№ 16208
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110120572 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 389 от ГПК.
В. Л. Б., ЕГН ********** е сезирала съда с искане за допускане обезпечение на
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1,пред.1
от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, предявени срещу Ж. З. Д., за сумата в размер на 25 000 лева, като
дадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 20.04.2023г. до окончателно изплащане на
вземането, за сумата в размер на 954,17 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху горепосочената главница, за периода от 25.11.2022г. до 20.04.2023г., чрез налагане на
обезпечителна мярка „запор“ върху банковата сметка на Ж. З. Д. в Банка „Първа
инвестиционна банка" АД, IBAN BG27FINV**************, до общия размер на сумата от
25 954,17 лева.
Към молбата за допускане обезпечение на бъдещ иск са представени
доказателства – платежни нареждания за преведени от В. Б. на Ж. Д. суми.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Софийски районен съд е родово и местно компетентен да се произнесе по
молбата по аргумент от чл. 390, ал.1 от ГПК.
За да е допустимо обезпечението на бъдещ иск, съдът трябва да установи, че
ищецът има право на обезпечение на иска. Това право съществува, когато са налице
следните предпоставки: искът следва да е допустим и вероятно основателен, или без да е
вероятно основателен, молителят да представи гаранция в определен от съда размер; да
съществува обезпечителна нужда, която предполага без обезпечението на ищеца да бъде
трудно да осъществи правата си по решението и обезпечителната мярка да е подходяща и
съответна на обезпечителната нужда. При обезпечението на бъдещ иск молбата е
самостоятелна – няма отделна искова молба, която да индивидуализира исковата претенция,
чието обезпечение се иска. По тази причина молбата трябва ясно да индивидуализира
бъдещия иск чрез посочване на обстоятелствата на които се основава, и на петитума.
Съдът намира, че в случая изискванията на закона, за допускане на обезпечение
на бъдещ иск са налице за цялото вземане.
Исковете са допустими. Съдът намира, че исковете са подкрепен с писмени
1
доказателства, които правят вероятни твърденията на ищеца за съществуването на
вземането до посочения размер. По отношение на сумата, за която съдът приема, че
искането следва да бъде уважено, с оглед обстоятелствата, че на този етап липсва яснота
относно развитието на производството, както и предвид едностранния характер на
производството за обезпечение, с оглед разпоредбата на чл. 391, ал.2 от ГПК, съдът приема,
че обезпечение следва да бъде допуснато до размера на цялата сума, но след внасяне на
гаранция, като съдът намира, че сумата в размер на 2595,42 лева е достатъчна гаранция
охраняваща интересите на бъдещия ответник.
Съдът намира, че е налице и следващата предпоставка за допускане на
обезпечение. Съгласно константната съдебна практика обезпечителната нужда се
предполага, тъй като наличието й се определя от възможността ответникът с едностранни
свои действия да затрудни упражняването на правата на ищеца по едно бъдещо уважаващо
исковете му съдебно решение. При липса на запор върху банковите сметки ответникът има
възможност да се разпореди със сумите по тях и тогава затруднението за ищеца ще е налице.
Съдът намира и че посочената обезпечителна мярка - запор върху банковата сметка на
ответника в „ПИБ“ АД е адекватна на обезпечителната нужда.
С молба с вх. № 121349/02.05.2023г. ищецът допълва искането си за допускане на
обезпечение, като моли, исковете да бъдат обезпечени и с налагане на допълнителна
обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот, собственост на ответника и
представляващ ГАРАЖ № 12, находящ се в /АДРЕС/. Това искане на този етап в
производството съдът намира, че следва да остави без уважение, с аргумента, че така
поисканото допълнително обезпечение не съответства на обезпечителната нужда с оглед
цената на исковете. Разбира се ако по делото се установи неефективност на наложената
обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на ответника, то ищецът винаги в
хода на производството може да поиска замяна на така наложената вече обезпечителна
мярка с друга. Несъмнено все още не е ясно дали предложеното от ищеца първоначално и
прието за основателно от съда обезпечение е годно да обезпечи в пълен размер и да
гарантира събирането на процесното вземане. Ако е налице гарантираност то допускане
обезпечение на вземането и чрез налагане на допълнителна обезпечителна мярка „възбрана“
върху собствен на ответника недвижим имот би засегнало неоправдано имуществената
сфера на последния. По тези аргументи съдът намира, че искането в тази част следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените от В. Л. Б., ЕГН ********** срещу Ж. З.
Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 25 000 лева,
като дадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 20.04.2023г. до окончателно изплащане на
вземането, за сумата в размер на 954,17 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху горепосочената главница, за периода от 25.11.2022г. до 20.04.2023г., чрез налагане на
обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху банковата сметка на Ж. З. Д. в Банка „Първа
инвестиционна банка" АД, IBAN BG27FINV**************, до общия размер на сумата от
25 954,17 лева, след представяне и под условие, че ищецът представи гаранция в размер на
2595,42 лева, платима в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на обезпечение на предявените
от В. Л. Б., ЕГН ********** срещу Ж. З. Д., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 86 от
ЗЗД, за сумата в размер на 25 000 лева, като дадена при начална липса на основание, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
20.04.2023г. до окончателно изплащане на вземането, за сумата в размер на 954,17 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху горепосочената главница, за периода от
25.11.2022г. до 20.04.2023г., чрез налагане на обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА“ върху
недвижим имот, собственост на ответника и представляващ ГАРАЖ № 12, находящ се в
/АДРЕС/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на гаранцията.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски Градски съд в
едноседмичен срок от връчването за молителя, а за ответника – от деня, в който му е
връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3