Р Е Ш Е Н И Е
№ 552/30.6.2022г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І състав, в открито
съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
при секретар |
Тодорка
Стойнова |
разгледа докладваното |
|
от съдия |
Мариана Шотева |
|
|
административно
дело № 416 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл.118 КСО.
Делото е образувано по жалба на Д.С.Я. с ЕГН **********
***, чрез адв. Р.А. против Решение № 1012-12-111#1/28.03.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ – Пазарджик. Иска се решението да бъде отменено като
незаконосъобразно постановено, тъй като на първо място жалбоподателката твърди,
че е полагала труд при работодателя „Медико-73“ ООД, гр. Сърница. Твърди, че
вземането е погасено поради изтекла давност.
В съдебно заседание оспорващата - редовно призована,
не се явява.
Ответната страна, Директорът на Териториално поделение
на НОИ – Пазарджик, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., която
моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Я.. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В определения от съда срок е
представила писмени бележки по съществото на спора.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 1012-12-111#1/28.03.2022
г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
РП-2-12-01081114/28.02.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО,
с което от изискуемо вземане на Д.С.Я. от държавното обществено осигуряване,
представляващо парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20213406771 за периода 06.12.2021 г. –
31.12.2021 г. е прихваната сума в размер на 584,25 лв. – главница за погасяване
на неоснователно получена сума, представляваща парично обезщетение.
Решението е връчено на жалбоподателя с ИД на 01.04.2022
г., като същото е получено чрез М. Я. –
съпруг.
Жалбата е депозирана директно в Административен съд
Пазарджик на 13.04.2022 г. С оглед на това съдът счита жалбата за допустима за
разглеждане - подадена е в предвидения от закона 14-дневен срок от връчване на
решението, от неблагоприятно засегнато лице и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, по арг. от чл. 118, ал. 1 от КСО, съгласно който решението на
ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването
му пред административния съд. Спорът е родово и местно подсъден за разглеждане
от настоящия съд на осн. чл. 133, ал. 1 от АПК.
По съществото на спора съдът взе предвид следното:
С Разпореждане № РП-2-12-01081114/28.02.2021 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено изискуемо вземане на Д.Я., представляващо парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по болничен лист № Е20213406771 за периода 06.12.2021 г.
– 31.12.2021 г. да бъде прихванато вземане постановено с Разпореждане №
122-00-1461-4/18.11.2021 г.
С посоченото разпореждане от 18.11.2021 г. е
разпоредено Д.С. Б./Я. с ЕГН ********** да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2014 г. до 31.08.2015 г.
в размер на 1 591,37 лв. – главница и 1 051,04 лв. – дължима лихва от датата на
неоснователно полученото обезщетение до
датата на разпореждането от 18.11.2021 г. Изрично е посочено, че лихва
се начислява и от датата на разпореждането до окончателното погасяване на
задължението. Мотивите за издаване на това разпореждане са влезли в сила
разпореждания № 122-00-1461-2/12.10.2021 г. и № 122-00-1461-3/13.10.2021 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, с които на жалбоподателката е
отменено разпореждане № 122-00-1461-1/30.12.2014
г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица. Посочено е, че жалбоподателката няма
осигуряване във фонд Безработица за 9 месеца от последните 15 месеца преди
прекратяване на осигуряването. Петнадесет месечния период е от 01.09.2013 г. до
30.11.2014 г. включително. Прието е, че жалбоподателката не отговаря на
кумулативните изисквания на чл. 54а от КСО /в сила до 31.12.2017 г./, като
същата няма право на парично обезщетение за безработица и неоснователно
изплатеното парично обезщетение в размер на 1 591,37 лв. подлежи на
възстановяване от лицето. Разпореждане № 122-00-1461-4/18.11.2021 г. е влязло в
законна сила.
На 22.02.2022 г. в НОИ със справка с вх. №
Р-14-12-000-00-********** от осигурителя „Евролес 78“ ЕООД гр. Сърница е прието
удостоверение – приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с данни относно
правото на парично обезщетение по болничен лист № Е20213406771 за периода 06.12.2021
г. – 31.12.2021 г. При обработка на данните от удостоверението било установено,
че с издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО разпореждане № 122-00-1461-4/18.11.2021
г. жалбоподателката била задължена да възстанови неоснователно получено по чл.
54б от КСО парично обезщетение за безработица в размер на 2 642,41 лв., от
които 1591,37 лв. главница и 1551,04 лв. – лихва, начислена към датата на
издаване на разпореждането. Във връзка с постъпилите с удостоверение –
приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО данни относно правото на парично
обезщетение по болничен лист № Е20213406771 е извършена проверка, при която
било установено, че дължимата от жалбоподателката сума не е възстановена,
поради което било издадено разпореждане № РП-2-12-01081114/28.02.2022 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 5 от КСО
била прихваната сума в размер на 584,25 лв. Установено било, че за жалбоподателката
е възникнало вземане от ДОО, което било изискуемо и ликвидно, непогасено
доброволно, с оглед на което по силата на изричната законова норма може да бъде
изпълнено принудително чрез прихващане със задължение на ДОО към осигуреното
лице за осигурително плащане.
Първоначалният /разпореждането/ и контролният акт /Решението/
са обективирани в писмена форма с излагане на мотиви от фактическа и правна
страна, съдържат ясно формулирана разпоредителна част. Жалбоподателката спори
относно обстоятелството, че била полагала труд, но този въпрос не следва да
бъде проучван в настоящето административно производство. Не се спори за размера
на вземането, нито пък за размера на задължението, макар че главница от 1591,37
лв. и лихва 1551,04 лв., не правят общ размер на задължението от 2 642,41лв.
При преценката за законосъобразност по същество, съдът
счита възражението за изтекла погасителна давност за основателно.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на
Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и
лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано
от 01 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят; изречение
второ на същия текст регламентира, че с изтичане на десетгодишен давностен
срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят,
се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението
е спряно по искане на длъжника. В случая издаденото разпореждане се отнася за
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2014г.
до 31.08.2015 г. При законовата регламентация на чл. 115, ал. 1 от КСО
петгодишният давностен срок е започнал да тече на 01.01.2016 г. и е изтекъл на
31.12.2020 г. Следователно, към момента на издаване на разпореждането – 28.02.2022
г., петгодишният давностен срок е изтекъл и не може да се извърши принудително
събиране на вземането, а само доброволно. Нито ръководителят на контрола по
разходите на ДОО, нито директорът на ТП на НОИ се позовават на обстоятелства по
ал. 3 и ал. 5 на чл. 115 от КСО – за спиране или прекъсване на давността, за да
намери приложение визираният в чл. 115, ал. 1, изречение второ от КСО
десетгодишен давностен срок. При това положение се налага изводът, че по
отношение на процесните вземания е изтекла петгодишната погасителна давност, на
която оспорващата се позовава в жалбата. Констатираното обстоятелство обуславя
материалната незаконосъобразност на разпореждането и на решението на
горестоящия орган, с което то е потвърдено.
По изложените съображения съдът счита жалбата за
основателна, като Решение № 1012-12-111#1/28.03.2022 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пазарджик следва да бъде отменено като незаконосъобразно постановено. Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-111#1/28.03.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РП-2-12-01081114/28.02.2021
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: /П/