Решение по дело №6038/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262591
Дата: 3 декември 2021 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20205330106038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           262591                      Година 03.12.2021                           Град  ПЛОВДИВ

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На осми ноември                                                  две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №6038  по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

            Производството е по иск с правно основание член 124 ал. 1, вр. с член 439 от ГПК.

Ищецът Л.Г.К. ЕГН **********,***, чрез …… С.С.Х., със съдебен адрес:***, офис….. е поискал от съда, да бъде установено по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ….. със седалище и адрес на управление:   гр. София, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казандията“ № 4-6, представлявано от Р И…. М – Т……., че не дължи сумата от 1 344,23 лева,  представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит. Претендира разноски по делото.

Твърди, че в началото на месец октомври …. получила по пощата Уведомление с изх. № …….., изпратено от ответното дружество, с което била уведомена за настъпили промени относно кредитно задължение. В уведомлението се твърдяло, че на дата …. е сключила Договор за потребителски кредит № ……с кредитодател „Кредисимо" АД (предишно име „Глобал Финанс“ ЕАД). Твърди, че същото кредитно задължение било прехвърлено (цедирано) на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, заедно с произтичащите от договора обезпечения и привилегии, по силата на Договор за цесия, сключен на ……. между „Кредисимо" АД и ответното дружество. Твърди, че нямала спомен да е сключвала договор за паричен кредит с „Кредисимо" АД, или да е получавала парични суми. Около два месеца по-късно получила по пощата Писмо с изх. № …………. изпратено от „ЕОС Матрикс" ЕООД, с което бил даден 7-дневен срок да заплати доброволно задължението си, възлизащо на 1 344,23 лв., което не направила, тъй като смятала, че не дължи твърдяната сума.

На ….. пълномощникът й …. С.Х., отправил молба по електронната поща до ответното дружество за предоставяне на хартиен носител копие от документите, по силата на които е възникнало вземането па първоначалния кредитор и в последствие прехвърлено на ответното дружество. Такива документи не били предоставени, а единствено било изпратено Писмо с изх. № ….. в което, освен споменатата до момент а информация, пишело, че за процесното вземане е издаден Изпълнителен лист на 27.09.2013 г. по ч.гр.д. …….по описа на PC - Пловдив.

Поради това, че ответното дружество твърди, че имала задължение, което я кани да плати, а тя смятала, че такова задължение не съществува, за нея възникнал правен интерес от повдигането па настоящия правен спор за разрешаване пред граждански съд.

На първо място, смята, че задължението й да плати не съществувало, поради това, че твърденият от ответното дружество Договор за потребителски кредит не съществувал или ако съществувал - не била страна по него, тъй като не е сключвала такъв договор и не е получавала парични суми по този договор.

На второ място, смята, че не съществувало за нея задължение да престира спрямо ответното дружество, тъй като не била надлежно уведомена за осъществената цесия по смисъла на чл. 99. ал. 3 и 4 ог ЗЗД.

На трето място, с оглед твърдението, че е сключила Договор за потребителски кредит № ……….. с кредитодател „Кредисимо" АД на дата ………. се позовавала на изтекла в нейна полза погасителна давност по смисъла на чл. 110 и сл. от ЗЗД.

ОТВЕТНИКЪТ „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез …… П… К…., с отговора на исковата молба заявява, че на …….е сключен Договор за кредит № ……между Л.Г.К. като кредитополучател и „Кредисимо” АД, ЕИК: ……. като кредитодател. Въз основа на гореизложеното между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което кредитополучателят е следвало да изпълнява основното си задължение, изразяващо се в това да погаси задължението съгласно уговореното. С оглед на обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си по договора, „Кредисимо" АД е стартирало процедура по събиране на вземането си по принудителен ред, в резултат на която е издаден изпълнителен лист на …… по ч.гр.д.№ …….по описа на PC Пловдив. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително производство по изп.д.№ … по описа на …… В последствие делото е прехвърлено в архива на ….. и образувано под номер……

Във връзка с твърдението на ищеца за нищожност на процесния договор за кредит, предоставя на съда заверено копие от Договор за кредит № ……..с което се обосновава неоснователността на твърдяното от ищеца, като при необходимост и след указания от съда ще бъде предоставен и оригинал на Договор за кредит № ……

Твърди, че било несъстоятелно твърдението на ищеца, че не е знаел за сключения договор за кредит и възникналото облигационно отношение и поради факта, че по изп.д.№ …….. е депозирана молба, с подател Л.Г.К., с искане за разсрочване на задължението й по делото.

 Твърди, че „Кредисимо” АД е прехвърлило вземането си към Л.Г.К. на „ЕОС Матрикс” ЕООД на основание договор за цесия сключен на дата …, по силата на който „Кредисимо” АД, в качеството си на цедент, прехвърли на „ЕОС Матрикс” ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания, изрично посочени и индивидуализирани в Приложение, съдържащо списък с индивидуализираните вземания към договора. Прехвърлени били и вземанията, произтичащи от Договор за кредит № …… Следователно, считано от …., „ЕОС Матрикс” ЕООД, се явявало нов кредитор по вземанията, за които бил издаден изпълнителен лист на ….по ч.гр.д.№….. по описа на PC Пловдив.

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа  и правна страна следното:

            По делото са представени като доказателства Договор за кредит от …… и Молба за образуване на изпълнително дело, от които се установява, че между Л.К. и „Кредисимо“ АД е възникнало облигационно отношение, по което кредитополучателят е следвало да изпълнява задължението си относно погасяване на вноски по кредита.

             С оглед направеното оспорване, че ищецът не е подписал процесния договор, е приетасъдебно-графологична експертиза, от която се установява, че подписът изпълнен срещу з…. на Л.Г.К..

            С оглед неизпълнение на договора, „Кредисимо“ АД се е снабдило с изпълнителен лист  от….., въз основа на който е образувал изпълнително дело № …… което впоследствие било прехвърлено в архива на ……..

            От представената по делото Молба от …….. на Л.К. по изпъл. дело № ……. се установява, че същата е знаела за сключения договор, дори е направила искане за разсрочено плащане.

            Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че не е сключил процесния договор за кредит.

            По отношение направеното от ищеца възражение за това, че не й било връчено надлежно уведомление за извършената цасия, по делото е представен от ответника  Договор за цесия от …..и приложение към него, както и уведомление за цесия, като ответната страна е поискала същото да бъде връчено на ищеца с отговора на исковата молба.

            Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД всеки кредитор може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането забраняват това. В настоящия случай преди образуване на делото е сключен договор за цесия между първоначалния кредитор и ищцовото дружество, с който на последното е валино прехвърлено изцяло вземането по процесния договор за кредит. Така на осн. чл.99 ал.2 ЗЗД първоначалният кредитор е „заменен” с нов такъв – ищеца, на когото ответникът дължи плащане, след като бъде уведомен.

            Възраженията срещу действителността на този договор не могат да бъдат споделени, тъй като видно от съдържанието на сделката, в нея са обективирани съществените задължения на страните, включително цената, а в представено по делото приложение към него е обективиран обемът на прехвърлените права, включително за процесните задължения на ответника.

            По възражението относно уведомяването за цесията: Като начало следва да се поясни, че това законово изискване е предвидено с цел превенция на потенциалното плащане два пъти от длъжника, респективно плащането от него на ненадлежен кредитор. С оглед на това му предназначение, уведомяването за цесията няма конститутивно, а само за противопоставимост действие. Поради това практиката на ВКС приема, че възражение за неосведомяване за прехвърлянето на задължения длъжникът можде да прави успешно, само ако твърди, че е изпълнил изцяло на стария кредитор до момента на узнаването (така Определение №987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о. и други). Което очевидно не е така, след като се изясни, че длъжникът е преустановил изцяло плащанията много преди цесията.

            Независимо от горното за пълнота следва да се посочи, че в настоящия случай са налице и доказателства за лично уведомяване на длъжника – в исковата молба ищеца сам е посочил, че на ..………..е получил уведомление от ответника изх. № ……. в което се твърдяло, че относно сключения между нея и „Кредисимо" АД, договор е прехвърлено вземането й на „ЕОС Матрикс” ЕООД по силата на договор за цесия  сключен ан ……

            Съвсем отделен е въпросът, че с получаване на препис от отговора на исковата молба с приложенията, ответникът със сигурност е узнал за сключения договор за цесия, след като ищецът се позовава на него и го представя, което обстоятелство следва да бъде зачетено на осн. чл.235, ал.3 ГПК – в този смисъл изложените по – горе мотиви и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, относно последиците от получената от длъжника искова молба.

            По тези три групи причини съдът намира, че ответникът не само в случая не е легитимиран да възразява за неосведомяване за цесията, но е и двукратно уведомен за същата, противно на възраженията му.

            Що се отнася до последното възражение за изтекла по силата на чл.110  и сл. ЗЗД погасителна давност, съдът намира следното:

            Въпросът  дали при банков кредит, връщан на вноски, се касае за периодично плащане, е разрешен еднозначно в практиката на ВКС на РБ и той е отрицателен. Също какъвто е и отговорът на този въпрос, ако се касае за договор за заем по ЗЗД, връщан при на вноски (Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, реш. № 103/2013 г. т. дело № 1200/2011 г., II т. о, решение № 147 от 23.07.2012 г. на ВКС, III-то г. о., по гр. д. № 627/2011 г., III г.о). Отделните погасителни вноски не превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания, относно които е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Защото отделните вноски не са самостоятелни задължения, а са части от едно единно и общо такова, падежът на което само е разсрочен. Това разрешение не колидира, а съответства на с дадените с ТР №3/2011г. на ОСГТК на ВКС разяснения на понятието периодични плащания по смисъла на чл.111, б. в ЗЗД, според които периодично е плащането, което не е еднократно, а е задължение за трайно изпълнение, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения.

            В настоящия случай ответникът е в забава от 2013 г. (тъй като ищецът не е заплащал дължимите вноски по кредита).

            Същевременно по делото не са представени надлежни писмени доказателства за това, че давността е била прекъсната на основание чл.116 б.“а“ от ЗЗД, с оглед депозирана по изпълнителното дело молба от ищеца Л.К..

            Не е прекъсната давността и с представената в заверен препис молба от ….. послужила за образуване на изпъл. дело № ……….. тъй като не са представени доказателства за това посочения в молбата изпълнителен способ, да е бил приложен.

            С оглед на горното съдът намира, че към 2020 г. предвидения от закона 5-годишен давностен срок е изтекъл и е погасил вземането на ответника.

Ето защо искът за признаване за установено, че Л.Г.К.

не дължи сумата от 1 344,23 лева,  представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ……. е основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски в общ размер на 193,76 лева, от които 53,76 лева за държавна такса и 140,00 лева за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

              

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание член 124 ал. 1, вр. с член 439 от ГПК, че Л.Г.К. ЕГН **********,***, чрез …..С.С.Х., със съдебен адрес:***, офис…., не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ….. със седалище и адрес на управление:     гр. София, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казандията“ № 4-6, представлявано от Р…. И…. М….– Т…. сумата от 1 344,23(хиляда триста четиридесет и четири лева и 23 ст.) лева,  представляваща неизплатено задължение по Договор за кредит № …….

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: със седалище и адрес на управление:            гр. София, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казандията“ № 4-6, представлявано от Р…. И….М…. – Т… да заплати на Л.Г.К. ЕГН **********,***, чрез ….С.С.Х., със съдебен адрес:***, офис…….., сумата от 193,76(сто деветдесет и три лева и 76 ст.) лева, направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

                                                                                 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева- Гургова.

 

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.