Р Е Ш Е Н И Е
№ 5655
гр. Варна, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 11964 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.И.Д., с ЕГН **********, чрез своята майка и
законен представител Л.Х.П. и двете с адрес ***, чрез пълномощника ѝ
адв.В.С. – АК *** срещу Г.д. „П.б.з.н.“ – МВР, с адрес гр.***, с която е
предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане ответника
да заплати на ищеца
Сумата
от 1464.51 лв. /хиляда четиристотин шестдесети четири лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от наследодателя на ищцата И.Д.И., с ЕГН **********, починал на
***г. за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 26.07.2019г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата е дъщеря и единствен наследник по закон на И.Д.И., починал на ***г.
В периода от ***г. до ***г. И.И. полагал труд на длъжност „***“ в *** РДПБЗН - ***. Същата била на структурно подчинение към Г.д. „П.б.з.н.“ /ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи наследодателят на ищцата бил със статут на държавен служител.
Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От ***г. съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Преди ***г. работното време на работещите на смени се изчислявало ежемесечно. И при действието на двата варианта възнаграждението за положение труд се дължало в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласял чл.33, ал.1 от Наредба № *** от ***г. на министъра на вътрешните работи.
Ищецът поддържа, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта и бил равен на 1.143 (8/7).
В ЗМВР изрично било разграничено заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.
За периода от ***г. до ***г. наследодателят на ищцата положил общо 1520 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1737.36 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 217.36 часа, който не бил заплатен от ответника и заплащането, на който се претендира от ищеца.
Ищцата моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като недопустима, а в условията на евентуалност като неоснователна и недоказана.
Служебното правоотношение с И.Д.И. било прекратено на ***г. с настъпването на смъртта му. Съгласно ЗМВР при настъпила смърт на държавен служител било предвидено плащане на отделен вид обезщетение, а не възнаграждение, като видовете обезщетения, които са дължими и се заплащат на държавните служители били уредени в глава Единадесета на ЗМВР. Служебното правоотношение било прекратено на законово основание поради настъпване на смърт и допълнително възнаграждение не се следвало на наследниците на служителя по смисъла на специалната норма на ЗМВР.
Не се спори, че наследодателят на ищцата през процесния период е бил държавен служител и за него се прилага ЗМВР. Твърди се, че правните изводи на ищцата, че за наследодателя ѝ е приложим КТ не са верни, тъй като КТ е приложим само за работници и служители по трудово правоотношение. В чл. 187 ал. 3 от ЗМВР, приложим за служители по служебно правоотношение, било уредено работно време през нощта, което е от 22:00 ч. до 06:00 ч., поради което нощното работно време по смисъла на ЗМВР било 8 часа, а не 7 часа, както е по КТ. Съотношението с коеф. 1,143 се прилагал при трудови правоотношения по КТ. Поддържа, че регламентацията на възнагражденията по ЗМВР е изчерпателна и е недопустимо субсидиарно приложение на ЗДСл или КТ за служителите на МВР. За периода на претенцията са действали Наредба *** от ***г. и Наредба *** от ***г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В тези наредби същи било уредено, че нощният труд на служителите на МВР е 8 часа..
Моли за отхвърляне на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Не е спорно между
страните, че И.Д.И. през периода от ***г. до ***г. е полагал труд на длъжност „***“
в *** РДПБЗН - ***, която дирекция е на структурно подчинение към Г.д.
„П.б.з.н.“ ГДПБЗН в МВР, като същото се потвърждава от заключението на вещото
лице и представените от ответника писмени доказателства.
И.Д.И. е починал
на ***г., като за единствен свой наследник по закон е оставил дъщеря си Д.И.Д.,
както се установява от представено с исковата молба удостоверение за наследници
/л.5/.
След смъртта на И.Д.И.,
ищцата като негов единствен наследник е материално правно легитимирана да
претендира неплатеното възнаграждение за положен извънреден труд. Служебното
правоотношение между И.Д.И. и ответната дирекция е прекратено с настъпването на
смъртта на служителя, но правото да получи дължимите възнаграждения за положен
труд е наследимо и е преминало у ищцата като единствен наследник по закон.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на наследодателя
на ищцата, както се поддържа с отговора на исковата молба.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на
вещото лице се посочва, че в процесния период ищецът е отработил 1522 часа
нощен труд, при което в случай, че се преизчислят положените часове нощен труд
с коефициент 1.143 се получават незаплатени часове извънреден труд в размер на
218 часа. Вещото лице е направило и представило изчисления, според които при
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд неизплатеното възнаграждение на наследодателя на
ищцата е в размер на 1464.51 лева. Изчисленията са извършени въз основа на
констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено /л.155-158/.
Ищцата е предявила
иск за заплащане на възнаграждение за положен от нейния наследодател извънреден
труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В
процесния период от ***г. до ***г. са действали последователно Наредба №*** от ***
г., Наредба № *** от *** г. и Наредба № *** от *** г. издавани от министъра на
вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба №*** изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от
наредбата.
Наредба №*** е отменена с приемането на Наредба
№*** издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г., в сила от *** г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба №*** (***г.)
до издаването и обнародването на Наредба № *** (***г.) отново е имало изрично
предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения
от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложимо Наредба №***.
В Наредба №*** /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и
в Наредба № *** /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща
на чл.31, ал.2 от Наредба № *** за преобразуване на часовете положен нощен труд
с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. Посочената норма на чл.187, ал3,
изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №*** от министъра на вътрешните работи, в
която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. При
липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за
преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се
приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Сторените от ищцата разноски са в размер на 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна своевременно е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение, което съдът намира за основателно и на основание чл.78, ал.5 ГПК същото следва да бъде редуцирано до размер на 400 лева с включен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 208.58 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството в размер на 58.58 лева и 150 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.д. „П.б.з.н.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Л.Х.П. и двете с адрес *** сумата от 1464.51 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от наследодателя на ищцата И.Д.И., с ЕГН **********, починал на ***г. за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 26.07.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.д. „П.б.з.н.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Л.Х.П. и двете с адрес *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.д. „П.б.з.н.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 208.58 лв. /двеста и осем лева и петдесет и осем стотинки/, от които 58.58 лева дължима държавна такса и 150 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: