РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Търговище, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Светослава Ст. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530100411 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени и в условие на евентуалност искове
за две договорни клаузи по договор за потребителски кредит:
- за прогласяване нищожност на клауза по §6. от Договор за
потребителски кредит сключен със „София Комерс Кредит Груп" АД, ЕИК:
*********, поради противоречие със закона, на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. с
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и в условие на евентуалност - на основание
чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави;
- за прогласяване нищожност на клауза по §7. от Договор за
потребителски кредит сключен със „София Комерс Кредит Груп" АД, ЕИК:
********* поради противоречие със закона, на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. с
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и в условие на евентуалност - на основание
чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави;
Ищцата – М. С. П. твърди в исковата си молба, че е страна по договор за
паричен заем № 99115, сключен със „София Комерс Кредит Груп" АД.
Доколкото си спомня ищцата спрямо договора за паричен заем получава
сумата от 500 лева, която сума следва да бъде върната на 6 месечни вноски.
По договора за паричен заем следва да заплати, доколкото си спомня,
неустойка в размер на 310,38 лева, като по този начин общото задължение по
договора с включена главница, лихва и неустойка е в размер на 858,95 лева.
След като ищцата е подписала процесния договор ведно с прилежащи
към него документи, служителите от офиса на кредитора са казали, че ще й
1
дадат нейния екземпляр от договора с прилежащите документи към него след
като бъде подписан от упълномощен техен представител, което не се е
случило и до настоящия момент въпреки отправените многократни искания
от страна на ищцата.
Търсената неустойка по договора за паричен заем № 99115, спрямо
която ищцата следва да заплати сумата чрез нея, в размер на 310,38 лева, е
нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК. Съгласно чл.
146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни освен ако
са уговорени индивидуално. Оттам, че търсената неустойка по Договора за
паричен заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2
ЗЗП. Видно от самия Договор за паричен заем и прилежащите документи към
него по безспорен начин се установява, че неустойката от същия е част от едни
стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора и
кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им
към момента на сключване на договора особено и когато се намираме в
хипотезата на договор за заем с общи условия.
Събирането на такива разходи - за неустойка е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид /в т.ч. тези
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК като с търсената неустойка по Договора за
паричен заем се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена ПМС №426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и
чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в
размера на ГПР, последният не съответства действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер
на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2 т.1 от ЗЗП.
За да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл.
19, ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на за ЗКИ,
въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица
изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство
2
на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия
и/или предоставянето на банкови гаранции и др. След като кредитодателите
създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето
на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те
включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на
неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна
на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на
потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на
обезпечение, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна
печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като
същевременно преодоляха законовото изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК за
таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и
срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Кредиторът
изисква от потребителя да представи лично обезпечение, като едно от
следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно физическо лице, което да
представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на
трудовото възнаграждение над 1800 лева; или Поръчителство на две
физически лица, които да представят служебна бележка от работодател,
доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 950 лева; и които да
отговарят на следните критерии: да работят по безсрочен трудов договор; да
не са кредитополучатели по друг договор за паричен заем с Кредитора; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения
към други банкови и финансови институции, които поръчители да подпишат
договор за поръчителство с Кредитора.; 2.Банкова гаранция, издадена от
банка, оперираща на територията на Република България, която банкова
гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно задължение на банката
гарант, че ако Потребителят не заплати в срок което и да е свое парично
задължение по Договора за потребителски микрокредит от разстояние, същата
ще заплати на Кредитора всички дължими от Потребителя суми след първо
писмено поискване, отправено от Кредитора до банката гарант.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния
обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК
на В КС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към
3
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии:
- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията,
които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или освен примерно изброените критерии съдът може
да съобрази и други релевантни факти и доводи наведени в производството.
В конкретния случай, неустойката за неизпълнението на задължението
за осигуряване на лично и реално обезпечение е загубила присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди
от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради
неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Ето
защо вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими нито с
положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от
необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне
обаче противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и
единствено при преценка за наличие на кредитоспособност да му предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на срока на кредита и наличния
риск. Уговорка като процесната поражда значително фактическо оскъпяване
на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да
получи сигурно завишено плащане и то в размер, който е прекомерен спрямо
стойността на отпуснатия кредит, без това оскъпяване да е надлежно обявено
на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.
19 от ЗПК).
Преценката за обоснования размер на неустойката следва да бъде
извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД
неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите
от неизпълнението. Максимално тежките вреди, които един кредитор може да
претърпи, са от виновното пълно неизпълнение. Чл. 33 от ЗПК предвижда, че
при забавено изпълнение на задълженията по договора за потребителски
кредит размерът на обезщетението е законната лихва върху непогасената част
от дълга. Следователно размерът на законната лихва е максималното
обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по
кредитното правоотношение. Предвидената неустойка е излязла извън
присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е прекомерна
4
спрямо представената в заем сума, без да зависи от вредите от неизпълнението
на същинското договорно задължение и по никакъв начин не кореспондира с
последици от неизпълнението.
Вземането по §7 от потребителския договор няма характера на
неустойка, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначало е
уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я
като такава обезщетителна и обезпечителна функции. Чрез създадените от
търговеца предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му
изисквания той си е гарантирал, че ще го получи срещу предоставените в заем
средства. Това вземане е допълнителна и гарантирана за него сигурна
икономическа облага, поради което то съставлява печалба за търговеца скрита
под формата на неустойка - лихва.
Търсената неустойка по Договора за паричен заем е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19
от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея в размер на 310,38 лева,
е в прекомерен размер спрямо получената сума по отпуснатия кредит. По този
начин безспорно се нарушава принципът на добросъвестност и
справедливост. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на
собствена изгода за кредитора.
Търсената неустойка по процесния Договор за паричен заем е нищожна
като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143
от ЗЗП. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е
необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект,
търсената неустойка по Договора за паричен заем № 99115, според който се
дължи неустойка в размер на 310,38 лева, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни
уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции
5
и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т.З от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк.
дело №1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.
33, ал. 1 от ЗПК. С търсената неустойка по процесния Договор за паричен заем
№ 99115 в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорното задължение. В този смисъл е и т. 32 от
извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да
доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница.
Съгласно чл. 21 ЗПК, договорна клауза, която има за цел или за резултат
заобикаляне на изискванията на ЗПК, е нищожна.
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожност на посочените две клаузи - по §6. от Договор за потребителски
кредит № 99115 сключен със „София Комерс Кредит Груп" АД, ЕИК:
*********, поради противоречие със закона, на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. с
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и в условие на евентуалност - на основание
чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави; и по §7. от
Договор за потребителски кредит № 99115 сключен със „София Комерс
Кредит Груп" АД, ЕИК: ********* поради противоречие със закона, на осн.
чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и в условие на
евентуалност - на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на
добрите нрави.
Редовно призована ищцата и нейният упълномощен процесуален
представител – адв. П. И. П. от АК-Хасково не се явиха в открито съдебно
заседание. Постъпила е писмена молба-становище Вх.рег.№ 5268/11.06.2025г.
от пълномощника, с която поддържат предявените искове. Моли да му бъдат
присъдени разноските по делото, а в случай на неблагоприятен изход на
делото за ищеца да не бъдат възлагани в тежест на ищеца, който е потребител,
разноските сторени от ответника, който е кредитор по ДПК.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита исковете за
недопустими и неоснователни, и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
6
възнаграждение.
Основното възражение е, че между ищцата - М. С. П. и
ответника-„София Комерс Кредит Груп“ АД не е налице правоотношение с
точно посочените от нея параметри, не е сключван такъв договор, описан в
исковата молба. Липсата на сключен договор е основание за недопустимост
на предявените искове, доколкото липсата на договор предполага и липса на
интерес у ищцата за прогласяване на недействителност на отделни негови
клаузи. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да му бъдат
заплатени разноските по делото в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Към момента на подаване на исковата молба ищцата разполага
единствено със Справка за кредитна задлъжнялост с № БНБ-
146230/18.11.2024г. , която е приложена.
Въз основа на подадено от ищцата заявление Вх.№ БНБ-
143600/12.11.2024г. до БНБ-Централен кредитен регистър и е издадена
Справка за кредитна задлъжнялост с № БНБ-146230/18.11.2024г., видно от
която за лице по кредитни договори с идентификационен код: **********
/това е ЕГН на М. С. П./ на стр.2 от общо 9 стр., в част „Текущо състояние на
кредитите“ е посочено: Към дата – 30.09.2022г.; Отчетна единица -
„София Комерс Кредит Груп“ АД; Идентификатор на кредит - 99115;
Просрочие – от 31 до 60 дни; Активност – не; Просрочена главница – 105.00
лв.; Просрочени лихви и други просрочени вземания – 40 лв. В началото
на справката от БНБ-ЦКР е записано, че е включена информация, подадена
от всички „отчетни единици“ т.е. кредиторите по договори, като всеки
договор има съответен „Идентификатор на кредит“, който е за ЦКР и не е
номер на договор за страните.
В същата тази справка за кредитна задлъжнялост на ищцата никъде на
друго място, на нито една друга страница, не е посочен ответникът като
кредитор /отчетна единица/ „София Комерс Кредит Груп“ АД и никъде на
друго място не е посочен договор за кредит на ищцата с този кредитор.
Няма спор между страните по делото, че между тях няма сключен друг
договор за кредит, освен представения на осн.- чл.190 ГПК от ответника –
Договор за потребителски кредит от разстояние от 25.05.2022г. Ищцата в
исковата си молба описва параметрите на този единствен договор за кредит
с ответника, но по спомен , „доколкото си спомня“, а видно от посочената
по-горе справка същата има сключени множество договори за кредит с
други небанкови финансови институции в периода от 2022 г. до
18.11.2024г. От своя страна и ответникът също в молбата си с Вх.рег.№
7
4904/02.06.2025г. сочи, че спрямо ищцата с друг договор не разполагат и не
могат да предоставят.
Не е спорно обстоятелството, че страните са сключили на осн. чл.9 от
ЗПК и и ЗПФУР, договор за потребителски микрокредит от разстояние на
25.05.2022г., неразделна част от който са Общите условия за предоставяне на
потребителски микрокредити от разстояние, като по силата на § 13 от същия
договор ищцата като потребител е запозната с ОУ и е получила екземпляр от
ОУ преди сключването му заедно със Стандартен европейски формуляр.
Съгласно § 1 от въпросния договор, Кредиторът предоставя на
Потребителя потребителски микрокредит от разстояние в размер на 700 лева,
за срок от 12 месеца, при 41.16% фиксирана годишна лихва, 0.1128% лихва на
ден и годишен процент на разходите 49.89%, като общата сума за погасяване
е в размер на 865.68 лева. Кредиторът предоставя на Потребителя
потребителски микрокредит от разстояние по следния начин: чрез системата
за разплащане EasyPay(Изипей).
По силата на §3 от процесния договор, Потребителят се задължава да
върне на Кредитора предоставения потребителски кредит от разстояние в общ
размер на 700 лева, на 12 равни месечни вноски всяка в размер на 72.14 лева,
дължими на всяко 25- число на съответния месец, подробно описани в
погасителен план в §19. При просрочие в заплащането на някоя от
Погасителните вноски, Потребителят дължи на Кредитора законна лихва за
забава върху просрочената сума.
В договора са уговорени общият размер на кредита и условията за
усвояване; лихвения процент на кредита – фиксиран; ГПР, посочен само като
абсолютна стойност и обща сума, дължима от потребителя; условията за
издължаване на кредита вкл. погасителен план; информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и
безвъзмездно извлечение от сметка под форма на погасителен план; наличие
на право на отказ на потребителя от договора. Но нито в конкретния договор
за потребителски микрокредит от разстояние, нито в ОУ не е посочено и не е
ясно какво какво включва и как е изчислен ГПР, а именно към момента на
сключване на договора за кредит какви са взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване по определения в Приложение № 1 начин към
ЗПК.
В чл.2.4.3. от относимите ОУ за предоставяне на потребителски
микрокредити от разстояние е регламентирано, че в случай, че извършеното от
Потребителя плащане не е достатъчно да покрие всички негови изискуеми
задължения към Кредитора, погасяването се извършва в следната
последователност: неустойки, разноски, лихва, главница.
8
С клаузата по §6 от същия договор е вменено задължение на
Потребителя: В тридневен срок от сключване на настоящия договор за
потребителски микрокредит от разстояние, да осигури на Кредитора едно от
следните обезпечения на договора за потребителски микрокредит от
разстояние:
а) Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна
бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение
в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък
от 1.5 минимални работни заплати; или
б) Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна
бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение
в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък
от 1.5 минимални работни заплати.
В първата хипотеза /т.“а“/ поръчителят следва да докаже доход в размер
на 1330 лв. /700 лв. + 90 % от 700 лв./, а във втората хипотеза всеки поръчител
следва да докаже доход в размер на 1050 лв. /700 лв. + 50 % от 700 лв./.
Доколкото договорът е сключен на 25.05.2022г., а от 01.04.2022г.
минималната работна заплата в България е 710 лв., то това означава, че всеки
поръчител следва да докаже и то в 3-дневен срок от сключване на договора /
от 25.05. до 28.05.2025г./ нетен размер не по-нисък от 1065 лв. /МРЗ
710 лв. х 1.5/.
С клаузата по §7 е формулирана санкция за потребителя
/кредитополучателя/ при неизпълнение на задължението за предоставяне в
срок на обезпечение под формата на поръчителство, а именно: „ §7. В случай
че независимо от изразеното от Потребителя преди отпускане на Кредита
съгласие за предоставяне на обезпечение, Потребителят не представи в срок
някое от обезпеченията по §6. от Договора и не упражни правото си на отказ
от Договора, Страните приемат, че за Кредитора настъпват вреди от
намаляване на кредитоспособността на Потребителя, свързани с
предприемане от Кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия
риск, и затова Страните се съгласяват, че Потребителят заплаща на Кредитора
обезщетителна неустойка в размер на 490.44 лева, платима на 12 равни части в
размер на 40.87 лева, на падежите по §3 по-горе заедно със съответната
погасителна вноска, както общият размер на месечните плащания на всеки
съответен падеж по Договора е в размер на 113.01 лева“ Равните месечните
вноски за заплащане на неустойката са дължими на същите падежни дати,
както погасителните вноски по кредита.
Така при кредит в размер на 700 лв., т.нар. обща сума за погасяване
865.68 лв. /главница+договорна лихва/, с неустойката по § 7 от процесния
9
договор задължението на кредитополучателя е в размер на 1356.12 лв. т.е.
почти 2 пъти размера на кредита.
По силата на §8 от договора, Кредиторът има право да обяви
предоставения кредит за предсрочно изискуем, не само в случай че
Потребителят не заплати на падежа която и да е от вноските по приложимия
погасителен план, но също така и ако не предостави някое от обещаните
обезпечения, описани в §6. от настоящия Договор. При просрочени плащания
Потребителят дължи законна лихва за забава върху тях, както и всички такси
и разноски, свързани с принудителното събиране на задълженията по този
договор за кредит, включително и възнагражденията на фирми за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
От представената от ответника справка за платени суми по процесния
договор за потребителски микрокредит от разстояние от 25.05.2022г. е видно,
че на ищцата е предоставена сумата по кредита в размер на 700 лв. и до
момента тя е заплатила 1038 лв., от които за главница 700 лв., за лихва 99.55
лв. и за неустойка 238.45 лв.
Предвид установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК в доклада по делото
съдът следва да даде правна квалификация на претендираните от страните
права и релевираните възражения въз основа на посочените от тях
обстоятелства. Страните не са длъжни да определят правното основание на
своите претенции, като дори и да са го направили, дадената от тях
квалификация не е обвързваща за съда. Същото важи и за съотношението, в
което се намират помежду си съединените искове. Задължение на съда е да
определи вида на съединяването, както и поредността, в която следва да бъдат
разгледани исковете, ако те са предявени в условията на евентуалност. В този
смисъл – Решение № 527 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г., IV г.
о., ГК. В Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.,
ТК е даден отговор на въпроса относно вида на съединяването при въведени
няколко основания за нищожност, произтичащи от различни факти. В
мотивите на посоченото решение ВКС е приел следното: "При въведени
няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти
и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното
обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които
законът свързва с обявяването на нищожността за идентични. В този случай,
независимо от поддържано от ищеца кумулативно съединяване на исковете,
съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и
да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на
твърдяния порок според основанията по чл. 26 ЗЗД. С уважаването на иска за
10
обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи
произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и
следва да ги остави без разглеждане." Ето защо съдът разглежда в
поредността по чл.26 от ЗЗД нищожност на посочените клаузи поради
противоречие със закона и тогава в условие на евентуалност – поради
накърняване на добрите нрави.
Ищецът и ответникът са обвързани в облигационни отношения,
възникнали по силата на договор за потребителски микрокредит от
разстояние, сключен на 25.05.2022г.
Съдът намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на
ЗПК и ЗЗП. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са
изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като
съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Процесният договор е сключен в
писмена форма; посочен е общият размер на кредита и условията за
усвояването му, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК; лихвеният процент по
кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК определен на годишна основа
съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК – фиксиран; годишният процент на разходите
по кредита, съгласно чл. 11 ал.1 т.10; условията за издължаване на кредита,
съгласно чл.11 ал.1 т.11; информацията по чл.11 ал.1 т.12 ; наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това
право може да бъде упражнено, съгласно чл.11 ал.1 т.20; Общите условия,
които са неразделна част от договора, съгласно чл.11 ал.2 ЗПК, и ищецът е
декларирал, че е запознат и е получил екземпляр от ОУ преди сключването
му.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
11
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
В конкретния договор е посочен ГПР 49.89 %, отговарящ на императива
на чл.19 ал.4 от ЗПК и обща сума, дължима от потребителя /“общата сума за
погасяване“/.
Ищцата е предявила и поддържа искова за прогласяване на нищожност
на §6 и §7 от процесния договор.
Съгласно чл. 143 ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван
с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По
силата на чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Аналогична с разпоредбата
на чл.143 ал.1 от ЗЗП е разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК, а именно, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Несъмнено е, че въпросните клаузи по процесния договор за кредит,
макар и подписан от кредитополучателя, представляват еднотипни,
стандартни и бланкетни, изготвени предварително условия, като
кредитополучателят няма възможност да влияе върху съдържанието към
момента на сключване на договора. Ответникът не доказа, че въпросните
клаузи са индивидуално, конкретно уговорени като съдържание с този
кредитополучател. Ето защо те не са индивидуално уговорени по смисъла на
чл. 146 ал.2 ЗЗП.
Относно клаузата по § 7 от договора – за неустойка: Основанието, на
което се налага от кредитора на кредитополучателя е, като санкция: ако
Потребителят не представи в срок /3 дни от т.е. след сключване на договора/
някое от обезпеченията по §6. от договора, а именно: или един поръчител -
физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател,
доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ
90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални
работни заплати; или двама поръчители-физически лица, които да представят
служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото
възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия
кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати. И в случай, че в 3-
дневния срок от сключване на договора кредитополучателят не представи
едно от алтернативно посочените обезпечения, то регламентирано е, че
12
страните „приемат, че за Кредитора настъпват вреди от намаляване на
кредитоспособността на Потребителя, свързани с предприемане от Кредитора
на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск“. Неустойката по §7 от
договора е уговорена в абсолютен размер 490.44 лв. и не е ясно как е
определен, но се разсрочва на 12 месечни вноски и се кумулира към всяка от
12-те месечни погасителни вноски по кредита.
Съгласно чл.33 ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Това е лихвата за забава. С предвиждане и начисляване на неустойка по §7 от
договора, всъщност се цели заобикаляне на законовото ограничение на чл. 33
ал.1 ЗПК и въвеждане на допълнително плащане, чиято дължимост е свързана
дори не с хипотеза на забава на длъжника, а поради неизпълнение на друго
задължение-представяне на обезпечение. В този смисъл, като не е включил
т.нар. неустойка по §7 от договора, в "Общата сума, дължима от
потребителя“ /“Обща сума за погасяване“/, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно, пълно, ясно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, поради което тази клауза за неустойка е
нищожна, като противоречаща на закона на осн. чл. 26 ал.1 предлож-1во от
ЗЗД и във вр. чл.33 ал.1 ЗПК, чл.11 ал.1 и чл.19 ал.4 от ЗПК и във вр. чл.22
от ЗПК.
В същия смисъл, а именно, че нaчиcлявaнe нa дoпълнитeлни лиxви и
нeycтoйĸи пo oтпycнaти зaeми бeз ĸpeдитнитe дpyжecтвa дa ги вĸлючвaт в
гoдишнитe paзxoди зa пoгacявaнeтo им, e нapyшeниe нa Диpeĸтивa
2008/48/EO нa EΠ и cъвeтa, е и последното и най-ново постановено по сходни
казуси Решение на Съда на Европейския съюз (четвърти състав) от 17
октомври 2024 година по дело C-409/23 (Riverty GmbH срещу MI), което гласи
следното:
„Член 2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че без да се засягат случаите, в които още от
сключването на договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от
потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага,
лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране, които потребителят
дължи в случай на забава или неизпълнение на задължението за плащане по
договор за кредит, не попадат в обхвата на понятията „лихва" и „други
разходи" по смисъла на тази разпоредба, и то по принцип независимо от това
дали тези лихви и други разходи имат законов или договорен произход, както
и от това дали съответно посочените лихви и други разходи с договорен
произход са по-високи от това, което би било дължимо по силата на закона.“
13
И още Съдът yĸaзвa, чe члeн 22, пapaгpaф 3 oт Диpeĸтивa 2008/48
зaдължaвa дъpжaвитe члeнĸи дa гapaнтиpaт, чe paзпopeдбитe, ĸoитo пpиeмaт
зa изпълнeниe нa тaзи диpeĸтивa, нe мoгaт дa бъдaт зaoбиĸoлeни пocpeдcтвoм
нaчинa, пo ĸoйтo ca фopмyлиpaни дoгoвopитe (peшeниe oт 11 ceптeмвpи 2019
г., Lехіtоr, С‑383/18, ЕU:С:2019:702, т. 30).
Отделно от това така, както е формулирана неустойката по §7 от
договора, предпоставя необосновано висок размер за обезщетяване при
неизпълнение на задължението, което означава, че е неравноправна клауза по
смисъла на чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП и съответно е нищожна клауза съобразно
разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП.
В допълнение и освен изложеното по-горе, и специално по отношение
претендираната от ищеца нищожност на клауза за неустойка, като
накърняваща добрите нрави, съдът държи да отбележи следното:
Както е прието в т.3 от ТР № от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСTK на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на
критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи - поръчителство, залог, ипотека; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл е
константната практика на ВКС /напр. Решение № 99 от 8.07.2010 г. на ВКС по
т. д. № 984/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 969/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 139 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3109/2018 г., IV г. о.; ГК Решение № 196 от 6.12.2010 г. на ВКС по т. д. №
335/2009 г., II т. о., ТК/.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл е съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата в §7 от договора за
кредит, според която се дължи неустойка в размер на общо 490.44 лв. , която
14
представлява 70.06 % от главницата в размер на 700 лв. и на разсрочено
плащане е включена в текущото задължение за месеца, при неосигуряване в 3-
дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез
поръчителство на физически лица, се намира в пряко противоречие и
конфронтация с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
Подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, но след като вече
договорът е подписан, кредитът е отпуснат и дори е усвоена сумата, като ако
не го стори, дългът му нараства. Според чл. 16 от ЗПК, проверката за
кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди сключване
на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на
изводите от проверката. В конкретния случай и след като кредитът е бил
разрешен, от лицето се изисква да представи обезпечение и да заплати
неустойка.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
С тази клауза за неустойка по §7 от договора на практика се осъществява
следното: първо се подписва договора и отпуска кредит, усвоява се сумата, а в
последствие се иска обезпечение, което е в директно противоречие с целта на
директивата да се предотврати безотговорното кредитиране.
Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че
вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение,
което е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези
вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно
обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне
преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и
от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата
15
институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес
да претендира неустойка.
В индивидуалните условия по договора за кредите не се изяснява
конкретно при какви обективни критерии, фактори и начин е формиран
размерът на неустойката – бланкетно в § 7 се сочи абсолютна стойност 490.44
лв. , платима на 12 равни части в размер на 40.87 лв.. Нещо повече, всяка 1/12
част от неустойката се кумулира към всяка месечна погасителна вноска по
кредита, като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и дава
възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката,
в случая – на търговеца за сметка на потребителя. Подобен прекомерен размер
не би могъл да се оправдае с поетия от кредитора риск от неизпълнението и то
на акцесорно задължение за представяне на обезпечение и тази уговорка
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя и в този смисъл накърнява добрите нрави и се явява нищожна.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ищеца да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение), е пример за неустойка, която
излиза извън присъщите и -обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. С
процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
непредоставено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Ето защо неустойката по §7 от договора накърнява добрите нрави,
поради което се явява нищожна и на осн. чл.26 ал.1 предлож.3-то от ЗЗД.
Що се касае до клаузата по § 6 от процесния договор, с която е
регламентирано самото обезпечение на кредита чрез поръчителство на едно
или две физически лица, съдът счита, че исковете за нищожност на същата, на
осн. чл.26 ал.1 предлож.1-во и предлож.3-то не са доказани, поради което и
следва да бъдат отхвърлени.
А доколкото главният иск – за прогласяване на нищожност на клаузата
по §7 – за неустойка по договора, поради противоречие със закона, на осн. чл.
26 ал.1 предлож-1во от ЗЗД и във вр. чл.11 ал.1 и чл.19 ал.4 от ЗПК и
чл.10а, ал.2 и чл.33 ал.1 от ЗПК във вр. чл.22 от ЗПК, е доказан и следва да
бъде уважен, то съдът не дължи произнасяне в диспозитив по предявения в
условие на евентуалност иск за нищожност, поради накърняване на добрите
нрави, на осн. чл.26 ал.1 предлож.3-то от ЗЗД.
16
По разноските: Ищцата е направила разноски в размер на общо 830 лв.,
от които 50 лв.-държавна такса и 780 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение. Моли да и бъдат присъдени, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Представя писмени доказателства за разноските /л.6 и 68/ и списък на
разноските по чл.80 ГПК /л.69/. С оглед изхода на спора ответникът следва да
и заплати направените по делото разноски съразмерно уважената част от
исковете, а именно 415 лв. Ответникът е направил разноски за държавни
такси по чл.102з, ал.3 от ГПК в размер на общо 28 лв. , за което са
представени доказателства /л.30, 45, 62/. Моли да му се присъди
юрисконултско възнаграждение, но нито с писмения отговор, нито с
последващи молби Вх.рег.№ 4904/02.06.2025г. и Вх.№ 5014/03.06.2025г., не
е представено пълномощно за юрисконсулт, който да го е представлявал по
делото, дори не се сочи такъв. Всички подадени от ответника документи –
писмен отговор и молби по делото са подписани от представителя на
ответното дружество –изпълнителен директор А. Д. С.. В открито заседание
също не се е явявал юрисконсулт на ответното дружество. Съгласно чл.78 ал.8
изр.1-во от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. В конкретния случай ответникът, който е АД и
следователно юридическо лице, не е защитаван от юрисконсулт, доколкото
няма писмени доказателства за упълномощаване и явяване по делото.
Отделно от това ответникът не представи по делото и списък на разноските по
чл.80 от ГПК. Предвид това, че основателно направените и дължимите на
ищцата разноски са в размер на 415 лв., а на ответника са 28 лв., то следва
ответникът да заплати на ищцата разноски в размер на 387 лв. по компенсация
, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на клауза по §7. от Договор за
потребителски кредит /договор за потребителски микрокредит от разстояние/
сключен на 25.02.2022г. между потребител - М. С. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Търговище, ул.************, и кредитор - „София Комерс Кредит
Груп" АД, ЕИК: *********, поради противоречие със закона, на осн. чл.26
ал.1 ЗЗД и във вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.33 ЗПК и във вр. с чл.143, ал.1 и
чл.146 от ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване нищожност на клауза по §6. от
Договор за потребителски кредит /договор за потребителски микрокредит от
разстояние/ сключен на 25.02.2022г. между потребител - М. С. П., ЕГН
17
**********, с адрес: гр. Търговище, ул.**************, и кредитор - „София
Комерс Кредит Груп" АД, ЕИК: *********, поради противоречие със закона,
на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.33 ЗПК и във вр. с
чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, както и в условие на евентуалност - на
основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, район
„Изгрев“, ул. „Васил Калчев“ № 58, ателие 6, представлявано от изпълнителен
директор – А. Д. С., ДА ЗАПЛАТИ на М. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Търговище, ул.***********, чрез пълномощник адв. П. И. П. от АК-Хасково,
съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „Македония“ № 1, сумата от 387 лв.,
представляваща направени по делото разноски по компенсация, на осн. чл.78
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
18