№ 334
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110169493 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответниците
като потребители на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Искър”, ж. к. „.....,
са обвързани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „фирма” ЕАД на
потребители за битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от
01.5.2018 г. до 30.04.2020 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не са заплатили
сумата в размер 1357.27 лв., главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата
118.30 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., сумата за дялово
разпределение от 70.22 лв. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., както и 12.97 лв., лихва
за периода 01.07.2018 г. г. до 11.05.2021 г. Топлоснабденият имот се намира в сграда-
етажна собственост, в която за посочения период разпределението на топлинна енергия е
извършвано от „фирма” ЕООД съобразно сключения между него и сградата в етажна
собственост договор. Правния интерес от предявения иск ищецът обосновава с връчена на
длъжниците заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №34665/2021 г. на СРС, 169
състав, срещу която Ц. П. е депозирала възражение в законоустановения срок, а на П. П.
заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Претендира законната лихва от датата на
заявлението до окончателното плащане, както и присъждане на разноски.
1
Ответницата Ц. П. не е депозирала отговор на исковата молба.
Ответникът П. П. е подал писмен отговор чрез особен представител, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „ фирма”
ЕООД.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Представени са съобщения към фактури относно процесния период.
Представено е извлечение от сметки по месеци за процесния период.
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение.
Представен е договор между СЕС и фирма за дялово разпределение за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 20.06.1991 г., от който е видно, че процесният имот е продаден на З. П.
и Ел.П. П..
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 10.02.1993 г.
Представен е договор за прехвърляне на вземания от 28.05.1997 г.
Представено е заявление-декларация от Ц. П..
Представено е писмо от 01.03.2012 г. от ищеца до П. П..
Представен е договор между „фирма“ ЕАД и фирма за дялово разпределение.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от
„фирма“ ЕАД на потребители в гр. София.
Предстaвени от третото лице помагач са документи за дялово разпределение за процесния
период.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява
размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, които за
процесния период възлизат на 1350
лв.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
2
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От заключението на
същата се установява, че процесните суми не са заплатени от длъжника.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.“ Следователно законодателят е обвързал възникването на
задължението за плащане на цената на топлинната енергия, респ. възникване на договорно
отношение, от притежавано от страна на физическото лице вещно право върху имота, на
който е доставена съответната топлинна енергия.
Съдът обаче приема за недоказано, че ответниците по настоящите искове са били
собственици, респ. ползватели на процесния имот през процесния период. Нещо повече-
установява се от представените договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 20.06.1991 г. и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 10.02.1993 г., че процесният имот е притежание на З. П. и Ел. П..
Няма никакви доказателства същият да е преминал в патримониума на ответниците било по
силата на частно или универсално правоприемство. Представените писмо от 01.03.2012 г. от
ищеца до ответника П. и молба- декларация от името на Ц. П. не предствляват титул за
собственост и не може само въз основа на тях да се приеме, че същите са собственици, респ.
ползватели на процесното жилище по смисъла на горецитираната разпоредба на ЗЕ, още
повече при изрично оспорване в този смисъл на процесуалния представител на ответника
П.. При това положение съдът приема, че не бе доказано наличие на възникнало
правоотношение между страните за процесния имот през процесния период.
Исковата претенция се явява неоснователна. Неоснователна се явява и акцесорната
такава.
3
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София,
ул. „...” № ... срещу П. З. П., ЕГН ********** и Ц. З. П., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване дължимост на следните
суми: 1357.27 лв., главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата 118.30 лв.
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., сумата за дялово разпределение
от 70.22 лв. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., както и 12.97 лв., лихва за периода
01.07.2018 г. г. до 11.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
заявлението до окончателното плащане.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „фирма” ЕООД
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4