РЕШЕНИЕ
№ 152/01.03.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Х., в открито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър
Вунов
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Атанас
Палхутев………..........……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1125 по описа за
2022 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР - Х.
против Решение №137 от 13.10.2022 г., постановено по АНД №306 по описа на Районен
съд – Димитровград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, поради неправилно тълкуване на материалния закон. Според
съда не била съобразена разпоредбата на чл.39 ал.3 от ЗАНН, а освен това , не
ставало ясно къде точно се е движел автомобилът към момента на заснемането му. Сочи
се, че вероятно ставало въпрос за чл.39 ал.4 от ЗАНН, но и там нямало никакво
ограничение за размера на налаганата глоба, както и съгласно чл.189 ал.13 от ЗДвП. В случая имало извършено нарушение с МПС рег. № ******* по чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП била
наложена глоба 50 лв. То било надлежно описано в издадения електронен фиш серия
К номер 4682947, издаден от ОДМВР Х.. Описанието на нарушението било ясно и
недвусмислено - движение със скорост, след приспаднат толеранс, от 64 км/ч при
ограничена такава за извън населено място, въведено с пътен знак В-26 от 50
км/ч, като ясно и точно било посочено
конкретно мястото на извършването ПП-I-5 , км.282+267м. – разклон за с.
К., в посока от гр. Д. към гр. Х. в зоната на действие на знака. Това описание
било достатъчно ясно и конкретно, без възможност за неразбиране или превратно
разбиране на мястото на нарушението, даващо достатъчна информация и възможност
за локализирането му. Това било видно и от предоставения снимков материал.
Съгласно представения протокол за използване на автоматизирано техническо
средство (АТСС), на посочената дата – 02.04.2021г., било използвано техническо
средство „TFR1-M“ №596 – за засичане
скоростта на движение на МПС по ПП-I-5, км.282+267м., в посока от гр. Д.
към гр. Х.. Изрично било описано в същия протокол, че разстоянието от техническото
средство – измерващо скоростта на движение, до пътния знак за ограничение на
скоростта на движение до 50 км/ч., било 150 метра. В същия протокол било
описано, че скоростта на движение за този участък била ограничена до 50 км/ч.,
като това ограничение било налично върху пътен знак. Моли се да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде потвърден електронния фиш. В случай на
претендирани адвокатски разноски в размер над определения в Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се моли
същите да бъдат редуцирани, поради прекомерност.
Ответникът - Н.С.К., в представена по делото
писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
поради което следвало да бъде потвърдено. Обосновано съдът градил изводите си
съобразно чл.39 ал.4 от ЗАНН. С тази норма била установена рамката за законност
и на електронните фишове, глобите по които следвало да бъдат съобразени с нея.
Наред с това, моли да се има предвид, че мястото на заснемане било регулирано с
два пътни знака, ограничаващи скоростта съответно на 50 км/ч и 70 км/ч,
разположени на близко разстояние. В посоката на движение първо било
ограничението от 70 км/ч, като този знак попадал в зоната на действие и на
ограничението от 50 км/ч. Освен, че било недопустимо регулиране на движението
по този начин, то и скоростта на движение от 67 км/ч не била нарушение на
правилата предвид посоченото застъпване. Използваното АТСС не било с доказана
годност, поради което и резултатите му не можело да се възприемат за
достоверни. От приложения сертификат било видно, че валидността на извършения
технически преглед била до 2020 година.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за основателна. Счита, че неправилно бил отменен
електронният фиш, поради което моли да се отмени решението на Районен съд – Димитровград
и да се потвърди издадения електронен фиш.
Административен съд – Х., след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е
отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К №4682947, издаден от
ОДМВР – Х., с който на Н.С.К., за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.21
ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189 ал.4 във
връзка с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП се налага глоба в размер на 50.00 лв.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че електронният фиш е неправилно издаден. Посочил е, че съгласно
разпоредбата на чл.39 ал.3 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат
да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава
електронен фиш. Минимумът в чл.39 ал.2 бил 50 лева, поради което издаване на
електронен фиш за тази сума било незаконосъобразно. Съдът е изложил
съображения, че не споделя обратното становище, а именно, че след като в ЗДвП
ограничение за издаване на ЕФ липсва в чл.189ж, то не е пречка такъв да се
издаде и извън параметрите на чл.39 ал.3, вр. ал.2 от ЗАНН. Наред с горното,
съдът е приел, че на мястото на засичане на автомобила има два знака В-26 извън
населено място, първият ограничаващ скоростта на движение от 70 км/ч (ноторно известно
на съда и лесно проверимо в интернет – програмата Гугъл мапс) който бил в
непосредствена близост с втори знак В-26, възприет за релевантен от АНО и
ограничаващ скоростта до 50 км/ч. На представената снимка и двата знака били в
кадър. Така не ставало ясно дали АТСС контролирало скоростта на движение на
заснетия автомобил в посочената във фиша зона или в предходната, където
ограничението било значително по-високо, респективно – би довело до различно
наказание. Знаело се, че АТСС заснема по права линия движещ се автомобил, като
дистанцията на засичане на скоростта била по-голяма от 100 метра, т.е. не било
ясно къде точно се движел автомобилът
към момента на това заснемане. Съдът е приел, че горното обуславя отмяна на
фиша освен като незаконосъобразен, но и като неправилен.
Решението е неправилно.
Не се споделят изводите на районния съд, че
електронният фиш е неправилно издаден, с оглед разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН (вероятно поради техническа грешка в решението се сочи ал.3). Тезата на съда,
че тази разпоредба изключва възможността нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система в
отсъствие на контролен орган, за които е предвидено наказание в размер от 50 лв.
, да се санкционират чрез издаване на ЕФ, не може да бъде споделена.
Следва да се има предвид, че фишът по чл.39, ал.2 от ЗАНН , /както и този
по ал.2а от същата норма/, се издава от контролен орган, което съществено го
отличава от електронния фиш, визиран в чл.39, ал.4 от ЗАНН, при който
нарушението се установява в отсъствие на такъв. Предвид последното,
разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗАНН е в систематическа връзка с предходните му
алинеи, но не и със следващата ал.4 от същия член.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал.2, за което се издава електронен фиш.
Така разписаното не игнорира възможността за нарушение, установено и заснето с техническо средство или система , в отсъствие на контролен орган, наказанието за което е в размер на 50 лв., да се издаде ЕФ. Подобна забрана разпоредбата не въвежда. Според чл. 85а от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, /т.е. в отсъствие на контролен орган/, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. С оглед тази законова делегация, пряко приложима е разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, съгласно която при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В тази връзка единственото ограничение за издаване на ЕФ касае случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки (чл. 189, ал. 4 ЗДвП), какъвто не е процесният.
Предвид
горното, няма как да се приеме, че процесният ЕФ е издаден в противоречие с
материалния закон.
Н следващо място, не се споделят и изводите на
районния съд, че не било ясно къде точно се
движел автомобилът към момента на заснемане, като съдът е приел, че на
мястото на засичане на автомобила има два знака В-26 извън населено място, първият
ограничаващ скоростта на движение от 70 км/ч , който бил в непосредствена
близост с втори знак В-26, възприет за релевантен от АНО и ограничаващ
скоростта до 50 км/ч. Настоящата инстанция намира, че видно от съдържащият се в
преписката Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система за дата на използване 02.04.2021г., в него изрично е отбелязано
обстоятелството, че се касае за общо ограничение на скоростта от 90 км/час и за
пътен знак, променящ общото ограничение на скоростта на 50 км/час, важимо за
мястото на нарушението.
Касационната инстанция приема, че конкретното
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по
делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал – клип №
25924. Превишаването на скоростта в случая е заснето с техническо средство и се
установява от снимковия материал, приложен към делото. Мястото, където е
констатирано превишение на скоростта безспорно попада в зоната на въведеното
ограничение, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени
в Протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, както и от посоченото в клип № 25924. Доказателства, които да опровергават факта
на извършеното нарушение, за което е издаден процесният фиш, нито са сочени от
жалбоподателя, нито е искано тяхното събиране пред районния съд, а приетите и
събрани от районния съд такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за
доказаност на нарушението.
Следва да се отбележи, че ако наказаното лице е считало, че фактическата обстановка по делото е неизяснена и спорна, то пред районния съд е разполагал с напълно достъпен обем от процесуални възможности, чрез които да се търси събиране и на други годни доказателства пред тази инстанция в подкрепа на твърденията си. Такава процесуална активност не се установява да е проявена.
Неоснователни са наведените в касационната жалба
възражения, че използваното АТСС не било с доказана годност, поради което и
резултатите му не можело да се възприемат за достоверни. Настоящата инстанция
намира, че от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835 действително се установява, че срокът на валидност на
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR-1M е до
24.02.2020г. Наред с това, от Протокол №2-53-20 от проверката на мобилна
система за видеоконтрол „TFR-1M” е видно, че техническото средство е преминало последваща проверка след
ремонт на 14.10.2020г. В протокола е посочено, че уредът съответства на
одобрения тип, като това съответствие е установено след проверка в лабораторни условия и след
полеви тест – мобилен. Предвид горното и с оглед разпоредбите на чл.30 ал.5 и
на чл.43 ал.4 от Закона за измерванията, както и Заповед №А-616 от 11.09.2018г. на За Председател на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (обн. ДВ бр.82 от
05.10.2018г.), настоящият състав приема за установено, че измерването на
скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство, поради което
наведените в тази насока възражения са неоснователни.
Предвид представените пред районния съд доказателства, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че обжалваното решение не съответства на материалния закон, поради
което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
обжалваният електронен фиш да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №137/13.10.2022г., постановено по АНД №306
по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г., вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №4682947,
издаден от ОДМВР – Х., с който на Н.С.К., за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка
с чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, се налага глоба в размер на 50.00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.