РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. С.З., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Л.Ф.Л.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20225530105115 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата
от 808,98лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, с която ответникът се е обогатил без
основание. Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е предявен от А. З. Ж. от гр.С.З. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД гр.София. С
исковата молба се твърди, че страните сключили Договор за потребителски кредит №608588
от 20.12.2021г. за сумата от 2700,00лв., която ищецът е следвало да върне на 23 месечни
вноски при годишен лихвен процент 40,05% и ГПР 49,86%. В договора била уговорено
задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или
поръчителство в срок от три дни от сключване на договора, като при неизпълнение на
задължението ищецът следвало да заплаща неустойка в размер на 1551,67лв., разпределени
на месечни вноски за срока на договора. Ищецът счита, че клаузата в договора за кредит,
предвиждаща заплащането на неустойка противоречи на добрите нрави. Същата
противоречи на разпоредби на Закона за потребителския кредит, регламентиращи
дължимостта на такси и комисионни. Кредиторът имал задължение да оцени
кредитоспособността на потребителя, и евентуално да откаже отпускането на кредит.
Задължението на кредитополучателя едва след получаването на кредит да предостави
обезпечение прехвърляло отговорността между страните, като натоварвало икономически
по-слабата страна. Уговорката за представяне на обезпечение от кредитополучателя била
нищожна. Задължението за неустойка възниквало въз основа на задължение, което не е
1
пряко свързано с претърпени от кредитора вреди. Поради тази причина целта на неустойката
излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдебната практика била категорична относно характера на този вид неустойки.
Уговорената в договора неустойка не била съобразена и с европейското законодателство. С
неустойката се заобикалял закона, като се предвиждала още една санкция за
кредитополучателя извън законовопредвидената мораторна лихва. Предвид нищожността на
клаузата за неустойка в процесния договор ищецът счита, че без основание е заплатил
сумата от 808,98лв. на ответника, с която сума ответникът неправомерно се е обогатил. Това
породило за ищеца правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му върне сумата от
808,98лв., с която се е обогатил неоснователно, представляваща сбор от платени без
основание недължими вноски за неустойка при непредставяне на обезпечение по заема,
предвидено в чл.11 от Договор за потребителски кредит №608588 от 20.12.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е
основателен. Не оспорва сключения между страните договор, нито оспорва твърдението, че
клаузата за неустойка по договора е нищожна. Признава иска и моли съда да се произнесе с
решение при признание на иска. Моли да не бъдат възлагани в негова тежест разноските по
делото, тъй като твърди, че не е претендирал плащането на сумата по неустойката и по този
начин не е дал повод за завеждане на делото.
Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение
по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответникът е признал иска, а ищецът моли съдът да постанови
решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на
чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от
друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното искът на А. З. Ж. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД за осъждане на
ответника да заплати претендираната сума, представляващи получена без основание сума и
законната лихва за забава за периода от подаване на исковата молба, следва да бъдат
уважени, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за
това.
По въпроса за разноските, ищецът претендира разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, а ответникът на основание чл.78, ал.2 ГПК претендира да не му се възлагат
разноските, тъй като е признал иска и не е дал повод за завеждането на иска.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е
уважен, са посочените в чл.78, ал.2 ГПК: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и
да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с
предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се
натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
2
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на
съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК. Нищожността на клауза в договор, поради
противоречие с добрите нрави или на друго основание поражда право за потребителя да
поиска прогласяването й, което може да стане само по съдебен ред, съгласно чл.26 ЗЗД. С
извън процесуалното си поведение, да сключи договор за паричен заем с ищеца, клауза от
който договор е нищожна на някое от основанията на чл.26 ЗЗД, ответникът е дал повод за
предявяване на иска и ищецът има право да иска прогласяване на нищожността й по
съдебен ред. В основата на този иск стои сключването на договор с недействителна клауза,
от страна на заемодателя, поради което следва да се приеме, че именно поведението на
ответника е станало причина за предявяване на иска. Освен това в случая се касае за
получена от ответника сума за неустойка въз основа на нищожната клауза от договора.
Поради тази причина ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер
на 50,00лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 450,00лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати
на А. З. Ж., ЕГН **********, с адрес: ........, сумата в размер на 808,98лв. (осемстотин и осем
лева и 98 стотинки), с която ответникът се е обогатил неоснователно, представляваща сбор
от платени без основание недължими вноски за неустойка при непредставяне на
обезпечение по заема, предвидено в чл.11 от Договор за потребителски кредит №608588 от
20.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
10.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и 500,00лв. (петстотин лева),
представляваща направените разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.С.З. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
3