Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,31.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска
колегия, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември ,
през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р.Димитрова ……..………….…………………и в присъствието
на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 1130 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл. 430 ТЗ и чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
Долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат М.Х. ***, офис 1 против К.Р.С. ЕГН ********** ***
, настоящ адрес *** и съдебен адрес ***, офис 107 се
излагат обстоятелства, че на 26.05.2008 г. е сключен Договор за
потребителски кредит обезпечен с поръчителство между „СИБАНК” ЕАД с ЕИК
*********, в качеството на Кредитор и К.Р.С. с ЕГН **********, в качеството на
Кредитополучател. По силата на този договор „СИБАНК” ЕАД е отпуснало на
кредитолучателя потребителски кредит в размер на 10 000,00 лева.
Сочи се, че срещу
предоставената в заем сума, кредитополучателят е поел задължение да издължи
кредита чрез 120 месечни анюитетни погасителни вноски, считано от датата на
усвояването, съгласно погасителен план.
Уговорено било за ползването на сумите по
договора Кредитополучателят да дължи на Кредитора годишна лихва, равна на сбора на Банковия
лихвен процент за кредити в национална валута на банката плюс надбавка в размер
на 8,35%. Към датата на сключване на договора банковия лихвен процент за
кредити в национална валута е в размер на 4,9% годишно. Годишният процент на
разходите към датата на подписване на договора за кредит е бил в размер на 15,11%.
Сочи се още, че след
усвояването на сумите на Кредита, Длъжникът не е изпълнил задължението си за
плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което
е останала непогасена сума по цитирания по-горе договор за потребителски кредит
в размер на 9 875,00
лева, от които 8018,00 лева непогасена главница и
1856,00
лева договорна лихва.
Твърди се , че на основание чл.99 от ЗЗД, връзка с чл. 9, ал.З
от Договора за кредит, връзка със Закона за потребителския кредит на 27.02.201
Зг. банката е сключила Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с
„ЕОС Матрикс” ООД с ЕИК *********, по
силата на който е цедирала вземането си от К.Р.С. на „ЕОС МАТРИКС” ООД.
Вземането е било прехвърлено
изцяло ведно със съпътстващите го обезпечения и привилегии. Сочи се, че в изпълнение на императивните
разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите на ответницата К.Р.С.
били изпратени писмени уведомени, че Кредитор
спрямо нея по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС' ООД.
Заедно със съобщението за цесия до ответницата са били изпратени и покани за
доброволно изпълнение, с които й е предоставен 15-дневен срок за доброволно
изпълнение, с указание, че при липсата на такова, цялото задължение по
процесния договор за кредит ще бъде обявено за изцяло и незабавно дължимо.
Съобщенията са изпратени до адресите, посочени от ответницата в договора за кредит, но писмата
не били реално доставени, тъй като са останали непотърсени.Позовова се на Разпоредбата на чл. 17 от договора за кредит
според която: „...при промяна на посочения в настоящия договор постоянен и/или
настоящ адрес, Длъжникът/съдлъжникът и Поръчителят/поръчителите“ се задължават
незабавно и писмено да уведомят Банката. В противен случай всички съобщения,
изпратени на посочените в договора адреси се считат за получени”, като по този начин между страните е уговорена т. нар. клауза за
фингирано връчване.
Твърди се , че отделно
от това, с връчването на исковата молба
и приложенията към нея, длъжникът вече щял да бъде уведомен за цедирането на
задължението, което ще бъде факт, който на основание чл.235, ал.З от ГПК,
следвало да бъде взето предвид от съда при постановяване на съдебното решение.Твърди се , че задължението
по Договора за потребителки кредит било обявено за предсрочно изискуемо към
23.09.2016 г.
Видно от приложените копия на пощенските пратки, поради невъзможност за
фактическо предаване на пратката, на адресите на получателя бил залепен стикер
на 15.08.2016г. и на 18.08.2016г. с информация за отправена до тях пратка. След
като пратките не са били потърсени в срок от 20 дни /чл.55 от Общи условия на
договори с потребители на пощенски услуги включени в обхвата на универсалната
пощенска услуга и пощенски парични преводи на „М Ибм Експрес” ООД/, пратките са
върнати на подателя като непотьрсени. На 23.09.2018г. - деня
следващ изтичането на предоставения 15 дневен срок за доброволно плащане,
започнал да тече от 07.09.2016г. /дата на изтичане на 20 дневния срок за
получаване на пощенската пратка от пощенски оператор МиБМ Експрес ООД/
задължението е обявено за изцяло и незабавно дължимо. Липсата на доброволно
изпълнение или на обстоятелството, което да погасява посочените по-горе
задължения е мотивирало новия кредитор „ЕОС МАТРИКС” ООД да пристъпи към
принудително събиране на част от вземанията си по договорите, чрез подаване на
Заявление до Районен съд гр.Шумен за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Със заявлението е претендирано издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист за сумите от 2000 лева - частично дължими по Договор за
потребителски кредит от задължение. По повод на заявлението в Районен съд Шумен
бе образувано частно гражданско дело № 942/2017г., по което е издадена Заповед
за парично изпълнение и изпълнителен лист, на основание на който било образувано изп.дело 325/2018г. по описа на ЧСИ
А.
Р.
с рег.№ 930 при КЧСИ. Срещу издадената заповед ответницата подала възражение по реда на
чл.423 от ГПК, прието за основателно от Окръжен съд Шумен.
Със съобщение, надлежно връчено на 30.11.2018г., съдът е указал на ищеца да
предяви иск по реда на чл.422 от ГПК против ответницата.
Във
връзка с изложеното, моли съда да
постанови решение, с
което да признае за установено, че К.Р.С.
с ЕГН ********** дължи на „ЕОС МАТРИКС” ООД - гр.София, сумата 2000,00 лева - претендирани частично като неизпълнени
задължения по Договор за потребителски кредит обезпечен с поръчителство от
26.05.2008 г.,
ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че
предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан, моли, да бъде
постановено решение, с което да осъди К.Р.С.
с ЕГН ********** „ЕОС
МАТРИКС” ООД - гр.София, сумата 2000,00 лева - претендирани
частично като неизпълнени задължения по Договор за потребителски кредит
обезпечен с поръчителство от 26.05.2008г., ведно със законни лихви за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
Направени са доказателствени искания. Претендирани са съдебно- деловодни
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор,
в който се излагат доводи,че исковите претенции са допустими , но
неоснователни. Оспорват се изцяло описаните в исковата молба
обстоятелства, а именно : 1. Възразява се, че К.Р.С. е била уведомена, че кредитор спрямо нея
по отношение на гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.Сочи се, че към исковата молба са представени 2 бр.
уведомления за извършено прехвърляне на вземания от „Сибанк" ЕАД до К.Р.С.
с дати 10.08.2016г. и 03.02.2017г. и 2 бр. писма от „Еос Матрикс" ЕООД с
дати за извършено прехвърляне на вземания от „Сибанк" ЕАД до К.Р.С. с дати
10.08.2016г. и 03.02.2017г. Твърди
се, че ответницата не е уведомена за извършената цесия, тъй като не е получила
писмата. В този случай, доколкото липсва законово предвидена форма за
уведомлението по чл.99,ал.З от ЗЗД, следвало да се приеме, че цесията е
породила действието си по отношение на К.С. с получаването на препис от
исковата молба заедно с приложенията. Ефектът от уведомяването следва да се
зачете като новопостъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на
цесионера като титуляр на спорното материално право. В този смисъл е Решение №3
от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№1711/2013г., I т.о.,ТК.
2. От доказателствата по делото не се установявало, че
изявлението на „ЕОС МАТРИКС' ЕООД за настъпването на предсрочната изискуемост
на 23.09.2016г. е достигнало до К.Р.С. преди подаване на Заявлението за
издаване на Заповед №566/04.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№942/2017г. на Районен съд- Шумен. Относимите към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди
03.04.2017г., датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение №566/04.04.2017г. по ч.гр.д.№942/2017г. на Районен съд- Шумен и в
случая вземането на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД не е станало изискуемо в предявения
размер и на предявеното основание. С оглед на горното не се установявало
ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС" да се е възползвало от уговорената в
негова полза възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми
и да е уведомило длъжника К.Р.С. за това, като следва да се приеме, че към
момента на подаване на заявлението- 03.04.2017г. не е настъпила предсрочната
изискуемост на непогасените вземания по договора и не е настъпила и забава за
заплащането им от претендирания начален момент и следователно предявеният иск
следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
3.От претендираната с исковата молба, сума в размер на 2000
(две хиляди) лева, не ставало ясно колко е непогасена главница и договорната лихва;
4.Вземането по Договор за потребителски кредит от
26.05.2008г. е погасено по давност поради изтичане на петгодишния давностен
срок, съгласно чл.110 от ЗЗД тъй
като К.Р.С.
е направила последно плащане по договора за потребителски кредит през м.
Октомври 2008 г., от който момент банката е бездействала и не е пристъпила към
принудително събиране на дълга, съгласно чл.9, ал.1 от сключения между страните
договор за потребителски кредит.
Във връзка с изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД за
признаване на установено, че К.Р.С. дължи по Договор за потребителски кредит от
26.05.2008г. сума в размер на 2000лева, представляваща частично неизплатено
задължение по сключения договор, за които суми е издадена Заповед №566 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04,04.2017 г. по ч.гр.д.
№ 942/2017г. по описа на Районен съд- Шумен, като неоснователен.Представени са
писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, намира следното :
От приложеното
ч. гр. дело № 942/ 2017 г. по описа на ШРС
се установява , че ищцовото дружество е
подало заявление и е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане
длъжникът К.Р.С. ЕГН ********** *** да заплати на
заявителя „ЕОС
Матрикс“ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, с ЕИК: *********, представлявано от Райна
Иванова Миткова – Тодорова сумата в
размер на 2000,00 лв. главница по
договор за потребителски кредит обезпечен с поръчителство от 26.05.2008 г. ,
ведно със законната лихва върху
главницата , считано от 03.04.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението , както и разноски в размер
на 40,00 лв. Длъжникът в това
производство е подал възражение и съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. Искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и е процесуално
допустим.
По същество.От представените по делото писмени
доказателства /частно заверени преписи от искане за отпускане на потребителски
кредит вх. № 483/22.05.2008 г. и договор
за потребителски кредит , обезпечен с поръчителство от 26.05.2008 г. , както и
копие от погасителен план безспорно се
установява, че между „ СТОПАНСКА И
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „АД / СИБАНК/ и
ответницата е сключен договор за потребителски кредит по силата на който на отпуснат потребителски
заем от 10000,00 лв. със срок на
издължаване от 120 месеца / десет години /
на месечни анюитетни вноски , съгрласно погасителен план.
Посочените факти и
обстоятелства са и безспорни между страните.
Няма спор и че ответницата не
е изпълнявала редовно задълженията си по
договора за плащане на вноските по кредита , като същата не е извършила плащане на процесната сума по
този договор, както към СИБАНК ЕАД, така и в полза на „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД.
Според основното и
допълнително заключение на допуснатата по делото съдебно- икономическа
експертиза , кредитът в размер на 10000,00 лв.
е преведен по сметка с титуляр ответницата К.С. на 27.05.2008 г. , като от тази сума е била
заплатена еднокартна такса в размер на 175,00 лв. Последната погасителна
вноска е направена на 12.12.2011 г. в размер на 445,00 лв., с която са били
погасени главница в размер на 439,72 лв.
и лихви в размер на 5,28 лв. Според вещото лице към датата на подаване на
заявлението в съда / 03.04.2017 г. са били падежирали главници по вноските в
общ размер от 5958,53 лв. и договорни
лихви в размер на 4019,17 лв. Към датата на изготвяне на заключението –
15.10.2019 г. са останали : непогасена главница – 8018,43 лв. и непогасени
договорни лихви – 4216,63 лв.
От представените по делото
документи /договор за прехвърляне на парични вземания /, се установи, че на 27.02.2013
г. между СИБАНК ЕАД и ищеца е сключен Договор за цесия, по силата на който банката е
прехвърлила вземането си, предмет на горепосочения договор за кредит на
ищцовото дружество / видно от представеното по делото приложение № 1 към
договора ответницата фигурира като длъжник с дължима главница в размер на
8018,00 лв., и лихва за забава в размер
на 1856,00 лв. / . Според текста на договора за цесия /чл.5.2 , 5.3 и
5.4 и 5.5 /, страните са уговорили приобретателят /в
случая ищцовото дружество/ да изпрати уведомления до длъжниците по
прехвърлените вземания съгалсно условията на чл. 99 ал.3 ЗЗД , като цедента е
дал изричното си съгласие за това и е упълномощил цесионера.
По делото е представено пълномощно с нотариално заверен
подпис вх. Рег. № 1031/09.03.2010 г. според което законният представител на
ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС“ – Райна Иванова Миткова е уплъномощила АД
„Иванов и Денев „ представлявано от
управителя адв. Жельо Денев с права във връзка с представителство на това
дружество, включително и с права да връчва на негови длъжници съобщения и уведомления за извършени цесии и да
преупълномощава с правата си по тази точка трети лица / т.3/ . Представени са
по делото и по две уведомления – съответно две уведомления по чл. 99 ал.3 ЗЗД ,
както и по две уведомления за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
, адресирани до ответницата К.Р.С. – подписани от адв. Денев като наслежно
упълномощен представител / от 10.08.2016
г. и от 03.02.2017 г. /.Според представените известия за доставяне, тези
уведомления са изпращани на ответницата на общо четири адреса – два в гр.
Пазарджик, един в гр. Шумен и един в гр. София , но липсват данни за надлежното
им връчване.
Съобразно задължителната съдебна практика, цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. В
случая изходящото от цесионера уведомление, действащ като пълномощник на
цедента по смисъла на договора за цесия, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този
смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290
от ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в
качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на ответника е
настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за кредит е ищецът.
Съдът намира за неоснователно и второто възражение на
ответната страна , а именно – за липсата на предпоставките за надлежна предсрочна
изискуемост към датата на подаване на заявлението в съда. От една страна
безспорни са данните по делото , че ответницата е търсена неуспешно и на двата посочени в договора адреса, както
и на адреса на нейния поръчител / два в гр. Пазарджик и един в гр. Шумен- по
настоящ и по постоянен адрес / , както и на адрес в гр. София . Съгласно чл. 17
от подписания между страните договор , при промяна на посочения в договора
настоящ или постоянен адрес, кредитополучателят е длъжен незабавно писмено да
уведоми банката , в противен случай всички изпратени до посочените адреси
съобщения се считат за получени. Допустимо е в договора страните да са
предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до
другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора
опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване.
В хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция,
положените от кредитора усилия по откриване на длъжника за връчване на
документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането, ще подлежат на преценка при оспорване на фактите и обстоятелствата,
посочени в договора, които са от значение за редовното уведомяване на длъжника
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита и съответно за
момента на нейното настъпване / Решение № 148 / по т.д. № 2072/ 2015 г. по
описа на ВКС , І т.о. /.Такъв е и настоящия случай.
По отношение направеното от ответника възражение за
погасяване на вземанията по давност, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно общите правила, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Процесното вземане произтича от договор за кредит ,
разновидност на договора за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем
се прилага общата петгодишна давност. В този смисъл е и съдебната практика, в
това число и разясненията, дадени в ТР№2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№2/2010 г.
на ОСГТК на ВКС. В посоченото решение е прието, че договореното връщане на
заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи,
а представлява частични плащания по договора. Представените по
делото доказателства сочат , че
процесният договор е сключен за 120
месеца ,считано от 26.05.2008 г. като в настоящото производство не се твърди и
не се установява , ответницата да е
заплатила заетата сума. С оглед изложеното по-горе съдът приема , че към датата
на подаване на заявлението в съда /
03.04.2017 г. / са настъпили последиците на предсрочната изискуемост на кредита
/ най- рано през м. септември 2016 г. /.
По важното в случая е , че на основание чл. 235 ал.3 ГПК съдът следва да
съобрази в настоящия случай , че е изтекъл изцяло и крайния срок на договора, с което договорът
на това основание е изцяло изискуем / ТР
№ 8 / 02.04.2019 г. по тълк. Д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС / . При липсата
на доказателства за обратно следва да се
приеме, че както към датата на подаване на заявлението в съда, така и към
настоящия момент не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД за погасявяне на главницата по договора по давност, още повече , че
подаването на заявлението не спира давностиня срок/ освен ако в срок е предявен иск по чл. 422 ГПК – тогава настъпва това действие с обратна сила от датата на подаване на
заявлението / .
При съвкупната
преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата
доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде
обоснована основателността на исковата претенция за установяване на дължимост
на сумата от 2000,00 лв. като част от общо дължима гравница по договор за
потребителски кредит от 26.05.2008 г. с
правно основание чл.422 ГПК така, както е
предявена, като съдът намира ,че тази искова претенция е доказана.
Предвид изхода на
спора по главната претенция с правно основание чл. 422 ГПК съдът не дължи
произнасяне по евентуално съединенита с нея осъдителна искова претенция.
Съгласно указанията дадени в т.12 от ТР №
4/ 2013 г. на ОСГ И ТК по т.д. 4/ 2013 г. по описа на ВКС, съдът който
разглежда иска по реда на чл. 422 ГПК
следва да се произнесе за дължимостта
на разноските направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая в
тежест на ответницата следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски в размер на 40,00 лв. – разноски за държавна такса , а в исковото производство разноски в размер
на 40,00 лв. за внесена държавна
такса и 100,00 лв. възнаграждение за вещо
лице .
Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :
Р
Е Ш И
:
По иска предявен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина,
ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат М.Х. ***, офис 1 против К.Р.С. ЕГН ********** ***
, настоящ адрес *** и съдебен адрес ***, офис 107 чрез адв. Г. -с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.Р.С.
ЕГН ********** *** , настоящ адрес ***
че съществува
паричното вземане на „ЕОС МАТРИКС “ ЕООД , със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, с ЕИК: *********, представлявано от Райна
Иванова Миткова – Тодорова удостоверено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
д. № 942/2017 г. по
описа на ШРС , което е в размер на сумата от 2000,00 лв. -
претендирани частично като неизпълнено
задължения за заплащане на главница по Договор за потребителски кредит обезпечен с
поръчителство от 26.05.2008 г., ведно със законни лихви за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда /03.04.2017 г. / ,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.Р.С. ЕГН ********** *** , настоящ адрес *** и съдебен
адрес ***, офис 107 чрез адв. Г. да заплати на „ЕОС МАТРИКС “ ЕООД , със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, с ЕИК: *********, представлявано от Райна
Иванова Миткова – Тодорова сторените в заповедното производство разноски в размер на 40,00 лв. –
за държавна такса и в исковото
производство разноски в размер на 40,00 лв. за внесена държавна такса и 100,00
лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението е неокончателно
и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|