РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Разград, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело
№ 20243330101933 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Депозирана е искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу Е. А. С. за установяване
дължимостта на сумата от 432,62 лв., от която:
- 146,69 лв. задължение за периода 10.04.2022 г. – 09.06.2022 г.,
формирано, както следва: 81,91 лв., дължими за период 10.04.2022 г. –
09.05.2022 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 05.11.2021 г. за сума в размер на 53,94 лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ************** от 18.01.2022 г. за сума
в размер на 27,97 лв., представляващи непогасено задължение за абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги; 64,78 лв., дължими за период
10.05.2022 г. – 09.06.2022 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер ************ от 05.11.2021 г. за сума в размер на 33,89 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
и по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************** от
18.01.2022 г. за сума в размер на 30,89 лв., представляващи абонаментна такса
и такса за потребление на мобилни услуги;
- 285,93 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на услуги,
формирани, както следва: 134,63 лв. - неустойка в размер на три стандартни
месечни такси по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************** от 18.01.2022 г. и 151,30 лв. - неустойка в размер на три
стандартни месечни такси по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 05.11.2021 г.
За горните суми била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
1
1225/2024 г. по описа на РС Разград, връчена на ответника по реда на чл. 47 от
ГПК, с което обосновава и правния интерес от предявяване на настоящите
искове.
Претендира се и дължимата законова лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, както и
осъждане на ответника за направените разноски в настоящото исково
производство и тези, направени в заповедното производство.
Сочи, че между Е. А. С. и „Йеттел България“ ЕАД (с предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори за
предоставяне на услуги: договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************** от 18.01.2022 г. и договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер ************ от 05.11.2021 г.
Длъжникът не е изпълнила задълженията си по договорите, в
следствие на което те били прекратени едностранно от ищеца на 04.08.2022 г.
на основание чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг и т. 196 от
Общите условия на договора за мобилни услуги.
Поради неизпълнението, към 10.08.2022 г. ответницата имала
задължения за преходни периоди в размер на 146,69 лв., а като последица от
посоченото неизпълнение били начислени и договорените неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: 134,63 лв.
неустойка в размер на три стандартни месечни такси по договора за Мобилни
услуги с предпочетен номер ************** от 18.01.2022 г. и 151,30 лв.
неустойка в размер на три стандартни месечни такси по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021 г.
Процесиите клаузи, в които било заложено правото на кредитора на
неустойка, са обективирани в т. 11 от договора за мобилни услуги, сключен с
длъжника. В тях било предвидено, че при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Потребителят дължал и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора, а в случаите, в които било предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова вноска), каквато съответствала на оставащия срок на договора.
Твърди се, че претендираните суми за неустойка се формирали чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки, обезпечаващи две различни
престации на кредитора – по договор за мобилни услуги, представляваща три
месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено
устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за
ползване за времето на договора за лизинг, без да е върнато устройството при
прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план. Така формулирани двете неустойки не противоречали на добрите нрави
2
и не излизали извън обезщетителната си функция, поради което били
действителни, породили са действие и обвързвали страните.
Задълженията за предходен период в общ размер на 146,69 лв. били
обединени във Фактура № **********/10.05.2022 и Фактура №
**********/10.06.2022 г., като в тях подробно било посочено как е формирано
вземането. Към настоящия момент ответницата имала задължение за
предходен период в размер на 146,69 лв., формирано както следва:
- 81,91 лв., дължими за период 10.04.2022 г. – 09.05.2022 г., от които:
53,94 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление
на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 05.11.2021 г.
27,97 лв., представляващи непогасено задължение за абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер ************** от 18.01.2022 г.
- 64,78 лв., дължими за период 10.05.2022 г. – 09.06.2022 г., от които:
33,89 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление
на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 05.11.2021 г.
30,89 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление
на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************** от 18.01.2022 г.
Сочи, че при сключване на договор с „Йеттел България“ ЕАД всяко
лице получавало един или повече клиентски номера, под които „Йеттел
България“ ЕАД обединявало всички сключени и действащи договори на
конкретното лице и издавало една обща фактура за задълженията по тях. Под
един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но
всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице,
носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от ищеца фактура
имало подробно описване на вида услуги, за които се формирало
задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента
на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен
период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като
„задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под
един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски
номер се деактивирали, а непогасените и дължими до този момент
задължения, се обединявали в една фактура като дължими за предходни
периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки. Така в
системата на Теленор България ЕАД ответницата била с клиентски номер
********* и всички непогасени и изискуеми задължения в размер на 432,62
лева били обединени във Фактура № **********/10.08.2022 г., със срок на
плащане 15 дни от дата на издаването й, които към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, не били заплатени.
Претендира разноски за настоящото и за заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата
молба въпреки, че с изпращането на преписа от същата и доказателствата към
нея й е указано както задължителното съдържание на отговора, така и
последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това право тя не е
3
упражнила като не е взела становище по иска, не е направила възражения по
изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорила писмените доказателства и
не е представила такива.
Редовно призована, ответницата не се явява в откритото заседание и не
изпраща представител, не е направила искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие, макар че е надлежно уведомена за последиците от
непредставянето на отговор и неявяването в първото заседание по делото,
поради което ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от
ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава
на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238,
ал. 1 от ГПК и съобрази фактическите обстоятелства по делото и
представените от ищеца доказателства, съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответницата. Безспорно е, че в законния срок по чл. 131 от
ГПК Е. А. С. не е представила писмен отговор на исковата молба, в първото по
делото заседание не се явява нито лично, нито чрез упълномощен
представител, нито е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие,
поради което ищецът се е възползвал от възможността да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу нея. Същевременно съдът е
указал на страните какви са последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
От представените по приложеното ч. гр. д. № 1225/2024 г. по описа на
РС Разград доказателства – фактури, договори за мобилни услуги с
предпочетен номер ************ и предпочетен номер **************,
както и издадената Заповед № 608 от 18.07.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по същото ч. гр. дело, може да се направи
обосновано предположение за вероятната основателност на исковите
претенции, чиято правна квалификация е по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 и
чл. 92 от ЗЗД.
С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на
фактическия състав по предявените искове, което дава основание на съда да не
излага подробни мотиви по съществото на спора, а с оглед процесуалното
поведение на ответницата да постанови неприсъствено решение, предвид
наличието на предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като
предявените искове следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в общ размер на 555 лева,
включващи 75 лева платена държавна такса и 480 лева с ДДС заплатено
адвокатско възнаграждение, както и разноските за заповедното производство в
общ размер на 505 лева, от които 25 лв. заплатена държавна такса и 480 лв. с
ДДС адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. А. С. с ЕГН ********** и
адрес: ********************** дължи на „Йеттел България ЕАД с ЕИК
********* и адрес: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, сумата от 432,62
лв. (четиристотин тридесет и два лева и 62 ст.), от която: 146,69 лв. (сто
четиридесет и шест лева и 69 ст.) задължение за периода 10.04.2022 г. –
09.06.2022 г., формирано, както следва: 81,91 лв., дължими за период
10.04.2022 г. – 09.05.2022 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер ************ от 05.11.2021 г. за сума в размер на 53,94 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
и по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************** от
18.01.2022 г. за сума в размер на 27,97 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;
64,78 лв., дължими за период 10.05.2022 г. – 09.06.2022 г. по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021 г. за сума в
размер на 33,89 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление
на мобилни услуги и по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************** от 18.01.2022 г. за сума в размер на 30,89 лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 285,93 лв.
(двеста осемдесет и пет лв. и 93 ст) неустойки за предсрочно прекратяване
на услуги, формирани, както следва: 134,63 лв. - неустойка в размер на три
стандартни месечни такси по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************** от 18.01.2022 г. и 151,30 лв. - неустойка в размер на три
стандартни месечни такси по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
************ от 05.11.2021 г., за които е издадена Заповед № 608 от
18.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 1225/2024 г. по описа на Районен съд Разград.
ОСЪЖДА Екатерина А. С. с ЕГН ********** и адрес:
************************************** да заплати на „Йеттел България
ЕАД с ЕИК ********* и адрес: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6 разноски в общ размер на 555 лева (петстотин петдесет и пет
лева) за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА Е. А. С. с ЕГН ********** и адрес:
************************************** да заплати на „Йеттел България
ЕАД с ЕИК ********* и адрес: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6 разноски в общ размер на 505 лева (петстотин и пет лева) за
заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.
239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на ответника.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5