Определение по дело №456/2019 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 780

 

гр. Шумен, 16 Декември 2019г.

 

            Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова

                                                                                       2. С. Стефанова

 

            като разгледа докладваното от съдия Маринов в.ч.гр.д. №456 по описа за 2019г. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Делото е образувано по жалба с рег. № 18190/16.10.2019г. депозирана от Г.Й.Г. *** срещу определение №3234/10.10.2019г. по гр. д. № 911/2016г. на РС – Ш., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 787/02.08.2019г., в частта за разноските, които е осъден да заплати на ищеца А.С.М., представляващи заплатеното от него възнаграждение за особени представители на другите страни в делбеното производство, съответстващи на собствените му 17/48 ид. ч. от първите три имота допуснати до делба. Излага, че направените от ищеца разноски за назначаването на особени представители, следвало да бъдат възложени и разпределени единствено на лицата, които са станали причина за извършването им. Твърди, че съгл. разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ГПК, действително с оглед продължаването на производството, разноските за назначаването на особен представител първоначално се поемат от ищеца, но назначеният особен представител действал не в личен интерес на всички страни – съделители, а само от името и за сметка на представлявания, поради което и възнаграждението му по естеството си най – много се доближавало до това за адвокатско възнаграждение. Позовава се на определение № 681/18.12.2015г. по ч.гр.д. № № 5778/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС, според което възлагането на разноските за назначаването на особен представител в делбеното производство следвало да е идентично с това на разноските за адвокатска защита и не следвало да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 от ГПК между всички съделители съобразно делът им, тъй като макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не били пряко свързани с предмета на иска за делба и следвало да се понесат от представлявания, като само той бъде осъден да ги възстанови на ищеца, който ги е направил.  Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново по съществото на направеното искане, като измени постановеното решение, в частта му за разноските, с което е осъден да заплати на ищеца съобразно дела му в съсобствеността платените от него суми за особен представител на другите страни в делото. Моли и да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото обжалване.

От ответните страни по жалбата, отговор е депозирал само ищецът А.С.М., чрез адв. С.С.А., в който излага доводи за неоснователност на същата и моли съда да я остави без уважение. Излага, че по силата на чл. 355 от ГПК при приключване на делбеното производство, съделителите следва да поемат разноските, съобразно притежаваните от тях дялове, за всички съдопроизводствени действия, които са били извършени по повод движението и приключването на делото, като изключение от това правило били единствено разноските за адв. възнаграждение, които оставали в тежест на съделителите така както са ги направили. Сочи, че назначаването на особен представител на съделител е необходимо за законосъобразното протичане на производството, поради което и правилно първоинстанционния съд е разпределил разноските за заплатеното възнаграждение на особените представители между съделителите по правилото на чл. 355 от ГПК, доколкото правилото на чл. 78 от ГПК се прилагало само по присъединените искове в делбеното производство, каквито в случая нямало.

Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

            Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция по гр. д. № 911/2016г. на РС – Ш. е започнало по искова молба на А.С.М. от гр. Шумен, с пр. основание чл. 34 от ЗС във вр. чл. 341 – 355 от ГПК  срещу И.Х. ***, С.Х. ***, А.А.К. с пост. адрес в Р. Т., Е.М.Х. с пост. адрес в Р. Т. и Г.Й.Г. *** за делба на 4 (четири) недвижими имота, а именно: 1) ПИ с идент. 17573.19.27, с площ от 30794 кв. м. находящ се в с. Г., м. „Д..“ – нива; 2) ПИ с идент. 17573.21.19, с площ от 16389 кв. м. находящ се в с. Г., м. „М..“ – нива; 3) ПИ с идент. 17573.9.42, с площ от 2998кв. м. находящ се в с. Г., м. „К.П...“ – нива; и 4) ПИ с идент. 17573.43.2, с площ от 2995 кв. м. находящ се в с. Г., м. „Ю..“  – нива. В хода на производството на трима от ответниците на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК са назначени особенни представители, като разноските по назначаването им са заплатени от ищеца А.С.М.. С решение № 943/31.10.2018г. съда е допуснал до делба описаните имоти, като с Решение № 787/02.08.2019г. същите са изнесени на публична продан, при следните квоти: за първите три имота: за А.А.К. – 8/48 ид. ч., за А.С.М. - 19/48 ид. ч., за И.Х.Х. – 2/48 ид.ч., за С.Х.Х. – 2/48 ид.ч. и за Г.Й.Г. – 17/48 ид.ч. и за четвъртият имот: за А.А.К. – 8/48 ид. ч., за Е.М.Х. – 1/48 ид. ч., за А.С.М. - 19/48 ид. ч., за И.Х.Х. – 10/48 ид.ч. и за С.Х.Х. – 10/48 ид. ч.. Със същото решение страните са осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си съразмерна на квотите им в прекратената съсобственост, както и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца А.С.М. направените от него разноски в хода на производството в размер на 2371 лева - представляващи възнаграждение за особени представители на трима от задължителните другари, възнаграждение за вещо лице, призоваване на съделители, превод на документи от български на турски език, като всеки от съделителите е осъден да му заплати сума равняваща се на дела му в прекратената съсобственост.

В срока по чл. 248 от ГПК, съделителят Г.Й.Г. ***, е депозирал пред първоинстанционния съд молба, с искане да бъде изменено постановеното решение, в частта за разноските, с което е осъден съразмерно на дела си, да заплати на ищеца А.С.М. разноски, извършени от последния за призоваване на съделители, превод на документи и възнаграждение на особени представители на трима от ответниците. Посочил е, че направените от А.С.М. разноски, следвало да бъдат възложени единствено на лицата, които са станали причина за извършването им, тъй като на него не му бил назначаван особен представител, нито му били превеждани.

С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата. В мотивите си е приел, че доколкото производството за съдебна делба е особено исково производство и процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по отношение общите разпоредби, уреждащи гражданския процес и предвид факта, че в него страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг, законодателят е предвидил разноските да се понасят съобразно стойността на дяловете им и това се отнасяло за държавните такси и другите деловодни разноски, необходи за развитието на производството. Посочил е, че това са задължителни разноски за развитието хода на делбеното производство, а не представляват разноски, извършени по преценка на страните, в който случай да бъдат оставени за сметка на последните.

Настоящата въззивна инстанция, не споделя този извод на първоинстанционния съд. Производството за съдебна делба е уредено от закона, като особено исково производство, чрез което се реализира потестативното право на делба не само на ищеца, но и на всеки от съсобствениците на общата вещ. Тяхното участие в процеса е задължително, като в първата инстанция всеки от съсобствениците има едновременно качеството на ищец и на ответник по искането за прекратяване на съсобствеността. Решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват всички съсобственици, поради това и разпоредбата на чл. 355 от ГПК предвижда, че разноските за производството се понасят от страните съобразно стойността на дяловете ми. Но законът има предвид съдебните и деловодни разноски, които са направени по необходимост за ликвидиране на собствеността – заплатените от страните такси, възнаграждения за вещи лица, призоваване на свидетели и за други съдопроизводствени действия водещи до ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и досежно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.

В настоящият случай, в хода на производството освен направените разноски за възнаграждение за вещо лице, призоваване на свидетели и превод на документи, на трима от съделителите А.А.К., И.Х.Х. и С.Х.Х. са били назначени особени представители, чието възнаграждение в общ размер на 900 лева, с оглед правилото на чл. 29, ал. 3 от ГПК е било заплатено от съделителя - ищец А.С.М.. Тези разноски за възнаграждение, не следва да се разпределят според специалното правилото на чл.355, ал. 1 от ГПК между всички съделители съобразно дела им, както е процедирал първоинстанционния съд, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, те не са пряко свързани с предмета на иска за делба, и следва да се понесат от всеки един представляван поотделно, в който смисъл е и сочената от жалбоподателя съдебна практика Определение №681/18.12.2015г. по ч.г.д.№5778/2015г. ІІІ г.о. на ВКС. В горното е посочено, че назначения особен представител действа не в личен интерес на всички страни-съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение, поради което възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл.355, ал.1 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания.

Ето защо, искането на жалбоподателя за изменение на решението, в частта му за разноските, в която са му възложени в тежест, съразмерна на дела му, разноските направени за възнаграждения за трима особени представители е основателно, и като такова следва да бъде уважено и същите следва да бъдат възложени в тежест на тримата представлявани съделители А.А.К., И.Х.Х. и С.Х.Х..

Предвид изложеното, обжалваното определение от 10.10.2019 г. по гр.д.№911/2016 г. по описа на РС - Шумен, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решение № 787/02.08.2019 г. по гр.д.№ 911/2016 г. на РС – Шумен, в частта за разноските, в частта за намаляване на присъдените разноски с възнагражденията на назначените по делото особени представители, следва да бъде отменено, като вместо това Решението бъде изменено в частта за разноските, с която Г.Й.Г. е осъден да заплати съразмерно на дела му разноски за възнаграждение за особени представители /възлизащи на 318,82 лева/ и същите следва да бъда възложени на съделителите А.А.К., И.Х.Х. и С.Х.Х., които следва да бъдат осъдени да дозаплатят на съделителя А.С.М., освен присъдените с решението разноски, съразмерни на частта на дела им и тези, за разноски за възнаграждение за назначените им особени представители, но само тази част която е била присъдена на жалбоподателя, в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес.

Жалбоподателят е направил и искане за присъждане на направените от него разноски за настоящото производство в размер на 15 лева – държавна такса, което с оглед изхода на производството и уважаване на жалбата му, съдът следва да уважи и същите следва да му бъдат присъдени.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 3234 от 10.10.2019г. по гр. д. № 911/2016г. по описа на РС – Шумен, САМО В ЧАСТТА с която е оставена без уважение молбата на Г.Й.Г. ***, за изменение на Решение № 787/02.08.2019 г. по гр. д. № 911/2016г. на РС – Ш., в частта за разноските, в частта за намаляване на присъдените разноски на Г. с възнагражденията на назначените по делото особени представители,  като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ, решение №787/02.08.2019г. по гр.д.№911/2016г. по описа на РС - Шумен, в частта за разноските, както следва:

ОТМЕНЯ решение №787/02.08.2019г. по гр.д.№911/2016г. по описа на ШРС, САМО в частта, с която Г.Й.Г. с ЕГН ********** е осъден да заплати на А.С.М. с ЕГН **********, разноски в делбеното производство за разликата над 520,98 (петстотин и двадесет лева и деветдесет и осем стотинки) до 839,80 (осемстотин тридесет и девет лева и осемдесет стотинки).

ОСЪЖДА И.Х.Х. (с друго име – И.Б.), с ЕГН **********, да заплати на А.С.М. с ЕГН ********** сумата от 106,27 (сто и шест лева и двадесет и седем стотинки), деловодни разноски за назначен особен представител.

ОСЪЖДА С.Х.Х. (с друго име – С.Б.), с ЕГН **********, да заплати на А.С.М. с ЕГН ********** сумата от 106,27 (сто и шест лева и двадесет и седем стотинки), деловодни разноски за назначен особен представител..

ОСЪЖДА А.А.К.  (с други имена – А.Ф.и А.А.Р.), с ЕГН **********, да заплати на А.С.М. с ЕГН ********** сумата от 106,27 (сто и шест лева и двадесет и седем стотинки), деловодни разноски за назначен особен представител.

В необжалваната част определението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА И.Х.Х. (с друго име – И.Б.), с ЕГН **********, С.Х.Х. (с друго име – С.Б.), с ЕГН ********** и А.А.К. (с други имена – А.Ф.и А.А.Р.), с ЕГН **********, да заплатят на Г.Й.Г. с ЕГН ********** сумата от 15 (петнадесет) лева, представляваща направените от него деловодни разноски в настоящото въззивно производство.

Определението, може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл.280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                     2.