Решение по дело №32/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Постъпила е жалба от процесуалния представител на В.Г. *** с ЕГН ********** против Заповед за отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие рег.№ 242з-75/3 от 26.11.2020 г. на Началника на РУ – Белоградчик към ОД на МВР-Видин, с който, на основание чл.58, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ, му е отказано издаването на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

В жалбата се сочи, че отказът е незаконосъобразен, необоснован, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон и при несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че не е ясно какъв точно психичен проблем е налице.

Иска се от Съда да отмени атакуваният административен акт.

Ответната страна - Началникът на РУ – Белоградчик при ОД на МВР-Видин редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалба. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на постановения отказ, поради което се иска от Съда да отхвърли жалбата, като се претендират и направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх.№ 242000-3839 от 02.10.2020г. жалбоподателят е поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на 2бр. ловно огнестрелно оръжие за ловни цели.

Към заявлението е приложил изискуеми се по ЗОБВВПИ документи, а именно: свидетелство за съдимост, два броя декларации, удостоверение от ОП-Видин, удостоверение за завършен курс за боравене с огнестрелно оръжие, медицинско удостоверение, членска карта на ловец, билет за лов, разрешение за 1 брой дългоцевно оръжие за ловни цели от 2014 и от 2017 година.

Административният орган след като извършил преценка на
молбата на жалбоподателя и наличните към нея доказателства издал обжалваният отказ, с който на основание чл.58, ал.1 ,т.4 от ЗОБВВПИ отказал издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради това, че лицето страда от психическо разстройство. В мотивите е посочено, че лицето проявява признаци на психичен проблем. По делото са представени 3 бр. докладни записки във връзка с проверка по преписка вх.№ 242000-3902/20 год. във връзка с подадена молба от В.В., за това, че неизвестно лице постоянно влиза в домът му с цел отнемане движими вещи, които са негово владение. Извършени са проверки от мл.ПИ Алексиев и ОР Г. и са изготвени докладни, приложени по делото. В тях се сочат данни за наличието на психичен проблем. Налице са и сведения от кметския наместник на с.Средогрив и от негов съселянин, които излагат същите обстоятелства.

По делото е назначена комплексна съдебно-психиатлична и психологическа експертиза, която е изготвена от две вещи лица. Съдът кредитира същата, като компетентно изготвена. В заключението си двамата експерти сочат, че лицето страда от афективно разстройство, маниен тип, с прогресивен ход и гневно-дисфорични разряди, както и параноидни включвания в мисловния процес. Това затруднява възможността му за критична оценка на ситуацията и нарушава възможността му да борави с огнестрелно оръжие.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена пред надлежен съд, в законоустановения срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали същия е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на ИАА на така посочените основания, като не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия.

Атакуваният отказ е издаден от компетентен орган - Началника на РУ – Белоградчик. Съобразно чл.79, ал.1 и чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ компетентността в случая за издаване на разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е именно на Началника на РУ по постоянен адрес на лицето.

Същият е издаден в предписаната от закона
форма, при наличие на посочените в нея фактически и правни
основания, като административният орган е изложил и подробни мотиви, обосноваващи отказа му за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

При така установените по делото факти и с оглед на доводите на жалбоподателя в подкрепа на твърдяното спорът по делото е за приложението на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ и в частност изисква ли нормата конкретен резултат от психическото разстройство. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия не се издава на лице, което страда от психическо разстройство. Законодателят не е дал легално определение на употребеното понятие, поради което и с оглед на чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.07.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове смисъла му е съответен на този, които има в общоупотребимия български език. В общоупотребимия български език психично разстройство е психично заболяване. Кога е налице психично заболяване са компетентни да определят съответните специалисти. В тази връзка е и приетата по делото експертиза, чието заключение е именно в смисъл, че употребата на оръжие от страна на В. не е безпроблемна като оценка на ситуацията от негова страна. Законодателят не е поставил изискване за специален резултат от психичното заболяване, а именно лицето да не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Такъв резултат е релевантен за наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, но не е изискуем в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ. С оглед на това неоснователен е доводът на В. за неправилно тълкуване и прилагане от органа на разпоредбата. Член чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ определя отрицателните предпоставки, при наличието на които законът не разрешава носенето, употребата и съхранението на огнестрелно оръжие. Нормата е ограничителна и тълкуването й може да бъде само senso stricto още повече, че става въпрос за разрешаване на дейност, източник на определена степен на обществена опасност за обществото.

Липсата на нарушения на материалния закон и административно-производствените правила при издаване на оспорения административен акт налагат извода, че обжалваният отказ на Началника на РУ – Белоградчик към ОД на МВР-Видин, се явява правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора и съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за осъществената правна защита в размер на 100 /сто/ лева, определени съобразно чл.24 от Наредба за заплащането на правна помощ и хонорара на вещите лица в размер на 240.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение „последно” АПК Административен съд – Видин

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г. *** с ЕГН ********** против Заповед за отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие рег.№ 242з-75/3 от 26.11.2020 г. на Началника на РУ – Белоградчик към ОД на МВР-Видин, с който, на основание чл.58, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ, му е отказано издаването на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.Г. *** да заплати на РУ – Белоградчик към ОД на МВР-Видин направените по делото разноски, общо в размер на 340.00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138, ал.1 АПК препис от същото да се изпрати на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :