№
гр.
Варна, 23.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесети и пети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на
секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 16576 по описа на ВРС за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от И.Г.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу В.Д.Б., ЕГН: **********,
адрес: *** иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД с
искане да
бъде осъден ответника да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лв., представляващи заплатена сума на фирма
„РМ79“ ЕООД, за извършването на строителни работи по разширяването на пътя, както
и неимуществени вреди в размер на 2000,00 (две хиляди) лв., изразяващи се в нервно и психическо разстройство и яд; силни душевни
терзания, физически и психически неудобства, дискомфорт и страдания; психически
травми, емоционален стрес и притеснения; накърняване на доброто име и
обществена репутация, както и на честта и достойнството, а също и на моралните
и нравствени ценности, настъпили в резултат на неоснователно и неправомерно
възпрепятстване на прокарване на път до собственият на ищеца имот. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба ищецът излага, че с Постановление от 15.10.2008 г. му бил възложен поземлен имот с ПЛ№ 1690 с
индефикационен номер
10135.2552.1386 по кадастралния план на
ж.к. „Изгрев", на град Варна. Като непосредствен съсед на имота си ищецът
сочи ответника В.Б. и съпругата му В. Б., в качеството им на собственици на
имот идентификационен номер 10135.2552.1387, които го обитавали постоянно от есента на 2016. Ищецът излага
още, че в годините между него и тези съседи се нагнетило напрежение и
неприязън. Отношенията им се влошили, вследствие водените по между им имотни
спорове, единият от които, свързан с изграждането на временен път до имота на
ищеца. Сочи, че въпреки упорството на ответника, след извършена проверка и
направени констатации, със Заповед № 3101 от 21.07.2015 на кмета на Община - Варна, му било разрешено прокарването на временен
път, като било наредено съществуващият път да бъде разширен до 3,50 м. Този път следвало да премине през имота на ответника със средна
дължина 17,40 м и обща засегната площ от 26,00 кв. метра. Временният път се прокарвал със срок до
провеждането на отчуждителни процедури и отваряне на
улица по влезлия в сила ПУП-ПУР за район „Приморски".
Въз основа на издадената Заповед, на 15.02.2016 г. било извършено трасиране, означаване и координиране на временния път
от представител на „ХИДРО МАП" ЕООД. На тези действия присъствала
съпругата на ответника, която обаче отказала да подпише протокола. С писмо от 17.02.2016 г. на ответника бил изпратен протокол за извършеното трасиране, с
указание: „в 14-дневен срок от издаване на протокола за трасиране на временния
път до 29.02.2016 г. включително, на основание чл. 277 от АПК „доброволно да
изпълни задълженията си по гореописаната Заповед, като премести съществуващата
на място ограда по обозначените от геодезиста точки, както и да премахне всички
насаждения, попадащи в трасето". Било указано също, че „при липса на
доброволно съгласие за изпълнение на гореописаното, ищецът като собственик на
имота, за който се прокарва временния път, има право да пристъпи към
принудително изпълнение на Заповедта на Кмета, като сам предприеме действия по
освобождаване трасето на временния път". Това допълнително влошило
отношенията между ищеца и съседите Б., след категоричния им отказ да се прокара
временния път.
По-нататък ищецът излага, че с оглед даденото му
право, при липса на доброволно съгласие за изпълнение на Заповедта на Кмета,
пристъпил към принудителното му изпълнение. Наел срещу сумата от 450,00 лв.
работници от фирма „РМ79" ЕООД и
на въпросната дата 01.06.2017 г. всички заедно с техния багер, камион, фугорез, вибродъска и
инструменти, отишли до имота на ищеца. Започнал да мери до къде трябва да се
простира временния път и паркирали багера пред имота на ответника. Виждайки
техниката, работниците и действията им, ответникът и съпругата му излезли до
портата на имота си. Видимо ядосан и раздразнен от случващото се ответникът Б.
започнал да крещи на ищеца, да го обижда и клевети, за което завел ЧХНД № 2443/19 г. по описа на 38 състав на ВРС. По това дело не му бил допуснат
гражданския иск за материални вреди на стойност 450 лв.,
изразяващи се в наемането на фирма за извършените строително-монтажни дейности
по разширяването на пътя, което мотивирало ищеца да заведе настоящото дело.
Всичко това се случило пред работниците и съпругата на ответника, които станали
неволни свидетели на умишленото пречене на ответника. След това ответникът Б.
влязъл навътре в имота си и след малко се върнал с един дървен кол в ръка и се
насочил към ищеца. Съпругата на ответника обаче го спряла. През това време
ищецът сигнализирал на телефон 112 и се отдалечил от мястото, за да изчака идването на
полицейските служители. В следващия момент ответникът Б. отворил вратата на
имота си, изкарал автомобила си и го паркирал на пътя, който трябвало да се
разшири. Предвид случващото се работниците не предприели никакви действия по
разширяването на пътя. След малко пристигнали и полицейските служители от Второ
РУ на МВР-Варна, които пресрещнал до Военна болница и на които разказал за
случващото се възпрепятстване и показал документите. Когато отишли на мястото,
ответникът Б. бил паркирал и втория си автомобил покрай самата ограда. Пред
полицаите ответникът Б. заявил, че няма
да позволи да се извършва разширяване на пътя. Полицаите съставили
предупредителни протоколи на ищеца и на ответника и си тръгнали. За ответника
това противоправно възпрепятстване и поведение на ответника довело до
материална загуба на
450 лв., както и
неимуществени вреди в размер на 2000 лв.,
изразяващи се в нервно и психическо разстройство и яд; силни душевни терзания,
физически и психически неудобства, дискомфорт и страдания; психически травми,
емоционален стрес и притеснения; накърняване на доброто име и обществена
репутация, както и на честта и достойнството, а също и на моралните и
нравствени ценности, настъпили в резултат на неоснователно и неправомерно
възпрепятстване на прокарване на път до собствения му имот, който до момента да
не може да ползва и бил принуден да го продаде на загуба и на стойност с
двадесет хиляди евро по-евтино. Включително трябваше да връща и капаро на
купувач, заради липсата на все още прокаран реално път до имота си.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК
ответникът не е депозирал такъв. В първо по делото съдебно заседание ответникът
чрез процесуален представител оспорва исковата молба, като излага следното: Че
заповедта се издава на основание чл. 190, ал. 2 и ал. 6 от ЗУТ от кмета на
общината, с която обаче кметът единствено и само нарежда прокарване на пътя
през съответния имот и нейното действие се привежда в изпълнение единствено и
само от органите на общинска администрация. Счита, че няма правна възможност
кметът да делегира на някой друг субект своите правомощия. При евентуално
наличие на бездействие от страна на кмета, сочи, че има съответни
административни процедури, по които той е можел да бъде иницииран за изпълнение
за последиците на собствената заповед. В тази връзка твърди, че подобна заповед
и трасиране, които да са дали формално основание на ищеца да прокарва твърдения
от него път през имота на ответника не съществуват, а ако има, същата притежава съответни
недостатъци, които не дават правна възможност да я привежда в изпълнение.
Твърди, че действия, които да бъдат квалифицирани като незаконосъобразно
извършени от ответника във връзка с незаконосъобразно привеждане на заповед на
кмета, не са осъществявани. Счита, че ако е налице незаконосъобразен акт, не
може да се претендира, че привеждането в изпълнение от неоторизиран орган –
физическо лице, би могло да се третира като формално легитимиране на правно
основание за привеждане в изпълнение на последиците на един акт. Актът следва
да бъде приведен в изпълнение от органите на общинската администрация, за което
изобщо няма твърдения в исковата молба. Оспорва да съществува фактура за услуга
с багер, както и такава да е заплащана и осчетоводявана.
Съдът, като
прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С
Постановление за възлагане от 15.10.2008 г. на ЧСИ Надежда Денчева върху ищеца И.Х.
бил възложен поземлен имот с ПЛ№ 1690 с индефикационен номер 10135.2552.1386 по
кадастралния план на ж.к. „Изгрев", на град Варна, с площ от 900 кв.м,
ведно с изградената в имота масивна сграда.
По
делото е приобщена цялата административна преписка по процесната заповед №
3101/21.07.2015 г. на кмета на Община Варна, от която се установява следното:
Процедурата
е започнала по искане вх.№АУ002421ВН/09.01.2015 г. на собственика на поземлен
имот с идентификатор 10135.2552.1386 И.Х., с която се иска да бъде разширен
съществуващ общински път до 3,50 ширина по южната граница на съседния имот с
пл. № 1387.
С
протокол №1 от 29.01.2015 г. на
комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване
право на преминаване и прикарване на временен път, назначена със Заповед №
1323/13.04.2011 г. на Кмета на Община Варна е разгледано искането на И.Х., като
същото е оставено предвид разликата в нивата на терена между съществуващия път
и изградената подпорна стена и рампа в ПИ 1387, като следва да се представят
доказателства за премахване на незаконно изградената подпорна стена и рампа в
ПИ 1387 и изравняването на терена на нивото на пътя, след което искането ще се
докладва отново в Комисията на нова решение.
В
писмо до ищеца И.Х. е разяснено, че „Със Заповед №3500/11.09.2012 г. на Кмета
на Община Варна е прокаран временен път до ПИ 1386, като съществуващ на място
път се разшири до ширина 2,50 м през ПИ2636 и 1384. По КК на гр. Варна, ж.к.
„Изгрев“ до имот 1386 има път от към източната му страна със средна ширина 3,7
м, който се стеснява в началото на имот 1387 до ширина 1,9 м. Собственикът на
имот 1387 е заградил част от стар общински път, като съществуващата ограда е
заснета в КК на гр. Варна, а заграбената част от пътя е включена към неговия
имот. При извършен оглед на място към 2012 г. беше установено, че върху частта
от стария път, пападаща в ПИ 1387 е изградена бетонна
рампа за влизане в имота, като височината на подпорния зид откъм улицата е 2м.
При така изградената рампа в имот 1387 не може да се ползва частта от пътя, за
да се разшири до ширина 3,5м. По искане на И.Х. е издадена Заповед
№3536/03.10.2011 г. на Кмета на Община Варна за прокарване на временен път през
ПИ 10135.2552.1387, но същата е отменена с Решение №825/23.03.2012 г. на
Административен съд Варна, адв.д.№3768/2011 г., ХХ състав. Към преписката има
информация за започнала процедура по премахване на незаконно изградените
подпорна стена и рампа в ПИ 1387, но не се знае дали процедурата е приключила.“
След
представяне на доказателства от страна на ищеца И.Х. е разгледано повторно
искането му с Протокол №2 от 06.03.2015 г., като е допуснато повторно
разглеждане на приписка по искане на И.Г.Х. за разширяване на временен път до
имот 1386 през имот 1387, като се навлезе 1м в имота, за да са разшири
съществуващия път до ширина 3,5 м.
С
Протокол №6 от 09.06.2015 г. на Комисията е взето следното решение: „Допуска
започване процедура по издаване заповед на Кмета на Община Варна за прокарване
на временен път до ПИ10135.2552.1386 по КК на гр.Варна, ж.к. „Изгрев“ през
ПИ10135.2552.1387, като съществуващият път се разшири до ширина 3,50 м. Площта,
която се засяга от имот 1387 е минимална 26 кв.м и трасето следва улицата по
влязъл в сила ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев“. Да се обяви на собствениците на
имотите, които се засягат от допуснато трасе за временен път за началото на
административното производство по издаване на ИАА. Ако няма възражения, да се
изготви заповед на Кмета на Община Варан аз прокарване на временен път на основание
чл. 190, ал.2 и ал.6 от ЗУТ.“
С
Протокол №7 от 02.07.2015 г. на комисията е оставено без уважение възражението
на собственика на имот № 1387 – В. Б. и решено да се изготви Заповед на Кмета
на Община Варна за прокарване на временен път до ПИ 10135.2552.1386 по КК на
гр. Варна, ж.к. „Изгрев“ по ПУП-ПУР на СО „Кочмар“ след извършен оглед на
място.
Със
Заповед№3101/21.07.2015 г. на Кмета на Община Варна е разрешено на И.Х. –
собственик на имот 10135.2552.1386 прокарване на временен път, като
съществуващия път на юг от имота се разшири до ширина 3,5 м и се премине през
имот ПИ 10135.2552.1387 със средна дължина 17,40 м, обща засегната площ 26
кв.м. Същата е влязла в сила на 24.09.2015 г.
С
протокол № 8 от 10.12.2015 г. на комисията въз основа на представено заключение
на вещо лице е приета оценка на дължимото от собственика на имот № 1386 на
собственика на имот №1387, както следва: еднократно 198 лв. и годишен наем в
размер на 132,00 лв.
В
преписката е наличен пощенски запис за извършено плащане на еднократното
обезщетение в размер на 198 лв. и наем за един месец в размер на 11 лв.
От
Протокол за трасиране, означаване и координиране на временен път за достъп до
ПИ 10135.2552.1386 от 15.02.2016 г.
С
писмо рег.№АУ002421ВН_013ВН от 17.02.2016 г. арх. Пламен Друмев – Директор на Дирекция
„АГУП“ към Община Варна до В.Б. е изпратен протокол за трасиране, като на същия
е даден срок от 14 дни да изпълни доброволно задълженията си по Заповед
№3101/21.07.2015 г. на Кмета на Община Варна като премести съществуващата на
място ограда по обозначените от геодезиста точки, както и да премахне всички
насаждения, попадащи в трасето. В писмото е указано: „При липса на доброволво съгласие за изпълнение на гореописаното,
собственикът на ПИ 1386, за който е прокаран временния път има право да
предприеме действия по освобождаване трасето на временния път.“
От
ищеца И.Х. е подадена жалба вх.№ АУ002421ВН_015ВН от 09.10.2017 г., в която
излага, че повече от година и осем месеца след влизане в сила на заповедта
същата не е изпълнена доброволно от В.Б., а напротив при опит на ищеца лично да
приведе в действие заповедта, съобразно с изложеното в нея е бил
възпрепятстван, обиждан и заплашван от ответника. Излага, че следва да се
премести телената ограда навътре в парцела до трасираните с червен цвят
означения; преместване на бетонна естакада (площадка) за изкачване в имот 1387,
част от която пречи да се преминава; отстраняване на земна маса до ниво на
общинския път и ширина 3,50 м; премахване на растителността – дървета и храсти
по границата на имота с пътя.
С
писмо рег. №АУ002421ВН_016ВН от 13.10.2017 г. от Дирекция „Архитектура,
градоустройство и устройствено планиране към Община
Варна са отправили запитване до Дирекция „Правно и нормативно обслужване“ към
Община Варна по повод жалбата на И.Х. за становище по привеждане в изпълнение
на заповедта на място относно какви действия и коя дирекция следва да бъдат
предприети, тъй като отдел „КР“ при Община Варна няма правомощия да извършва
наказателни и други принудителни действия.
Дирекция
„Правно-нормативно обслужване“ отговаря с писмо рег. №АУ002421ВН_017ВН от
18.10.2017 г., че орган по изпълнението срещу граждани и организации е
административния орган, който е издал административния акт, на осн. чл. 271,
ал.1, т.1 от АПК.
В
Докладна записка рег.№АУ002421ВН_018ВН на Директора на Дирекция „АГУП“ на
Община Варна – арх. Десислава Борисова обръща внимание, че отдел „КР“ няма
правомощия да извършва наказателни и други принудителни действия по събаряне на
съществуващи незаконни строежи, поради което моли да бъдат определени лица за
това от Дирекция „УСКОР“ при Община Варна.
В
писмо рег.№АУ0023421ВН_019ВН от 10.11.2017 г. от Директор на Дирекция „АГУП“
при Община Варна – арх. Десислава Борисова до И.Х. е отговорено
по повод на подадената от него жалба вх.№АУ002421ВН_015ВН/09.10.2017 г., че
след оглед на място е констатирано, че „телената
ограда на ПИ 10135.2552.1387 по южната му граница е преместена и трасето на
временния път е освободено. В началото на временния път (в югоизточния ъгъл на
имота) е отрязан съществуващия бетониран подход към ПИ 10135.2552.1387, като
само в един участък е стеснено 30 см, но
може да се преминава. За да се ползва нормално пътя има две решения:
-
Да се разруши бетонната площадка
към ПИ 1387, пътят да се подравни, като се направи нов подход за влизане в ПИ
1387;
-
След съществуващия подход за ПИ
1387 пътят да се насипе, за да се изравни и да може да се ползва от двата имота
трасето на отворения към момента път.
…В оценката не е
включена сума, която да покрие разходите за разрушаване на изградения подход
към ПИ1387 и направата на нов подход, премесване на телена мрежа и метална
ограда, както и за укрепване на терена по трасето на пътя. Същите действия
следва да се извършат от собственика на имота, за който е издадена заповедта за
прокарване на временния път – И.Г.Х.,
тъй като не могат да се налагат задължения за собствениците на служещия имот в
по-голяма степен от определеното с влязлата в сила оценка.
Предвид
гореописаното, следва да се направят договорки със собствениците на ПИ 1387 за
начина, по който да се оформи пътя на място, като всички разходи по направата
му, както и оформянето на достъпа до ПИ 1378 са за Ваша сметка.“
От
показанията на свидетеля И. И. Х. се
установява, че Имотът е в кв. Изгрев, района на военна болница, 920 квадрата.
Имотът бил продаден миналата или по-миналата година. Пречка за продажба на
имота били влошените съседски взаимоотношения с ответника, както и факта, че
пътят се свличал и трябвало периодично да се разчиства с багер, което щяло да
ги вкара в допълнителни разходи. Лично свидетелят е присъствал на разправии
между ищеца и ответника. С кола може да се стигне до парцела, малко трудно, но
има път. Ответникът няколко пъти си оправял път, за да може да се влиза. Лично
чул ответникът да казва: „Повече няма да влизаш, ще изсипя един камион пръст
тук, няма да идвате тука“. Път имало прокаран, по пътя може да се минава, но е
почвен път. Два пъти го правили с чакъл, за да може да има достъп.
За
процесната случка разказва, че случайно
видял ищеца на паркинга на Военна болница, докато се прибирал, който му казал:
„Голяма патърдия стана, пак с този моя съсед, чакам полиция“. Ответникът му осуетил работата, тъй като пътят периодично
трябвало да се поправя, защото отстрани има
висок бряг, който се свличал. Ищецът казал: „Взел съм работници, машина,
багер, той не ме пуска, гони работниците“. Бил доста разстроен, казал: „Викам
полиция, не мога да се разправям с него“. „Платил съм всичко, хората ме чакат,
той ме гони с вилата“. След това ищецът даже не искал да стъпи на мястото.
От
показанията на свидетеля Х. Н. В. се
установя следното: Имотът му е северозападно от имота на В., относително на около
700-800 метра, не на същия път. Пътят покрай имота на В. представлявал пътека
още от 1964 г. Сега там има път. С кола може да се мине, лично свидетелят е
минавал с колата, вземал е люцерна от В.. До пролетта на 2016 г. имало пътека и
бетонна подпорна стена, понеже мястото на ответника и съседните са високи
някъде около 1-1.20 метра. Разбрал, че В. си събаря стената, тъй като момчето,
което ползвали за обща работа, дошло да вземе от него боен чук и казало, че В.
си събаря подпорната стена. Тогава В. му обяснил, че от 2015 г. имал
разпореждане да се прекара път, показа докъде е трасиран, съборил постройката,
стопанска с керемиди и греди, да ги изтегли навътре да ги подреди. От ответника
знае, че има разпореждане да се прекара път във връзка с имота на ищеца и
ответникът съборил бетонната стена и пътеката била разширена, станала път. Пътят
станал около 3 метра. По принцип по целия път има стеснение и денивелация. Има
места, където не е по-широко от това, което е в момента при имота на ищеца. До
имота на И. е стигал с кола, веднъж влязъл и обърнал там. Първо бил черен път,
след това се сложил чакъл, но не може да каже точно кога. Можело да се стигне с
кола, просто там, където е подходът към В., има височина, като бабуна, колкото
едно стъпало, двайсетина сантиметра. Не започва изведнъж, а тръгва от равно.
Даже бил виждал В. да наслагва чакъл, за да не бъде прагче.
Само бабуната пречи малко на автомобилите, тя се образува от бетона на В.,
който отива към подхода. Целият път е неравен, черен, в момента един човек
строи там голяма къща и е сложил чакъл и въпреки това е пак в дупки. Счита, че
бабуната изобщо няма да е пречка, ако пътят след нея продължи постепенно.
Когато се махна тази преградна стена се изчистило с булдозер. Дори в момента
пътят е малко по-нисък, но иначе е равен, има много по-големи неравности
нататък по пътя. Бабуната дори може да се избегне, ако се ползва отстъпа на
съседа му отдолу за влизане към неговото място за паркиране. По цялата пътека
минава високото напрежение на трафопоста, който захранва целия район. В. се
оплакал, че има неприятности и когато се направил този път или подхода към
мястото на И. мислил, че нещата ще се решат. Според свидетелят пътят се
направил не по-късно от лятото на 2016 г. Първо пролетта разбил подпорната
стена, после се изринало и пътят оттогава е със същата ширина.
Конфликтната
ситуация била през юни 2017 г., когато най-много се изострили отношенията
Тогава, с багер с кофа и гребло, ищецът искал да разшири пътя извън тези
граници. В. му показал очертано с дебела червена линия накъде според ищеца
трябвало да отиде пътя и В. да закопае още от мястото си, за да бъде по-голям
подхода, което лишавало фактически В. от подход пък към неговото място, защото
този подход трябвало да се изрине. Това било извън границите, посочени от В.. Помни
случая, защото тогава случайно отивал към брат си и трактор му препречил пътя.
Бил спрян точно на подхода на В., на пътя до подхода, а кофата му беше сложена
върху подхода на В., в левия горен край. Предполага, че тракторът е влязъл и
обърнал в мястото на И. и после обратно се е върнал. В. им обяснил за високо
напрежение и водопровод и работниците се отказали. Те искали да копаят, както било
очертано с червената линия. Отказали се, тъй като се уплашили, защото не може
да се копае без разрешително, без документи, не знаели дълбочината, след като е
ринато не може да се разбере. Видял И., след като бил по на далеч, по на изток.
Никой не е викал и заплашвал. В. си изкарал колата, малко над вратника, на
площадката. На пътя не можело да застане, защото там бил тракторът. След като
помагал на В., той му показал, къде е трасето. Трасето било, както сега е
освободен пътят към мястото на И.. Тогава бабуната беше на пътя, трасето от там
минава и тя остава. Отдолу под бабуната е кабелът за високото напрежение и
евентуално водопроводът. Бабуната е
широка горе-долу половин метър, може да се заобиколи,
защото долното място, под В., е по-широко, защото човекът го е направил да може
да влиза и излиза. И двамата съседа влизат по дължина на пътя на И.. През
бабуната може да се минава спокойно. С една пръчка си подпрял вратника. В. му
се е оплаквал от И., че го притеснява и заплашва, казал: „Път съм му дал. Какво
иска още? Колкото беше трасирано, толкова съм изчистил“. Не е чул разправии,
докато И. е бил до трактора, след това го видял, че се оттеглил. Чул после, че И.
казал, че няма да стане така, както иска В., че го е заплашвал, чуло се из тарафа, че И. се занимавал с такива имоти, купувал на ниски
цени и продавал на високи. Не е видял И. да е притеснен и смутен, но не са били
директно лице в лице.
От така
изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни
норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в чл.
45 от ЗЗД.
За осъществяване на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД ищецът следваше да докаже, че в следствие на противоправното, виновно
поведение на ответника е претърпял твърдените вреди в претендирания размер.
В исковата молба се твърди, че причинените на ищеца имуществени
и неимуществени вреди са в резултат на противоправното поведение на ответника,
който с действията си е възпрепятствал ищеца да приведе в изпълнение Заповед №
3101/21.07.2015 г. на кмета на Община Варна, както било посочено в самата
заповед.
Заповедта на кмета подлежи на принудително изпълнение,
съгласно разпоредбите на АПК. Съгласно чл. 267 от АПК на изпълнение по реда на
този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания,
предвидени в този кодекс или в друг закон, като в чл. 268, ал.1, т.1 от АПК като
едно от изпълнителните основания са посочени влезлите в сила или подлежащи на
предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове, какъвто
акт се явява процесната заповед № 3101/21.07.2015 г. на кмета на Община Варна.
Доколкото същата е влязла в законна сила, то тя подлежи на изпълнение. Орган по
изпълнението за изпълнение срещу граждани и организации е административният
орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в
изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган – чл. 271, ал.1 от АПК. Доколкото в конкретната заповед не е посочен друг орган по изпълнението
ѝ, различен от издателя ѝ, то такъв се явява именно последнияо в лицето на кмета на Община Варна, което е видно
и от намиращата се в административната преписка кореспонденция по повод на
жалбата на ищеца.
В чл. 274, ал.1 от АПК е посочено, че взискател може
да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде
административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в
изпълнителното основание, или техните правоприемници.Съгласно чл. 276, ал.1 от АПК
изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е
трябвало да издаде административния акт, а съгласно ал.2 на същия член
изпълнението може да започне и по инициатива на горестоящия
орган, на прокурора или омбудсмана, или по писмена молба на заинтересован
гражданин или организация, като органът
по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен
срок от получаването й – чл. 277, ал.1 от АПК.
Когато длъжникът трябва да изпълни едно
действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява
за негова сметка от органа по изпълнението. По искане на взискателя органът по
изпълнението може да го упълномощи да извърши изпълнението, като направените за
това разноски се заплащат от органа за сметка на длъжника – чл. 286 от АПК. За изпълнението
органът по изпълнението може да иска съдействие по 271, ал. 3 от АПК. Изпълнителното
производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на
разноските по производството – чл. 283 от АПК.
В диспозитива на процесната заповед е посочено, че се
разрешава на И.Х. – собственик на имот 10135.2552.1386 прокарване на временен
път, като съществуващия път на юг от имота се разшири до ширина 3,5 м и се
премине през имот ПИ 10135.2552.1387 със средна дължина 17,40 м, обща засегната
площ 26 кв.м., което единствено означава, че И.Х. е ползващо се от заповедта
лице. С оглед на това си качество същият съгласно цитираните разпоредби е оправомощен единствено да инициира производство по принудително
изпълнение на заповедта от органа по
изпълнение в качеството си на взискател. Ищецът обаче погрешно е
изтълкувал диспозитива на заповедта като упълномощаване сам да приведе в
изпълнение процесната заповед. Същото не е изключено, както сочи цитираната
разпоредба на чл. 286 от АПК, но това става в рамките на вече образувано
производство по принудително изпълнение по искане на взискателя. По делото няма
данни такова производство да е инициирано преди твърдяната дата на увреждането,
нито в рамките на такова производство да е направено искане от ищеца, в
качеството му на взискател да изпълни лично заповедта, още по-малко да е
упълномощен за това от органа по изпълнението.
В писмо рег.№АУ002421ВН_013ВН от 17.02.2016 г. от
Директора на Дирекция „АГУП“ на Община Варна до В.Б., на последния е
предоставен срок за доброволно изпълнение на заповедта, което по смисъла на чл.
277 от АПК може да се тълкува като започване на производство по изпълнение на
заповедта. Само че същото не е инициирано от компетентния за това орган,
доколкото такъв се явява кмета на Община Варна, а не Директора на Дирекция
„АГУП“ на Община Варна. Същото се потвърждава и от Докладна записка
рег.№АУ002421ВН_018ВН на Директора на Дирекция „АГУП“ на Община Варна – арх.
Десислава Борисова, в която заявява, че отдел „КР“ няма правомощия да извършва
наказателни и други принудителни действия по събаряне на съществуващи незаконни
строежи, поради което моли да бъдат определени лица за това от Дирекция „УСКОР“
при Община Варна. Или към датата на изготвяне на докладната няма делегирани
пълномощия от кмета на Община Варна по привеждане в изпълнение на процесната
заповед, или поне в настоящото производство няма събрани доказателства за това.
Доколкото писмото, дори и да се приеме, че по своето естество представлява
упълномощаване на ищеца сам да приведе в изпълнение заповедта, не изхожда от
орган с правомощия за изпълнение на процесната заповед, то той не разполага и с
възможността да делегира такива на трети лица.
Тук следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на
чл. 272, ал.1 от АПК, органът по изпълнението е задължен да осъществи
изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин
не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя:
1. начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния
случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението; 2. начините и
средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо
които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да
се извърши по няколко еднакво ефективни начина. Дори да се приеме, че ищецът е
действал от името на органа на изпълнението посредством упълномощаване, то той
по никакъв начин не е съобразил действията си с разпоредбата на чл. 272 от АПК.
Видно от писмо от Директора на Дирекция „АГУП“ на Община Варна арх. Десислава
Борисова, същата описва, че с оглед констатираното на място изпълнението на
заповедта е затруднено от заварения на терен подход към имота на ответника,
като предлага два възможни варианта за прокарване в пълен обем на процесната
заповед: или да се изреже съществуващия подход и да се изгради нов такъв, или
да се насипе и вкопае самият подход, като по този начин се осигури лесен достъп
и за двата имота. Видно от твърденията на ищеца и от събраните доказателтсва същият е възнамерявал единствено да отстрани
съществуващия подход към имота на ищеца, като го остави без достъп, без да
изгражда нов подход към имота му, като не е имал намерение и да вкопае подхода по подходящ за преминаване
начин.
Отделно от горното от целокупния събран доказателствен
материал се установи, че ответникът към твърдяната дата на увреждането вече е
бил премахнал подпорната стена, незаконната постройка в двора си, преместил е
оградата по трасираната от геодезиста граница, като е останала единствено тази
издатина на подхода му на пътя. Изрично разпореждане да премахне същата обаче
не е било давано на ответника. Поканата за доброволно изпълнение в писмо
рег.№АУ002421ВН_013ВН от 17.02.2016 г. арх. Пламен Друмев – Директор на
Дирекция „АГУП“ към Община Варна (доколкото може да се приеме за такава)
включва само предписание: „като премести съществуващата на място ограда по
обозначените от геодезиста точки, както и да премахне всички насаждения,
попадащи в трасето“, което е сторено още през 2016 г. След преместването на
оградата преминаването с автомобил е било възможно без съществени неудобства, с
което целта на закона да се осигури достъп до лишения от такъв имот, е била
изпълнена.
В заключение съдът намира, че в отклонение на горните
правила ищецът е преминал към изпълнение на ползващата го заповед. Същото обаче
с оглед цитираното писмо е сторил вярвайки, че разполага с правото за това. Никой
обаче не може да черпи права от противоправните си
действия.
Необходимостта на съдействие от страна на държавата
при регулиране на отношенията между гражданите, вкл. при привеждане в
изпълнение на влязъл в сила административен акт, е породена от нуждата за
защита на правата и законните интереси на всички страни в процеса от независим
и безпристрастен орган. В случая органът не е сезиран и не е взел отношение
дали е реализирано на място пълно или частично изпълнение на заповедта, за да
може да се гарантира липса на ексцес в изпълнението на същата, или изпълнение
на същата по най-целесъобразния за всички участници в процеса начин, особено
когато липсва единодушие между тях. Преценявайки самостоятелно степента на
изпълнение на въпросната заповед ищецът е пренебрегнал законовите разпоредби за
съдействие при изпълнението на органа, издал заповедта. Същият като
заинтересована страна не е можел да извърши безпристрастна преценка, която е и
причината законодателят да не възлага пряко компетенциите по изпълнение на
ползващите се от нея лица.
Или в конкретния случай, доколкото не е
налице правомерно пристъпване към изпълнение на заповедта, то не може и да се
заключи, че поведението на ответника по възпрепятстване на това изпълнение е
противоправно. Тъй като липсва противоправност на
деянието на ответника, то не е налице и пълният фактически състав на
непозволено увреждане. Тъй като фактическият състав
следва да е осъществен във всичките си елементи, за да възникне правото на
увредения на обезщетение, то съдът намира, че ищецът не успя да докаже
основателността на своята претенция и същата се явява неоснователна, и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По
направеното от ответника искане съдът да се произнесе по валидността на процесната
заповед № 3101/21.07.2015 г. на кмета на Община Варна съдът намира същата за
валидна, доколкото не е налице основание за нейната нищожност. Основания за
нищожност на административния акт са неспазване на изрично изисквани от закона
условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на някое
от нормативно установените изисквания за законност на административните актове
- изброени съответно пет порока в чл. 146 АПК. Нарушението на законовите
изисквания за валидност на административния акт трябва да е съществено,
изразяващо се в обективно несъответствие между издадения административен акт,
изискванията и предписанията на закона. Нито едно от изброените хипотези в чл.
146 от АПК не са налице. Актът е издаден от административен орган в кръга на
компетенциите му, в писмена форма, при редовно проведена процедура. Не се констатира
и съществено нарушение на материалноправните
разпоредби и противоречие с целта на закона. Последните две, ако не са
изключително съществени нарушенията, обуславят само незаконосъобразност на
акта, по която съдът не е компетентен да се произнася в настоящото
производство, с оглед разпоредбата на чл. 17 от ГПК. Актът е валиден.
С оглед
крайния извод на съда и съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ответникът има
право да иска заплащане на напарвените от
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. От ответника е представено доказателство за заплатен адвокатски хонорар в
размер на 430,00 лв.,
който следва да му бъде
присъден.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца И.Г.Х., ЕГН:
**********, с адрес: *** срещу ответника В.Д.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 450,00
(четиристотин и петдесет) лв., представляващи заплатена сума на фирма „РМ79“
ЕООД, за извършването на строителни работи по разширяването на пътя, както и
неимуществени вреди в размер на 2000,00 (две хиляди) лв., изразяващи се в
нервно и психическо разстройство и яд; силни душевни терзания, физически и
психически неудобства, дискомфорт и страдания; психически травми, емоционален
стрес и притеснения; накърняване на доброто име и обществена репутация, както и
на честта и достойнството, а също и на моралните и нравствени ценности,
настъпили в резултат на неоснователно и неправомерно възпрепятстване на
прокарване на път до собственият на ищеца имот, осъществени на 01.06.2017 г. на
пътя до и в имот с идентификатор10135.2552.1387 в гр. Варна, ж.к. „Изгрев“.
ОСЪЖДА И.Г.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Б., ЕГН: **********,
адрес: *** от 430,00 (четиристотин и
тридесет) лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: