията на поставения за идващите от гр. Угърчин вертикален
знак Б2 – „Стоп“, и навлязъл в пътя с предимство.
Предната част на кабината на
товарния автомобил вече била преминала през кръстовището, когато лекият автомобил
„Мерцедес“ го блъснал странично. Съприкосновението настъпило в лявото пътно
платно при посока Ловеч-София. Първоначалният удар настъпил между челната част
на лекия автомобил и лявата страна на товарния, като точното място на удари
било в задната част на каросерията на товарния автомобил, където се свързвал чрез
теглича за ремаркето.
В момента на удара скоростта на лекия автомобил „Мерцедес“ била 138 км/ч, която скорост била фиксирана от скоростомера му, а на товарният – 16,1 км/ч, изчислени от автотехническия експерт инж. К..
Силният страничен удар създал ударен импулс от голяма кинетична енергия, който транслирал товарния автомобил надясно, като същевременно се създали от създалите се противоположни въртящи моменти ремаркето се откъснало, завъртяло се и се преобърнало, лягайки на лявата си страна с предна част насочена към София, а задната – към Ловеч. От удара товарният автомобил загубил каросерията си и паднал в ската в югоизточната част на кръстовището. В резултат на огъването на шасито на товарния автомобил деформацията стигнала до предната част на кабината.
Лекият автомобил в резултат на кинетичната енергия от товарния автомобил при удара, съборил две метални тръби на указателни табели и се установил извън пътното платно, попадайки в ската, успоредно до товарния автомобил.
Трети лица подали сигнал за произшествието на телефона за спешни повиквания 112, в резултат на който на място пристигнал екип от ОД МВР – Ловеч – св. Д.П. и св. Й.Й., а впоследствие и на Спешна помощ. Полицейските служители оценили на място щетите като значителни и затова се свързали с оперитивната дежурна част, за да започне разследване. След разговори в продължение на близо час с дознател, им било отказано да бъде извършен оглед на местопроизшествието, с което да започне разследване. Затова, изхождайки от разположението на превозните средства, видимите щети и сведенията, който получили на място от водачите и очевидеца – св. Т.Т., служителите приели, че ПТП е причинено по вина на двамата водачи – движението на св. М.А. със скорост много над разрешената със знак Б26 – „60 км/ч“, и несъобразяването на ищеца със знак Б2 – „Споп“. Св. П. изготвил протокол за ПТП и схема на ПТП, в която нанесъл обстоятелствата, които е възприел, и заедно с версия за механизма на ПТП – по вина на двамата водачи.
Описаните по-горе факти съдът прие за установени, като се довери напълно на показанията на свидетелите – полицейски служители, които макар и да не са очевидци на произшествието, са възприели цялостната обстановка непосредствено след реализирането му. Показанията и на двамата свидетели са пълни, информативни, без данни за услужливост и едновременно с това са подкрепени от другите доказателствени източници – писмените доказателства: изготвения протокол за ПТП със схема, веществените доказателства – снимките от произшествието, съдържащи се в настоящото дело и в приложените застрахователни преписки. Механизмът на произшествието се установява от заключението на инж. Н.К. – автотехнически експерт, изготвено въз основа на предоставените от съда материали, показанията на свидетелите и непосредствен оглед на място. Експертизата е възприета от страните без възражения, като съдът също се довери на изводите на вещото лице, които са подробно и убедителни мотивирани. Инж. К. е изяснил действието на различните физични сили, започналите процеси въз основа на тях и чрез научните методи е достигнал до заключение за съществените факти, обусловили механизма на настъпване на ПТП.
Инж. К. с експертния си отговор в т. 2 и т. 3 от заключението изяснява, че основната причина за настъпване на ПТП е движението на лекия автомобил „Мерцедес“ със скорост много над разрешената от 60 км/ч за път III-307 в участъка на произшествието. Експертизата въз основана математически изчисления по формули за време, разстояние и скорост установява, че независимо дали товарният автомобил е спрял на знака или направо е навлязъл в кръстовището, лекият автомобил би могъл да спре и да избегне удара, ако се е движел със скорост в рамките на разрешената, а така също и със значително по-висока до 95,8 км/ч. Вещото лице дава заключение, че при движение със скорост в рамките на разрешената, водачът на л.а. „Мерцедес“ е могъл да предотврати ПТП, независимо от начина на навлизане на товарния автомобил в кръстовището – от състояние на покой или без спиране, докато при реалната скорост, с която се е движел и в двата случая ПТП е непредотвратимо.
На местопроизшествието пристигнал екип на Спешна помощ, който прегледал двамата водачи и по анамнеза на място преценил, че от спешна помощ се нуждае водачът на лекия автомобил – св. А., който бил откаран с линейка. Ищецът бил закаран до гр. Луковит от случайно озовалия се на местопроизшествието негов познат – св. Т.М. (л. 148-149). По време на пътуването И.И. се оплаквал от болка в гърдите и затруднения с дишането. Болките и затрудненията с дишането се засилили, заради което И. ***, където било установено, че има счупване на пето ляво ребро и след консултация с невролог бил приет на болнично лечение, което продължило от деня на инцидента 26.08. до 31.08.2020 г. От епикризата (л. 121) се установява, че след лечението болките са намалели и неврологичната симптоматика на вертебралния синдром била редуцирана, подобрила се походката на пациента.
Съгласно медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.Д., в резултата на ПТП получил телесни увреждания – счупване на пето ляво ребро без данни за подкожен емфизем, което е било причина за затруднено дишане и болки в лявата гръдна половина, засилващи се при опит за движение. Обичайният срок за възстановяване е 20-25 дни, който предвид възрастта на ищеца (към датата на ПТП – на 74 години) може да бъде и по-продължителен. Описаната травма е причинила на И. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Д-р Д. дава заключение, че описаните травми са резултата на ПТП, изследвано съвместно с автотехническия експерт, като допълнително мотивира, че същите са резултат на тъпа травма и според вида ни разположението, са причинени от удар в или от части на автомобилното купе (кабината на товарния автомобил) при рязка промяна в посоката и скоростта на движение, които са описани в механизма на ПТП.
Съдът се довери на медицинското заключение на д-р Д., което е убедително обосновано и намира опора в писмените доказателства – медицинската документация, представена от ищеца и изискана служебно от съда от лечебното заведение. Трамватичните увреди са били възприети и от св. Т.М., чиито възприятия са били непосредствени след произшествието.
След отзвучаване на болките и възстановяване на телесното здраве на ищеца, психичното му състояние, влошено от първоначалния стрес, продължило да се променя негативно – И. започнал да се изолира от обичайните си приятелски контакти, затворил се, имал проблеми със съня, отказвал да шофира извън градски условия. Преустановил пътуванията си като професионален шофьор в страната и чужбина, отказвал поръчките за превоз на товари на дългогодишния си търговски партньор – фирма „Витавел“ АД.
Тези обстоятелства съдът прие за установени, като се довери на св. Н. Цоков – отговарящ за транспорта и логистиката на фирма „Витавел“ АД, и на св. Т.М. – дългогодишен приятел на ищеца. Показанията на двамата свидетели съдът оцени като обективни, добросъвестно депозирани и информативни за правнорелевантните факти. Двамата свидетели имат дългогодишни впечатления от личността на ищеца, а така също са били добре запознати с начина му на живот и професионалната му дейност. Показанията им бяха проверени от съда, съпоставяйки ги взаимно помежду им, както и с другите доказателствени източници – обстоятелството, че по време на ПТП ищецът е превозвал товар на същата фирма, фотоснимките, предоставени от св. Цоков на произшествието, което посетил, след като научил, че и товарът е увреден, писмените доказателства за влошеното здраве на ищеца – соматично и психично, както и от заключенията на съдебните експерти, депозирали заключения за медицинското и психично състояние на ищеца.
Психиатърът д-р Х.В. и клиничният психолог М.Д. са изготвили компетентно и обосновано експертиза на психичното състояние на ищеца, която е изследвала въздействието на ПТП върху психиката на И.И.. Вещите лица дават категорично заключение, че след настъпване на ПТП И. е бил в състояние на остра стресова реакция, което е нормалният отговор на абнормни и травматизиращи обстоятелства, като процесното ПТП. Данните по делото, според експертите, описват разгърнатата картина на травматичната криза с характерните емоционални преживявания и преминаването през различните й фази на преработка на психотравмата, изразяваща се в тревожност, безпокойство и несигурност. Експертизата изяснява, че степента на негативно преживяване зависи не от самото отключващо събитие, а от оценката, която индивидът му придава. В случая е проследено поведението на И., който е потърсил психиатрична помощ. Посочени са симпотомите от тревожно-депресивния стил: потиснато настроение, тревожност, отбягващо поведение, вътрешно напрежение и безсъние, които са били лекувани с класическа комбинация от медикаменти: Пароксетин, Тритико и Флуанксол. Експертизата разяснява значението на обстоятелството, че специализираната помощ е потърсена от И. 6 месеца след инцидента, а именно – повишаващ се интензитете на негативните преживявания, които са станали нетърпими. Именно това е периодът след стресовото събитие, след който обичайно се появява Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР). Вещите лица подробно са анализирали приложените амбулаторни листи за провежданото лечение от различни специалисти – психиатри – д-р Д.и д-р Н., като разясняват, че причината да бъдат посочени две диагнози – ПТСР и Рецидивиращо депресивно разстройство (РДР), е припокриващата се симптоматика между двете заболявания, чиято разлика се дължи единствено на механизма на отключването им, но лечението е идентично с прилаганите медикаменти, спадащи към едни и същи групи. И към момента на освидетелстването увреждането на психиката, оценено като ПТСР, продължава да е налице, но с намален интензитет, като тази продължителност е в рамките на нормата за това заболяване. Не е установен значителен спад в цялостното му социално функциониране, единствено е нарушена функционалността му по отношение на управление на МПС. Прогнозата за бъдещия ход на заболяването е неясна – възможно е симптомите да се дезактуализират или да продължат, като според експертите И. има нужния капацитет, за да преработи травматичното събитие и да продължи нормалното си житейско развитие.
Съдът възприе изводите на експертите, които бяха убедително защитени при разпита в съдебно заседание, в което и страните нямат възражения срещу заключението. Заключението на вещите лица се базира както на непосредствените им подробни и задълбочени психологични и психиатрични изследвания на ищеца по утвърдени световни методики и стандарти, така също и на данните за миналите му преживявания, съдържащи се в медицинските документи – амбулаторни листи, и показанията на свидетелите, кредитирани от съда. При това положение не възникват каквито и да било съмнения в правилността на изводите, а така също и в компетентността на експертите – психиатър и психолог.
По делото се установи чрез приложената застрахователна преписка по щета №Р-1001-100-03-18-7919/07.12.18 г., че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред Застрахователна компания „Лев Инс“, която не оспорва, че гражданската отговорност на водача на л.а. Мерцедес Бенц МЛ с рег. №****** е била застрахована при нея по силата на валидна към 26.11.2018 г. (датата на ПТП) задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Отказано е плащане с мотиви, че не е изяснен механизмът на настъпване на ПТП.
В преписката по щетата са приложени доказателства – фискални бонове и фактура, за разходите, които ищецът е направил във връзка с лечението си – заплащане за прегледи в МБАЛ Луковит и за предписани лекарства, съгласно рецептите, чийто общ размер възлиза на 274,40 лв. (17,40 + 56,76 + 15,15 +34,79 +47,21 +15,00 + 88,09).
Съдът не се довери на показанията на св. М.А., призован по искане на ответника, който твърди, че се движел със скорост в рамките на разрешената от 60 км/ч, когато внезапно с много голяма скорост на пътя му излязъл товарният автомобил. На първо място свидетелят е заинтересован от изхода на делото, защото самият той е претендирал и получил застрахователно обезщетение по гр.д.№2111/2019 на РС Ловеч, от решението по което (л. 78-84) е видно, че А. изцяло е отричал собствения си принос за настъпване на произшествието, твърдейки, че вината е само на водача на товарния автомобил. Отделно от това съдът вече изложи аргументи защо кредитира изцяло заключението на инж. К. относно механизма на настъпване на ПТП, включително относно скоростта на лекия автомобил – значително над разрешената. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че установения в горепспоменатото решение от Районен съд Ловеч различен механизъм на настъпване на ПТП и призната вина за инцидента единствено на водача на товарния автомобил, не обвързва настоящия състав на съда. Съгласно чл. 297 ГПК влезлите в сила решения са задължителни за всички, но само в пределите, очертани от чл. 298 ГПК – относно спора. Единственото изключение, при което гражданският съд е длъжен да се съобрази с това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е в хипотезата на чл. 300 ГПК – при наличие на влязла в сила присъда, постановена от наказателния съд, каквато в случая няма, доколкото въобще не е било образувано досъдебно производство, в хода на което да се проведе разследване.
Същите аргументи се отнасят и до обстоятелството, че срещу водачите и на двата автомобила, участвали в ПТП, са били съставени актове за установяване на административни нарушения и въз основа на тях са били издадени и съответните Наказателни постановления. Срещу св. М.А. - водача на лекия автомобил „Мерцедес“, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а срещу ищеца, като водач на товарния автомобил, за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Двете наказателни постановления са отменени с влезли в сила съдебни актове. НП срещу М.А. е отменено с решение по НАХД 1371/2018 г. на РС Ловеч, а срещу ищеца – с решение по НАХД №321/2019 на РС Ловеч (л. 74-76). Отмяната на санкционните административни актове, обаче, не е пречка гражданският съд, който е сезиран със спор, чието решаване зависи от изясняване на горните обстоятелства, да ги установява непосредствено в хода на съдебното дирене.
По делото са представени и други писмени доказателства, съдържащите се в двете застрахователни преписки, изискани от ответника, които не се налага да бъдат коментирани отделно от съобразяването им за нуждите на автотехническата експертиза.
При
гореустановената фактическа обстановка, изградена на въз основа на събраните в
хода на съдебното дирене доказателства, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявен е пряк иск от увреденото лице спрямо застрахователя с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляващи частичен иск за обезщетение на неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лева, и за 183.00 лева, представляващи имуществени вреди
Ответникът възразява срещу основателността на иска и претендирания размер. Прави възражение за съпричиняване от страна на увредения ищец – не спрял на знак „Стоп“, бил без обезопасителен колан. Оспорва настъпването на телесните увреждания и тяхната продължителност и ефект върху психиката на ищеца, както и свързаността им със загубата на трудова заетост.
В хода на съдебното дирене се доказаха всички елементи от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, на който се основава претенцията на ищеца, а именно. Съдът прие за установено, че водачът на л.а. Мерцедес Бенц МЛ с рег. №****** се е движел със скорост многократно над разрешената, което е в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, т.е. представлява противоправно деяние. Именно в резултат на това, с оглед приетия за установен от съда механизъм на ПТП, е настъпил инцидента, от който пряко е било увредено здравето на ищеца И.И. – счупено му е ребро, което е затруднило дишането му и мигновено му е причинило болка и страдание, което е продължило повече от обичайните 20-25 дни, поради напредналата възраст на И. – 74 години.
По делото се доказаха и последващите увреждания на психичната сфера на личността – посттравматичното стресово разстройство, довело освен до продължителни и все още налични негативни психични преживявания, но и до загуба на обичайната за ищеца трудова дейност като професионален водач на товарен автомобил, с който системно е извършвал транспортни услуги.
Вината на водача на лекия автомобил – св. М.А., се счита за доказана по силата на законовата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответното дружество не успя при условията на пълно и главно доказване да обори презумпцията за вина, като докаже, че изключителна вина за настъпване на ПТП има ищецът. Доказа единствено, че той не е спрял на знак Б2 преди кръстовището, но не и че това е причина за настъпване на увреждащото събитие. Напротив, експертизата установи, че поради много високата скорост, с която се е движел лекият автомобил, ударът е бил неизбежен. Експертизата е категорична, че ако лекият автомобил се е движел със скорост дори много над максимално разрешената 60 км/ч, отново е могъл да избегне удара чрез аварийно спиране.
От горното следва, че причинените вреди на ищеца И.И., изразили се в увреждане на соматичното и психичното му здраве и преживените болки и страдания следва да бъдат поправени със справедливо по размер обезщетение, което съдът намира, че има своето парично измерение в 13 000 лева. Тази парична оценка държи сметка за следните обстоятелства: първоначалната болка от счупване на реброто е била силна, което е видно от медицинската документация в болницата и именно болката е била причина за хоспитализирането на ищеца, като по време на лечението там медикаментозно е била редуцирана силата на болката. Първоначално, видно от епикризата, е била засегната и нервната система на ищеца, чиято походка е била нарушена. Тези силни болки, съчетани със затрудненото дишане са продължили повече от 25 дни. Физическата болка, която води до страдание, е засегнала за продължителен период от време и психиката на И. в негативен аспект. Всяка личност се характеризира с неразривната връзка между телесното и психичното, поради което и не може да се прави разграничение между здравето в тези му аспекти. Доколкото и към момента КППЕ установи, че са налице признаците на разстройство на психичното здраве – посттравматичното стресово разстройство, то следва, че страданията на ищеца, макар и редуцирани като интензивност, продължават повече от 2 години. Ищецът доказа, че именно това е причината и за нарушаване на обичайния му трудов стереотип. Тези обстоятелства, преценени през възрастта на ищеца – 74 години, налагат извод, че преживяването на травмата е затруднено и той все още не може успешно да я включи в минали си опит и да продължи пълноценно живота си.
Възражението на застрахователната компания за съпричиняване на вредите поради несъобразяване със знака „Стоп“, е доказано – от показанията на свидетелката – очевидец, подкрепено от писмените доказателства – протокола за ПТП и схемата към него, съставени от полицейските служители въз основа на преките им възприятия непосредствено след произшествието. Ищецът не е спрял на знак Б2, предвиждащ задължение „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, а само намалил скоростта си и така навлязъл в кръстовището. Това е нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Приносът за вредоносния резултата обаче е минимален при съпоставяне с вината на водача на лекия автомобил. Това е така, защото от заключението се установи, че от мястото на стоп-линията лекият автомобил е бил видим за водача на товарния – ищеца. Следва обаче да се отчете, че дори да го е възприел, водачът трудно би могъл да съобрази изключително високата скорост, с която се е движел.
Съотношението за принос между двамата виновни водачи съдът прие, че е 1/5 за ищеца и 4/5 за водача на лекия автомобил. В подкрепа на този извод може да бъде посочен подобен механизъм на настъпване на ПТП, който е бил предмет на спора, разрешен окончателно с Решение №96/29.06.2015 г. на ВКС по т.д.№2461/2014 г. на Второ т.о.
Това означава, че определеното като справедливо обезщетение за неимуществените вреди от 13 000 лв, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде намалено с 1/5 (2 600 лв.), или обезщетението, на което увреденият ищец има право е в размер на 10 400 лв.
Имуществените вреди са доказани за 274,40 лв. При намаляването им с 1/5 се получава сумата 219,60 лв, която надхвърля претендираната в исковата молба сума от 183,00 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване поради това, че ищецът е бил без поставен предпазния колан остана недоказано, въпреки разпределената доказателствена тежест за ответника да установи и това обстоятелство.
По делото е безспорно, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ е била застрахована при ответника. Затова причинените от виновния водач М.А. при управление на застрахованата МПС имуществени или неимуществени вреди на трети лица, следва да бъдат понесени от застрахователя.
В случая ищецът И.И. има качеството на трето лице, съгласно чл. 477, ал. 3 КЗ, въпреки тезата на ответника, която не е подкрепена от конкретни аргументи.
Затова исковата претенция срещу ответното застрахователно дружество, заявена частично за 1000 лв. неимуществените вреди, следва да бъде уважена за претендираната сума, която е и предмет на делото – в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Следователно разликата между присъдената сума от 1 000 лв. и пълният размер на претенцията от 20 000 лв., не е предмет на делото. Затова, въпреки че съдът прие за справедливо обезщетение от 10 400 лв., след редуцирането му, не следва да се постановява отхвърлителен диспозитив за разликата до пълния претендиран размер.
Искът за имуществени вреди следва да бъде уважен в целия заявен размер, тъй като са доказани вреди и над тази сума, но съдът следва да се произнесе само в рамките на сезирането.
По разноските:
При този изход на спора право да получи разноски има само ищеца. Реално сторените съдебно-деловодни разходи, съгласно представените платежни документи и списъка на разноските, възлизат на 1086,50 лева и същите следва да се поставят в тежест на ответното дружество.
Процесуалният представител на ищеца – адв. Р.М., е заявил претенция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, която е основателна. Съгласно посочената норма, когато адвокатската защита е оказана безплатно и насрещната страна е осъдена на разноски, то съдът определя и размер на адвокатското възнаграждение, което не следва да е по-ниско от минималното такова, съгласно Наредба №1/2004 г.
Съдът, като съобрази сложността на казуса при изясняване механизма на ПТП и проведените съдебни заседания, в които адв. М. е взел участие, прие, че следва да определи възнаграждение в размер на 600.00 лв.
По тези съображения, Луковитския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 2 КЗ ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ч.В.**, действаща чрез процесуалния представител адв. Н.М., ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, представляван от адв. Р.М., по банковата му сметка с IBAN: ***, BIC: ***: 1 000,00 лв. (хиляда лева), част от претенция с общ размер 20 000 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.08.2018 г., както и 183,00 лв. (сто осемдесет и три лева), представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди от същото ПТП, както и сумата 1 086,50 лв. (хиляда осемдесет и шест лева и 50 ст.), представляващи съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ч.В.**, действаща чрез процесуалния представител адв. Н.М., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.М.М. *** с адрес на кантората гр. Луковит, ул. В.**сумата 600.00 лв. (шестстотин лв.), представляваща възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………….