№ 1016
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в заседание при закрити врати
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20231100902416 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.630, ал.2 ТЗ.
По делото е постъпила молба с вх.№40133/01.04.2025година, подадена от
кредитора С. Б., чрез адв. Й. П., в която страната излага подробни съждения за
това, че е налице основание за обявяване на длъжника „СТВ КОНСЪЛТИНГ“
ЕООД, ЕИК ********* в несъстоятелност, тъй като са налице предпоставките
на чл.630, ал.2 ТЗ. В тази връзка се позовава на ежемесечните отчети на
служебния синдик, обективиращи обстоятелства, от които може да се направи
извод, че длъжникът е в лошо финансово състояние и продължаване на
дейността му ще е вредоносно за масата на несътоятелността.
Препис от молбата е връчен на длъжника „СТВ КОНСЪЛТИНГ“ ЕООД,
ЕИК *********, който не депозира становище по нея.
Кредиторът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД заявява
становище, че молбата следва да бъде уважена, а в условие на евентуалност,
ако д.сътъд не приеме наличие на хипотеза по чл.630, ал.2 ТЗ, то да съобрази,
че е налице хипотеза по чл.710 ТЗ и следва да постанови решение с реквизити
по чл.711 ТЗ.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По т.д.№2416/2023г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав е постановено
решение №1606/20.11.2024година, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, вписано по
партидата на „СТВ КОНСЪЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* на същата дата.
Актът на съда е обжалван и е частично отменен с решение
1
№139/10.03.2025г., постановено по в.т.д.№9/2025г. по описа на САС, 11-ти
състав, в частта на началната дата на неплатежоспособността, като въззивният
съд е приел, че тази дата е 31.12.20223година.
Въз основа на касационна жалба, насочено срещу решението на САС,
подадена от кредитора Б., пред ВКС е образувано к.т.д.№848/2025г. по описа
на първо т.о. на ТК на ВКС, което към настоящия момент е висящо.
С решението си по чл.630, ал.1 ТЗ съдът е назначил за служебен синдик
на длъжника- Р. Т., която ежемесечно е изготвяла доклади, депозирани пред
съда по несъстоятелността.
Въз основа на тези доклади могат да се направят следните обобщени
изводи: длъжникът е отказал да предостави исканата от синдика информация
от счетоводен и търговски характер; не е давал информация за евентуално
сключвани от него сделки; не е изпълнил задълженията си по чл.640 ТЗ.
Тази информация не е представена и на съда, въпреки нарочен акт в тази
насока.
През януари 2025 година представляващият дружеството длъжник е
предоставил на синдика информация за активите, според която те са
формирани от 1 брой маса и 17 броя столове; дялово участие с 5 700лв. в
капитала на „Скиноа“ ООД и парична наличност по разплащателни сметки в
банки от 525 422,34лв., които са обременени със запори.
Синдикът уведомява съда, че представените от представляващия
дружеството финансови отчети се различават от първоначално представения
такъв, като основната разлика е касателно счетоводно отразените права на
интелектулна собственост с балансова стойност от 1 303 000лв. и начина на
нейното отчитане; дружеството не притежава права върху недвижимости.
В хода на производството синдикът е осъществил проверка за паричните
наличности по банковите сметки, удостоверил е в отчетите си, че част от тях
са закрити, а тези, в които има авоари – запорирани; осъществената процедура
по чл.650 ТЗ е останала без реален резултат, тъй като е констатирано от ЧСИ,
че помещението, посочено като адрес на управление на длъжника всъщност
представлява обзаведен за задоволяване на жилищни нужди апартамент, в
който не се съдържат никакви вещи, свързани с длъжника. Това означава, че на
адреса на управление на длъжника не са открити дори и посочените от
синдика като част от масата на несъстоятелността маса и 17 броя столове.
Едновременно с това по делото е налична информация, че договорът на
длъжника с единствения му значим съдоговорител Х. е преустановил
действието си и основание за прекратяването му е настоящето производство
по несъстоятелност, за което изрично е уведомен синдикът. Това
обстоятелство означава, че приходи за длъжника няма как да постъпят от този
договор. Няма основание да се приеме е и че се очакват от осъществяваната от
него търговска дейност да има постъпления, които да гарантират
удовлетворяване на кредиторите и за в бъдеще.
Въз основа на тези обстоятелства, удостоверени от синдика на
дружеството съдът достига до следните изводи:
2
Според нормата на закона, когато е очевидно, че продължаването на
дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на
длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за
приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да
прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на
производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл
срокът за предлагане на план по чл. 696 ТЗ.
Молбата за постановяване на решение по чл.630, ал.2 ТЗ е подадена от
надлежно легитимиран правен субект- молителят Б. има качество на кредитор,
предявил вземанията си в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, които синдикът е включил
в списъка на приети вземания, а сторените срещу тях възражения съдът по
несъстоятелността е приел за неоснователни.
Ето защо молбата е процесуално допустима, не само като подадена от
оправомощено за това лице, но и като такава, която е подадена преди да
изтече срокът за предлагане на план по чл.696 ТЗ, т.е. преди да настъпят
предвидените в закона предпоставки за постановяване на решение по чл.711
ТЗ.
По основателността на молбата.
Направеното от законодателя предписание за предпоставка за
постановяване на решението по чл.630, ал.2 ТЗ е да е очевидно, че
продължаване на дейността на предприятието би допринесло да увреждане на
масата на несъстоятелността.
От изготвените от синдика отчети, явяващи се официални
удостоверителни документи, поради което обвързващи съда, по смисъла на
чл.179 ГПК, с материална доказателствена сила, може да бъде направен извод,
че състоянието на дружеството- длъжник е лошо. Съдът третира
ежемесечните отчети на синдика като официални удостоверителни
документи, съобразявайки търкуване на нормата на чл.179 ГПК, дадено от
ВКС с определение по ч.т.д. № 4520/2013 г. на ВКС, състав на I т.о.,
съобразно което, за да има един документ характер на официален документ по
чл.179 ГПК, същият следва да материализира изявление на орган на държавна
власт или на друг частноправен субект, на който държавата е предоставила
определена удостоверителна функция, като придава на удостоверяването
доказателствено значение. В конкретния случай законодателят с нормата на чл.659
ТЗ е предвидил такава отчетност на синдика пред съда.
Въз основа на тези документи може да се направи извод, че
продължаване на дейността на търговеца, която предполага участие в
търговския оборот, което съответно следва да се осъществява с участието на
синдика, за което няма данни да е налице, поради което евентуално
сключените от дължника сделки биха попаднали в обсега на исковете по
чл.649 ТЗ.
Тези сделки, ако такива са сключвани, биха довели и до намаляване на
активите, което би възпрепятствало приложение на нормата на чл.607 ТЗ,
която сочи целта на универсалното принудително изпълнение - справелдиво
удовлетворяване на интересите на кредиторите и на длъжника.
3
По отношение на очевидността на състоянието на длъжника ВКС с
решение № 85 от 25.05.2016 г. по т.д. № 2855/2015 г., Т. К., І т.о. на ВКС,
приема следното: „Употребеното в текста на втората алинея на чл. 630 ТЗ
понятие "очевидно" по отношение преценката на съда дали продължаването
на дейността на длъжник, срещу когото е открито производство по чл. 607 ТЗ
би се оказало увреждащо по отношение масата на неговата несъстоятелност,
следва да се свързва - предвид действието на това съдебно решение по
отношение на всички (erga omnes), с проявата на такива обстоятелства, които
представляват по естеството си общоизвестни и затова неподлежащи на
доказване факти, каквито има предвид разпоредбата на чл. 155, предл. 1-во
ГПК. Това разбиране произтича и от специалната легитимация на синдика да
прави, включително до изтичането на срока за предлагане на оздравителен
план, искане за обявяване на длъжника в несъстоятелност и за прекратяване
на дейността му, действайки като един от органите на производството по
несъстоятелност /без обаче да се превръща в длъжностно лице на съда по чл.
613 ТЗ/. Ето защо неподлежащи на доказване са отрицателните факти в
доклада на временния синдик, които в своята съвкупност налагат извод за
неоказано от страна на търговеца длъжник на дължимото му по закон
съдействие по чл. 640 ТЗ. Именно на плоскостта на изискуемото по закон
сътрудничество /кооперативност/ между длъжника и назначен в откритото
производство по несъстоятелност синдик - в аспекта на осъществяване
правомощията на последния по чл. 658, ал. 1, т.т. 4-10 ТЗ, ще следва да се
разрешава и въпросът доколко меродавно за верността на горната преценка се
явява признанието на длъжника за фактическо преустановяване на неговата
"обичайна" дейност - по израза на законодателя в текста на чл. 646, ал. 5 ТЗ,
обективирано в процесния случай в пренасочването й към кредитор-свързано
лице по смисъла на § 1, ал. 2 от ПЗР на ТЗ.“
Въз основа на установените от синдика обстоятелства, липсата на
дължимата комуникация между синдик и дружеството-длъжник; липса на
дейност, от която да се реализират приходи, които могат да гарантират
увеличаване, респ. поне запазване на масата, за да се обезпечат интересите на
кредиторите, означава, че е налице основание да се приеме, че дейността,
доколкото осъществява такава, ще доведе единствено до натрупване на
разходи.
Всеки разход, който би засегнал веществения и стойностен състав на
масата на несъстоятелността следва да бъде третиран като накърняване на
същата, ако срещу него няма постъпление от имуществена характер.
Характерната особеност на производството по чл.630, ал.2 ТЗ е
обстоятелството, че то предвижда възможност, която е отклонение на
обичайното развитие на производството по несъстоятелност, а именно
обявявяне на длъжника в несъстоятелност, ако продължаване на дейността му
би навредило масата и въз основа на това може да се направи категоричен
извод, че оздравяване на предприятието е невъзможно, поради което не
съществува необходимост от това да се изчака изтичане на срока за предлагане
на оздравителен план, регламентиран с нормата на чл.696 и чл.698 ТЗ.
4
В настоящия случай очевидна е тази невъзможност, независимо от
обстоятелството, че кръгът на кредиторите е изначално известен и
относително ограничен.
При преценка на основателност на молбата съдът съобразява и
обстоятелства, които към момента на постановяване на решението по чл.630,
ал.1 ТЗ са били неизвестни, тъй като данни за съществуването им по делото не
са били налични.
Постановеното от съда решение по чл.630, ал.1 ТЗ е обжалвано от
„Юробанк България“ АД, която се легитимира като кредитор въз основа на
банкова сделка, сключена с длъжника.
За този договор за банков кредит вещото лице, изслушано от настоящия
състав е посочило, че в счетоводството на ответника се съдържа отразяване, че
същият е погасен, т.е. че вземането на банката, произтичащо от този договор
не е част от пасива на предприятието.
Видно от депозираната жалба срещу постановеното решение се
установява, че договорът е действащ и в неговите съществени елементи са
настъпили промени по съгласие на страните, като падежът е изместен до края
на 2025 година. Това обстоятелство несъмнено сочи, че обременяването на
имуществото на длъжника е по- високо от установеното пред първостепенния
съд, явяващ се съд по несъстоятелността, а това означава, че показателите за
ликвидност са по-ниски от установените от вещото лице, конкретно
установеният за 2023 година от вещото лице КОЛ от 0,35, който и без този
кредит е твърде далеч от изискуемата от практиката референтна стойност 1-
ца.
Ето защо може да се направи категоричен извод, че при констатираната
неплатежоспособност на ответника длъжник и установената още една
действаща търговска сделка, чийто падеж не е настъпил, а по силата на
изменението, което страните са договорили с анекса от 28.04.2023година, този
подеж е договорен да настъпи на 31.12.2025 година, то има за последица
натоварване на пасива не само с гллавницата по този кредит, но и акцесорните
вземания, които произтичат от сделката. Общоизвестно е, че удължаването на
срока на кредита неминуемо води до увеличаване на цената на ползване на
паричните средства, предоставени от банката. Резултатът от това
предоговаряне е увеличаване на възнаградителната лихва.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че от изслушаното
заключение по допусната ССчЕФИЕ може да бъде направен извод за пълна
зависимост на длъжника от неговите кредитори.
Ето защо съобразявайки тези две обстоятелства – по- ниски показатели
за ликвидност и липса на промяна в това, че длъжникът е в пълна завимисот
от кредиторите си, може да се направи извод, че молбата за обявяване на
длъжника в несъстоятелност се явява основателна и следва да бъде уважена.
При изложеното съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „СТВ КОНСЪЛТИНГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„“Красно село“, бул.“Ген. Едуард И. Тотлебен“№2, вх.“Б“, ет. -1.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на „СТВ КОНСЪЛТИНГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„“Красно село“, бул.“Ген. Едуард И. Тотлебен“№2, вх.“Б“, ет. -1.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „СТВ
КОНСЪЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „“Красно село“, бул.“Ген. Едуард И. Тотлебен“№2, вх.“Б“, ет.
-1.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на „СТВ КОНСЪЛТИНГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„“Красно село“, бул.“Ген. Едуард И. Тотлебен“№2, вх.“Б“, ет. -1.
ЛИШАВА „СТВ КОНСЪЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район „“Красно село“, бул.“Ген. Едуард И.
Тотлебен“№2, вх.“Б“, ет. -1 от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА да започне осребряване на имуществото, включено в
масата на несъстоятелността на „СТВ КОНСЪЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „“Красно
село“, бул.“Ген. Едуард И. Тотлебен“№2, вх.“Б“, ет. -1 и разпределение на
осребреното имущество.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър, като
същото може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок от вписването.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на АВ за вписване на основание
чл.622 от ТЗ, като заверен препис от решението се издаде на синдика.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6