Решение по дело №1915/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

                                Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  №  11

                                    гр.Пловдив 06.01.2020г.

 

 

 

 

               В      И   М   Е   Т   О     Н   А     Н   А   Р   О   Д   А

 

 

 

               Пловдивският окръжен съд,гражданско отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1915/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

               Обжалвано е решение №2284/05.06.2019г. по гр.д.№2522/2019г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в,с което са уважени обективно съединените искови претенции с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 599,42лв.,представляваща недължимо платена възнаградителна лихва,уговорена в договор за потребителски кредит №**********,сключен на 09.03.2017г. между страните,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 12.02.2019г. до пълното изплащане на задължението,както и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 1240лв.,представляваща недължимо платено възнаграждение за пакет допълнителни услуги по същия договор за кредит,получена от него без правно основание.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли съда да отмени решението и да постанови ново,с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

               Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира разноски.

               Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               Между ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит №**********/09.03.2017г.Ищецът сочи в исковата си молба,че към момента на сключване на договора същият е недействителен/нищожен/ по отношение на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави,като първоинстанционния съд е приел,че същата е нищожна,защото за посочения период основния лихвен процент на БНБ е бил 0%+10 пункта,или лихвения процент е бил в размер на 10%.Тъй като при необезпечени кредити възможният процент на договорната лихва е в размер на трикратния размер на банката или същия е следвало да бъде установен в размер на 30%,но видно от самия договор същия е бил фиксиран на 41,17%,което го прави нищожен,поради което правилно районния съд е приел,че е налице нищожност на договора в тази му част и е уважил исковата претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 599,42лв.,тъй като същата е била получена от ответника без правно основание поради нищожността на клаузата.Този размер на сумата е установен от назначената СИЕ в първоинстанционното производство,която не е била оспорена от страните.

              Относно втория предявен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1240лв. като нищожна поради противоречие със закона настоящата инстанция също намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди,тъй като не може да се изисква от кредитополучателя да заплаща такси и комисионни при действия,свързани с усвояване и управление на кредита.И това е така,защото посочения пакет допълнителни услуги представлява по своята същност усвояване и управление на кредита,а не някакви други услуги,които са включени допълнително в договора и изискват специално отношение както на кредитодателя,така и на кредитополучателя по отношение на управлението на кредита.След като кредитодателя е приел,че приоритетно ще разгледа молбата за кредит,то по отношение на произнасянето за разрешението на кредита не следва да се дължат такси.Освен това с уговарянето на допълнителни възнаграждения за посочените допълнителни услуги съдът счита,че се заобикаля закона и в частност чл.19 от ЗПК,който ограничава размера на ГПР,а щом се цели заобикалянето на закона,то договора или клаузата от него се явява нищожна.

               Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се определят при условията на чл.38 от ЗА в размер на 614лв. за пълномощника на въззиваемата страна съобразно НМРАВ.

               Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                           Р    Е    Ш    И:

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №2284/05.06.2019г. по гр.д.№2522/2019г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.

               ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.****,представлявано от С. Н.,И. Г.,О. Л. и Я. Ч. да заплати на В.Т.Т. с ЕГН-********** *** направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 614лв./шестстотин и четиринадесет лв./за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

               РЕШЕНИЕТО е окончателно.

            Председател:                                                                      Членове: