РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500101 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Теленор
България“ЕАД / с настояща фирма Йеттел България“/ против решение № 198/18.10.2021г.
по гр.д.№ 449/2021г. на РС- гр.Карлово, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск
по чл. 422 ГПК, във вр. чл. 92 ЗЗД за това да бъде признато за установено по отношение на
въззиваемия Р. Д. К., че същият дължи сумата от 350,28 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 15.05.2018 г., както и договор за лизинг от
26.09.2018г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. РС погрешно приел, че за прекратяване на договора са приложими
общите правила по чл.87 от ЗЗД. В действителност не ставало дума за разваляне на
договора, а за прекратяването му на основание на договорна клауза, не било необходимо и
изрично изявление от жалбоподателя за прекратяване на договора, тъй като същият давал
възможност прекратяването да бъде извършено чрез преустановяване предоставянето на
договорените далекосъобщителни услуги, т.е. прекратяването било извършено с
конклудентни действия. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
иск. Не са заявени доказателствени искания.
От въззиваемия Р.К. е подаден отговор на въззивната жалба, с който поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поддържат се изводите на РС относно
приложимостта на чл. 87 ЗЗД, иска се потвърждаване на решението.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 449/2021г. на РС- гр.Карлово е образувано по искова
молба, с която от „Теленор България“ЕАД / с настояща фирма Йеттел България“/ е предявен
иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД против Р. Д. К.. В исковата молба
се твърди, че по подадено от ищеца- жалбоподател в настоящето производство, заявление
по чл.410 от ГПК против Р.К. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за сумата от 350,28 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
1
Против заповедта било подадено възражение в срок, поради което възникнал правен
интерес от установяване на вземането по нея. Твърди се, че между страните бил сключен
договор за мобилни услуги от 15.05.2018г. и допълнително споразумение към него от
26.09.2018г., като абонатът ползвал услуги по абонаментна програма „Тотал 30.99лв.“, със
срок на действие от 24 месеца, т.е. до 26.09.2020г. При възползване от преференциални
условия на мобилния оператор К. сключил и Договор за лизинг от същата дата- 26.09.2018г.,
по който получил мобилно устройство марка „Самсунг Галакси“, чиято цена следвало да
бъде платена на 23 месечни вноски в размер от по 5,59 лева. Въз основа на посочените
договори ответникът ползвал предоставяните от мобилния оператор услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната- № ***. Сочи се, че
съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва възоснова на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“. За отчетния
период на потребление 25.09.2018г.- 24.11.2018г., абонатът не бил изпълнил задължението
си да заплати на „Теленор България“ЕАД дължимите месечни абонаменти в размер от 83,50
лева. За същия отчетен период били издадени фактура № 727984*/25.10.2018г. за период на
потребление 25.09.2018г.- 24.10.2018г. на стойност 45,11 лева и фактура
№7281174*/25.11.2018г. за период на потребление от 25.10.2018г.-24.11.2018г. на стойност
38,39 лева. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, операторът
уведомявал клиента по реда на чл.31а от Общите условия. След изтичането на срока за
плащане, указан във всяка от фактурите, и липса на плащане, последователно се
ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на
абоната, като операторът неколкокоратно изпращал ЕсЕмЕс- напомняне за налична
незаплатена месечна фактура. С оглед незаплащането от страна на абоната на задълженията
му по горепосочените фактури, на основание т.11 от договора за предоставяне на мобилни
услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор,
жалбоподателят прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти. След прекратяване на отношенията операторът издал крайна
фактура (Кредитно известие) № 728390*/25.01.2019г., в която били начислени суми в
размер, както следва: 350.28 лева за дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти, 117.39 лева за незаплатени лизингови вноски, 83.50
лева за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. Сумата
от 350.28 лева се претендира на основание т.11 от договора за мобилни услуги. Тази
договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на подписан договор преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият да
заплати неустойка за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване.
Съобразно с постигнато с Комисия за защита на потребителите споразумение, дължимата се
неустойка е в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Потребителят дължал и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, в които било предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и разликата между стандартната
цена на устройството, съгласно ценова листа, действала към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия
срок на договора. Неустойката в размер от общо 350,28 лева била формирана, както следва:
за абонаментен план „Тотал 30.99 лв.“- неустойка в размер от 77,46 лева; за абонаментен
план „Тотал 30.99 лв.“ е начислена и неустойка за ползване на устройство „SAMSUNG
Galaxy J3 2017 Black“ в размер от 272.82 лева, представляваща разликата между
стандартната цена на устройството и заплатената преференциална цена.
2
С подадения от Р.К., чрез назначения му особен представител адв.Г.Ш., отговор на
исковата молба искът е оспорен като неоснователен.
Не се спори, че между страните са сключени горепосочените договори за мобилни
услуги и за предоставяне на мобилно устройство. Задълженията за неустойки са
формулирани на стр.2 от договора за мобилни услуги. Съгласно б.“а“, при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя същият дължи „неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“. Към тази неустойка се прибавят и
отстъпките от абонаментните планове. В б.“б“ е предвидено, че потребителят дължи и
разликата между стандартната цена на предоставеното му мобилно устройство и
преференциалната цена по сключения с мобилния оператор договор. По отношение и на
двете неустойки- тази за обезщетяване на вредите за доставчика, настъпили по причина на
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги поради неизпълнението му от
страна на потребителя, ще е дължима само, ако действително е било налице такова
неизпълнение и тази в размер на разликата между реалната цена на предоставеното мобилно
устройство и преференциалната цена по договора, следва да се отбележи, че същите ще са
дължими само, ако доставчикът е развалил / прекратил едностранно/ договора за мобилни
услуги по предвидения в закона ред. Действително в чл.19б, б.“в“ от Общите условия на
„Теленор България“ЕАД, съставляващи неразделна част от договора за мобилни услуги, е
предвидена възможност за дружеството едностранно да прекрати индивидуален договор с
потребител, който не е платил дължими от него суми. Тази клауза в общите условия обаче
не изключва приложението на императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно
която, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален. По делото липсва писмено изявление от жалбоподателя до
въззиваемата, с която същата да е уведомена, че, ако в определен срок не погаси
задълженията си, договорът ще бъде развален. Неспазването на изискването по
горепосочената разпоредба опорочава твърдяното едностранно прекратяване, което би
следвало да има за последица дължимостта на неустойката. Ето защо, обжалваното решение
ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззиваемият Р.К. се представлява от адв.А.Ц., в качеството й на особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК. Възнаграждение за особения представител се дължи за
всяка една съдебно инстанция, поради което такова ще следва да бъде определено в същия
размер както и за първоинстанционното производство, а именно в размер от 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 198/18.10.2021г. по гр.д.№ 449/2021г. на РС-
гр.Карлово, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя „Теленор България“ЕАД / с
настояща фирма Йеттел България“/ иск по чл. 422 ГПК, във вр. чл. 92 ЗЗД за това да бъде
признато за установено по отношение на въззиваемия Р. Д. К., че същият дължи сумата от
350,28 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
15.05.2018 г., както и договор за лизинг от 26.09.2018г..
ОПРЕДЕЛЯ за особения представител на въззиваемия Р. Д. К., адв.А.Ц. Ц.,
възнаграждение в размер от 300 лева, вносими от жалбоподателя „Теленор България“ЕАД /
с настояща фирма Йеттел България“/ в едноседмичен срок от съобщението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4