О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 15.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия Ченалова ЧНД № 392 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
се движи по реда на чл.243 ал.5 и 6 от НПК.
Образувано
е по жалба на адв. Щ.Щ. – АК Хасково като пълномощник на М.Т.Д. срещу
постановление от 24.06.2019г. на ОП – Сливен за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 1749/2014г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 3006/2014г.,
пор.№ 261/2014г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен. С посоченото
постановление Окръжна прокуратура – Сливен е прекратила наказателното
производство, започнало срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в“ от НК, за това, че на 18.12.2014 г. в гр. Сливен – шосе ІІ-6, с.
Крушаре, общ. Сливен, при управление на МПС, са нарушени правилата за движение
и по непредпазливост е причинена смъртта на В.Л.М. от с. Крушаре, общ. Сливен. Прокурорът
се е произнесъл и по веществените доказателства, иззети с огледния протокол /парче
дамаска, изрязано от шофьорската седалка на л.а. „Мерцедес“, парче стъкло от
средна част на предно стъкло на същия автомобил и парче стъкло с полепнала по
него плът и мазна течност наподобяваща кръв, изрязано от предно стъкло на същия
автомобил на ниво 0,5 м. от основата и на 0,15 м. от лявата колона/, както и
веществените доказателства – тампон със слюнка, взета от Т.С. и косми взети при
аутопсия на В.М.. Постановено е унищожаването на изброените веществени
доказателства като вещи без стойност, след изтичане срока за обжалване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В депозираната жалба се твърди необоснованост и
незаконосъобразност на постановлението, като се иска отмяна на атакувания
прокурорски акт и връщане делото на разследващия орган със задължителни
указания относно прилагането на закона. Настоява се за допуснато нарушение на
чл.14 от НПК, поради липсата на пълно, всестранно и обективно изследване на
обстоятелствата по делото. Твърди се неизпълнение указанията на Апелативна
прокуратура – Бургас чрез неназначаване на повторна комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Излагат се доводи за
предубеденост и необективност на вещите лица, предвид идентичността на изводите
на експертизата с предходните заключения, депозирани по делото. Акцент е
поставен на изготвената ДНК-експертиза, на която според жалбата не е отдадено
необходимото значение. Коментирани са резултатите от извършеното изследване, а
именно, че кръвта иззета от най-лявата част на предното стъкло на автомобила, в
близост до лявата колонка, е на свид. Т.С., а кръвта, иззета от средната част
на предното стъкло – на починалия В.М.. Според жалбата е останало неизяснено
обстоятелството как е попаднала кръвта на Т.С. в най-лявата част на автомобила,
където очевидно предното стъкло е било разбито от главата на водача. Поставя се
и втори въпрос – как е попаднала кръвта на В.М. по парчето стъкло, иззето от
средната част на предното стъкло /0.9 м. от лявата колонка на автомобила/, с
оглед приетата от експертизите теза, че именно М. е управлявал лекия автомобил,
а свид. Т.С. е бил пътник в същия. Налице са разсъждения за евентуалното
движение на тялото на свид. Т. С., с които да се изясни как е попаднала
неговата кръв в най-лявата част на автомобила – според жалбата това би било
възможно, ако в позицията на пасажер при удара между двете МПС тялото на свид.
Т. С. е преминало през тялото на водача, за да достигне положение, в което
свид. Т. С. е ударил главата си в най-лявата част на колата. Констатира се
липса на отговори във връзка с така поставените въпроси от последната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза относно движенията на телата на
лицата в л.а. „Мерцедес“ в резултат на удара. Допълнително се претендира
извършване на разпити на конкретни свидетели с използването на полиграф.
Настоява се, че по делото не са извършени всички възможни следствени действия
за изясняване на основния въпрос, касаещ личността на управлявалия процесния
л.а. „Мерцедес“, в резултат на което е изразено съмнение относно
безпристрастността на разследващите органи, органите ръководещи наказателното
производство и вещите лица, поради което се иска преместването на
производството в друг съдебен район за продължаване действията по разследването
и изясняване в пълнота на фактическата обстановка. Достигнат е извод за
необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт и се иска неговата
отмяна. Настоява се за връщане делото на разследващия орган с указания за
извършване на допълнителни процесуално-следствени действия – назначаване на
повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза с вещи лица
от друг съдебен район, различни от участвалите в производството до момента, на
които освен всички до момента поставени задачи, да се поставят допълнително и
следните въпроси: Какво е било движението на телата на Т.С. и В.М. вътре в
купето на л.а. „Мерцедес“ в момента на и след удара с микробус „Фолксваген“?,
Ако се приеме, че Т.С. е пътувал на пасажерската седалка, могъл ли е той да си
удари главата фронтално в най-лявата част на предното панорамно стъкло и ако да
– да се опише движението на тялото му и как е преминал през В.М., стоящ на
лявата седалка?, Как В.М. си е ударил главата в средата на предното панорамно
стъкло? Възможно ли е телата на водача и пасажера, седящ до водача да полетят в
напълно противоположни посоки след удара с микробус „Фолксваген?, Могъл ли е В.М.
да получи описаните телесни увреждания, ако е пътувал на предна дясна седалка в
автомобила?
В жалбата се съдържа и особено искане за запазване на
веществените доказателства, доколкото същите биха могли да послужат при
изготвяне на експертизи по започнати граждански производства за обезщетения за
неимуществени вреди. Иска се съдът да разпореди веществените доказателства да
се пазят и при евентуално поискване да бъдат предоставени по вече образуваните
граждански дела.
Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и
атакуваното постановление, като взе предвид материалите по делото, намира, че
жалбата е допустима – подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорване
на атакувания акт, а по същество, същата е основателна. Съображенията за това
са следните:
Досъдебното производство № 1749/2014г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№
3006/2014г., пор.№ 261/2014г. по описа на ОП – Сливен е започнато на 18.12.2014
г. при условията на чл. 212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването –
оглед на местопроизшествие. Водено е срещу неизвестен извършител за това, че на
18.12.2014 г. в гр. Сливен – шосе ІІ-6, с. Крушаре, общ. Сливен, при управление
на МПС, са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена
смъртта на В.Л.М. от с. Крушаре, общ. Сливен – престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“ от НК.
В рамките на първоначалното разследване е направен оглед на
пътно-транспортно произшествие, за което процесуално-следствено действие е
съставен протокол, придружен с фотоалбум. Разпитани са в качеството на
свидетели лица, чиито показания са преценени като относими към предмета на
доказване. Приобщени са писмени доказателства, касаещи предмета на делото, вкл.
справка от тел.112 за постъпили сигнали относно процесното произшествие и диск
към нея /приложен към задната корица на т.1 от ДП/. Назначени са и депозирали
заключения две химически експертизи, съдебно-медицинска експертиза на труп
/изготвена от д-р Т. Ч./, съдебна автотехническа експертиза /изготвена от доц.
Хр.У./, комплексна автотехническа и медицинска експертиза /изготвена от проф.
дтн инж. Ст. К., доц. инж. Хр.У. и д-р Й. С./.
С постановление от 21.10.2015 г. на ОП – Сливен наказателното производство
е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В
постановлението е прието, че ПТП е настъпило поради нарушения на правилата за
движение по пътищата от водача на лекия автомобил „Мерцедес“, като липсват
данни за виновността на други лица. Според постановлението, водач на л.а.
„Мерцедес“ е бил В.Л.М., който е починал. Със същото постановление е
разпоредено връщане на веществените доказателства – лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № СН 6356 СС и товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № СН 1501 ВН. С
разписки от 13.11.2015 г. и 16.11.2015 г. л.а. „Мерцедес“ и т.а. „Фиат Дукато“
са върнати съответно на И.И. С. и П. М. П..
С постановление от 07.07.2016 г. на Апелативна прокуратура – Бургас е
потвърдено постановлението от 21.10.2015 г. на ОП – Сливен за прекратяване на
наказателното производство.
С постановление от 18.10.2016 г. на Върховна касационна прокуратура – София
са отменени постановление от 07.07.2016 г. на Апелативна прокуратура – Бургас и
постановление от 21.10.2015 г. на ОП – Сливен, като наказателното производство
е възобновено. Дадени са указания за провеждане на допълнително разследване
чрез повторен оглед на лек автомобил „Мерцедес“ за установяване на биологични
следи /кръв/ по седалката, пода и арматурното табло от лявата страна, както и
по лявата предна врата на автомобила, назначаване на съдебно-медицинска ДНК
експертиза, която да установи на кого е кръвта и полепналата плът по иззетите
парчета стъкло и парче от дамаска и др. иззети при повторния оглед веществени
доказателства, извършване на повторни разпити на посочени свидетели по
конкретни въпроси. Възложено е обсъждане на наведените в сигнала до ВКП – София
въпроси по п.І, като е разпоредено при необходимост да се извършат и други
процесуално-следствени действия.
След връщане на делото в ОП – Сливен с постановление от 07.12.2016 г. на
Окръжния прокурор в ОП – Сливен разследването е възложено на следовател от ОСО
при ОП – Сливен, във връзка с което е образувано сл.д. № 80/2016 г. по описа на
ОСО при ОП – Сливен.
В рамките на допълнителното разследване са приобщени справка за
нарушител/водач относно Т. И. С., проведени са допълнителни разпити на
свидетелите Т. И. С., И. И.С., И. И. С., Б. П. Д., Д. Д. М., И. Г. И., Г. Н. Г.,
И.И. И.. Проведени са очна ставка между свидетелите Г. Н. Г. и Б.П.Д. и очна
ставка между свидетелите И. Г. И. и Б. П. Д..
Назначена е и депозирала заключение комплексна съдебномедицинска експертиза
на веществени доказателства по метода на ДНК-профилиране. Чрез заключението на
тази експертиза е изяснено наличието на биологичен материал /кръв/ и пълно
съвпадение с ДНК профила на Т. И.С. по натрошеното стъкло, иззето от предното
панорамно стъкло на разстояние 0,15 м. от лявата колонка на л. а. „Мерцедес“.
ДНК профилът на биологичния материал по парчето счупено стъкло от средната част
на предното панорамно стъкло на същия лек автомобил /0,9 м от лявата колона/ и
парчето тъмен плат /дамаска от шофьорската седалка/ е показал пълно съвпадение
с ДНК профила на В.Л.М..
Изискан е и приложен по делото на магнитен носител наличния снимков
материал, съхраняван в НТЛ-ОДМВР-Сливен относно посетено пътно-транспортно
произшествие на 18.12.2014 г. около 19 ч. в с. Крушаре, общ. Сливен.
Извършен е оглед на веществени доказателства, след връщането им от вещите
лица, изготвили назначената ДНК експертиза. Съставен е протокол за
процесуално-следственото действие и фотоалбум към него.
Назначена е и представила заключение комплексна съдебна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица проф.дтн инж. Ст. К.,
доц.д-р инж. Хр. У., инж. И.И., д-р Й. С. и д-р Т.Ч.. Експертизата, след
посочени в същата изчисления и цитирани доказателствени материали, е заключила,
че водач на лекия автомобил е „В.Л.М., който в резултат на удара и под
действието на преносната инерционна сила се е преместил напред и наляво,
като са се получили описаните увреждания. Същият е бил без предпазен колан, което
определя и удара на главата в челното стъкло“. В заключението се сочи, че
„основно механично въздействие върху телата предизвиква преносната ударна сила
в началната фаза на удара между автомобилите с посока напред и наляво.
Последващите инерционни сили по величина не могат да променят съществено
положението на телата. Корпусите на телата е възможно да се преместят основно напред
и наляво“ в описаните в заключението фази. Според същото заключение „при
посочените направления на силите и в съответствие с произхода на травматичните
увреждания най-точното съответствие между лицата и местата в автомобила е
следното: водач – В.Л.М., пасажер – Т.И. С..“
С постановление от 04.05.2018 г. на ОП – Сливен наказателното производство
отново е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В постановлението е прието, че анализът на доказателствата, вкл.
допълнително събраните такива не променят извода, нито дори разколебават същия,
а именно, че лекият автомобил „Мерцедес“
е бил управляван от постр. В.Л.М., който е починал при произшествието.
С постановление от 28.05.2018 г. на Апелативна прокуратура – Бургас е отменено
постановлението от 04.05.2018 г. на ОП – Сливен за прекратяване на
наказателното производство. Дадени са указания за провеждане на допълнително
разследване за изясняване на обстоятелството кое лице е управлявало процесния
лек автомобил „Мерцедес“ чрез назначаване на допълнителна петорна комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, която да изясни движението на
телата на В.М. и Т.С. вътре в лекия автомобил, като се съобрази с
ДНК-експертизата и да посочи механизма на нараняванията при настъпилото ПТП.
След връщане на делото е проведено допълнително разследване като е
назначена допълнителна комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, изготвена от вещите лица проф.дтн. инж. Ст. К., доц.д-р инж. Хр. У.,
инж. И.И., д-р Й. С. и д-р Т.Ч.. В заключението са цитирани части от
свидетелските показания, данни от медицинските документи по досъдебното
производство /СМЕ на труп, ИЗ № 25168/18.12.2014 г., издадена от НХО при МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен на името на Т.И. С., СМУ № 29/16.01.2015 г.,
издадено от д-р Т.Ч./. Направени са изводи, че с оглед направленията на силите
най-точно съответствие на телата е при водач В.Л.М., пасажер – Т.И. С.. Същият
извод е посочен и от медицинско гледище с оглед на установените увреждания.
Преповторени са изводите от предходното заключение на комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза. В констативно-съобразителната част на експертизата
е посочено: „При извършената ДНК-експертиза е било установено, че зацапванията
с кръв по седалката са от водача на автомобила В.М., като видно от същата
експертиза, едно от зацапванията с кръв по предното стъкло на автомобила е било
също от него, а друго от пътника в автомобила Т.С.. Наличието на зацапвания
от кръв по предното стъкло на автомобила от двамата, също потвърждава посоката
на движение на телата на двамата в катастрофиралия автомобил, която бе
посочена по-горе. Тези зацапвания добре отговарят да са получени от кървящите
наранявания по главите на водача на автомобила и пътника в него. Локализацията
на зацапванията с кръв в купето на автомобила от получените наранявания на двамата
в автомобила не е от съществено значение за определяне на местата им в
автомобила преди катастрофата, тъй като вследствие силния сблъсък между двата
автомобила, телата на двамата в автомобила не са останали по местата си, а се
преместили в купето на автомобила и е възможно зацапвания с кръв в купето на
автомобила да има и по-далеч от местата, които преди катастрофата са заемали.
Това важи особено за пътника в автомобила Т.С., който е пътувал на предната
дясна седалка. Локализацията и характеристиките на уврежданията свидетелстват
за това, че посоката на травмиращата сила, която ги е причинила е била отпред
назад, леко отстрани отляво на пострадалия. Имайки предвид тези локализации и
характеристики на уврежданията, съпоставени с останалите данни за
произшествието, налични по досъдебното производство, в съответствие с
медицинското изследване, експертизата прави заключението, че уврежданията на
постр. Т.И. С., получени в резултат на пътно-транспортното произшествие,
настъпило на 18.12.2014г. в с. Крушаре, общ. Сливен, добре отговарят да са
получени като пътник на предна дясна седалка.“
С постановление от 24.06.2019 г. на ОП – Сливен наказателното производство отново
е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. След излагане
на приетата за установена фактическа обстановка и цитиране на заключения на
експертизи, прокурорът е приел, че
анализът на доказателствата, вкл. допълнително събраните такива, не променят,
нито разколебават извода, че лекият автомобил
„Мерцедес“ е бил управляван от постр. В.Л.М., който е починал при
произшествието. Прието е, че произшествието е настъпило в резултат на
нарушаване на правилата за движение от страна на самия пострадал.
Изводът на прокурора съдът намира
за необоснован и незаконосъобразен. Постановлението е изготвено при неизяснена
в цялост фактическа обстановка и базиране изводите на заключения на експертизи,
които са вътрешно противоречиви и необосновани.
На първо място настоящият състав
на съда констатира неизпълнени в цялост указания на прокурорите от ВКП – София
и АП – Бургас, упражнили контрол при предходни прекратявания на наказателното
производство. По отношение указанията, дадени с Постановление от 18.10.2016 г.
на ВКП – София не е извършен повторен подробен разпит на посочените
свидетели, а само допълнителен такъв. Повторният разпит е наложителен предвид
наличието на противоречия в свидетелските показания, касаещи основен въпрос в
производството – кое лице/лица е извадило постр.В. М. и Т. С. от л.а.
„Мерцедес“, респ. кое лице първо е достигнало до автомобила след ПТП. Незадълбочено
са проведени допълнителните разпити, при непрецизно отразяване на съобщените от
свидетелите обстоятелства в съставените протоколи. Не са положени дължимите
усилия за отстраняване на наличните противоречия в показанията на свидетелите
чрез проведените очни ставки – между свидетелите Г.Н.Г. и Б.П.Д. и очна ставка
между свидетелите И.Г.И. и Б.П.Д.. В изготвените протоколи за разпит и очни
ставки са налице въпроси без отразени отговори, с неясни отговори и такива без
логика и смисъл. В протокола от 27.04.2017 г. за разпит на свид. Г.Г. /л.66 от
т.2 от ДП/ не са отразени дадените от свидетеля отговори на поставените въпроси
„Познавате ли В.Л.М. от с. Крушаре? В какви отношения сте бил? Какво положение
заварихте на мястото на катастрофата, колко лица бяха там, кои от тях
познавате, с кои разговаряхте?“ В протокола от 27.04.2017 г. за проведена очна
ставка между свидетелите Г.Г. и Б.П.Д., приложен на л.68 от т.2 от ДП на въпрос
„Питал ли сте Б. кой е карал Мерцедеса, ако да – какво Ви отговори и как
протече разговора“ за свид. Б. Д. е отразен отговор „Аз не съм го виждал Б. на
мястото“. Нелогично е свидетелят да говори за себе си по име в трето лице, като
реално липсва отговор на поставения въпрос. В протокола от 26.04.2017 г. за разпит
на свидетеля И.И.И. /л.67 от т.2 от ДП, л.80 т.1 от ДП/, последният е заявил,
че е съобщил на тел.112 за произшествието, като казал, че са извадили хората от
колата, но се бил объркал, тъй като хората вече били извадени. Това твърдяно
объркване от свидетеля не е било изследвано по делото чрез събиране на други
доказателства. Видно от отразения телефон в първоначалния разпит на свид. И.И.И.
/на л.80, т.1 от ДП/ и тези в справката от тел.112, този свидетел е второто
лице подало сигнал за произшествието на 18.12.2014 г. в 18:05 ч. Видно от
справката за подадените сигнали на тел.112, на спешния телефон са получени
редица обаждания за катастрофата, като няма данни дали е установено първото
лице, което е сигнализирало за инцидента на 18.12.2014 г. в 18:04 ч. Същото би
могло да разполага с повече информация относно местата, на които са установени
пътувалите в л.а. „Мерцедес“ лица след ПТП. По идентичен начин не са установени
и не са разпитани други лица от тези, сигнализирали за произшествието, някои от
които са се представили – напр. С.Г.И.. Същите може да са възприели кой е
управлявал лекия автомобил преди катастрофата или кой е извадил пострадалите от
автомобила след инцидента. Следвало е съобщенията, предадени на тел.112 да
бъдат свалени на хартиен носител, за да се улесни разследващия орган при запознаването
с тяхното съдържание, респ. при предприемане на действия по разкриване на
обстоятелството кой е управлявал въпросния лек автомобил, чрез изясняване на
лицето/лицата извадили пострадалите от автомобила след инцидента. Прави
впечатление налична важна и относима към предмета на делото информация в част
от подадените сигнали, която не е била анализирана, нито от разследващия орган,
нито от прокурора в атакуваното постановление. Така например свид. И.И.И.,
който в разпита си твърди, че се е объркал за изваждането на пострадалите,
съобщавайки втори в 18:05ч. за катастрофата на тел.112, двукратно заявява по
телефона на въпрос на оператора за пострадалите „ние ги изкарахме“. Не е
анализирано деветото посочено в справката съобщение на тел.112 от тел. *******,
постъпило в 18:12ч., в което настоятелно се иска спешна медицинска помощ, тъй
като пострадалите може и починат – не е установен подателят на сигнала и
известната на това лице информация за водача на лекия автомобил или лицата,
извадили пострадалите от автомобила. Аналогично са игнорирани обажданията в
18:35 ч., 18:40 ч. и 18:52ч. Лицето обадило се на тел.112 в 18:35 ч. от
тел.********** заявява, че преди половин час са звъннали за линейка /т.е. това
лице вероятно е било на ПТП в 18:05ч., когато свид. И.И. твърди, че
пострадалите са били извадени/, заявява, че пострадалият е отвън, лежи на
асфалта и умира. Допълва, че 40 минути чакат линейка. На следващо място, не е
установен и разпитан и обадилият се двукратно от тел. ********** в 18:40ч. и
18:52ч., който при първото обаждане е заявил имена С.Г.И.. Във второто си
обаждане в 18:52ч. това лице твърди, че в колата има пострадал, който още не е
изваден. Тази информация изцяло противоречи с данните, съобщени от свид. И.И.,
което е налагало установяването му /съобщени са трите имена – С.Г.И./ и разпита
му по делото. Цялата информация относно въпросните лица е могла да бъде
приобщена чрез проверка от страна на полицейски инспектор, обслужващ района на
с. Крушаре или кмета на селото, които вероятно познават въпросните лица.
Информация би могла да се събере и от мобилните оператори, при невъзможност за
установяване на лицата по друг начин.
Отделно от изложеното не са
разпитани други свидетели с оглед проверка показанията на свидетелите Б.П.Д., Д.Д.М.,
И.И.И., Г.Н.Г. и И.Г.И. – относно обстоятелството кой е извадил пострадалите от
л.а. „Мерцедес“. В показанията на някои от тези свидетели се твърди, че след
произшествието Т. – брат на В.М. и Л. – баща на В.М. са дошли на
местопроизшествието, както и търсели хора, които да дадат определена информация
кой е управлявал процесния лек автомобил и кой е извадил пострадалите от него
след ПТП. Тези две лица, Т. и Л., не са установени и не са разпитани относно
известните по случая обстоятелства, въпреки че имената им фигурират още в
първия протокол за разпит на свид. Б. Д., проведен на 15.01.2015г., като са
споменати и в следващите разпити. Това е съществено с оглед преценка
достоверността на двете групи свидетели – свид. Б.П.Д., Д.Д.М., И.И.И. твърдят,
че не са вадили пострадалите от лекия автомобил и не знаят кой е управлявал
л.а. „Мерцедес“. Според показанията на свид. Г. – свид. Б. Д. е заявил, че е
извадил пострадалите, а според показанията на свид. И.Г.И. /л.85, т.1 от ДП, л.
65, т.2 от ДП/ свид. Б. Д. е заявил, че Т.С. е управлявал колата, но тъй като
нямал книжка било по-добре да се каже, че е управлявал В.М..
Не са изпълнени в цялост и
указанията, дадени от АП – Бургас в постановлението от 28.05.2018 г. В
обстоятелствената част на постановлението е поставен акцент за изясняване
механизма на настъпване на ПТП и лицето, управлявало МПС – л.а. „Мерцедес“ въз
основа на данните, съдържащи се в огледния протокол, ценени съвместно с данните
за причинените на пострадалия В.М. увреждания, както и тези на свид. Т.С.. За
изясняване в пълнота на въпроса кое лице е управлявало лекия автомобил АП –
Бургас е преценила необходимостта от назначаване на допълнителна петорна
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която да изясни
движението на телата на В.М. и Т.С. вътре в лекия автомобил, като се
съобрази с ДНК-експертизата и да посочи механизма на нараняванията при
настъпилото ПТП. Основателни са доводите в жалбата за неизпълнение на така
поставената задача при изготвеното заключение на допълнителната петорна
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. В заключението няма анализ, нито описание, от
които да може да се проследи, ако В.М. е седял на шофьорската седалка, а Т.С.
на пасажерската седалка до водача, какво е било движението на всеки от двамата
при удара. Общото описание, дадено от експертите на получените увреждания и на
действащите сили не представлява отговор на поставената задача. Въпросите към
последното заключение на комплексната съдебна автотехническа и медицинска
експертиза са формулирани с постановление на следователя по следния начин:
„1.Какъв е механизмът на движение на телата на В.Л.М. и Т.И. С. вътре в лекия
автомобил „Мерцедес“ по време и непосредствено след удара с насрещно движещия
се автомобил „Фиат Дукато“ на 18.12.2014г., като заключението бъде съобразено с
резултата от изготвената ДНК-експертиза? 2.Да се посочи какъв е механизмът на
нараняванията на М. и С. при настъпилото ПТП? 3. Съобразно експертното
заключение по въпроси 1 и 2, да се отговори кое лице е управлявало лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № СН 6356 СС към момента на настъпване на ПТП,
станало на 18.12.2014г. в с. Крушаре, общ. Сливен?“. В заключението няма
отговори на първите два въпроса. Не е описано конкретно как се е придвижило
тялото на постр. В.М. в резултат на удара /за който пострадал е прието, че е
седял на шофьорската седалка и е управлявал автомобила/, къде се е ударило тялото
по частите на автомобила, респ. кои наранявания по тялото на постр. М. са се
получили при това движение на конкретно посочените действащи сили и
направления. Налице е противоречие в експертните изводи – от една страна се
приема, че основното движение на телата е напред и наляво, като е прието в заключенията,
че при това движение постр. М. е ударил главата си в челното стъкло /без да се
посочва в коя част на челното стъкло/, а същевременно не е съобразено, че ДНК
/кръв/ от постр. В.М. е намерена и установена в средната част на предното
стъкло /на 0,9 м. от лявата колона/, а ДНК /кръв/ от Т.С. е намерена и
установена върху челното стъкло на 0,15 м. от лявата колона. Несъобразено е
останало и обстоятелството, че освен кръв по иззетото веществено доказателство –
парче стъкло, изрязано от предно стъкло на лекия автомобил „Мерцедес“
на ниво 0,5 м. от основата и на 0,15 м. от лявата колона, е описана и в протокола за
оглед и „полепнала по него
плът“. Тук прави
впечатление, че ВКП е разпоредила ДНК-експертизата да изследва не само кръв, но
на кого принадлежи плътта оставена по иззетото веществено доказателство от
най-лявата част на челното стъкло. В изготвената последна допълнителна
комплексна съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза не е търсена
връзка между конкретните увреждания на В. М. и Т. С. и констатациите в
протокола за оглед и медицинските документи – при кой от двамата е липсвала
част от плътта по лицевите части, респ. каква е вероятността, ако единият или
другият от тях е седял на шофьорската или пасажерската седалка, да остави
такава следа – от плът и кръв върху челното стъкло в непосредствена близост до
лявата колонка на автомобила. Вещите лица не са обосновали изводите си и с
оглед на конкретните кървящи рани, от които биха могли да се оставят намерените
следи по предното панорамно стъкло /от В. М. – в средната част на стъклото, а
от Т. С. – в най-лявата част от стъклото/. Видно от приложения към протокола за
оглед фотоалбум и подробния цветен такъв, изискан от следователя и намиращ се
на магнитен носител на л. 87, т.2 от ДП /който също, както съобщенията на
тел.112, не е свален на хартиен носител/, кървящите рани на постр. В.М. са
изцяло от лявата му страна. С оглед заключението на коментираната последна, а и
предходни комплексни автотехнически и съдебномедицински експертизи, че
движението на тялото е било основно напред и наляво, логичен е извод тези
кървящи увреждания да са оставили следи по лявата вътрешна част на автомобила
/ако е бил водач/, а главата на пострадалия да се е ударила в предното стъкло в
лявата му част. При тези обстоятелства необясним е отговорът на експертите, че
кръв от пострадалия може да попадне на различни места в автомобила и макар да
не е изрично посочено, вероятно се има предвид – от В. М. в средната част на
предното панорамно стъкло /за който е прието, че е вил водач на автомобила/, а
от Т. С. – пасажер - в най-лявата част на автомобила. Не е разсъждавано може ли
човешка плът да попадне в най-лявата част на автомобила, полепнала по счупеното
предно стъкло, ако лицето, на което принадлежи биологичния материал се е
намирало на пасажерската седалка и респ. ако се е намирало на шофьорската
седалка. Обобщено, експертизата не е дала отговор на поставените въпроси,
доколкото движението на всяко едно от телата не е описано поотделно, както и не
е посочено кое увреждане от кой удар и в коя част на автомобила и конкретно на
челното стъкло е причинено, за да се съобрази евентуалното положение на В. М. и
Т. С. в лекия автомобил преди ПТП. Разумен е доводът в жалбата, че е следвало
предвид заключението на ДНК-експертизата, което е било поставено, съгласно
указанията на АП – Бургас, в основата на въпросите по последното допълнително
заключение на комплексната съдебна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, да се изследва може ли при конкретния удар и възприет механизъм на
ПТП тялото на постр. В.М. да полети надясно, за да се удари главата му в
средната част на челното стъкло, а тялото на Т.С. да се премести от пасажерската
седалка до най-лявата част на автомобила, за да удари главата си в предното
стъкло до лявата колона. В тази връзка не е съобразена и физиката на двамата
пътували в л.а. „Мерцедес“. Всичко гореизложено налага извода, че липсват
конкретни, ясни и обосновани отговори на поставените на експертизата въпроси,
които да са в логично единство с предложената теза за движение на телата постр.
М. и свид. Т.С. при конкретния удар напред и наляво, при което главата на
постр. М. се е ударила в челното стъкло на автомобила, а същевременно кръв от
него е намерена и установена в средната част на предното стъкло, но не и в
най-лявата част на стъклото. Съдът намира за необходимо изготвянето на повторна
комплексна петорна съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, която
да се изпълни от вещи лица, различни от вече участвалите по делото, която да
даде отговори на всички поставени досега въпроси на автотехническите и
комплексните автотехнически и съдебномедицински експертизи. Това се налага, тъй
като още в първото заключение на автотехническата експертиза по делото, вещото
лице е приело в самото начало при описанието на обстоятелствата по делото, че
лекият автомобил „Мерцедес“ е управляван от В.Л.М.. Този извод е бил преповтарян
в няколко последователни заключения, изготвени от един и същ екип от експерти,
макар и постепенно разширяван с допълнителни вещи лица. Доколкото липсват
конкретни отговори, а изложените изводи в експертизите са недостатъчно
убедителни, противоречиви и не съдържат конкретика относно конкретното движение
на всяко тяло и отговор кое нараняване от удар в коя част на автомобила е
получено, като не е съобразено и заключението на ДНК-експертизата, съдът счита
за основателно искането новата експертиза да бъде изпълнена от други вещи лица.
В състава на вещите лица следва да се включат автоексперти, съдебни лекари и
физик, които да отговорят на поставените до момента на въпроси на всички
изготвени по делото съдебни автотехническа и комплексни съдебни автотехнически
и съдебномедицински експертизи. Повторното изследване, освен посочените аспекти,
следва да обхване и въпросите, поставени в жалбата, доколкото са пряко относими
към възможността В.М. или Т.С. да е управлявал лекия автомобил: Какво е било
движението на телата на Т.С. и В.М. вътре в купето на л.а. „Мерцедес“ в момента
на и след удара с микробус „Фолксваген“?, Ако се приеме, че Т.С. е пътувал на
пасажерската седалка, могъл ли е той да си удари главата фронтално в най-лявата
част на предното панорамно стъкло и ако да – да се опише движението на тялото
му и как е преминал през В.М., стоящ на лявата седалка?, Как В.М. си е ударил
главата в средата на предното панорамно стъкло, ако е бил водач на автомобила?
Възможно ли е телата на водача и пасажера, седящ до водача да полетят в напълно
противоположни посоки след удара с микробус „Фолксваген?, Могъл ли е В.М. да
получи описаните телесни увреждания, ако е пътувал на предна дясна седалка в
автомобила?
Относно
обхвата на задачите и обстоятелствата, които следва да съобразят експертите,
изготвящи повторната комплексна съдебна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза следва да отбележи и следното: В атакуваното постановление, а и при
предходни прекратявания на наказателното производство, прокурорът се е позовал
на заключение на вещо лице по съдебномедицинска експертиза относно уврежданията
на Т.С.. Такова заключение не беше установено в делото и при ново произнасяне
по същество прокурорът следва прецизно да позовава фактическите и правни изводи
само на наличните в досъдебното производство доказателства. Вероятно се касае
за техническа грешка – по делото е налице съдебномедицинско удостоверение, а не
експертиза относно уврежданията на свид. Т.С.. Именно това съдебно-медицинско
удостоверение е цитирано в комплексните автотехнически и съдебномедицински
експертизи. Следва да се отбележи, че доколкото липсва съдебномедицинска
експертиза за уврежданията на този свидетел, съдът се запозна с приложените
писмени документи и установи, че във фиша за спешна медицинска помощ е отразена
освен другите травми и гръдна травма на този пострадал /л.42, т.1 от ДП/.
Такава не е била отразена в последващите документи, вкл. в съдебномедицинското
удостоверение. Липсата на отразени травматични изменения при последващото
рентгеново изследване в областта на гръдния кош, съгласно приложената епикриза
на л.27, т.1 от ДП, не изключва възможността за наличието на нараняване в
посочената гръдна област, установено от спешния екип. По идентичен начин при
рентгеновото изследване на черепа на свид. Т. С. не са установени травматични
изменения, но свидетелят е имал порезни наранявания в областта на главата,
лицето и врата в резултат на инцидента. Нещо повече, в съдебномедицинското
удостоверение на л.26, т.1 от ДП изрично е посочено, че част от стъклени
парченца от натрошеното стъкло са били извадени от лицето на свид. Т. С., тъй
като са били забити в кожата и подкожието. Тези обстоятелства също са убегнали
на вещите лица, изготвили последователно няколко комплексни автотехнически и
съдебномедицински експертизи. При изготвяне на повторната експертиза експертите
следва да се мотивират могат ли случайно да попаднат парченца стъкло и да се
забият в кожата и подкожието на свид. Т. С., ако това лице не е ударило главата
си в челното стъкло. При такъв удар ще остане ли кръв и плът от това лице по
челното стъкло на автомобила.
Не на последно място съдът
констатира, че по делото не е изяснено от коя част на шофьорската седалка е
било иззето парчето, приложено като веществено доказателство и по което е
установена кръв на постр. В.М.. В протокола за оглед на местопроизшествие не е
описано от къде точно е взето парчето, което е приобщено като веществено доказателство
по делото. В приложения на CD снимков материал от ПТП /л.87,
т.2 от ДП/ са налице снимки /напр.DSC_0030/,
на която е видно петно върху най-дясната част на шофьорската седалка. Доколкото
липсва ясна информация дали тази част е изрязана и иззета или друга част от
дамаската на шофьорската седалка, следва да бъдат разпитани поемните лица,
присъствали при огледа – Й. Т.ов Й.ов и В. Д. Д.. Това обстоятелство е от
особена важност за установяване на въпроса дали В.М. е управлявал л.а.
„Мерцедес“, предвид конкретните кървящи рани на този пострадал основно от
лявата му страна. Едва след установяване на точното място, от което е иззето
парчето дамаска от шофьорската седалка, следва да се назначи повторната
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, тъй като същата
следва да съобрази може ли на мястото, от което е иззето парчето дамаска да
попадне кръв от пострадалия В.М., ако е седял на предната дясна или на предната
лява седалка с оглед движението на тялото му след удара и наличните кървящи
рани от лявата страна на този пострадал и кръв от същия в средната част на
челното стъкло.
Фактът,
че към настоящия момент не са събрани всички относими към предмета на делото
доказателства е довел до изграждане на непълна и противоречива фактическа
обстановка и респ. това е довело и до необоснованост на прокурорският акт.
Съдът счита, че едва след установяване на всички обстоятелства може да бъде
направен извод кой е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“ при настъпилото ПТП,
поради което изводът за прекратяване на наказателното производство на чл.24,
ал.1, т.1 от НК е прибързан и незаконосъобразен.
Предвид
изложеното, съдът намира постановлението за прекратяване на наказателното
производство за незаконосъобразно, а изводите на прокурора за необосновани. С прекратяване на наказателното производство,
ОП – Сливен е постановила незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато с указания за
правилното приложение на закона и изясняване на всички относими към предмета на
доказване факти. Едва след установяване на всички фактически положения, при
съобразяване на законодателно поставената правна рамка, може да обсъжда тезата
за наличие предпоставките за прекратяване на делото.
Относно
искането в жалбата за преместване на разследването в друг съдебен район, поради
предубеденост или необективност на разследващите органи или прокурора, съдът не
е компетентен да се произнесе по това искане. Същото следва да се отправи към съответния
орган – разследващ или орган по ръководство и контрол на досъдебното
производство, в чиито правомощия е да се произнесат при евентуални съображения
за искания отвод. Що се касае до претендираното с жалбата разпореждане за
пазене на веществените доказателства, с настоящото определение съдът отменя
атакуваното постановление и връща делото на прокурора за продължаване на
разследването, т.е. веществените доказателства следва да останат към делото, с
оглед разпоредбата на чл.111, ал.1 от НПК.
Предвид изложеното и на основание
чл.243, ал.6, т.3 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление от 24.06.2019г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1749/2014 г. по описа на
РУ на МВР – Сливен, вх. № 3006/2014 г., пор. № 261/2014 г. по описа на ОП –
Сливен /сл.д. № 80/2016 г. по описа на ОСО при ОП – Сливен/, водено за
престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ от НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна
прокуратура – Сливен за изпълнение на указанията, дадени в мотивите към
определението.
Определението може да бъде
обжалвано или протестирано в седмодневен срок от съобщаването му пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: