Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 108
гр.СВИЩОВ, 2.05.2019 година
Свищовският
районен съд в публично заседание на 02.04.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА Й.
при секретаря Таня Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 606, по описа на съда за 2018г., за да
се произнесе, взема предвид:
Иск
с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът
„П.К.Б.“ЕООД *** твърди, че на
25.07.2016г. сключили с ответника Договор
за потребителски кредит № **** , по силата на който на ответника се
предоставя сумата 2400 лева, със срок
на кредита 24 месеца, размер на вноската – 148,37лева, падеж на вноската – 3 ден
от месеца, годишен лихвен процент на разходите – 49,89 % , годишен лихвен
процент – 41,17 % , лихвен процент на ден – 0,11 %, общо задължение по кредита
3560,88 лева. Твърди, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
дължал и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 2400 лева и
размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 100 лева. Така
общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на
5960,88лева, съответно общ размер на вноската – 248,37 лева и дата на
погасяване – 3 ден от месеца. Заявява, че съгласно декларации т. А към договора
за потребителски кредит, неразделна част от който са Общи условия, които са
предадени при подписване на договора и с които длъжника се е запознал преди
подписване на договора, приел ги е и се е задължил да ги спазва, за което е
положил подписа си под клаузите на договора и Общите условия. Посочва, че
съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя безвъзмездно , на хартиен
носител, информация във формата на Стандартен европейски формуляр, на базата на
който и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът
преценява доколко предлагания договор за кредит съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването
му,клиентът подписва споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Твърди, че изпълнили точно и в срок задълженията си по договора, като
на 25.07.2016г. превели парична сума в размер на 2400 лева на посочената от
ответника Р.Д.М. банкова сметка, ***е по договора за кредит, като го сключил за
срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 248,37лева
и падежна дата 3-то число на месеца. Предвид факта, че длъжникът не изпълнил
точно поетите с договора задължения и не бил направил нито една погасителна
вноска, след изпадане в забава и съгласно уговореното в т. 12.3 от Общите
условия към договора за потребителски кредит, на 13.12.2016г. договорът бил
прекратен автоматично от ищеца и била обявена неговата предсрочна изискуемост.
Сочи, че на 14.12.2016г. на ответника било изпратено уведомително писмо, с
което бил уведомен, че договорът е прекратен и е обявената неговата предсрочна
изискуемост. Твърди, че съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на
договора за кредит на основание т. 12.3 от ОУ ,
клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси. Претенцията си предявили с подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но длъжникът не бил открит за да му бъде
връчена издадената заповед за изпълнение. Твърди, че ответника дължал сумата
5709,12 лева – неизплатено парично задължение по договора за потребителски
кредит № ****. Признава, че към момента размера на погасеното от ответника
задължение по договора било в размер на 260,54 лева, с което е погасил част от
номинала по заема в размер на 251,76 лева и 8,78 лева лихва за забава. Посочва,
че ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора,
наясно е бил със сумата, която следва да върне, както и с правото си да се
откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 5709,12 лева – задължение по договор за потребителски
кредит № ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена
молба, преди съдебното заседание на 02.04.2019г. , взема становище да бъде
уважен предявения иск, като бъдат присъдени направените разноски за заповедното
и исково производство. Изразява становище в условията на евентуалност, ако не
бъде прието, че предсрочната изискуемост е обявена на ответника, да бъде
присъден сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на
приключване на устните състезания.
Ответникът Р.Д.М., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за допустимост на предявения иск, но неснователност на същия. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД. Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума, а когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните . Счита, че било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Нищожни били клаузите, в които бил посочен годишния процент на разходите. Позовава се, че изявлението на ищеца за настъпване на предсрочната изискуемост не било достигнало да заявителя преди подаване на заявлението. В хода на устните състезания особеният представител на ответника не взема становище.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Приложен по делото е Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ****/25.07.2016г. , сключен между страните по делото, при следните параметри: за сумата 2400 лева по кредита, със срок на кредита 24 месеца, размер на вноската – 148,37 лева, падеж на вноската – 3 ден от месеца, годишен лихвен процент на разходите – 49,89 % , годишен лихвен процент – 41,17 % , лихвен процент на ден – 0,11 %, общо задължение по кредита 3560,88 лева. В договора е описано, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия, като конкретните услуги и редът за ползването им са подробно описани в общите условия на П.К.Б. ЕООД към договорите за потребителски кредит на физически лица. Видно от договора за потребителски кредит, по избран и закупен пакет от допълнителни услуги кредитополучателят дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 2400 лева и размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 100,00 лева. Така в договора за кредит, общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 5960,88 лева, общ размер на вноската – 248,37 лева и дата на погасяване – 3 число от месеца. С подписването на договора, кредитополучателят удостоверил, че е получил екземпляр от договора за потребителски кредит и неговите приложения. Съгласно декларации - т. А към договора за потребителски кредит, неразделна част са Общи условия към договора за потребителски кредит за физически лица, които са предадени при подписване на договора и с които кредитополучателят се е запознал преди подписване на договора, приел ги е и се е задължил да ги спазва, за което е положил подписа си под клаузите на договора и Общите условия. Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя безвъзмездно , на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език - информация във формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко предлагания потребителски кредит съответства на техните възможности и финансово състояние; разяснение на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания и разяснения на пакета от допълнителни услуги, които могат да се предоставят, както и правата и задълженията по тях. Не се спори по делото, а и се установи от приложеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, че кредитополучателя има задължение да предостави на кредитополучателя по искане от негова страна и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Уговорено е, че ОУ са неразделна част от това споразумение.
Съгласно т. 12.3 от Общи условия на П.к.Б. ЕООД към договор за потребителски кредит, в случай, че кредитополучателят просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитодателя да изпраща уведомление, покана, предизвестие или други. Според т. 13.3 от същите ОУ, всяко известие във връзка с договора за потребителски кредит се счита за получено и узнато от кредитополучателя, ако бъде изпратено на адреса за кореспонденция, посочени в договора и неговите приложния или последно декларирани от кредитополучателя.
Видно от преводно нареждане от 25.07.2016г., ищецът на същата дата превел на ответника сумата 2400 лева с посочено основание за плащане № ****.
В приложен по делото погасителен план от 25.07.2016г. към договор за потребителски кредит № **** и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са отразени броя на вноските и размера на месечната вноска за погасяване на кредита – общо 24 вноски по 248,37 лева всяка, който погасителен план е подписан от клиента , като последната погасителна вноска е с падеж 03.08.2018г..
С приложеното искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт, ответникът подал заявление за отпускане на кредит от ищеца в размер на 300 лева, с размер на месечна вноска 310,56лева, за срок от 24 месеца, и дата на погасяване – 3 ден от месеца, като са описани какво включва пакета от допълнителни услуги, посочен е адрес на клиента за кореспонденция. С приложената декларация от 20.07.2016г. ответникът декларирал, че при одобрение на искането за отпускане на потребителски кредит, желае да получи договора за потребителски кредит, ведно с Общи условия и погасителен план в офиса на кредитора, в който е подадено искането за отпускане на потребителски кредит. Същият подписал и декларация във връзка с обработката на личните му данни като кредитополучател. Видно от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, същия е връчен на ответника на 25.07.2016г. срещу подпис, удостоверено в долния край на документа. Същият удостоверил с полагане на подписа си на Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, че на 25.07.2016г. е получил допълнителна преддоговорна информация.
Според приложеното извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **** , ответникът е извършвал плащания по договора за потребителски кредит общо 260,54 лева, общата сума на остатъчното задължение по договора за кредит към 12.06.2018г. е в размер на 5709,12 лева.
С приложеното уведомително писмо от 14.12.2016г. на ищеца, ответникът бил уведомен, че съгласно ОУ към сключения договор за кредит № ****, считано от 13.12.2016г. същият е едностранно прекратен, като поради нарушение на задълженията й по ОУ , задължението съгласно договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. Указано му е , че общата дължима сума възлиза на 5 723,00 лева, от която сума 5 709,12 лева – непогасена част от задължението съгласно договора и 13,88 лева лихва за забава. Писмото е адресирано на посочения от ответника в договора за кредит адрес за кореспонденция.
Вложено в настоящото дело е ч.гр.дело № 967/2017г. на РС Свищов, образувано по заявление на П.К.Б. ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р.Д.М.. Последният е получил съобщение за издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, след като са изпълнени предвидените в чл. 47 ал. 1 – ал. 5 от ГПК процедури.
Съдът
намира така
предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за частично основателен и доказан.
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява
специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането
на кредитора съществува т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По иска по чл. 422 от ГПК
кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането. Ищецът съобразно правилата
на чл.154 ал.1 от ГПК носи процесуалната тежест да докаже съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане, да установи
вземането си по основание и размер, както и че това вземане е било изискуемо към датата на
подаване на заявлението. В
тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове
на месечните вноски.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установи, че между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение - Договор за потребителски кредит № **** от 25.07.2016г.
Съдът
приема, че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице.
Договорът за
потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Установява се, че в процесния договор,
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 49,89 % /.
С оглед на горното, следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит, яснота относно
посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е
фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо.
Съобразно гореизложеното, кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК
и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай с
оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се явява и
уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.
В т. VI от договора е уговорено и заплащането
на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2400 лв.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено,
че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит." В настоящия случай в Договора за потребителски кредит не са
посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В
сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 25.07.2016 г., са изброени вида на услугите, които може да ползва
потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в Споразумението е
предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги именно към
процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно
действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната
такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на
чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е
посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост
при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
съответна услуга. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето
на пакет от допълнителни услуги в размер на
2400 лв. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 2400 лв. се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл.
второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Следва
да се посочи, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл.143
ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи
са нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая ищецът не е доказал, че
споразумението е уговорено индивидуално, нещо повече, то е изготвено
предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
С оглед горните
съображения, ответникът дължи връщане
единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е
в размер от 2400 лева. Доколкото към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от 260,54 лева/отразена в
извлечението от сметка, която сума се признава от ищеца в исковата молба като
платена/, съдът приема, че остава дължима
единствено сумата от 2139,46 лева. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови
финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
От доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението на
ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника
преди подаване на заявлението. Представено е по делото уведомително писмо с
дата 14.12.2016г. от "П.К.Б." ЕООД, но липсват твърдения и
доказателства както същото да е изпратено до длъжника Р.Д.М., така и да е получено от него.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2017г. постановено по Тълкувателно
дело № 8/2017г. ОСГТК на ВКС , съгласно задължителните указания в т. 9 на ТР №
4 по т.д. № 4/2013г. , съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Съгласно същото решение, след като се
приема, че съществуването на вземането се установява към момента в който се
формира сила на присъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл. 422 ГПК следва да се
уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на
присъдено нещо. Видно от приложения по делото погасителен план, към датата на
устните състезания -2.04.2019г. всички погасителни вноски са падежирали. С
оглед на това съдът счита иска за частично основателен и доказан и следва да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата 2139,46 лева главница – неплатено задължение по договор
за потребителски кредит № ****/25.07.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.09.2017г.
до окончателното изплащане на вземането, като иска до пълната претендирана сума
5 709,12 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно изхода на исковото производство и уважаване частично на предявения установителен иск за вземането за главница , дължимите разноски в заповедното производство следва да бъдат редуцирани на 61,48 лева и в този размер следва да се присъдят на ищеца. Ищецът не е обжалвал разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на разноски по заповедното производство от М. за разликата от 164,46 лева до 264,46 лева. Съдът редуцира присъдените със заповедта разноски с оглед частичното уважаване на установителния иск.
Ищецът претендира
разноски за исковото производство в размер на
1029,35 лева, от които 113,90
лева ДТ, 300,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 615,45 лева – възнаграждение на особения представител. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца за главницата
е частично уважен. Претендираното
юрисконсултско възнаграждение е в минималния размер. Предвид това и
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него съдебни разноски в хода на производството, а именно в
размер на 386 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.М. с
ЕГН ********** ***, че дължи на „П.К.Б.“ЕООД,
***, седалище и адрес на управление ***, представляван от С.Н.Н.и И.Х.Г. сумата
2139,46 лева /две хиляди сто тридесет и девет лева и четиридесет и шест
стотинки/ - главница- задължение по договор за потребителски
кредит № ****/25.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на
заявлението - 15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 607 от 20.09.2017г. по ч.гр.дело № 967/2017 г. по описа на
Районен съд Свищов, като до пълната претендирина сума в размер на
5 709,12 лева искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „П.К.Б.“ЕООД, ***, седалище и адрес на управление *** сумата 61,48 лева – направени разноски в хода на заповедното производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р.Д.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „П.К.Б.“ЕООД, ***, седалище и адрес на управление *** направените по делото разноски в размер на 386 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението
след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 967/2017г. по описа на
РС Свищов.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: