№ 676
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502036 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 261373 от 22 февруари 2021г., постановено по гр. дело
№ 12416/2017г., Софийски градски съд, ГО, 23 състав, е признал за
установено на основание чл. 422 ГПК в отношенията между ищеца „Юробанк
България“ АД и ответниците В. Х. М. и Р. Д. М., представлявана от особен
представител, че ответниците дължат на ищеца сумата от 21 429, 28 лв.,
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит
HL 33297 от 08.04.2008г. и допълнителни споразумения от 13.04.2009г., от
23.06.2010г., от 17.12.2010г., от 28.12.2010г., от 29.07.2011г., от 26.10.2011г.,
от 05.03.2012г., от 08.10.2012г., от 06.12.2013г., от 22.07.2014г. и от
24.02.2015г., ведно със законната лихва, считано 28.07.2017г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 ГПК от 08.08.2017г. по ч. гр. д. № 52185/2017г. по описа на
СРС, като отхвърлил иска за остатъка до пълния предявен размер от 22 178,10
CHF, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 28.07.2017 г. до окончателното плащане;
осъдил, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците да заплатят на ищеца
1
сумата от 2 439,72 лв. - деловодни разноски за исковото производство и
сумата от 629,46 лв. - деловодни разноски и 1081,15 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение за заповедното производство; осъдил ищеца да заплати по
сметка на СГС сумата от 190,83 лв. за изплатен от бюджета на съда депозит за
СЧЕ; осъдил ответниците да заплатят по сметка на СГС сумата от 809,17 лв.
за изплатен от бюджета на съда депозит за СЧЕ.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Юробанк
България“ АД срещу решението по гр. д. № 12416/2017г. на СГС. С доводи,
че изводите на съда относно валутата на кредита и размера на дължимата
главница са неправилни, - като поддържа, че следва да му се признае вземане
в швейцарски франкове, каквато е валутата на кредита, без да е прехвърлян
целият риск от промяната на курса му на потребителя – кредитополучател,
при отчитане на сключените допълнителни споразумения, с които не е
извършен анатоцизъм, иска отмяна на решението, съобразно и уточнението
на жалбата в съдебно заседание пред въззивния съд, и вместо това уважаване
на иска в пълния предявен размер в швейцарски франкове.
Ответниците са оспорили жалбата на ищеца.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
клаузи от процесния договор /чл. 1, ал. 1 – в частта, в която е договорено
предоставяне на кредит в швейцарски франкове, и ал. 2 ведно с т. 2 от
Приложение № 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 2 и чл. 23/ следва да се
окачествят като недействителни /нищожни/ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, съответно чл. 146 ЗЗП и чл. 143 ЗЗП, доколкото се явяват и
„неравноправни“ като неиндивидуално уговорени, тъй като прехвърлят
валутния риск върху потребителя и не са съставени на ясен и разбираем език,
което в нарушение на принципа на добросъвестност води до значително
неравновесие в правата и задълженията на страните. Нищожни според съда
са и уговорките за капитализация на лихвата като противоречащи на чл. 10,
ал. 3 ЗЗД. По този начин като резултат съдът е приел, че договорът не е
изцяло нищожен, тъй като може да се прилага и без нищожните клаузи, а
кредитът следва да се приеме като предоставен в български лева – в размер
на 24 000 лв., равняващи се на 20 099 шв. франка, увеличена до 24 280, 47 лв.
с такси по кредита чрез сключването на допълнителни споразумения. СГС е
приел и, че ответниците са преустановили плащанията на 07.08.2015г.,
2
банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
считано от 08.06.2017г. и от 10.07.2017г. При курс на шв. франк към лева към
датата на усвояване на кредита от 1, 1941 и при съобразяване на извършените
плащания по този курс, в това число тези, при които се получава валутна
разлика в полза на кредитополучателите от 1747, 61 шв. франка – 2086, 82
лв., която се отнася към погасяване на главницата, неиздължената главница
възлиза на 21 429, 28 лв., до който размер искът, предявен по реда на чл. 422
ГПК, е уважен ведно със законната лихва от 28.07.2017г.
Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на
въззивна инстанция при служебната проверка на валидността и
допустимостта на решението и с оглед посоченото в жалбата срещу
правилността му и доводите на насрещните страни (чл. 269 ГПК ; ТР №
1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), намира
следното:
Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно. То е и
допустимо.
По съществото на спора с оглед доводите във въззивната жалба и в
отговора срещу нея, както и в приложение на императивните норми на
материалния закон, относими към спорния предмет, въззивният съд приема
следното:
Ищецът „Юробанк България“ АД е основал иска си, предявен по реда
на чл. 415 вр. 422 ГПК, на сключен договор за потребителски кредит № HL
33297 от 08.04.2008г., обезпечен с ипотека, в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарки франкове на сумата 24 000 лв. с краен срок
на издължаване 23.04.2032г., изменен с 10 допълнителни споразумения и 1
анекс. Поради неплащане от 10.10.2015г., настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, обявена на кредитополучателите с нотариална
покана, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение, срещу
която длъжниците, осъдени солидарно, възразили, поради което ищецът иска
от съда да признае за установено, че е носител на вземане спрямо
ответниците –кредитополучатели за главница в размер на 22 178, 10 шв.
франка.
В срока за отговор на исковата молба и на допълнителната искова
молба ответниците В.М. и Р.М., последната чрез назначения й особен
3
представител, са предприели защита по същество срещу исковете с
правоизключващи възражения за неравноправни клаузи в процесния договор
за кредит, в това число за прехвърляне на валутния риск върху тях като
потребители, в тази връзка и, че валутата на кредита е български лева и за
недопустимо прилагане на анатоцизъм.
От представените по делото доказателства е установено следното:
Предмет на договор за потребителски кредит № HL
332297/08.04.2008г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД
(сега с наименование „Юробанк България“ АД) в качеството на кредитодател
и В. Х. М. и Р. Д. М. в качеството им на кредитополучател, е предоставяне на
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 24 000 лв. по курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката към деня на усвояването, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора-чл.1, ал. 1. В чл.
1, ал. 2 от договора е предвидено, че за деня на усвояване на кредита, за
приложимия към тази дата търговски курс „купува“ на швейцарския франк на
банката и за размера на кредита в швейцарски франкове, страните подписват
Приложение № 1 към него - неразделна част от договора. Лицата -
кредитополучатели отговорят солидарно за задълженията по договора (чл. 1,
ал. 3). Съгласно чл. 2, ал. 1, разрешеният кредит се усвоява по посочена
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя М. след
представяне на банката на изброени документи, измежду които и молба за
превалутиране по образец на банката. Съгласно чл. 2, ал. 3 усвоеният кредит
в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от
банката в лева по търговски курс „купува“ швейцарския франк към лева на
банката за съответната валута в деня на усвояване, като се превежда по
открита в банката сметка на кредитополучателя в лева, като с подписване на
договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие
и оправомощава банката за служебното извършване на горните действия. В
чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка от 1.65 пункта, като е посочено, че към момента на
4
сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 4,5 %. В чл. 3, ал. 3 от договора е уговорен размер на
лихвата при просрочие и при предсрочна изискуемост, а в чл. 3, ал. 5 е
предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните, като договорените надбавки не се променят. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от
която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони, а
при промяната му размерът на погасителните вноски се променя съответно
автоматично, за което с подписването на договора кредитополучателят дава
своето „неотменяемо и безусловно съгласие“ (чл. 6, ал. 3). В чл. 4 са
уговорени дължимите на банката такси. В чл. 5, ал. 1 от договора е предвиден
краен срок за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, от
288 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверява
чрез подписване на приложението по чл. 1, ал. 2. В чл. 6, ал. 1 от договора е
предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен
план към договора, представляващ неразделна част от него – Приложение №
2. Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, „в
която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове“. В случай, че на
съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите
сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката и с
тези средства след служебното им превалутиране в швейцарски франкове по
курс „продава“ на банката за шв. франк към лева/евро, за което
кредитополучателят дава своето съгласие с подписването на договора и
оправомощава банката. В чл. 8, ал. 2 от договора е уговорено, че при
частично или предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи
такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница.
Клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора предвижда, че банката запазва правото
си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си,
както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга
валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21 от договора.
5
Изменението в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането от компетентните банкови органи и са задължителни за страните
по договора.В чл. 18, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В 18, ал.2 е
посочено, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни
вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска. Изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да било
волеизявление на страните. В чл. 23 от договора е обективирана декларация
на кредитополучателя, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския
франк към българския лев/евро, както и превалутирането (дефинирано в чл.
22 по смисъла на договора – промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението и прилагане на лихвен процент, съответен за
новата валута) по чл. 21 от договора (в лева/евро съгласно условията,
визирани в тази клауза), може да има за последица, включително в случаите
по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме
всички вреди (включително и пропуснати ползи) от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит (ал. 1), както
и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им (ал. 2).
В представеното Приложение № 1 към договора за кредит,
подписано от страните на посочена дата 08.04.2008г., е записано, че датата на
усвояване на кредита е 23.04.2008г., като съобразно приложения курс купува
за шв. франк към лева на тази дата – 1.194100, е посочено че размерът на
предоставения и усвоен кредитен лимит от кредитополучателя възлиза на 20
099 шв. франка.
По делото са представени и 11 броя допълнителни споразумения
към процесния договор за кредит. Не се спори като факти във въззивното
производство, приетото от първоинстанционния съд въз основа на тях.
6
С допълнително споразумение от 13.04.2009г. – страните са се
съгласили за въвеждане на облекчен ред за погасяване на вземанията на
банката. Допълнително споразумение от 23.06.2010г. – променя се размерът
на месечната вноска, за 12-месечен срок е уговорено облекчено погасяване на
дълга, като всички просрочени плащания се преоформят чрез натрупване към
редовната главница; допълнително споразумение от 17.12.2010 г. – с него
върху дълга се натрупва начислената, но непогасена лихва през периода на
облекчено погасяване; допълнително споразумение от 28.12.2010г. - променя
се размера на месечната вноска, за 6 – месечен срок се въвежда облекчено
погасяване на дълга, както и натрупване на просрочените задължения към
редовната главница; с допълнително споразумение от 29.07.2011г. също е
изменен размерът на месечната вноска, въведен е 6 – месечен срок на
облекчено погасяване на дълга и също е уговорено натрупване на просрочени
задължения към редовната главница; с анекс към договора за потребителски
кредит от 26.10.2021г. е изменена обслужващата сметка по кредита - на
името на кредитополучателя М.; с допълнително споразумение от
05.03.2012г. е изменен размерът на месечната вноска, за срок от 6 месеца е
въведено облекчено погасяване на дълга, с допълнително споразумение от
08.10.2012г. е изменен размерът на месечната вноска, за 12 – месечен срок е
въведено облекчено погасяване на дълга, към който отново е извършено
натрупване чрез прибавяне на просрочените задължения към редовната
главница; с допълнително споразумение от 06.12.2013г. е изменен размерът
на месечните вноски, за 6-месечен срок е въведено облекчено погасяване на
дълга; с допълнително споразумение от 22.07.2014г. е изменен размерът на
месечната вноска, за 6 месечен срок е въведено облекчено погасяване на
дълга и отново е извършено натрупване на просрочени задължения към
редовната главница; с допълнително споразумение от 24.02.2015г. също е
изменен размерът на месечната вноска, за 6 -месечен срок е въведено
облекчено погасяване на дълга, а всички просрочени плащания, при
определени условия, се преоформят като редовна главница.
Не е спорно, че с част от обсъдените ДС към редовната главница са
прибавени просрочени лихви и просрочени такси, както следва: 130, 27 шв.
франка - лихва, 18, 08 шв. франка - такси; 300, 04 шв. франка - лихва и 33,15
шв. франка - такси; 164, 82 шв. франка - лихва и 37 шв. франка – такси;
7
470,94 шв. франка - лихва и 108,84 шв. франка – такси; 412 шв. франка -
лихви и 37,83 шв. франка - такси.
По делото е представена нотариална покана, изпратена от ищеца до
ответника В.М., връчена лично на 08.06.2017г., с която банката е упражнила
правото си да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем поради
неплащане на вземания за главница, считано от първо просрочие на
10.10.2015г. и на лихви, считано от 10.08.2015г. Представена е и нотариална
покана, изпратена от ищеца до ответницата Р.М., връчена по реда на чл. 47
ГПК, считано от 10.07.2017г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, уточнено в съдебно заседание, от което и въззивният съд
изхожда в решаващата си дейност, е установено по делото по отношение на
претендираната в производството главница по процесния договор, че банката
е извършвала редовно счетоводни записвания по кредита и на база договора,
така както е изменян, главницата по него възлиза на 22 759,32 шв. франка, от
която кредитополучателите са погасили, според записванията на банката,
сумата от 581,22 шв. франка и по този начин дължима главница остава 22
178,10 шв. франка. Начислените от банката такси са в общ размер на 1 428,09
шв. франка, от които са изплатени 1 212,24 шв. франка и съответно дължими
остават 215,85 шв. франка. На 23.04.2008г. по сметката, посочена в договора
за кредит в шв. франкове, е била преведена сумата от 20 099 шв. франка,
служебно превалутирани от банката в същия ден по курс „купува“ на шв.
франк за лева – 1,1941 и така на ответниците са предадени 24 000 лв.,
преведени по левовата сметка на кредитополучателя М. в посочения ден.
Сумата е била изплатена предимно на каса в лева. Превалутирането на
сумите, с които ответниците са заплащали задълженията си по кредита, е
направено от банката по обявения от нея курс за лев/шв. франк. Вещото лице
е посочило, че курс „продава” СНF 1/BGN на „Юробанк и ЕФ Джи България”
АД за съответните дати е съобразен и съпоставим с официалния курс на БНБ
за СНF 1/BGN. В заключението е изяснено, че след 2008г. промените на
пазара на валутата се дължат на глобалната финансова криза, търсенето на
швейцарски франкове значително е нараснало, в резултат на което се
наблюдава период на поскъпване на валутата. През септември 2011г.
Швейцарската централна банка се е намесила на пазара с цел овладяване
рязкото поскъпване на валутата, като е въвела праг на обменния курс от 1,20
8
франка за евро. Мерките на централната банка са преустановени през януари
2015г. Изхождайки от тези факти, в заключението е формиран извод, че
промяната на валутните курсове се дължи на обективни обстоятелства.
Съобразно установените в договора и ДС условия общата начислена сума на
задължението на ответниците е в размер на 37 376,78 шв. франка, включващо
лихви, такси и главница. Издължената сума от ответниците е в общ размер на
11 097,55 шв. франка, представляващи лихви, такси и главница.
Неиздължената част от дълга е в размер на 26 279,23 шв. франка - сбор от
такси, лихви и главница. От заключението на допълнителната ССЕ е
установено, че анюитетната вноска по условията на договора е в размер на
133,37 шв. франка. Частта от погасената главница с първата вноска е най-
малка и е равна на 30,67 шв. франка, за втората вноска е 30,82 шв.франка и
нататък нараства постепенно. След промяна на БЛП на банката и на лихвата
по кредита е променен и размерът на анюитетните вноски. Към 07.08.2015г.
ответниците са дължали на банката, съобразно първоначалните условия на
договора, сумата от 11 882,39 шв. франка, а са заплатили 7 915,43 шв.
франка. Съответно към посочената дата, при тези условия, неиздължени са
били 3 966,96 шв. франка. Съобразно второто допълнително заключение на
ССЕ, след подписването на ДС от 13.04.2009г., 23.06.2010г. 28.12.2010г.,
29.07.2011г., 05.03.2012г., 08.10.2012г., 06.12.2013г., 22.07.2014г. и
24.02.2015г., банката е капитализирала дължими, но незаплатени към датата
на подписване на всяко от споразуменията възнаградителни лихви и е
начислявала възнаградителна лихва върху капитализираните
възнаградителни лихви. В случай, че месечните вноски, правени от
кредитополучателите, бяха превалутирани в шв. франкове при курс на
CHF/BGN, използван от банката в деня на усвояване на кредита, и
получената разлика се използва за погасяване на главницата, предмет на
делото, от определената като дължима главница следва да се извади сумата
от 1 747,61 шв. франка, при курс на CHF/BGN -1,1941.
Във въззивното производство не са оспорени изчисленията в
обжалваното решение на размера на главницата, формиран от
първоначалното уговорения размер от 20 099 шв. франка с равностойност от
24 000 лв., и прибавените с част от обсъдените ДС такси към главницата,
възлизащи общо на 234, 90 шв. франка с равностойност към датата на
усвояване на кредита от 280, 47 лв. (по-точно 280, 49 лв.). Не са оспорени от
9
жалбоподателя и изчисленията на главницата, изразяващи се в изваждане на
стойността на платена главница от 425, 52 шв. франка - 508,11 лв. и 214, 61
шв. франка – 256, 26 лв., от приетата за дължима главница с равностойност
от 24 280, 47 лв. Спорът по делото е по правото, очертан от оплакванията във
въззивната жалба, в това число по валутата на кредита и допустимостта на
прибавяне на просрочени лихви към дължимата главница, съответно
начисляване на лихва върху така формираната главница.
По въпросите, повдигнати за разрешаване и във въззивното
производството на първо място относно неравноправността на клаузи от
процесния договор за кредит, чието изпълнение е поискано в частта относно
задължението за главница по реда на заповедното производство, прераснало
в исково производство, и в тази връзка по въпроса за валутата на кредита,
САС намира следното:
Във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, чийто разпоредби са транспонирани в ЗЗП, СЕС е извършил
тълкуване, задължително за националните юрисдикции на държавите -
членки на Европейския съюз. По повод висящо дело № С – 117/2017г. по
преюдициално запитване по тълкуване на разпоредби от посочената
директива ВКС е спрял по арг. от чл. 631 ГПК производството, висящо пред
него, до приключване на производството пред СЕС – по гр. д. № 3539/2015г.
на ВКС, I ТО на ВКС, по което на 22.02.2019г. е постановено решение № 295,
което настоящият въззивен състав възприема. В това решение ВКС е приел,
че в диспозитива на мотивираното определение по дело № С-119/17
(постановено на основание чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС), с
което СЕС препраща към решението си по дело С-186/16 (на което има
позоваване и по настоящото дело) относно критериите, които националният
съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от
гледна точка на разпоредбите на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/13, е
постановено, че чл. 3 до чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 г. (транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП) следва да се тълкуват
в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като
неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
10
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния
характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя
създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора. Доколкото клауза,
регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна
валута (швейцарски франкове) и погасителни вноски, дължими в същата
валута, не попада в хипотезите на чл. 144, ал. 3, т. 1 и 2 ЗЗП, изключенията на
чл. 144, ал. 3 ЗЗП вр. чл. 143, т. 7, т. 10, т. 12 (ред. преди изм. ДВ, бр. 100 от
2019г.) ЗЗП не намират приложение. ВКС, при съобразяване практиката на
СЕС и на ВКС, е дал на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следния отговор в
цитираното решение на поставения в касационното производство въпрос -
„Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин,
така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП“.
В разглеждания случай, аналогичен с разгледания от ВКС в
горепосоченото решение, е безспорно, че ответниците - ответници по жалбата
като физически лица, на които е предоставен кредит през 2008г., който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, имат
качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 ДРЗЗП, а банката - ответник се
явява търговец по см. на § 13, т. 2 ДРЗЗП. С клаузата на чл. 23, ал. 1 от
договора, сключен между страните, на кредитополучателите е възложен риска
и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев/евро, които могат да имат
за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в евро/лева, като в ал. 2 на чл. 23 е декларирано от
кредитополучателите, че разбират икономическия смисъл и правните
11
последици на цитираните клаузи от договора и са съгласни с настъпването
им.
Във връзка с изложеното, за да е неравноправна клаузата в договор на
потребителя тя не следва да е индивидуално договорена (такава е съставената
предварително без възможност за потребителя да влияе върху съдържанието
й - напр. в типов договор), същата да е в ущърб (вреда) на потребителя и да не
отговаря на изискването за добросъвестност, както и да е причина за
значителна неравнопоставеност (съществено неравновесие) между
договарящите се страни относно правата и задълженията им (чл. 146 вр. чл.
143 ЗЗП). Извън обхвата на проверката за неравноправния характер на
клаузите са основния предмет и съответствието на цената/възнаграждението и
стоката/услугата, когато тези клаузи са изразени ясно и разбираемо, така че
потребителят да може да предвиди произтичащите за него икономически
последици (чл. 145 ЗЗП). Тежестта на доказване, че определено условие на
договора е индивидуално уговорено, е на търговеца/доставчика - чл. 146, ал. 4
ЗЗП, който в случая, въпреки оспорването на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23
от процесния договор като неравноправни, не се е справил с възложената му
от закона доказателствена тежест, тъй като не са представени доказателства,
че кредитополучателят/те е имал възможност да влияе върху съдържанието на
оспорените клаузи. Съобразно приетото и от ВКС, с оглед чл. 145, ал. 1 ЗЗП,
клаузата на чл. 23 от процесния договор за кредит следва да се тълкува ведно
с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани
със сключването на договора към датата на сключването, при което се
установява, че:1. кредитът се предоставя в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 24 000 лв.; 2. независимо, че в
договора е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове,
достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като тя е
блокирана;3.швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се
превалутират от банката в лева преди усвояването им, като реалното
усвояване на кредита от потребителя става в лева по негова сметка в лева. От
съдържанието на обсъдените уговорки се установява, че реален паричен
поток от кредитодателя към кредитополучателя/те в швейцарски франкове не
е налице. Действителното усвояване на кредита е във валута на страната - в
лева.Клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора не отговаря на изискването за
яснота и разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на
12
потребителя/те към момента на сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута цялата относима информация, която би им позволила да
преценят икономическите последици от клаузата за валутния риск за
финансовите им задължения, които ще им бъде икономически трудно да
понесат при значимо обезценяване на валутата, в която получават доходите
си. Не се спори, че към момента на сключването на договора потребителите
са възприели предлагания им кредитен продукт за по-изгоден, очевидно,
доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от
основните световни валути. На всеки от потребителите обаче като по-слабата
страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е
предоставена информация при сключването на договора със срок на
издължаване от 288 месеца какви са очакваните прогнози относно промяната
на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран
курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е
неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може
да предприеме кредитополучателят, за да минимизира валутния риск, вкл.
чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти.
След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата
страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед
валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна
валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени
значимите икономически последици върху финансовите му задължения от
възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при
получаван доход в местната национална валута. Преценката на потребителя,
дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск
или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск,
трябва да може да бъде извършена от него на база предоставена му от
банковата институция информация относно възможните промени в
обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе
решения, основани на „добра информираност“ дали и какъв договор за кредит
да сключи. Средният потребител - относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, - не би могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен
риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с
информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк, което
13
го принуждава да изрази съгласие с установените предварително от търговеца
условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. да изрази
формално съгласие с декларативните по своя характер изявления в договора,
че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-23 от договора“, без да е установено, че
икономическите аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски
франкове реално са били разяснени от банката. Банката като професионалист
е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на
швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй
като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на
по-нататъшното изпълнение на договора. Съобразно задължителната практика
на СЕС, цитирана и по-горе, дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора. Потребителят не е защитен и от клаузата на чл. 21 от
договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране е
предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на
кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на
превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя.
Банката, с оглед експертната си компетентност и познания относно
очакваните промени на курса на швейцарския франк в посока на значимо
поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила
принципа на добросъвестност при фиктивно предоставен паричен поток в
швейцарски франкове, тъй като, ако беше постъпила добросъвестно и
справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен
и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на
риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите
от него дори и при индивидуално договаряне. Ето защо, с клаузата на чл. 23
от договора във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло
валутния риск, с което се създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора по см. на чл. 143, т. 18 (първоначална
редакция) ЗЗП.
С оглед всичко изложено процесната клауза на чл. 23 е неравноправна,
тъй като е неиндивидуално договорена клауза в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
14
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и в
нарушение на принципа за добросъвестност тя създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора. Във връзка с така приетото, се налага и
извод и, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, цитирана в чл. 23, в частта й, в
която е записано и описано, че погасяването на кредита се извършва в
швейцарски франкове по актуален към падежа на съответната вноска курс на
франка, в каквато валута фактически кредитът не е предоставен, също
представлява нищожна неравноправна клауза, като по същество тя е
проявление на недопустимо възложения на кредитополучателя с клаузата на
чл. 23, ал. 1 от договора валутен риск. С оглед неравноправния си характер,
посочените клаузи се явяват нищожни на основание чл. 143, т. 18
(първоначална редакция) вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП - особен случай на
накърняване на добрите нрави, въздигнат до нарушение на закона в израз на
засилената защита на правата на по-слабата страна в правоотношението (като
съдът не само има право, но и задължение да констатира неравноправност на
клаузи, уреждащи спорното правоотношение – вж. и чл. 7, ал. 3 ГПК). В
горепосочения смисъл са и решения по чл. 290 ГПК, с които е утвърдена
съдебна практика по аналогични случаи, напр.: № 294 от 27.03.2019 г. по т. д.
№ 1599/2017г., ТК, ІІ ТО на ВКС; № 384 от 29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г.
на ТК, ІІ ТО на ВКС; № 314 от 29.07.2019г. по т.д. № 1766/2016г., ТК, ІІ ТО
на ВКС; № 67 от 12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г., ТК, І ТО на ВКС; вж. и
определения по чл. 288 ГПК - № 348 от 02.07.2019г. по т. д. № 2065/2018г.,
ТК, І ТО на ВКС; № 374 от 10.07.2018г. по т.д. № 60402/2016г., ГК, І ГО на
ВКС.
На следващо място, в решение по чл. 290 ГПК № 136 от 20.01.2021 г.
по т. д. № 1467/2019г., ТК, ІІ ТО на ВКС (впоследствие и в решение № 168 от
29.01.2021г. по т. д. № 2184/2019г., ТК, II ТО на ВКС и в решение № 170 от
16.03.2021г. по т. д. № 1901/2019г., ТК, II ТО на ВКС) е извършено
позоваване на съдебна практика по чл. 290 ГПК, цитирана и по-горе, -
решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/15 г. на II ТО, решение №
384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/16 г. на II ТО, решение № 294 от 27.03.2019г.
по т. д. № 1599/2017г. на II ТО, решение № 314 от 29.07.2019г. по т. д. №
1766/2016 г. на II ТО, решение № 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на
15
I ТО и решение № 155 от 24.01.2020 г. по т.д. № 2561/2018г. на II ТО,
постановени във връзка с неравноправни клаузи в потребителски договори, в
хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена
на разположение на кредитополучателя в националната валута, съответно в
резервната валута на страна (евро - чл. 29 ЗБНБ), а не в чуждестранната
валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е
остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата
чуждестранна валута). В това решение ВКС е посочил, че въз основа на това,
че валутата, в която е сключен кредитният договор, има само функцията на
парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т. 20 от постановеното
на 22.02.2018 г. по дело С-119/17 по чл. 99 от Процедурния правилник на
СЕС мотивирано определение е прието, че договорът за кредит не предвижда
поне възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната
валута. Въпреки това е счетено, че кредитът следва да се погаси в
чуждестранната валута, независимо, че е предоставен в националното
платежно средство и, че договорът предвижда преобразуване на налични на
кредитополучателя по негова банкова сметка ликвидни средства в
националното платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване
на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства, посочва ВКС,
СЕС е приел, че този договор не може да се приравни на договор за кредит,
индексиран в чуждестранна валута, във връзка с който са дадените
разрешения с постановеното от СЕС решение по дело С-26/13, като СЕС,
както се посочи и по-горе, е препратил в определението си по дело № С-
119/17 към свое решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 относно
критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на
клауза от договор за банков кредит в чуждестранна валута от гледна точка на
разпоредбите на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/1, транспонирани в чл.
143 и чл. 145, ал. 2 ЗЗП. В обсъжданото решение на ВКС № 136 от
20.01.2021г. по т. д. № 1467/2019г. е посочено още, че в своята практика ВКС
също е приел, че в очертаната хипотеза кредитът е в чуждестранна валута, а
не в местната или резервната валута на страната - еврото, с оглед валутния
режим на страната - "Паричен съвет" /наричан още "Валутен борд"/. С оглед
изложеното, съставът на ВКС е дал следния отговор на поставения в
производството по т. д. № 1467/2019г. правен въпрос: В хипотеза на банков
кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
16
кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в
чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния
договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за
погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът
не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и връщането на
кредита се дължи в чуждестранната валута (щвейцарски франкове).".
С оглед изложеното и при възприемане на разрешението, дадено с
цитираното решение по чл. 290 ГПК, валидно и при разрешаване на
процесния казус, относно валутата на процесния договор за кредит, САС
намира, че в случая задължението за главница (чиято изискуемост е
настъпила изцяло, предвид и обявената предсрочна изискуемост – въпроси,
извън спорния предмет на въззивното производство), в предмета на делото,
следва да се изчисли в швейцарски франкове. С оглед нищожността на
клаузите за поемане на валутния риск от потребителя, обсъдени по-горе от
въззивния съд (не и на тези, приети за такива в обжалваното решение относно
валутата на кредита и механизма на усвояването му), без които процесният
договор за кредит може да продължава да се изпълнява, кредитът следва да
бъде върнат в уговорената валута и размер – равностойността в швейцарски
франкове на 24 000 лв. по курс купува за шв. франк към лева към датата на
усвояване на кредита – 1,1941. Това в случая означава, че задължението
възлиза на 17 945, 96 шв. франка. То е изчислено като разлика между
главница от 20 333.70 шв. франка (равностойност в лева 24 280, 47 лв.) и
приетите за платени суми, част от главницата, от 425, 52 шв. франка и от
214, 61 шв. франка и надплатените поради курсовата разлика 1 747, 61 шв.
франка. Левовата равностойност на задължението при посочения валутен
курс, неоспорена във въззивното производство като стойност, възлиза на 21
429, 28 лв., в какъвто размер искът е бил уважен. Сумата е изчислена, както е
приел и първоинстанционният съд, без последващите изменения на договора
с обсъдените ДС чрез прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, което представлява анатоцизъм по см. на
чл. 10, ал. 3 ЗЗД, допустим само при уговорка между търговци на основание
чл. 294, ал. 1 ТЗ (вж. решения по чл. 290 ГПК № 66/29.07.2019г. по т. д. №
1504/2018г. на ВКС, II ТО; № 30/20.05.2020г. по т. д. № 739/2019г. на ВКС, І
ТО; № 60091 от 27.09.2021г. по т. д. № 1345/2019г. на ВКС, ІІ ТО).
По изложените съображения, предявеният иск е частично
17
основателен, както е прието и в обжалваното решение, което следва да бъде
отменено (по същество изменено) в частта, в която искът е уважен за сумата
21 429, 28 лв., като вместо това следва да бъде уважен като на ищеца се
признае вземане срещу ответниците за сумата 17 945, 96 шв. франка,
равняващи се на 21 429, 28 лв. по курс „купува“ за шв. франк към лева към
датата на усвояване на кредита – 23.04.2008г. В останалата обжалвана част, в
която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер, решението
подлежи на потвърждаване като правилно. Доколкото стойността, за която
искът се уважава, не се променя няма основание за изменение на решението в
частта за разноските. При този изход на спора пред въззивната инстанция,
тъй като жалбоподателят не постига целените правни последици на
уважаване на иска изцяло, съдът не присъжда разноски в негова полза.
Ответниците по жалбата не са доказали да са сторили разноски за въззивното
производство, поради което съдът не присъжда разноски и в тяхна полза.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261373 от 22 февруари 2021г., постановено по гр. дело
№ 12416/2017г. от Софийски градски съд, ГО, 23 състав, в частта, в която
предявеният иск е уважен за сумата 21 429, 28 лв. ведно със законната лихва и
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл. 415
вр. чл. 422 ГПК, че „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, има вземане
срещу В. Х. М., ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН **********, за сумата 17
945, 96 шв. франка, равняващи се на 21 429, 28 лв. по курс „купува“ за шв.
франк към лева към датата на усвояване на кредита – 23.04.2008г. - главница
по договор за потребителски кредит № HL 33297/ 08.04.2008г., изменян с
допълнителни споразумения, ведно със законната лихва, считано 28.07.2017г.
до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 52185/2017г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261373 от 22 февруари 2021г.,
постановено по гр. дело № 12416/2017г. от Софийски градски съд, ГО, 23
състав в останалата обжалвана част.
18
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ.
Председател: Членове:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19