№ 135
гр. Сливен, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230104328 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск
с правно основание чл. 221, ал.2 от КТ за заплащане на сумата 650 лева,
представляваща обезщетение в полза на работодателя при дисциплинарно уволнение
на работник или служител. Твърди се, че на 13.07.2020 г. между страните е сключен
трудов договор за неопределено време, като поради нарушение на трудовата
дисциплина на 16.07.2021 г. трудовото правоотношение между страните било
прекратено с дисциплинарното уволнение на ответницата. Сочи се, че ответницата
дължи на работодателя обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно
трудово правоотношение и се претендира сумата 650 лева, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане. Претендират се
разноските.
От страна на ответника е представен отговор на исковата молба, с който се
оспорва основателността на предявения иск, като се излагат съображения, с които
фактически се оспорва законността на уволнението.
В съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от управителя и
пълномощник. Исковата молба се поддържа.
Ответницата не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена
молба се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
1
страна следното:
На 13.07.2020г. между ищцовото „МСС-13“ ЕООД и ответницата К.И. е сключен
трудов договор за неопределено време и с уговорен срок на предизвестие за
прекратяване от 30 дни.
На 16.07.2021г. трудовото правоотношение между страните е прекратено с
налагането на ищцата на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ уволнението
е в размер на 650 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл.221, ал.2 от КТ е допустима и
основателна. При наличието на дисциплинарно уволнение работникът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока
на предизвестие - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово възнаграждение. Дисциплинарното
уволнение на ответницата е безспорно установено, като е установен и размера на
брутното й трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение. Доводите на ответницата в отговора на исковата молба са
неотносими, тъй като се отнасят за законността на уволнението, което е можело да
бъде оспорено от нея по съдебен ред до изтичането на двумесечния давностен срок. В
случая не се установява да е налице отмяна на уволнението по надлежния съдебен ред,
поради което са налице всички елементи от фактическия състав на чл.221, ал.2 от КТ.
Предвид изложеното, предявената искова претенция с правно основание чл.221,
ал.2 от КТ е основателна и следва да се уважи, като върху главницата се присъди и
претендираната законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.
С оглед изхода на процеса следва да се присъдят на ищцовата страна
претендираните разноски по делото в размер на 350 лева, от които 50 лева- държавна
такса и 300 лева-адвокатско възнаграждение. Последното не е прекомерно и не следва
да бъде намалявано.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.И.И. с ЕГН-********** от с.************************** ДА
ЗАПЛАТИ на „МСС-13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
2
с.Крушаре, ул.“Георги Стоянов“ №64 сумата 650 /шестстотин и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 23.09.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3