О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 1368
20.06.2016г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в
закрито заседание на двадесети юни
през
две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
като
разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 649 по описа
за
2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба от Д.И.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, с посочен
съдебен адрес:***, чрез адв.Милена Тончева от АК-Бургас против В.Б.С. с ЕГН **********,
с адрес: *** и И.А.С. с ЕГН **********, с адрес: *** и посочен съдебен адрес:***,
адв.Свилен Цонев от АК-Бургас, да бъде обявен за недействителен по отношение на
ищеца на издадения от В.С. в полза на Ив.С. запис на заповед от 30.07.2012г. за
сумата от 100 000 лв., с падеж на 30.07.2013г., въз основа на който са
били издадени заповед за незабавно изпълнение № 2102/ 05.06.2015г. и
изпълнителен лист № 3005/ 05.06.2015г.
по ч.гр.д.№ 3673/2015г. по описа на РС-Бургас, както и да заплатят направените
по делото разноски. Приложени са писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, постъпи отговор на исковата
молба от В.С., в който се излагат доводи за недопустимост на предявения иск
поради липса на правен интерес. Уважаването на иска няма да доведе до промяна в
правната сфера на ответника, като затова е предвиден специален ред за защита по
чл.464 от ГПК. По същество счита, че иска е неоснователен. Не е налице
увреждане на ищеца от атакуваната сделка, тъй като записът на заповед обезпечавал
задължението на В.С. да възстанови на съпругата си половината от семейните спестявания от 200 000лв.,
които загубил поради световната финансова криза. Или дори да беше насочил
изпълнение към имущество на ответника, не би могъл да получи удовлетворение. В.С.
и Ив.С. били във фактическа раздяла преди да прекратят брака си по съдебен ред
и презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД не намира приложение. Затова и вторият
ответник не е знаела за увреждането. Или задължението към бившата съпруга на ответника
било възникнало преди това към Д.С.. Приложени са писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, постъпи отговор на исковата
молба от процесуалния представител на И.С., в който също се излагат доводи за
недопустимост на предявения иск. Дори и иса да бъде уважен, няма да настъпи
промяна в правната сфера на ответницата, като записа на заповед ще запази
действието си. Няма да настъпи промяна и в изпълнителното производство, като за
защита правата на ищеца е предвиден ред по чл.464 от ГПК. Разгледан по
същество, искът е неоснователен. Не е налице увреждане, тъй като записа на
заповед обезпечавал дълга на първия ответник към Ив.С. да й заплати половината
от семейните спестявания, които изхарчил в периода 2009-2011г. С това свое задължение
не е увеличил пасива в имуществото си.
Не е налице и знание за увреждане като елемент от състава на чл.135 от ЗЗД, тъй като задължението по записа на заповед е възникнало през 2009г., т.е.
преди задължаването му към ищеца. Ответницата действително е била съпруга на
първия ответник, но това не изпълва презумпцията в чл.135 ал.2 от ЗЗД. Двамата са били във фактическа раздяла доста
време преди развода и тогава е бил съставен записа на заповед, следователно тя
не би могла да знае за увреждане интеерсите на ищеца. Приложени са писмени
доказателства.
Предвид направените искания, извършените от страните
процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът
намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Приложени са от ищеца писмени доказателства под опис: л.3
по делото, вкл. квитанция за платени държавни такси, адвокатско пълномощно.
От В.С. е представено извлечение от сметка.
От Ив.С. е представено адвокатско пълномощно.
Приложените доказателства са относими, допустими и
необходими за изясняване на спора е следва да бъдат приети като доказателства
по делото.
При така събраните доказателства, съдът приема, че
исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд съобразно чл.105,
вр.чл.104 т.4 от ГПК, внесена е държавната такса. Съдът приема, че ищеца има
правен интерес от водене на делото. Предмет на иска са последиците от записа на
заповед в отношенията между ищеца и първия ответник, а не между ответниците.
На основание чл.140 ал.3 от ГПК, съдът представя
проект за доклад по делото в следния смисъл. Предявен е иск от Д.И.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.Милена Тончева от АК-Бургас
против В.Б.С. с ЕГН **********, с адрес: *** и И.А.С. с ЕГН **********, с
адрес: *** и посочен съдебен адрес:***, адв.Свилен Цонев от АК-Бургас, да бъде
обявен за недействителен по отношение на ищеца на издадения от В.С. в полза на
Ив.С. запис на заповед от 30.07.2012г. за сумата от 100 000 лв., с падеж
на 30.07.2013г., въз основа на който са били издадени заповед за незабавно
изпълнение № 2102/ 05.06.2015г. и изпълнителен
лист № 3005/ 05.06.2015г. по ч.гр.д.№ 3673/2015г. по описа на РС-Бургас,
както и да заплатят направените по делото разноски. В исковата молба се твърди,
че в полза на ищеца от Софийски градски съд е бил издаден изпълнителен лист
против В.С. за сумата от 100 000 щатски долара, 11 155.60 лв. разноски
и 327.90 лв. разноски по издаване на изпълнителен лист. В полза на В.С. е бил
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3673/2015г. по описа на РС-Бургас в полза
на Ив.С. за сумата от 100 000 лв. Въпреки образуваното изпълнително дело, първият
ответник не е заплатил никакви суми, а
втория ответник е бил присъединен като взискател по същото изпълнително
дело. Към датата на завеждане на исковата молба, В.С. продължава да дължи на
ищеца тази сума по изпълнителното дело. Затова атакуваната сделка уврежда
интересите на ищеца като кредитор, тъй като ответника умишлено намалява своето
имущество.
В постъпилия отговор на исковата молба от В.С., се излагат доводи за недопустимост на
предявения иск поради липса на правен интерес. Уважаването на иска няма да
доведе до промяна в правната сфера на ответника, като затова е предвиден
специален ред за защита по чл.464 от ГПК. По същество счита, че иска е
неоснователен. Не е налице увреждане на ищеца от атакуваната сделка, тъй като
записът на заповед обезпечавал задължението на В.С. да възстанови на съпругата
си половината от семейните спестявания
от 200 000лв., които загубил поради световната финансова криза. Или дори
да беше насочил изпълнение към имущество на ответника, не би могъл да получи
удовлетворение. В.С. и Ив.С. били във фактическа раздяла преди да прекратят
брака си по съдебен ред и презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД не намира
приложение. Затова и вторият ответник не е знаела за увреждането. Или
задължението към бившата съпруга на ответника било възникнало преди това към Д.С..
В постъпилия отговор на исковата молба от процесуалния
представител на И.С., също се излагат доводи за недопустимост на предявения иск
поради липса на правен интерес. Дори и иска да бъде уважен, няма да настъпи
промяна в правната сфера на ответницата, като записа на заповед ще запази
действието си. Няма да настъпи промяна и в изпълнителното производство, като за
защита правата на ищеца е предвиден ред по чл.464 от ГПК. Разгледан по
същество, искът е неоснователен. Не е налице увреждане, тъй като записа на
заповед обезпечавал дълга на първия ответник към Ив.С. да й заплати половината
от семейните спестявания, които изхарчил в периода 2009-2011г. С това свое
задължение не е увеличил пасива в имуществото си. Не е налице и знание за увреждане като
елемент от състава на чл.135 от ЗЗД, тъй като задължението по записа на заповед
е възникнало през 2009г., т.е. преди задължаването му към ищеца. Ответницата
действително е била съпруга на първия ответник, но това не изпълва презумпцията
в чл.135 ал.2 от ЗЗД. Двамата са били
във фактическа раздяла доста време преди развода и тогава е бил съставен записа
на заповед, следователно тя не би могла да знае за увреждане интеерсите на
ищеца.
По направени искания и възражения, съдът приема
следното.
Не са налице ненуждаещи се от доказване обстоятелства,
няма признати факти.
Направеното искане от ищеца да бъде приложено ч.гр.д.№
3673/2015г. по описа на РС-Бургас, е допустимо и следва да бъде уважено.
Искането на пълномощника на Ив.С. за разпит на свидетели,
също е допустимо и следва да бъде уважено, като присъствието на свидетелите
бъде осигурено от ответницата.
Съдът указва на страните, че всяка следва да докаже
твърдените от нея положителни факти, като ищеца следва да докаже, че атакувана
сделка изпълва състава на чл.135 от ЗЗД. На основание чл.143 ал.2 от ГПК,
ищецът може в първото по делото заседание да поясни и допълни исковата молба,
както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания
от ответника.
Мотивиран от горното и на
основание чл.131 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА представените приложения под опис – л.3, както и квитанция
за платени държавни такси; адвокатско пълномощно; извлечение от сметка; пълномощно,
като доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА
и приложи ч.гр.д.№ 3673/2015г. по
описа на РС-Бургас.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от
ответницата И.С..
ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение.
НАСРОЧВА делото за 14.07.2016г. от 14.30ч., за която дата да се
призоват страните.
На страните да се съобщи за настоящото определение,
както и проекта за доклад по делото, а на ищцовата страна да се връчат преписи
от писмените становища и приложенията от В.С. и И.С..
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: