О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 379
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговско отделение,
На десети октомври две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : Нели СЪБЕВА
Христина МАРЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Събева
въззивно частно търговско дело № 269 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на А. В. К. , гражданин на Руската Федерация, и И. В. В. , гражданин на Руската Федерация, съдружници в „П“ О. , ЕИК *****, чрез адв. И. , против Определение № 837/ 03.07.2019 година, постановено по т.д. № 131/ 2018 година по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели да бъдат конституирани като трети лица – помагачи на длъжника и производството по делото по отношение на тях е прекратено.
Съдебният акт се обжалва като неправилен, необоснован, незаконосъобразен и постановен в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби. Жалбоподателите твърдят, че съдът е следвало да се произнесе досежно молбата за конституиране на трето лице и относно прекратяване на производството в два отделни акта. Сочи се, че частните жалбоподатели са конституирани като трети лица – помагачи на длъжника, извършвали са процесуални действия, събирали са писмени и гласни доказателства. Според тях синдикът няма правен интерес да иска прекратяване на производството по отношение на третите лица и молбата му е недопустима. Сочи се също, че дори във висящността на процеса третите лица да са изгубили предпоставките за конституирането си, щом като са конституирани, не може да се прекрати производството по отношение на тях. Ищецът в производството е кредитор, който е изключен от списъка на приетите вземания и настоява, че е налице злоупотреба с права. Твърди се, че като съдружници в „П“О. , двамата частни жалбоподатели са наясно, че претенциите на ищеца са неоснователни и посочените от него договорни взаимоотношения не съществуват. Поддържа се , че за К. и В. е налице правен интерес от постановяване на решение в полза на дружеството.
Молят за отмяна на обжалвания съдебен акт.
В срока по чл.276 ГПК е получен отговор на частната жалба от „У“, П. , чрез адв. З. , в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че към настоящия момент лицата не са легитимирани да бъдат трети лица по смисъла на чл.694 ТЗ, а обстоятелствата, че ищецът е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на „П“О. , обстоятелствата, поради които не е признат за кредитор, както и че самото дружество не се представлява от процесуален представител, въпреки редовното му уведомяване, са ирелевантни за постановяване на обжалваното определение.
Моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и доводите в частната жалба, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията на з, поради което е допустима.
По същество тя е неоснователна.
Производството по т.д. № 131/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас е образувано по повод искова молба от „У“, П. , чрез адв. З. , с правно основание чл.694 ал.2 ТЗ и с цена на иска 2 108 613.73 лв., съдържащо искане за установяване съществуването на право на вземане на „У“ по отношение на „П“О. , предявено в производството по несъстоятелност срещу този длъжник, и неприето в него.
С вх. № 9792/ 05.07.2018 г. по делото е постъпила молба с правно основание чл.218 ГПК от А. В. К. и И. В. В., с искане за встъпване в производството по делото в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника „П“ООД.
С Определение № 846/ 27.09.2018 г.
молбата е уважена. В мотивите си към този съдебен акт окръжният съд е посочил,
че К. и В. са предявили установителен иск за
вземанията си като кредитори на „П“О. , като е образувано т.д. № 127/
С молба вх. № 8549/ 03.06.2019 г. обаче
синдикът на „П“О. – В. В. е поискал отмяна на конституирането на К. и В. като
трети лица в производството. В молбата му се твърди, че с влязло в сила
определение на ВКС производството за установяване на правото на вземане на К. и
В. от „П“О. по т.д. № 127/
В о.с.з. от 18.06.2019 г.процесуалният представител на К. и В. – адв. И. е отправила искане, в случай че съдът приеме, че същите трябва да бъдат заличени като трети лица – помагачи, на основание чл.218 ГПК да бъдат привлечени като трети лица в качеството си на съдружници в дружеството.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение Окръжен съд – Бургас е прекратил производството по отношение на третите лица А. К. и И. В. , и е оставил без уважение молбата им да бъдат конституирани като трети лица – помагачи на длъжника по реда на чл.218 ГПК. В мотивите си съдът е посочил, че липсва положителна процесуална предпоставка за участието на К. и В. в производството, както и че липсва предпоставка за участието им по общия ред на основание чл.218 ГПК предвид особения характер на производството по чл.694 ТЗ и преследваните от него цели.
Настоящият състав споделя изцяло тези изводи.
Искът по чл.694 ТЗ е специален установителен иск, който се предявява пред съда по несъстоятелността и се разглежда от друг състав на съда. По отношение оплакванията на страната, че качеството на кредитори ще се установява в производството, съдът отбелязва, че с оглед специалния и различен предмет на иска, в това производство, дори и преюдициално, не може да бъде установявано качеството кредитор на третото лице, заявило искане за встъпване. Това трето лице следва да се легитимира в производството по чл.694, ал.2 ТЗ като кредитор на несъстоятелния търговец с доказателства, изходящи от производството по несъстоятелност – одобрени от съда списъци на приети от синдика вземания, съответно определения на съда по несъстоятелност във връзка с разгледани възражения срещу включване или невключване на вземания, или евентуално доказателства за образувани искове по реда на чл.694 ТЗ.
Следва да се отбележи още че интересът на третото лице зависи от действието на решението. Специалната разпоредба на чл.694, ал.4 ТЗ предвижда, че влязлото в сила решение по иска по чл.694 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и на всички кредитори в производството по несъстоятелност, т.е. неговото действие се разширява спрямо всички участници в производството по несъстоятелност именно с оглед особеностите на това производство.
Видно от представените по делото
писмени доказателства и от служебната проверка на съда обаче, с влязло в сила
Определение № 240/ 09.04.2019 г. по ч.т.д. № 768/
Въззивният съд споделя и изводите на Окръжен съд – Бургас за неприложимостта на общия ред по чл.218 ГПК към производството по чл.694 ТЗ. Както беше отбелязано по-горе, в чл.694 ТЗ изрично е указан обхватът на страните и третите лица, като разпоредбата се явява специална по отношение на общия ред.
Необосновани са и оплакванията на частните жалбоподатели за допуснати процесуални нарушения при произнасянето на съда в общо определение, тъй като безспорно в случая окръжният съд е целял процесуална икономия.
Настоящият състав намира, че частната жалба следва да се остави без уважение, а определението на Окръжен съд – Бургас като законосъобразно и правилно, да бъде потвърдено.
Прекратяването на производството по делото спрямо третите лица има същите последици като отказът за конституирането им в процеса като трети лица на основание чл.218 ГПК и подлежи на инстанционен контрол само пред БАС, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК
Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас, Търговски състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 837/ 03.07.2019 г., постановено по т.д.
№ 131/
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: