Определение по дело №603/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 33
Дата: 22 януари 2020 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20195000500603
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И    Е  № 33

гр. Пловдив, 22.01.2020 г.

 

            Пловдивски Окръжен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав

                                                              Председател: Вера Иванова

                                                                     Членове: Величка Белева

                                                                                     Христо Симитчиев

 

            като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 603/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Обжалва се от И.Г. и Ц.С. М. чрез адвокат Ж.Р. *** Определение № 912 от 16.10.2019 г., пост. по гр.д. № 66/2019 г. на Окръжен Съд – С.З.в частта, с която съдът е отказал да измени в частта за разноските  постановеното по делото свое Определение № 713/26.08.2019 г. като присъди на жалбоподателите разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв. - за процесуална защита и представителство по делото, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. – за обжалване на действия на ЧСИ и заплатена в полза на ЧСИ такса от 36 лева.  Поддържат се оплаквания за недопустимост на обжалваното определение, евентуално за неговата неправилност и искане за неговото обезсилване и уважаване на молбата за присъждане на претендираните разноски. Претендират разноски и за настоящото производство.

            Ответникът по частната жалба „ Г.2.„ ООД е депозирал отговор същата да е неоснователна. Счита че правилно искането на М. за присъждане на разноски е отказано, тъй като същите не са доказали от кого от двамата е договорено и заплатено адвокатското възнаграждение в размер на 1 400 лв. за защита по делото, а заплатеното такова за производството пред ЧСИ в размер на 400 лв. и заплатената в полза на ЧСИ такса от 36 лв. не съставляват направени за гр.д. № 66/2019 г. разноски.    

            Съдът установи следното:

            Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „ Г.2.„ ООД срещу Ц. и И. М. и Д.И.М. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Ищецът е твърдял и е представил доказателства че е кредитор на Ц. и И. М., конституиран на 28.12.2016 г. на основание чл. 429 от ГПК като взискател по изп.д. № 1642/2013 г. на ЧСИ Г.И.вместо първоначалния такъв Б.Д.ЕАД поради цедиране на вземането срещу солидарни длъжници първите двама ответници, които твърди да са го увредили чрез отчуждаване на притежаван от тях в режим на СИО недвижим имот в полза на третия ответник – н.а. за дарение от **********г. на нотариус рег. № ***.

            По делото е депозиран отговор от настоящите жалбоподатели –ответници за недопустимост на иска поради пълното удовлетворяване вземането на ищеца взискател  - преди предявяването на иска, за установяване на който факт е приложено към отговора Постановление на ЧСИ И. от 18.07.2019 г. Заявено е искане за прекратяване на делото и за присъждане на направени за него разноски – адвокатски хонорар в размер на 1 400 лв., както и за направени за изпълнителното производство разноски – адвокатски хонорар 400 лв. и заплатена такса към ЧСИ И.36 лв., за които се твърди че са във връзка с настоящото исково производство. 

            С молба от 05.08.2019 г. ищецът е заявил отказ от иска – поради погасяване чрез плащане на вземането му към М., който факт твърди да е узнал след предявяването на иска.

            С Определение № 713/26.08.2019 г. окръжният съд е прекратил делото на основание чл.233 от ГПК, а искането за разноски на ответниците И. и Ц. М. е оставил без уважение. По отношение на заплатеното за обжалване на действия по изпълнителното производство адвокатско възнаграждение от 400 лв. и такса в полза на ЧСИ от 36 лв. е посочено че това не са разноски, направени по негово гр.д. № 66/2019 г.. Адвокатския хонорар за делото от 1 400 лв. е отказан поради това че не е ясно кой от двамата го е заплатил. Този извод е обоснован с мотиви че в договора за правна защита като клиенти са посочени и двамата ответници, но подписът е само един без да е отразено името на изпълнилия го съпруг.

            Против Определение № 713/26.08.2019 г. е постъпила от ответниците частна жалба вх. № 11184/03.09.2019 г. - досежно отказаните разноски. Правилно – противно на твърденията на жалбоподателите, окръжният съд я е квалифицирал като молба по чл. 248 от ГПК и съответно я е разгледал като такава. Сега действащия ГПК – за разлика от отменения ГПК, не предвижда процесуална възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта за разноските. Защитата на страните поради несъгласието им със съдебния акт само досежно разноските се осъществява в специално предвиденото за това производството по чл. 248 от ГПК. Или напълно неоснователно се явява възражението на жалбоподателите че съдът недопустимо е разгледал депозираната от тях частна жалба вх. № 11184/03.09.2019 г. срещу Определение № 713/26.08.2019 г. в частта за разноските, съответно че постановеното по нея в производство по чл. 248 от ГПК Определение № 912/16.10.2019 г. – предмет на въззивната проверка, е недопустимо.

            По същество определението е частично  неправилно.

            Разноските, съставляващи адвокатски хонорар за изпълнителното производство и заплатени в полза на ЧСИ такси не са направени за делото разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК и правилно на това основание окръжният съд е отказал да ги присъди. Определението в тази му част се потвърждава като правилно.

            Разноските, съставляващи заплатено за първоинстанционното гр.д. № 66/2019 г. са такива по чл. 78 от ГПК. Ответниците имат право те да им бъдат присъдени – чл. 78 ал. 4 от ГПК. От Постановлението на ЧСИ от 18.07.2019 г. се установява че поради извършени от ответниците плащания  към предишния кредитор Б.Д.след издаването на изпълнителния лист преди образуването на изп. д. № 1642/2013 г. на ЧСИ И.и след това, както и вследствие извършени действия по принудително изпълнение, в т.ч. и по други  изпълнителни производства, по които „ Г.2.„ ООД е участвало като присъединен взискател вземането му е било изцяло удовлетворено  още преди предявяването на настоящия иск по чл. 135 от ЗЗД, дори е имало надвнесена сума, чието връщане на длъжниците и в частност на Ц.М. е постановено от ЧСИ И.. Така ответниците не са дали повод за предявяването на иска, съответно и за отказа от него, в този смисъл не са възведени възражения и представяни доказателства от ищеца. Не са възведени и възражения досежно размера на адвокатското възнаграждение. Неправилно съдът е отказал присъждането му поради неяснота от кой от съпрузите е заплатено. Искът е предявен срещу двамата съпрузи – солидарни длъжници и има за предмет обявяване за относително недействително извършено от тях отчуждително разпореждане на имот, съсобствен в режим на СИО. Съгласно представените по делото пълномощни процесуален представител и на двамата е адвокат Ж.Р. - на която е заплатено възнаграждението. При това положение и по аргумент на чл. 32 ал. 1 от СК вземането за разноски принадлежи и на двамата съпрузи, независимо от кого от тях са поети - заплатени. Определението в тази му част като неправилно се отменя и искането за присъждане на разноски в размер на 1 400 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат, се уважава в този му размер, против който възражения не са заявени от насрещната страна „ Г.2.„ ООД.

            С оглед изложеното на частните жалбоподатели се присъждат и разноски, съставляващи заплатено за частната жалба възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. – срещу който размер  „ Г.2.„ ООД също не е депозирало възражение.

            Не се присъждат разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв. по частната жалба вх. №  11184/03.09.2019 г., с оглед казаното по горе че същата  е молба по чл. 248 от ГПК, разгледана като такава от първоинстанционния съд.

  Водим от горното съдът

 

                                                  О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И

 

     Потвърждава Определение № 912 от 16.10.2019 г., пост. по гр.д. № 66/2019 г. на Окръжен Съд – С.З.в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на Ц.С.М. и И.Г.М. за изменение на постановеното по делото Определение № 713/26.08.2019 г. в частта за разноските чрез присъждане на молителите на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. – за обжалване на действия на ЧСИ Г.И.и заплатена в полза на ЧСИ такса от 36 лева.

             Отменя Определение № 912 от 16.10.2019 г., пост. по гр.д. № 66/2019 г. на Окръжен Съд – С.З.в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на Ц.С.М. и И.Г.М. за изменение на постановеното по делото Определение № 713/26.08.2019 г. в частта за разноските чрез присъждане на молителите на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв. - за процесуално представителство, защита и съдействие по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

          Изменя Определение № 713/26.08.2019 г., пост. по гр.д. № 66/2019 г. на Окръжен съд – С.З.като Осъжда „ Г.2.„ ООД – гр. С.З., ЕИК *********да заплати на Ц.С.М., ЕГН - ********** и И.Г.М., ЕГН – ********** деловодни разноски,  съставляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1 400 / хиляда и четиристотин / лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по делото.

         Осъжда „Г.2.„ ООД – гр. С.З., ЕИК *********да заплати на Ц.С.М., ЕГН - ********** и И.Г.М., ЕГН – ********** деловодни разноски за настоящото производство, съставляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 / триста / лева.

    Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

    

    Председател:                                          Членове: