Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. Русе, 07 юни 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 18 май 2021 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №625…… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Делото е образувано след подадена искова молба от С.П.А. ***, чрез адв. П.Б.Ш.-САК.
Искът е насочен срещу Министерство на правосъдието на Република България за
това, че вследствие на мълчалив отказ и Заповед № ЧР-05-186/14.10.2О16 г. за
прекратяване на обявен със заповед № ЧР-О576/15.04.2016 г. конкурс на Министъра
на правосъдието, отменени като незаконосъобразни по съдебен ред, ищецът е
претърпял значителни имуществени и
неимуществени вреди за периода от месец август 2016 г. до месец юли 2019 г.,
пряка и непосредствена последица от отменените актове. Претенцията е за
заплащане от ответника на сумата общо от 40 770, 65 лева, от които 10 770,65
лева имуществени вреди и 30 000 лева неимуществени вреди, заедно със законната
лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат
доводи за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника – Министерство на правосъдието.
По отношение на неимуществените
вреди се сочи, че в следствие на незаконосъобразните актове на ответника,
ищецът е имал влошено психологическо състояние, изразяващо се в постоянно
напрежение, стрес, безпокойство, потиснатост, унижение, повишена тревожност,
депресивни състояния. Също така проблеми от здравословен характер, довели и до
необходимостта от лечение на смесено тревожно-депресивно разстройство.
Отслабнал и не се чувствал като цяло добре физически и психически.
В петитума на ИМ ищецът претендира
присъждането на имуществени вреди в размер на 10 770,65 лева и неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева, както и направените по настоящото дело разноски,
за които се представя списък.
В съдебна зала и в представена
писмена защита, вх. №2099/25.05.2021г., се поддържа исковата претенция досежно
претендираните имуществени вреди в размера, установен след назначената и приета
съдебно-счетоводна експертиза-10 518,27 лева /при претендирана
първоначално 10 770,65 лева /. По отношение на неимуществените вреди се държи
на размера, посочен още в ИМ. Претендира се и законната лихва по кумулативно
съединените искове от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на претендираните суми.
Ответникът – Министерство на правосъдието, в писмен отговор на ИМ и в неколкократно
представени становища и писмена защита счита така предявения иск за присъждане
на имуществени и неимуществени вреди за неоснователен и недоказан. По отношение
на имуществените вреди счита, че независимо от неоспоримия факт на отменените мълчалив
отказ и Заповед №ЧР-05-186/14.10.2016г. за прекратяване на обявен с по-ранна Заповед
№ЧР-05-76/15.04.2016г. на министъра на правосъдието конкурс за длъжността „Началник на Сектор Арести“ I-ва категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията-гр. Русе I-ва
категория“, на който ищецът е класиран на първо място, не са налице условията
за търсене на обезщетение. Причината според ответника за оспорване на
претенцията за имуществени вреди се състои в това, че всъщност със Заповед
№ЧР-05-186/14.10.2016г. на министъра на правосъдието, конкурсът бил прекратен
поради влизане в сила на ЗИД на ЗИНЗС. По отношение на неимуществените вреди,
ответникът счита, че С. А. не доказва по безспорен и категоричен
начин фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ.
Възразява срещу размера на поисканите разноски и претендира такива за
юрисконсултско възнаграждение и по внесения депозит за допълнителната
съдебно-психологична експертиза.
Прокуратурата на Република
България счита, че искът е основателен и доказан относно претендираните
имуществени вреди до размера, посочен в заключението по назначената и приета
съдебно-счетоводна експертиза.
Претенцията за неимуществени
вреди прокурорът счита за неоснователна и
недоказана и предлага искът в тази му част
да бъде отхвърлен.
В настоящия казус, след пълен анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след преценка на приетите
по делото съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно-психиатрична и допълнителна такава експертиза, съдът
приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Няма спор между страните, а се
установява от доказателствата по настоящото дело, че:
Със заповед № ЧР-05-76/15.04.2016
г. на министъра на правосъдието бил обявен конкурс за преминаване в по-висока
по вид длъжност — „Началник на сектор „Арести” 1-ва категория при Областна
служба ”Изпълнение на наказанията” гр. Русе 1-ва категория". С протокол
рег. № 5207/06.06.2016 г. по описа на ГДИН конкурсната комисия обявила крайно
класиране, в което за спечелил конкурса е определен ищецът С. А.. За заемане на длъжността,
предмет на конкурса се изисквало разрешение за достъп до класифицирана
информация - ниво „Секретно“, което А. не притежавал към момента на подаване на
документите за участие. В резултат на проведеното проучване, на 26.07.2016г. спрямо ищеца било
издадено разрешение № 107970 за достъп до класифицирана информация. На 08.08.2016 г. разрешението е
получено и незабавно изпратено сканирано копие на електронна поща в сектор ОУЧР
на ГДИН. На 10.08. 2016г. разрешението е получено в ГДИН и на хартиен носител.
Със Заявление от
29.08.2016 г. до министъра на правосъдието, с копие до главния директор на
ГДИН, получено на 30.08.2016 г., към министъра от С.П.А. е отправена молба да изиска необходимите документи за проведения конкурс от ГДИН и
да издаде заповед, с която да бъде преназначен на длъжност „Началник на сектор
„Арести” l-вa категория, при Областна служба “Изпълнение на наказанията” - гр. Русе
l-вa категория”, считано от 26.07.2016 г. — датата на реализиране на
отлагателното условие- издаденото разрешение № 107970 за достъп до класифицирана информация.
Липсата на отговор по заявлението,
С. А. обжалва пред ВАС, като счита че е налице мълчалив отказ на министъра на
правосъдието.
По повод на жалбата му във ВАС било образувано адм. д. № 13116/2016г. Междувременно,
била издадена и Заповед №ЧР-05-186/14.10.2016г. за прекратяване на обявения с
по-ранна Заповед №ЧР-05-76/15.04.2016г. на министъра на правосъдието конкурс. Тази
заповед на министъра на правосъдието от 14.10.2016г., също е бил предмет на
разглеждане по същото дело-№ 13116/2016г. С решението си съдебния състав на ВАС
отхвърлил оспорването. С решение №3075/01.03.2019г., по адм. дело №624/2018г.,
петчленен състав на ВАС отменя решение № 12384/17.10.2017 г. , постановено по
адм. д. №13116/2016 г. по описа на ВАС, тричленен състав, и отменя Заповед
№ЧР-05-186/14.10.2016г. за прекратяване на обявения с по-ранна Заповед
№ЧР-05-76/15.04.2016г. на министъра на правосъдието конкурс, както и мълчаливия
отказ на министъра на правосъдието и последвалия го изричен такъв, обективиран в писмо
с изх. № 94-C-276/14.10.2016г., по заявлението на С.А., с вх. N2
94-C-276/30.08.2016 г.
На 18.07.2019 г., С.П.А. е
преназначен на длъжността „Началник на сектор „Арести“ в Районна служба
Изпълнение на наказанията Русе при Областна служба Изпълнение на наказанията -
Велико Търново, която съответства на конкурсната длъжност.
В рамките на настоящото производство, като
доказателства по делото са приобщени двете решения на ВАС, за установяване на елемент от
фактическия състав на исковата претенция-отменен незаконосъобразен акт, на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност.
За уточняване/изясняване на исковата претенция относно размера на
имуществените вреди бе назначена и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед на претенцията за неимуществени вреди по делото бяха разпитани
няколко свидетеля, както и бе назначена съдебно-психологична
и допълнителна такава експертиза за изследване на състоянието на ищеца за
времето от спечелване на конкурсната процедура и осъществяване на фактическия
състав, позволяващ назначаването му на конкурсната длъжност до момента на
завеждане на иска.
Разпитани бяха свидетелите Е. А. М., А. К. Г. и В. В. В., Д.Г..
Според св. А. Г., познаваща А. от 2005г, като колеги и служители в ГДИН, след
като ищецът спечелил конкурса, а не бил назначен, се променил. Не ходил на
сбирките, които си организирали, затворил се, отслабнал, загубил чувство за
хумор, отбягвал контакти. В личен разговор с нея споделил, че се чувства
обиден, унижен, подтиснат и в безперспективност. Имал сериозни притеснения
относно това, че води дела срещу МП под чиято юрисдикция е ГДИН, притеснявал се
да не бъде уволнен, притеснявал се за професионалното си развитие и кариера(л.127
и сл. от делото).
Според св. Е. М., която познава С. А. от 2012г., когато се запознали той
бил жизнерадостен, общителен, с чувство за хумор, амбициозен, влагал много
енергия и усилия в работата си, като цяло енергичен и амбициозен мъж. В един момент загубил много от теглото си, не се шегувал така често, нямал
настроение, усещало се, че при него нещо не е наред. Ищецът споделял, че има сериозни проблеми на другата си работа, че е
участвал в конкурс за началник на ареста като впоследствие конкурса е бил
отменен. Това засегнало чувството му за справедливост и достойнство. Наложило
му се да води съдебни дела и всичко било свързано за него с негативни емоции -
гняв, несигурност, безнадеждност и стрес. Рязко намалил през
последните години публикационната си дейност. Тези проблеми
повлияли на отношенията със съпругата му и в крайна сметка довели до тяхната
раздяла.
Според св. В. В., който познавал С. А. от повече от 20 години, явяването на
конкурс за по-висока длъжност най-вероятно преобърнало нещата. „Забелязах,
че главно видимо отслабна, изнервен, контактите ни заредяха, трудно се говореше
с него, липсваше комуникация. Всичко беше свързано с този конкурс, това е
споделяла и съпругата му“.
Според св. Д.Г., който познава ищеца от 2005г., през периода от спечелване
на конкурса и след това, А. е имал притеснения свързани с това, че не е
назначен на длъжността, споделял за периоди на главоболие, безсъние.
Свидетелят И. К., познаващ А. от 2000 година, казва, че последният е възлагал
големи надежди на конкурса, тъй като виждал в него страхотна възможност в
своето кариерно развитие, професионално израстване и не на последно място
подобряване на финансовото състояние. Отмяната на конкурса се
отразила много негативно спрямо А.. Загубил голяма част от
теглото си и значително отслабнал, психологически се променил, не бил този
човек, който познавал от години. Станал по-мълчалив, по-затворен, по-мрачен.
Наложило се да се лекува в ЦПЗ-Русе. В личния му живот това
било „разрушително, доведе до разпадане на брака му“.
В заключението си по назначена съдебно-психологична и допълнителна такава
експертиза и при защитата им в съдебна зала, вещото лице д-р К. обяснява, че
ищецът е имал преживявания свързани с повишени нива на тревожност и
безпокойство, както и депресивен фон до момента на проведеното лечение в
ЦПЗ-Русе в периода 30.05.2017г. до 23.06.2017г.(виж Епикриза на л.22). Сочи
още, че в периода м. август 2016г. до м. юли 2019г., А. е бил с
тревожно-депресивно разстройство, но до момента на изписването му от ЦПЗ. След
изписването, не може да даде експертен отговор за състоянието на А. поради
липса на друга медицинска документация. В заключението по назначената
допълнителна съдебно-психологична експертиза, по причина, че ответникът твърди,
че състоянието на ищеца се е дължало на т.нар. „матримониални проблеми“, д-р К.
сочи, че ищецът е личност, която се е идентифицира твърде много с работата си.
Съответно, възможността за повишение, която му е дала проведения конкурс е била
и материална и удовлетворяваща в личностен план. А неназначаването му е довело
до „фрустрация“, състояние, което може да доведе до смесено депресивно
разстройство или отказ от очакванията. „Фрустрацията“ според вещото лице се водела
като един много силен стресогенен фактор. Според д-р К., анализирайки
психичното състояние на А. за процесния период, участието в конкурс за началник
на ареста и отмяната на този конкурс са оставили в ищеца едно празно
пространство, „което понякога субекта натъпква с тревожност, безпокойство,
може да натъпче и друго да иска да го
преодолее с алкохол, медикаменти и някакво друго поведение има такива случай в
практиката“. Вещото лице не е категорично кое е отключило и матримониалните
проблеми и кое всъщност е първичното, но клони към извода, че по-скоро
проблемите от неназначаването на по-високата длъжност са отключили тези семейни
проблеми (л.203). Съдът приема последния извод за верен, защото той
кореспондира с показанията на разпитаните свидетели, в които никой не говори за
съществуващи проблеми на А. в семейството, не и преди провеждането и отмяната
на конкурса за длъжност „Началник на сектор „Арести” l-вa категория, при
Областна служба “Изпълнение на наказанията” - гр. Русе l-вa категория”.
При така приетото за установено
от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл.
2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Русе, твърдяното увреждане е
настъпило в гр. Русе, правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с
оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на
правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г.
по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Исковата молба е подадена от
лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с
надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
При проверка на допустимостта на
иска за имуществени и неимуществени вреди,
съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи
правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с
която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца
обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действията на министъра
на правосъдието, свързани с издаване на Заповед №ЧР-05-186/14.10.2016г. за
прекратяване на обявения с по-ранна Заповед №ЧР-05-76/15.04.2016г. на министъра
на правосъдието конкурс, както и мълчаливия отказ на министъра на правосъдието
и последвалия го изричен такъв, обективиран в писмо с изх. №
94-C-276/14.10.2016г., по заявлението на С.А., с вх. N2 94-C-276/30.08.2016 г.,
отменени по съдебен ред като незаконосъобразни.
Тук следва да се отбележи, с
оглед статута на А., че службата, която е заемал и тази, за която е спечелил
конкурса, са предмет на уредба в ЗИНЗС. Съгласно чл. 19, ал.2 от Закона за
изпълнението на наказанията и задържането под стража статутът на служителите на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се урежда от разпоредбите
относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи,
доколко в този закон не е предвидено друго. В глава 11 на ЗМВР, озаглавена „ОБЕЗЩЕТЕНИЯ“
са уреди различни хипотези на обезщетяване на служителите, имащи статут на
държавни такива и по смисъла на ЗМВР. Закон
за Министерството на вътрешните работи е специален по отношение на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, в който е налице текста на
чл.8, ал.3 „Когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага“. Липсата обаче на уредба за
обезщетяване в случай като на ищеца А.-прекратяване на обявен от министъра на
правосъдието конкурс за длъжността
„Началник на Сектор Арести“ I-ва категория при Областна служба „Изпълнение на
наказанията-гр. Русе I-ва категория“, на който ищецът е класиран на първо място
и незаемане на тази длъжност именно по вина на АО, позволява засегнатото лице
да си търси обезщетение именно по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените
въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към
разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за
обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи
имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ
доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил
виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на
държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на
администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна
дейност.
Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Безспорно за страните и за съда
е наличието на решение №3075/01.03.2019г., по адм. дело №624/2018г., с което петчленен
състав на ВАС отменя решение № 12384/17.10.2017 г. , постановено по адм. д.
№13116/2016 г. по описа на ВАС и отменя Заповед №ЧР-05-186/14.10.2016г. за
прекратяване на обявения с по-ранна Заповед №ЧР-05-76/15.04.2016г. на министъра
на правосъдието конкурс, както и мълчаливия отказ на министъра на правосъдието
и последвалия го изричен такъв, обективиран в писмо с изх. №
94-C-276/14.10.2016г., по заявлението на С.А., с вх. N2 94-C-276/30.08.2016 г.
Тези актове също няма спор, че са административни такива, а тяхната отмяна
влече след себе си възможността на адресата им да търси отговорност на администрацията
по реда на чл.1 от ЗОДОВ.
Следователно в случая е налице първата
материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Налице са и втората и третата
предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат.
Досежно имуществените вреди:
За времето, в което С.П.А. е
спечелил конкурса, обявен за длъжността „Началник на сектор „Арести” l-вa
категория, при Областна служба “Изпълнение на наказанията” - гр. Русе l-вa
категория”, получил е и разрешение № 107970/27.06.2016г. за достъп до
класифицирана информация, с което и е следвало да бъде назначен на тази
длъжност, до момента на назначаването му на 18.07.2019 г, на длъжност „Началник
на сектор „Арести“ в Районна служба Изпълнение на наказанията Русе при Областна
служба Изпълнение на наказанията - Велико Търново, съответстваща на конкурсната
длъжност, той търпи имуществени вреди. Те се изразяват в разликата в получаваното от него трудово
възнаграждение за периода, през който незаконосъобразно не е бил преназначен на
по-високата по вид длъжност, включваща в себе си два компонента- основното
месечно възнаграждение и % за прослужено време. И на следващо място, в законната
лихва върху сумата от момента на увреждането до подаване на исковата молба в
съда. Периодът е ясен, той е от м. август 2016г. до 18.07.2019 г. А сумата,
която му се дължи е тази, по заключението на вещото лице - 10 518,27 лева и
ищецът е съгласен с корекцията спрямо претендираната в ИМ.
За неимуществените вреди:
Ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в промяна на физическото му състояние, затворил се, отслабнал,
загубил чувство за хумор, отбягвал контакти. Чувствал се обиден, унижен,
подтиснат и в безперспективност. Имал е проблеми от здравословен характер,
довели до необходимостта от лечение на смесено тревожно-депресивно
разстройство.
Загубил е
значителна част от теглото си, което е довело до влошено физическо състояние,
изтощение, страхове.
Това е довело и до понижено настроение, мнителност, нежелание за
контакт с околните. Последицата е и влошаване на семейните му отношения и
отношенията с близки, приятели и колеги. Накрая се е стигнало и до развод. Имал е притеснения за
професионалното си бъдеще в системата на ГДИН и това е предизвиквало и гняв и
безпомощност. Тези преживявания
на ищеца са били налични през сравнително продължителен период от време - около
три години, за което черпим информация от показанията на разпитаните свидетели.
Освен от разпитаните свидетели,
състоянието на ищеца се потвърждава и от заключенията на съдебно-психологична
експертиза и допълнителната такава. В тези експертизи д-р К. не споменава за
продължителността на периода относно състоянието на А., но свидетелските
показания и експертизата взаимно се допълват и дават ясна визия за неговите
преживявания от август 2016г. до юли 2019г. и дори и досега.
А. доказа, че неговото
състояние - психическо и физическо се е променило след като не е бил назначен
на по-високата длъжност след проведения конкурс и то в отрицателна посока.
Безспорно вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от отменените като незаконосъобразни актове.
Показанията на всички свидетели подкрепят записаното и в ИМ, че ищецът е имал
влошено психологическо състояние, изразяващо се в постоянно напрежение, стрес,
безпокойство, потиснатост, унижение, повишена тревожност, депресивни състояния.
Също и проблеми от здравословен характер, довели и до необходимостта от лечение
на смесено тревожно-депресивно разстройство. Не се доказа по безспорен начин
дали неназначаването на по-високата длъжност след проведения конкурс в ГДИН е
основната причина и за семейните проблеми и прекратяване на брака на А.. Но при
всички положения това е повлияло на тези отношения.
Не бе доказана и тезата на
ответника, поддържаща се и от прокуратурата, че т.нар. „матримониални проблеми“
са довели до описаното по-горе състояние на А.. Напротив, свидетелките
показания са точно в обратна насока, включително и заключението на
допълнителната съдебно-психологична експертиза и защитата й в съдебна зала.
Съчетаването на много негативни
преживявания с тяхната голяма продължителност несъмнено води до извода за
претърпени значителни неимуществени вреди, но както ще видим по-долу, не и в
претендирания размер.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Обема на търсената защита се определя от ищеца, с оглед на неговите твърдения и той носи доказателствената тежест за установяване на причинната връзка. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването, което следва да се прецени конкретно. Тук следва да съобразим и задължителната практика, изведена в ППВС № 7/1959 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/1968 г.
Ищецът доказа, че е преживял
много отрицателни емоции следствие на неназначаването му на по-високата
длъжност след проведения конкурс. Те се изразяват, както се установи в
съдебното производство във влошено психологическо състояние, постоянно
напрежение, стрес, безпокойство, потиснатост, унижение, повишена тревожност,
депресивни състояния. Имал е проблеми и от здравословен характер, довели и до
необходимостта от лечение на смесено тревожно-депресивно разстройство. Изгубил
тегло, чувствал се непълноценен в работата си и въобще в живота. Преживял и
семейни проблеми, довели и до развод. Станал е необщителен, а неназначаването
му е довело и до отрицателни емоции и в работата му като преподавател в РУ. Тук следва да се отчете и социално психологическата характеристика на личността на А., за която
научаваме от разпитаните свидетели и вещото лице д-р К. - изначална
честолюбивост, съвестност и стремеж към себеутвърждаване, които са му пречили
да приеме и преработи стресогенната ситуация с прекратения конкурс.
Налице са данни за продължителни със засилен интензитет отрицателни емоционални преживявания, които
да са продължили и след като А. е бил назначен на 18.07.2019 г, на длъжност
„Началник на сектор „Арести“ в Районна служба Изпълнение на наказанията Русе
при Областна служба Изпълнение на наказанията - Велико Търново, съответстваща
на конкурсната длъжност. И да- те се
дължат на прекратяването на конкурсната процедура.
Независимо от всичко това, съдът не споделя виждането на ищеца относно размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, именно съобразявайки чл.52 от ЗЗД и задължителната
практика, изведена в ППВС № 7/1959 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС № 17/1963 г. и
ППВС № 4/1968 г.
Както посочихме и по-горе, според
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само
размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с
обезщетяването, което следва да се прецени конкретно.
Съдебната практика и законовият
критерий за справедливост насочват съдебният състав по настоящото дело да
присъди неимуществени вреди в размер на 7 500 лева/по 2 500 лева за
година претърпени страдания/, ведно с претендирана законна лихва от момента на
завеждане на ИМ, до окончателното изплащане на претендираните суми. Такава
лихва се дължи и по отношение на претендираните имуществени вреди.
Ето защо исковата претенция
досежно претендираните неимуществени вреди съдът намира за частично основателна и доказана.
Доказани са всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 10 518,27
лева и неимуществени вреди в размер на 7 500
лева, със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане. Или общо на С. А. се присъжда сумата от 18 018.27
лева, при претендирана сума в първоначален размер на 40 770, 65 лева, а след
изменение на иска за имуществени вреди, съобразно съдебно-счетоводната
експертиза, в размер на 40 513.27 лева.
Това сочи на частично уважение
на исковата претенция.
По отношение на претенцията за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Според ал.4 на същата норма „Съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Реално доказаните извършени разноски от С. А. в производството по
претендираните от него имуществени и неимуществени вреди е следния: 1. Внесена
държавна такса за разглеждане на спора-10 лева; 2. Адвокатски хонорар – 1730
лева; 3. Депозит за съдебно-психологична и допълнителна такава експертиза - 476
лева; 4. Депозит за съдебно-счетоводна експертиза – 250 лева. Или общо доказаните
разноски са в размер на 2 466 лева.
Ответникът също претендира юрисконсултско възнаграждение, но не сочи размер,
търси си и разноските по депозита за вещо лице-250 лева.
Изхождайки от изложеното по-горе, съобразно частично уважения иск за имуществени
и неимуществени вреди /в размер на 18 018.27 лева, при претендирана сума 40
513.27 лева / и предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ съдът
приема, че следва да присъдят в полза на ищеца следните суми: Разноските-в
пълен размер-това са 10 лева д.т. и депозитите за експертизите, в общ размер на
726 лева или сумата става 736 лева. По отношение на адвокатския хонорар, той е
съобразно уважената чат от иска. Заплатен е в размер на 1 730 лева, а
искът от претендираната сума в размер на 40 513.27 лева е уважен за 18 018.27
лева или сумата за присъждане е в размер на 769.42 лева. Или обща сума от
1505,42 лева.
На ответника се дължи само възнаграждение за юрисконсулт, чийто размер не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, и то съобразно отхвърлената част от иска.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение, но не в посочен размер. Съгласно
чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за правната помощ „По административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева“. В случая съдът определя
с оглед фактическата и правна сложност и съобразно активността на юрисконсулта на
МП сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлената
част от иска, сумата се коригира на 83.29 лева.
С тази сума/83.29 лева / следва да бъде намалена по компенсация общата
дължима на С.П.А./1505.42 лева/, която става в размер на 1422.13 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, да заплати на С.П.А., ЕГН ********** ***, сумата от 18 018.27 (Осемнадесет хиляди и двадесет
и седем лева и 27 ст.) лева – обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 10 518,27 лева и неимуществени – 7 500 лева по отменени със
съдебен акт мълчалив и изричен отказ и Заповед №ЧР-05-186/14.10.2016г. за
прекратяване на обявен от министъра на правосъдието конкурс за длъжността „Началник на Сектор Арести“
I-ва категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията-гр. Русе I-ва
категория“, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба
– 03.11.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.А., ЕГН ********** *** иск за обезщетение за неимуществени вреди в
размер над 7 500 лева до 30 000 лева.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на С.П.А.,
ЕГН ********** *** сумата общо от 1422.13 (Хиляда четиристотин двадесет и два
лева и 13 стотинки) лева, представляваща съдебни разноски, по компенсация.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: