Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

гр.  Хасково,  09.10.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд………………………………………………………………...… в открито

заседание  на девети септември две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                                  СЪДИЯ: ТОШКА  ИВАНОВА

     при секретаря П. Делчева………………………....……..………..………и в присъствието  на прокурора…………………………………………………………………..…………………………..… като разгледа докладваното от  съдия   И В А Н О В А   т.д.№ 71 по описа за 2019  год., взе предвид следното:

 

                                                           Предявен е  иск  с правно основание чл.282, ал.4 от Кодекса за застраховането КЗ/ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ за сума в размер на 50 000 лева.

                                                           ИЩЦАТА – С.С.Т. твърди, че на 16.09.2013 год. на ГП Е  - 80, км.231 + 200  е станало пътно – транспортно произшествие /ПТП/ по вина на А.К.М. Т., който като водач на лек автомобил „Мерцедес В 180““, с рег. № 26 RZ - XN е нарушил правилата за движение и по непредпазливост й е причинил смъртта на внука й Я.Н.Н., за което била ангажирана наказателната  отговорност на виновния водач Т. с присъда, постановена по НОХД № 1083 / 2014 год. на Окръжен съд – Пловдив. Към момента на настъпване на пътното произшествие е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № NL 110 – ********** / 2013 г., със срок на валидност от 24.01.2013 год. до 23.01.2014 год. между  собственика на автомобила, управляван от водача Т. и Застрахователно дружество в Нидерландия, с наименование „Nationale Nederlanden Schаdeverzekering“, на основание на който претендира застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на внука й Я.Н.Н., ведно със законна лихва, считано от датата на настъпване на пътното произшествие – 16.09.2013 год.  и  деловодни разноски.

                                                           ОТВЕТНИКЪТ – СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ -  гр.София – оспорва иска.   

                                                           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                                           Видно от представените по делото удостоверения за родствени връзки е, че ищцата е баба по майчина линия на Я.Н.Н., починал на 16.09.2013 год., в подкрепа на което обстоятелство е и приложения по делото препис – извлечение от акт за смърт.

                                                           С присъда № 106 от 07.12.2015 год., постановена по НОХД №  1083/ 2014 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив,  А.К.М. Т., живущ в гр.Ротердам, Кралство Холандия е признат за виновен в това, че на 16.09.2013 год. на главен път I – 8, в района на километър 231 + 200 в отсечката между гр.Садово, Област Пловдивска и гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Бенц“ В 80, с холандски рег. № 26 - RZ - XN, е нарушил правилата за движение – чл.25, ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие наляво за навлизане по друг път и в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, и чл.37, ал.2 от ЗДвП – „Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво в крайпътна територия /метанстанция/ е длъжен да пропусне превозните средства, движещи се по пътя, който той напуска, като по непредпазливост е причинил смъртта на Я.Н.Н., поради което и на основание чл.343,  ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено за изпитателен срок от четири години. Присъдата е влязла в законна сила на 23.12.2015 год.

                                                           Като безспорно съдът приема и това, че към датата на настъпване на пътното произшествие – 16.09.2013 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица № NL 110 – ********** / 2013 г., със срок на валидност от 24.01.2013 год. до 23.01.2014 год. между  собственика на автомобила, управляван от водача Т. и Застрахователно дружество в Нидерландия, с наименование „Nationale Nederlanden Schаdeverzekering“, в подкрепа на което обстоятелство съдът отчита заявеното от ответника с отговора на исковата молба признание, ценейки и приложеното по делото писмо  от 22.10.2013 год. на Гаранционен фонд – гр.София.

                                                           На 08.08.2018 год. пълномощникът на ищцата е отправил претенция до ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно от приложеното по делото известие, по която е постановен отказ, обективиран в писмо  с изх. № 1 – 2009 от 12.09.2018 год., прието като писмено доказателство по дело, мотивиран с липсата на доказателства, установяващи наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между молителя и починалото лице.

                                                           По искане на ищцата по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от нея свидетели. От показанията на свидетелката Б. се установява, че ищцата живеела сама от 2013 год., когато починал съпругът й. Свидетелката твърди, че ищцата полагала непосредствени грижи за внука си Я. до навършване на шест годишна възраст. До тогава живеели в едно домакинство. Помагала на дъщеря си при отглеждане на детето и по време на следването й. Впоследствие също поддържали добри  отношения помежду си, като внукът й често я посещавал. След завършване на средното си образование в гр.Димитровград, Я. „карал“ казарма в Пловдив, където се установил да живее и работи. През почивните дни ходел при баба си. Преди това  бил в Испания. След казармата ищцата и внука й Я. живеели заедно в село Грегорово, където работел в завод за препарати. Свидетелката твърди, че Я. е бил неотлъчно до баба си, с която споделял всичко. Помагал й в домакинството – цепел дърва, правил ремонти в кухнята, копал канал за отпадни води. Свидетелката споделя, че пострадалият приживе не  поддържал връзки с биологичния си баща, който дори и на погребението на сина си не отишъл. Ищцата и съпругът й били притеснени за бъдещето на внука си, лишен от подкрепата на баща си, поради което решили да дарят къщата си на Я., „да си има нещичко на този свят“. Веднага след като разбрала за катастрофата, свидетелката отишла до дома на ищцата, чувайки я да „плаче с глас“. След инцидента ищцата получавала припадъци. И понастоящем й прилошавало. Не можела да преодолее загубата на внука си. Свидетелката споделя, че ищцата имала и други внуци, някои от които живеели в Испания, а други – в гр.Пловдив, с които също поддържала връзки. Скоро станала и прабаба. В тази насока са и показанията на свидетелката Б., от които се установява още, че ищцата и съпругът й  се опитвали да компенсират липсата на бащина обич, от която внукът им бил лишен. Често през почивните дни Я. посещавал баба си, която  приготвяла любимите гозби на внука си.

                                                           При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявеният на основание чл.282, ал.4 от КЗ – отм., иск за допустим по следните съображения: Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ „За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс“. От страна на ответника не се твърди да е постигната такава различна уговорка по сключения със собственика на превозното средство, управлявано от прекия причинител на вредата, договор за застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на който ищцата основава вземането си за обезщетение за неимуществени вреди. Безспорно е, че застрахователният договор е сключен на 24.01.2013  год., т.е преди влизане в сила на действащия КЗ – 01.01.2016 год. Безспорно е още, че  и  застрахователното събитие е настъпило на 16.09.2013 год., т.е по време на действие на отменения КЗ. При това положение съдът намира за приложима нормата на чл.282, ал.4 от КЗ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ, които не визират като условие за допустимост на иска провеждането на предварителна процедура по реда на чл.498, ал.3 от КЗ, на която норма не е предадено изрично обратно действие. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Към момента на настъпване на ПТП, действащият нормативен акт е КЗ – отм., което обуславя приложимостта на чл.282 от КЗ - отм., вр.  § 22 от ПЗР на КЗ. Застрахователното правоотношение е подчинено на режима на КЗ – отм., действащ към момента на сключване на застрахователния договор и на настъпване на застрахователното събитие. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на иска, позовавайки се на нормата на чл.498, ал.3 от КЗ, съгласно която  увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В подкрепа на това обстоятелство следва да се посочи, че на 08.08.2018 год. от страна на пълномощника на ищцата е било отправено искане до ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като до подаване на исковата молба – 20.08.2018 год., не е бил изтекъл срока за произнасяне, визиран в нормата на чл.285, ал.2 от КЗ отм., но доколкото в хода на разглеждане на делото – на 12.09.2018 год., от страна на ответника е постановен отказ, съдът преценя това обстоятелство на основание чл.235, ал.3 от ГПК като такова, обуславящо допустимостта на иска. Като неоснователно съдът намира заявеното от ответника възражение за погасяване на иска по давност, предвид нормата на чл.197 от КЗ отм., съгласно която правата при застраховки „гражданска отговорност“ по т.10 на раздел II, буква „а“ от приложение № 1, в която хипотеза попада и разглеждания случай, се погасяват с пет годишна давност от датата на настъпване на събитието. Безспорно в случая е, че застрахователното събитие е настъпило на 16.09.2013 год., а искът е предявен на 20.08.2018 год., т.е в рамките на пет годишния давностен срок. Като неоснователно съдът намира и заявеното от ответника възражение за недопустимост на иска, обоснован с липса на процесуално правна легитимация на ищцата да предяви иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на внука й, предвид обстоятелството, че възражението не касае процесуалната допустимост на иска, а е въпрос по същество на спора, отговор на който е даден с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по тълк.д. № 1 / 2016 год., ОСНГТК, според което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 год. и Постановление № 5 от 24.11.1969 год. на ПВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Ценейки събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за установени предпоставките, визирани в цитираното ТР, обуславящи основателността на иска, предявен от ищцата, която макар и да не попада в кръга от лицата, посочени в цитираните две ППВС, е претърпяла болки и страдания от смъртта на внука си, които следва да бъдат обезщетени. Безспорно по делото е установено, че на 16.09.2013 год. на главен път № I – 8, км 231 + 200 в отсечката между гр.Садово и гр.Пловдив в резултат на нарушение на правилата за движение от страна  на А. Т. и по непредпазливост е била причинена смъртта на Я. Н., за което  е била ангажирана наказателната отговорност на водача Т. с влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали  е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно е още, че към момента на ПТП е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата  и застрахователно дружество, със седалище в Кралство Холандия.  С настъпване на застрахователното събитие, станало на територията на Република България с моторно превозно средство – предмет на застрахователен договор „Гражданска отговорност“, сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България, а именно – Кралство Холандия, за ищцата се е породило правото на иск срещу ответника – Сдружение с нестопанска цел „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – гр.София, който в качеството си на компенсационен орган дължи обезщетение на увреденото лице, пребиваващо в Република България, което съдът намира, че на основание чл.52 от ЗЗД  следва  да  бъде определено в размер на 25 000 лева, ценейки събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че  между ищцата и внукът й Я. Н. са съществували отношения на  силна  привързаност, обусловена от това, че още от раждането на внука си ищцата е била пряко ангажирана в отглеждането и възпитанието му. В последствие тази връзка се е задълбочила от обстоятелството, че пострадалият е бил лишен от възможността да общува с баща си, който го е изоставил и напълно дезинтересирал. В тази насока съдът цени показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че бащата на пострадалия не е присъствал дори на погребението на сина си. Липсата на бащина обич е била компенсирана именно с топлите отношения, установени между пострадалия и неговите дядо и баба по майчина линия, които загрижени за съдбата на внука си са го дарили с притежавания от тях недвижим имот. Извършеният дарствен акт безспорно сочи на отношения на доверие и съпричастност, проявени от ищцата и съпруга й спрямо внука им Я.. Разпитаните по делото свидетели, живеещи в съседство с ищцата споделят непосредствените си възприятия за отношенията между ищцата и внука й, който  определят като добро и работливо момче. Възрастта на пострадалия и покосилата го нелепа смърт, когато е бил едва на двадесет и седем години, съдът определя като критерий, сочещ на един по-висок интензитет на претърпените от близките му болки и страдания. Искът в останалата част до предявения размер от 50 000 лева, съдът намира за неоснователен, предвид липсата на доказателства, установяващи твърдяната от ищцата промяна в здравословното й състояние, намираща се в причинна връзка със загубата на внука й. В тази насока съдът отчита и това, че ищцата и пострадалият не са живеели постоянно в едно домакинство и не са поддържали ежедневни контакти. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че пострадалият е живял за период от около три години в Испания, а след това се е установил да работи и живее в гр.Пловдив.

                                                           Като необосновано съдът намира направеното от ответника при условията на алтернативност искане за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер до 5 000 лева, съгласно § 96 от ЗИД на КЗ, която норма съдът намира за неприложима в настоящото производство, предвид цитираната по-горе разпоредба на § 22 от ПЗР на КЗ, препращаща към нормите на отменения КЗ, които не предвиждат лимит под този, посочен в § 27, ал.1, т.2 от ПЗР на КЗ – отм.

                                                           По отношение на искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането – 16.09.2013 год., съдът намира, че същото следва да бъде уважено, но като начален момент на забавата следва да се приеме – 08.10.2018 год., съгласно разпоредбата на чл.285, ал.2 от КЗ отм., според която срокът за произнасяне на Компенсационния орган не може да бъде по-дълъг от два месеца от датата на предявяване на претенцията, в случая – на 08.08.2018 год., като след изтичане на посочения срок – 08.10.2018 год., се дължи законна лихва до датата на плащането. С оглед на изложеното искането за присъждане на лихва за периода от 16.09.2013 год. до 08.10.2018 год., следва да се отхвърли.

                                                           Като неоснователно съдът намира заявеното от пълномощника на ищцата възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за адвокат – в размер на 2 030 лева – без ДДС, предвид това, че същият е определен в предвидения минимален размер, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                                                           Мотивиран така, съдът

 

                        Р                                 Е                                 Ш                               И

 

                                                           ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 да заплати на С.С.Т., ЕГН ********** ***   сумата   в   размер   на   25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смърта на внука й Я.Н.Н., ЕГН **********, настъпила на 16.09.2013 год. в резултат на пътно – транспортно произшествие, причинено от А.К.М. Т. като водач на лек автомобил „Мерцедес Бенц“ В 80, с холандски рег. № 26 - RZ - XN, дължимо по договор  застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № NL 110 – ********** / 2013 год., издадена от Застрахователно дружество  „Nationale Nederlanden Schаdeverzekering“, със седалище Нидерландия, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част – за разликата до предявения размер от 50 000 лева и за присъждане на законна лихва за периода от 16.09.2013 год. до 08.10.2018 год. – ОТХВЪРЛЯ.

                                                           ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 да заплати на адвокат П.К. от АК – София в качеството й на пълномощник на С.С.Т., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1 536 /хиляда петстотин тридесет и шест/ лева, с ДДС – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - осъществено процесуално представително пред първоинстанционния съд.

                                                           ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2  сумата в размер на 1 218 / хиляда двеста и осемнадесет/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска.                                                            

                                                           ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 да заплати сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева – държавна такса, която сума да внесе по сметка на Окръжен съд – Хасково.    

                                                           Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           СЪДИЯ: