Решение по дело №1676/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./  19.04.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                    

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА                                    

при секретар Нина И.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1676 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от 1/ П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу 1/ П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,  и 2/ А.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД да бъдат осъдени солидарно двамата ответници да заплатят на всеки един от ищците сумата от по 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, представляващи  обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания – огромна мъка, причинена от противоправното поведение на двамата ответници, осъществено на 15.07.2013г.,  довело до смъртта на А. П.И., настъпила на 15.07.2013г., което противоправно поведение се изразявало в действия или бездействия на двамата ответници: 1/ не било изискано необходимото разрешение от Държавна агенция Морска администрация за изваждане на потъналия трал; 2/ не били взети необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото излизане на палубата на кораба - конструкцията на самата стълба и нейното поставяне не осигурявали ефективна възможност за добър захват и изтегляне на излизащия водолаз, не бил съставен план за осигуряване на безопасно гмуркане, не била подсигурена постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип, не са били осигурени не по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с оборудване, спасителни пояси, осигурително въже, не било извършено и задължително медицинско осигуряване – не е проверено кръвно налягане и пулс преди потапянето.

Заявена за разглеждане е и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 15.07.2013г. до окончателното изплащане на задълженията.

ИЩЦИТЕ твърдят, че са родители на А. П.И., ЕГН **********,  починал на 15.07.2013 г. при изпълнение на водолазна дейност. Твърдят, че със семейството на сина им и неговия тогава 11 месечен син живеели заедно и били в отлични отношения. След смъртта на сина им ищците помагали на майката в отглеждането на внука им. Сочат, че смъртта на обичания им син им причинило огромна мъка, която не били преодоляли до момента. След погребението му,  което заплатили,  първият от ищците получил тик - при разговор за сина им и за самата злополука започвал да заеква, което затруднявало комуникацията му с хората и водело до отчуждение от тях. След смъртта и за двамата лекарите установили хипертония и започнали лечение, което продължавало и до момента.

Твърдят, че е налице хипотезата на непозволено увреждане, като в резултат на бездействието на двамата ответници е настъпила смъртта на техния син.  Твърдят, че двамата ответници следвало да отговарят солидарно по аргумент от чл. 53 ЗЗД.

Излагат, че за злополуката със сина им не били подавали жалба по чл.123 ал.1 от НК в Окръжна прокуратура гр. Варна, независимо от това, че давностният срок по чл.80 ал.1 т.З от НК не бил изтекъл. Произшествието било обслужено от ВОВП поради това, че синът им бил военнослужащ и делото било прекратено от тях.

Твърдят, че на 14.07.2013 г. моторен кораб КТЩ „Бяла" с бордови № 2133, собственост на А.Т. *** излязъл на риболов в Черно море срещу нос „Черни нос". Екипажът на кораба се състоял от капитан П.А.Т., син на собственика А.Т., /който също бил и член и на екипажа/, Д. Й. М. / пом. капитан /, И.Ц.С. и Костадин Г.Г.. В следобедните часове на 14.07.201Зг. екипажът на кораба осъществил риболов чрез тралене на морското дъно с помощта на два трала, на около 17 морски мили североизточно от пристанището на гр.Бяла, обл.Варна, и на около 9 морски мили, източно от н. „Черни нос". По време на риболова единият от траловете се закачил на морското дъно, което наложило екипажът да откачи въжето, което го свързвало с кораба, обозначили мястото с шамандура и извършили засичане с Джи Пи Ес за да бъде същото открито и тралът изваден.

Първият ответник П.Т. се свързал със сина на ищците А. П.И. - матрос от военно формирование 18 360"Г"-Варна, за който знаел, че е водолаз, с молба да слезе на морското дъно и да освободи трала. На 14.07.2015г. А. И. бил наряд и напуснал поделението сутринта на 15.07.2015 г., след което се е прибрал в дома си. След това със собствения си автомобил отишъл на пристанището в гр. Бяла. На 15.07.2013г. около 10.45 ч. екипажът на кораба, заедно със собственика А.Т., синът на ищците – А. И. и Я.Д. Я. / който бил близък с екипажа/ отплавали от гр. Бяла към мястото в морето на потопения трал. По време на пътуването А. разговарял с всички членове на екипажа, които не забелязали необичайно поведение или пък той да направи пред тях каквито и да са оплаквания от здравословни или от друго естество.  Около 13.00ч. пристигнали до обозначено с шамандура място, където дълбочината на морското дъно била около 32 метра. В морето имало вълна около един бал- 30 сантиметра височина.На дъното нямало течение, но на повърхността се усещало югоизточно такова около 4 километра, което било засечено от капитана П.Т. по скоростта на кораба в посока и обратно. По повод на усложнената обстановка за спускане под вода П.Т. попитал А. И. дали ще се справи, който отговорил, че за него нямало проблем. С кораба застанали над трала, който бил вързан за метална проволка, а към нея било вързано сезалено въже. Последното било вързано към друго по-тънко въже, което го свързвало с шамандурата, която Д. М. хванал. При маневра на кораба тънкото въже се закачило на котвата на носа и се скъсало. А. И. носел със себе си водолазно оборудване за спускане под вода, като вече бил облякъл водолазния си костюм. Виждайки въжето във водата, което потъвало на около метър от повърхността й, той скочил в морето и след гмуркане успял да го хване. След това излязъл заедно с него на кораба и чрез лебедката била извадена металната проволка и след обиране на луфта корабът застанал точно над трала. Действията му в този момент показват, че той е бил в много добро физическо и психическо състояние и виждайки опасността от загубата на въжето за трала, скочил в морето и  предотвратил създадения проблем.

П.Т. бил взел на борда негова водолазна бутилка, която бил напълнил чрез компресор с кислород в дома си. При включването на компресора не напълнил същата правилно с нормално налягане на въздуха в резерв. Изправността на бутилката не била проверена вкл. и на борда на кораба. А. И. поставил водолазното оборудване с бутилката и се спуснал от кораба на морското дъно. На палубата М. придържал въжето и го отпускал бавно, за да бъде опънато и засякъл времето на потопяването на водолаза. Това било единственото „подсигуряване" на водолаза. След като изпълнил възложената му работа по освобождаването на трала, като бил достигнал до 33 м. дълбочина, А. И. тръгнал към повърхността. След общо около 8-9 минути от потапянето му излязъл на водната повърхност. Времето било отразено в корабнияя дневник, воден от пом. капитана. След излизането си с ръка, вероятно,  направил знак към екипажа на кораба, че всичко било наред или просто бил вдигнал ръка след изплуването си. М. го придърпал чрез сезално въже към стълбата на борда на кораба, защото при спускането си той не бил вързан и подсигурен с друго въже.

Окачващата се на борда на кораба стълба била придържана от капитана П.Т. и С.. Двамата трябвало да поемат екипировката на водолаза, която с тежестите на кръста му и бутилката със самара тежали общо 33.7 кг. и да му помогнат да се качи на борда, защото не бил осигурен с въже. След захват от водата А. И. изкачил 2 или 3 стъпала на стълбата, поставена на борда и излязъл от водата, като само главата му се виждала над борда. Там започнал да сваля плавниците от краката си. С. държал стълбата да не се откачи от борда, а капитанът го придържал за самара на бутилката, поставена на гърба му с лявата си ръка. Казал му първо да подаде бутилката, която вероятно поради трудното й откачване не била свалена първа. Тогава той подал плавниците си и направил крачка към горното стъпало, но капитанът не успял да го задържи и изпуснал самара на бутилката, след като А. И. паднал от стъпалата по гръб във водата. Успял за кратко да се хване с едната си ръка за най-долното стъпало, но го изпуснал под напора на течението, което го понесло, като тялото му било хоризонтално във водата. Капитанът взел въже и го хвърлил във водата с надежда той да успее да се захване за него. След първоначален успешен захват с лявата ръка и опит с дясната да постави дихателния апарат в устата си А. бил придърпан няколко метра, но след това изтървал въжето и бил отнесен от течението под и пред носа на кораба, което било наблюдавано от екипажа.

Капитанът на кораба/също правоспособен водолаз/ по нареждане на баща си, се оборудвал с акваланг и скочил във водата и се опитал да се потопи, но след около 3-4 метра се върнал и с помощта на хвърлено във водата въже от екипажа се качил на борда. Казал, че в морето не може да плува защото не може да си поема въздух. Бил уплашен и притеснен. Обадил се в дежурната част на гранична полиция по канал 8 от радиостанцията на кораба за инцидента, при който А. И. потънал във водата. Продължили да наблюдават мястото до пристигането на катер и хиликоптер.

На 19.07.2013г. водолазна група от Военно-морските сили-Пункт за базиране -Варна, в състава на водолазен катер с бордови №223 открила тялото на А. И., облечен във водолазен костюм сух тип, марка „Тайфун" със спускателен клапан на гърдите тип „Апекс". Изпускателният клапан тип „Бърз" се намирал на левия подлакътник. На дясната китка на ръката били прикрепени на една каишка електронен часовник, компас и механичен дълбокомер, който показвал 33 метра. Манометърът за високо налягане на кислородната бутилка показвал, че е празна. Механизмът на бутилката бил правилно поставен. Автоматът на бутилката също. Клапанът на бутилката бил в отворено до край положение. В кислородната бутилка имало минимално налягане на остатъчен въздух. Клапанът на резервата от въздух бил в затворено положение. Самарът на кислородната бутилка бил надежно захванат към тялото. Около кръста на пострадалия имало поставен водолазен колан с оловни тежести с обща тежест от 16 килограма.

Причината за смъртта била газова емболия /при декомпресионна болест/, която се потвърждавала от наличието на мехурчета газ, изтичащи от кухините на сърцето; пенеста кръв в сърцените кухини; розова пенеста материя в бронхите, трахеята и изтичаща от устата и ноздрите. Смъртта била настъпила бързо, което личало от установените точковидни кръвоизливи по серозите и тъмната течна кръв. Въздушната или газова емболия се причинявала от мехурчета газ в кръвното русло и се срещала като усложнение приблизително при всеки 7 от 100 000 водолази. Газовата емболия при водолаза и кесонната болест можело да възникне по два начина-баротравма на белите дробове и декомпресионна/кесонна болест/. За баротравмата на белите дробове твърдят следното: Въздушните мехурчета са резултат от масивна травма на белите дробове и висцералната плевра от рязко изменение на налягането и нахлуване въздух в кръвообръщението. Пострадалият достигал повърхността на водата със силна болка и респираторен дистрес и отделял пяна или храчка от кръв. Баротравмата била очевидна и доста различна от декомпресионната болест. От друга страна за декомпресионната болест сочат: При бърза смяна от повишено към нормално налягане /нарушаване режима на декомпресия при изплуването на водолаза/, разтворените газове не можели да се отделят с издишания въздух и се развивала декомпресионна болест.При венозната газова емболия, смъртта можело да настъпи, когато голям газов мехур останел в сърцето, блокирайки кръвта от дясната камера към белите дробове. При артериалната газова емболия газовите мехури спирали директно кръвния поток към снабдяваното с кръв място и се развивала исхемия. Симптомите зависели от големината на полето, което се хранело от съответната артерия -можело да настъпи инсулт или инфаркт. В конкретния случай това обяснявало и острите исхемични промени в близост до прекарания инфаркт.

При изследване на кръв и урина, взети от трупа на пострадалия по метода на Видмарк било установено наличие на летливи редуциращи вещества в кръвта 3.3% и летливи редуциращи вещества в урината 0.8%. Установената концентрация на алкохол в кръвта отговаряла на тежка степен на алкохолно повлияване във фаза на резорбция.

Ищците сочат, че не били обжалвали постановлението за прекратяване на ВОВП в тази част, но възразяват, че посочената концентрация на алкохол в кръвта не съответствала на действията, които бил извършил техният син от тръгването си с автомобил сутринта от поделението си в гр.Варна, пристигането му в гр.Бяла, отиване на пристанището, пътуване по море и действията му след установяване на кораба на мястото на трала. Пияното състояние не било констатирано от капитана и корабособственика, нито от друго лице на борда и А. И. бил допуснат от двамата да извърши водолазна дейност. С допълнителна уточняваща молба действително признават неблагоприятния за тях факт, че било налице съпричиняване от страна на сина им А. И. на вредоносния резултат в размер на до 30%. Съпричиняването се изразявало в употребата на алкохол от страна на последния преди двукратното влизане във вода - първоначално само с водолазен костюм, за да хване откъсналото се въже, а след това и с потапяне с кислородна бутилка. Този факт следвало да бъде проверен и е бил известен и на двамата ответници, които не следвало да допуснат изобщо влизане във вода след употреба на алкохол, с което били допуснали и последното си нарушение.

            В допълнителна уточняваща молба ищците сочат, че собственикът на кораба  -  А.П.Т., както и неговият син – капитанът на кораба  П.А.Т. били предприели действия по изваждането на потъналия трал, като те възложили на А. И. изваждането на трала. Твърдят, че двамата ответници били предприели действия по изваждане на трала,  изразяващи се в подготовка на кораба, събиране на екипажа, доставяне на оборудване за водолазна дейност, излизане на море и пр.

Твърдят, че ответниците са извършили следните противоправни действия, с които са нарушили общата забрана да не се вреди другиму и са причинили смъртта на А. И. в пряка причинно-следствена връзка:

1/ Корабособственикът следвало да поиска и да работи според разрешение, получено от Държавна агенция Морска администрация / ДА"МА"/, а капитанът на плавателния съд бил длъжен да изиска тези документи преди отплаване и да работи съобразно дадените там предписания и нормативни изисквания по план за безопасност и здраве. В настоящия случай не било поискано и не било налично такова разрешение, с което не били спазени изискванията на Наредба № 24 от 05.08.2011г. за изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България/НИИПИТМВМВВПРБ/.

2/ Двамата ответници не били взели необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото излизане на палубата на кораба, с което нарушили Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /НМИЗБУТРМИРО/ - чл.1 ал.З т.4, чл.71 т.4, чл.73, чл.17, чл. 215 Б и Г, чл.216., чл.217 и др., както и параграф 1 т.2 и т. 4, т.6 , т.7 и т. 10 от ДР, както и чл. 14 от ЗБУТ, като:

-Ответниците не били предприели никакви действия, с които да елиминират възможностите за падане и подхлъзване от стълбата към палубата на кораба. Конструкцията на самата стълба и нейното поставяне не осигурявали ефективна възможност за добър захват и изтегляне на излизащия водолаз.

-Ответниците не били имали план за осигуряване на безопасно гмуркане, създадена организация и подготвен екип за „бърза евакуация и оказване на помощ" в случай на наличен спешен случай, какъвто възникнал след изпълнение на възложената работа и падане на А. И. в морето.  Планът за безопасност следвало да се изготви от капитана, а корабособственикът бил длъжен да го изиска от последния преди отплаване за запознаване и одобрение.

-Ответниците не били подсигурили постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип. Връзката можело да е телефонна, звукова или чрез сигнално въже.

-Ответниците били допуснали спускането на А. И., като не са осигурили не по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с оборудване, спасителни пояси, осигурително въже, не е извършено и задължително медицинско осигуряване – не е проверено кръвно налягане и пулс,  каквито били изискванията при спусканията на дълбочина над 20 м. и при влизане в режим на декомпресия;

Твърдят в тази връзка, че никой на кораба, вкл. и двамата ответници не са знаели какво става под водата с А. И., до кой метър дълбочина бил стигнал, дали спазвал необходимия режим на декомпресия, пропуснал ли бил декомпресия и на каква дълбочина/спирка/ било станало това, за да реагират чрез подаване на сигнал към гмуркащия се. От палубата на кораба член на екипажа, /който не  бил и специално инструктиран от ответниците за тази дейност/ само бил придържал въжето и го отпускал бавно, за да бъде опънато и засякъл времето на потопяването на водолаза. Това е и единственото „подсигуряване" на водолаза, в което освен това и двамата ответници не са участвали.

Претендират ответниците при условията на солидарност да им заплатят обезщетение за причинените им неимуществени вреди. 

 

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ е постъпил отговор на исковата молба, с който твърдят, че исковете са допустими, но неоснователни.

Считат, че не следвало да се ангажира солидарно отговорността на двамата ответници. Нито едно от действията или бездействието на който и да е от ответниците не били ясно изложени и не били в пряка причинно -следствена връзка с настъпилия деликт -смъртта на А. И.. Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 32-Рп/2013г., че причина за смъртта на лицето била настъпила газова емболия, като ищците следвало да изяснят кои действия или бездействия на ответниците били довели до настъпването и съответно били причина за настъпилата смърт. В исковата молба били цитирани множество нормативни документи и изисквания, които според ищците били нарушени от двамата ответници. Считат, че дори и да имало нарушение на някои нормативни изисквания, макар че считат, че такова нарушение не било налице, то евентуалното констатиране на такова нарушение в хода на производството не било в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия деликт.

Твърдят, че така установената концентрация на алкохол в кръвта на А. И. отговаряла на тежка степен на алкохолно повлияване във фаза на резорбция. При тежка степен на алкохолно повлияване били налице тежки смущения в дишането и сърдечната дейност, тежко подтискане на централната нервна система, дори до коматозно състояние. Видно било от експертното заключение по назначената комплекса медицинска и водолазно-техническа експертиза, че водолазният комплект и оборудване позволявали извършване на водолазни спускания на работната дълбочина. Експертизата била установила, че въпреки мотивацията и вероятната индивидуална устойчивост на алкохол, при 3.3 промила в кръвта алкохол, безусловно рязко се влошавали способността за ориентация, оценка на обстановката и извършване на работа под вода. Спецификата на водолазната работа изисквала концентрация на вниманието, а някои дейности да се познават и изпълняват до степен на автоматизъм. При аварийни ситуации, дори не сложни и без бърза динамика, с такава концентрация на алкохол действията не можели да бъдат адекватни, целенасочени и координирани до степен на безпомощност, без възможност за самостоятелно спасяване. В тази връзка ответниците твърдят, че напълно възможно било вследствие на това пострадалото лице да не било извършило правилно декомпресията при изплуване на повърхността, но това по никакъв начин не е можело да бъде контролирано от двамата ответници. Видно било също така и от изложеното от самите ищци в исковата молба, че водолазът е бил подсигурен с въже при спускането си.

В исковата молба се излагали твърдения, че бутилката с въздух не е била напълнена правилно от ответника П.Т. с нормално налягане на въздух в резерв. От физико- химичния анализ на въздуха от бутилката, обаче, било установено, че показателите на съставките му отговаряли на изискванията на българския държавен стандарт и поради липсата на вредни компоненти в него, нямало пряко отношение към настъпилата смърт на пострадалия. Няма данни за неизправност на бутилката довели до настъпилата смърт.

Твърдят, че отрицателната плавучест и данните за затлъстяване III степен допълнително усложнявали обстановката на пострадалия. Сочат, че по медицински изследвания водолазът не отговарял на стандартите за годност във ВМС и не можел да извършва водолазни спускания при изпълнение на служебните си задължения. В медицински аспект това недвусмислено показвало необходимост от силно ограничение на параметрите на водолазните спускания до степен на забрана, независимо от мотивите и техния характер. Пострадалият имал известно време преди това прекаран сърдечен инфаркт, което обстоятелство имало значение за функционалните възможности на сърдечно- съдовата му система в условията на водолазни спускания.

На никого от ответниците не са били известни изложените факти още повече наличието на алкохол в кръвта на пострадалото лице. До кораба то е пристигнало само, шофирайки личния си автомобил и не е показвал никакви външни признаци на употреба на алкохол. След като е нямало каквито и да е външни признаци на употреба на алкохол, не можело да се вмени във вина на капитана допускането до гмуркане на лицето. Твърди се, че пияното състояние не е констатирано от капитана,  което едва ли можело да му се вмени в задължение, а не че същия е допуснал лице да извършва водолазна дейност след като бил констатирал употребата на алкохол. Освен това ответниците не били знаели за неговите здравословни проблеми и за това, че А. И. е имал забрана за извършване на водолазна дейност. Тези факти са изяснени едва в хода на досъдебното производство видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП№32-Рп/2013г.

В тази връзка дори самите ищци излагали противоречиви твърдения в исковата си молба, а именно от една страна се съгласявали с констатираното от съдебната експертиза след като сами определят процента му съвина вследствие употребата на алкохол, а от друга желаели събирането и ангажирането на доказателства, че синът им не бил употребявал алкохол преди да пристигне на кораба.

В исковата молба били посочени множество нарушения на норми, според ищеца, извършени от двамата ответници. Същите обаче не били в пряка и непосредствена връзка с настъпилия деликт и в частност не се посочвало нарушаването на която и да е от нормите по какъв начин е довело до настъпването на газовата емболия, причина за смъртта на пострадалото лице.

Цитираната Наредба №24 от 05.08.2011г. за изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България не задължавала капитана преди отплаване да се снабди с план за безопасност и здраве. Ставало въпрос за съвсем друг план, чието издаване било със съвсем друга цел, а не за определянето на някакви норми за безопасност и здраве на водолаза извършващ водолазна дейност.

Цитирани били и нарушения на разпоредбата на чл.6 от Наредба № Н-7 от 12.06.2008г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност. По никакъв начин обаче отново не можело да се направи връзка как евентуалното нарушаване на тази разпоредба, която така или иначе считат за неприложима в настоящия случая била довела до смъртта на пострадалото лице. Още повече, че ал.2 на този член била относима за случаите на отдалечаване на водолазната група на отстояние повече от 20 метра от мястото на спускане, а не за случаите на гмуркане на дълбочина повече от 20 метра, както се сочело от ищците.

Много от посочените в исковата молба изисквания за осъществяване на водолазна дейност са от „Правилата за водолазна дейност в Министерството на вътрешните работи" одобрени със Заповед на Министъра на вътрешните работи, но в никакъв случай не можело да се твърди, че те били задължителни за всички други водолази или пък ответниците е следвало да са запознати с тези правила.

От приложеното по делото Писмо с № В-1268/ 28.06.2018г. било видно, че във връзка с инцидента от страна на ДМА-Варна е извършена проверка на документите на кораба, от която било установено, че плавателният съд е отговарял на изискванията за безопасност. Не са съставяни актове за установяване на административни нарушения и наказателно постановление. В тази връзка са абсурдни твърденията на ищците за липсата на спасителен пояс или други спасителни средства на борда на плавателния съд.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            Видно от приложеното на л.17 препис –извлечение от акт за смърт на А. П.И., последният е починал и е намерен на 19.07.2013г., а от удостоверение за съпруга и родствени връзки, приложено на л.18 се установява, че ищците – П.Г.И. и В.А.И. са негови баща и майка.

            Установява се от удостоверението на л. 19 от делото, че А. П.И. е правоспособен водолаз, считано от 15.07.2003г.

            От протокол за оглед на местопроизшествие от 19.07.2013г.  /л. 29/ се установява, че около 11:30ч. водолазен екип от в.ф. 18360 – „Г“ е открил тялото на м-с А. П.И. от същото формирование, в района на н. „Черни нос“, който на 15.07.2013г. е потънал при водолазно спускане в същия район и от тогава е в неизвестност. В протокола са описани констатациите в какво състояние и с какво оборудване е намерен трупът. 

            С постановление от 27.09.2013г. на полковник Д. С.– военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура – Варна е прекратено наказателното производство срещу неизвестен извършител с оглед на престъпление по чл. 123 ал.1 алт.2 от НК във връзка с настъпилата смърт на А. П.И., поради липса на извършено деяние, което да осъществява признаците от състава на престъпление. /л. 22 – 28 от делото/

            В представеното извлечение от корабния дневник /л.32- 34/ е описан настъпилият инцидент с водолаз А. П.И..

            От писмо от Дирекция „Морска Администрация“ – Варна от 16.07.2018г. по повод на искане за информация за собственост /л. 61/, се установява, че в регистъра на корабите към ДМА – Варна м/к с рег. No Бл 2133 е регистриран на 13.08.2012г. със собственик А.П.Т., като последващи вписвания за кораба не са извършвани. Същото се потвърждава и от приложеното на л.138 свидетелство за регистрация на кораба, както и от приетите на л. 177 до л. 187, документи по заявлението за регистрация на кораба.

            От писмо от Дирекция „Морска Администрация“ – Варна от 28.06.2018г. /л. 72/, изготвено за справка на извършените действия от страна на ДМА – Варна във връзка с инцидент от 15.07.2013г., се установява, че през периода 15.07.2013г. – 16.07.2013г., след получаване на сигнал от ОД на ГПУ за водолаз зад борда, докладвано от моторна лодка с регистров No БЛ 2133 на около 9 мили източно от Черни нос, за търсене на същия са привлечени хеликоптер и спасителен катер. Операцията по търсене и спасяване е прекратена от страна на изпълнителния директор на ИАМА. На 19.07.2013г. е докладвано от ВМС, че тялото на водолаза е открито на около 50 м. от първоначалната позиция на търсене. Предвид обстоятелството, че търсеното лице е било служител на ВМС случаят е поет от военна прокуратура на Република България. От страна на ДМА – Варна е извършена проверка на документите на кораба, от която е установено, че плавателният съд е отговарял на изискванията за безопасност. Не са съставяни АУАН и НП.

            Видно от два броя свидетелство за правоспособност, издадени през 2012г.,  находящи се на л. 139 и л. 140 от делото, А.П.Т. и П.А.Т. притежават правоспособност за водач на кораб до 40 БТ по море.

            На л.168 – л. 175 от делото е изискана съдебно –медицинската експертиза на труп, извършена на 20.07.2013г. от доц. д-р. И. Б.и д-р Б. Ст., в която са посочени констатациите и заключенията на вещите лица по задачите, които са им поставени във връзка с провежданото досъдебно производство по повод инцидента.   

            От приетите на л. 189 до л. 191 справка, издадена от Гранично полицейско управление – Варна, ведно с приложени копия от „Дневник за техническо и визуално наблюдение“ се установяват по дни и часове всички действия, предприети по издирването и спасяването на А. П.И..

            От удостоверение от 20.11.2018г. /л. 193/, издадено от командира на военно формирование 56080 и заповед от 12.07.2013г. /л. 194/, издадена от командира на в.ф. 18360 – Бургас, се установява, че матрос А. П.И. е служил като матрос –водолаз във военно формирование 18360 – Г (настоящо в.ф. 56080  - Варна). Със заповед No РД – 01-188 / 12.07.2013г. на Командира на в.ф. 18360 – Бургас, матрос А. П.И. е назначен в 24 – часово дежурство на 14.07.2013г., като „помощник – дежурен по кораб“ на мл „Цибър“. Съгласно горната заповед, м-с А. П.И. е следвало да ползва на 15.07.2013г., на 16.07.2013г. и на 17.07.2013г. почивки от дежурството. По време на дежурството на м-с А. П. като „помощник-дежурен по кораб“ на мл Цибър, не са констатирани дисциплинарни нарушения от негова страна.

            От писмо от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътен транспорт“ от 21.12.2018г. /л. 259/  се установява, че след извършена проверка по сигнал за морско произшествие със загуба на човешки живот, възникнало на 15.07.2013г., комисията е взела решение за прекратяване на разследването във връзка с безопасността, с мотива, че инцидентът не попада в Обхвата на Директива 2009/18/ЕО – загиналият е военнослужеш и разследването се извършва от Венна прокуратура.

            От писмо от командира на военно формирование 56080 – Варна  с дата: 04.02.2019г. /л. 287/ се установява, че към 15.07.2013 г. минен ловец „Цибър", в чийто екипаж е служил А. П.И., ЕГН **********, е бил в състава на в.ф. 18360 -Бургас. Със заповеди на министъра на отбраната № ОХ - 030/06.07.2018 г. и № ОХ-012/02.03.2018 г. минен ловец "Цибър" е зачислен във в.ф. 56080 - Варна. Към 15.07.2013 г., на основание застрахователен договор № УД-15-3/22.01.2013 г. между Министерство на отбраната и „ЗД Евроинс" АД, А. П.И., ЕГН **********, в качеството си на военнослужещ е бил застрахован със застраховка за злополука настъпила при или по повод изпълнение на служебните му задължения. В длъжностната характеристика на А. П.И., ЕГН ********** с №6227/20.07.2012 г. за длъжността „Водолаз в секция „Минноподривна" не е включено изрично, задължението да извършва водолазна дейност, тъй като това е основна и задължителна функция на длъжността. Относно въпроса "разрешено ли е на военнослужещи да извършват друга стопанска дейност или да бъдат наемани на друга работа по време на почивките си.", уточняваме, че чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира дейностите, които военнослужещия няма право да извършва, както и изключенията от тази забрана. Съгласно заповед РД-01-18/07.01.2013 г. на командира на военно формирование 54950-Бургас, А. П.И., ЕГН ********** е потвърдил  основна  водолазна  квалификация  „ВОДОЛАЗ",  придобил  е-допълнителна водолазна квалификация „ВОДОЛАЗ ВЗРИВНИК" и е допуснат до водолазни спускания, с което се удостоверява, че същият към 15.07.2013 г. е бил правоспособен водолаз.  Към 15.07.2013 г. на А. П.И., ЕГН ********** не е налагана забрана за спускане. Със заповед РД-01-188/12.07.2013 г. на командира на военно формирование 18360-Бургас, А. П.И., ЕГН **********, е назначен в дежурство „Помощник дежурен по кораб на мл „Цибър". Съгласно таблица 4 към т.350 от „Правилник за водолазната служба ПВС-90", обявен със заповед №13/28.02.1991 г. на командващия на Военноморските сили, след денонощно и нощно дежурство на водолазите в продължение на 12 часа спускания не се разрешават. Уточнява, че правилникът е приложим при уреждане служебната дейност на военнослужещите.

            На л. 318 до л. 333 са приети като доказателства по делото Протокол No 761 / 15.07.2013г. за освидетелстване продължаването на годността за плавателна длъжност на А. П.И., Заявление от същия за освидетелстване по реда на чл. 15 от Наредбата за военномедицинската експертиза, изследвания и писмо от полк. доц. д-р Н. Ш.. От посочените доказателства се установява, че А. П.И. е с ръст: 180 см и 136 кг., като е констатирано, че същият е със затластяване III степен. Предложението за експертно решение в резултат на извършените прегледи е „годен за плавателна длъжност – щатен водолаз“. Като в окончателното решение от 03.06.2013г. е вписано, че протоколът остава незавършен. С молба от 04.06.2013г. до Началника на ОВМЕРВ – Варна полк. д-р Н. Ш.,  А. П.И. е посочил, че предвид констатираното от експертите състояние, което е извън медицинските стандарти, същият изявява желание да бъде освидетелстван по реда на чл. 15 от Наредба H-4/18.02.2013г. с решение за индивидуална годност. В обяснителното писмо от полк. доц. д-р. Н. Ш.- началник на ОВМЕРВ към ВМА, се сочи, че Матрос А. П.И. на длъжност: водолаз във в.ф. 18360-Г - Варна е преминал за освидетелстване за годност за плавателна служба и щатен водолаз в ОВМЕРВ на 13.12.2012 г., като е получил експертно решение с диагноза: ЗАТЛЪСТЯВАНЕ I СТЕПЕН и заключение: Годен за плавателна служба и щатен водолаз по ч. III, гр. 2 и 4, р-ка: Е66 от МС/2011 г. Съгласно т. 7.6. на Приложение № 13 от Наредба № Н-4 от 18.02.2013г. за военномедицинската експертиза срокът на годност на това експертно решение е 6 месеца. В тази връзка м-с И. се явява за поредно преосвидетелстване в ОВМЕРВ на 03.06.2013 г. При проведените прегледи се установява, че същият има значително увеличение на теглото до затлъстяване III степен, което е извън медицинските стандарти за годност. В този момент той е негоден да изпълнява длъжността щатен водолаз. Предвид липсата на други рискови фактори и изявеното писмено желание на м-с И., се взе решение от Комисията да се предложи на командира на военното формирование взимане на индивидуално решение по годността по реда на чл. 15 от Наредба Н-4/18.03.2013 г. Тъй като не се получило писмено съгласие от командира на военното формирование за индивидуално решение, протоколът на м-с И. бил приключен, като НЕЗАВЪРШЕН. В резултат на това на основание т. 7.12. на Приложение № 13 от Наредба № Н-4 от 18.02.2013 г. след 13.06.2013 г. м-с А. И. бил с изтекло решение за водолазна годност и не би трябвало да се допуска до извършване на водолазни спускания при изпълнение на служебните си задължения до преминаване на пълния обем на освидетелстване с диагноза, графа, рубрика и издаване на ново експертно решение.

Част от доказателствата по делото са и материали от досъдебното производство, водено по повод на смъртта на А. П.И.: протокол за разпит на свидетелите – П.А.Т., Д. Й. М., А.П.Т., Я.Д.Я., И.Ц.С., комплексна медицинска и водолазно техническа експертиза, обяснително писмо от д-р Н. Ш. и протокол за освидетеслване на годността за плавателна служба, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум с фотоснимки, съдебно-медицинска експертиза, докладна записка. 

   Ангажирани са в хода на производството гласни доказателства в полза на ищците, с които същите да установят претърпените от тях болки и страдания в резултат на загубата на техния син.  Разпитани в тази връзка са свидетелите  –Т. В. Д.и Г. В.Г., чиито показания съдът кредитира. Установява се, че преди смъртта на техния син, ищците били весели хора, постоянно празнували заедно празници, събирали се, ходели на гости и посрещали гости,  а след инцидента в двамата настъпила коренна промяна – затворили се в себе си. Ищецът започнал да заеква от погребението и до сега, като трудно му се разбирало какво говори. Влошило се и здравословното състояние на двамата. И двамата избягвали разговорите за А., като очите на майката се насълзявали всеки път щом се заговорело за него, а бащата се свивал и затварял в себе си.

Ангажирани от страните в хода на производството са и гласни доказателства, с които същите да установят, съотв. опровергаят твърденията за извършените противоправни действия. Разпитани са в с.з, проведено на 17.01.2019г., свидетелите   Я.Д.Я. и И.Ц.С. – по искане на ищците, както и свидетелят Д. Й. М. – по искане на ответниците. Съдът кредитира показанията на свидетелите – същите са непротиворечиви и установяват идентична фактическа обстановка, като кореспондират и с останалите събрани в хода на производството доказателства.  От показанията на тримата свидетели се установява, че на 14.07.2013 г. моторен кораб КТЩ „Бяла" с бордови № 2133, собственост на А.Т. *** излязъл на риболов в Черно море срещу нос „Черни нос"., като в този ден на борда на кораба са П.А.Т., Д. Й. М. и И.Ц.С.. В следобедните часове на 14.07.201Зг. екипажът на кораба осъществил риболов чрез тралене на морското дъно с помощта на два трала. По време на риболова единият от траловете се закачил на морското дъно, което наложило екипажът да откачи въжето, което го свързвало с кораба, обозначили мястото с шамандура и извършили засичане с Джи Пи Ес за да бъде същото открито и тралът изваден. П.Т. се свързал със своя приятел А. П.И. - матрос от военно формирование 18 360"Г"-Варна - водолаз, с молба да слезе на морското дъно и да освободи трала. На 14.07.2015г. А. И. бил наряд и напуснал поделението сутринта на 15.07.2015 г., след което се е прибрал в дома си. След това със собствения си автомобил отишъл на пристанището в гр. Бяла. На 15.07.2013г. около 10.45 ч. екипажът на кораба, заедно със собственика А.Т., синът на ищците – А. И. и Я.Д. Я. / който бил близък с екипажа/ отплавали от гр. Бяла към мястото в морето на потопения трал. По време на пътуването А. разговарял с почти всички членове на екипажа, които не забелязали необичайно поведение или пък той да направи пред тях каквито и да са оплаквания от здравословни или от друго естество.  Около 13.00ч. пристигнали до обозначено с шамандура място, където дълбочината на морското дъно била около 32 метра. В морето имало вълна около един бал- 30 сантиметра височина.На дъното нямало течение, но на повърхността се усещало югоизточно такова около 4 километра, което било засечено от капитана П.Т. по скоростта на кораба в посока и обратно. С кораба застанали над трала, който бил вързан за метална проволка, а към нея било вързано сезалено въже. Последното било вързано към друго по-тънко въже, което го свързвало с шамандурата, която Д. М. хванал. При маневра на кораба тънкото въже се закачило на котвата на носа и се скъсало. А. И. носел със себе си водолазно оборудване за спускане под вода, като вече бил облякъл водолазния си костюм. Виждайки въжето във водата, което потъвало на около метър от повърхността й, той скочил в морето и след гмуркане успял да го хване. След това излязъл заедно с него на кораба и чрез лебедката била извадена металната проволка и след обиране на луфта корабът застанал точно над трала.  П.Т. бил взел на борда негова водолазна бутилка, която бил напълнил чрез компресор с кислород в дома си. Изправността на бутилката не била проверена вкл. и на борда на кораба. А. И. поставил водолазното оборудване с бутилката и се спуснал от кораба на морското дъно. На палубата М. придържал въжето и го отпускал бавно, за да бъде опънато и засякъл времето на потопяването на водолаза. След като изпълнил възложената му работа по освобождаването на трала, като бил достигнал до 33 м. дълбочина, А. И. тръгнал към повърхността. След около 10 минути от потапянето му излязъл на водната повърхност. Времето било отразено в корабнияя дневник, воден от пом. капитана. М. го придърпал чрез сезално въже към стълбата на борда на кораба, защото при спускането си той не бил вързан и подсигурен с друго въже. Окачващата се на борда на кораба стълба била придържана от капитана П.Т. и С.. Двамата трябвало да поемат екипировката на водолаза и да му помогнат да се качи на борда. След захват от водата А. И. изкачил 2 или 3 стъпала на стълбата, поставена на борда и излязъл от водата, като само главата му се виждала над борда. Там започнал да сваля плавниците от краката си. С. държал стълбата да не се откачи от борда, а капитанът го придържал за самара на бутилката, поставена на гърба му с лявата си ръка. Казал му първо да подаде бутилката, която вероятно поради трудното й откачване не била свалена първа. Тогава той подал плавниците си и направил крачка към горното стъпало, но капитанът не успял да го задържи и изпуснал самара на бутилката, след като А. И. паднал от стъпалата по гръб във водата. Успял за кратко да се хване с едната си ръка за най-долното стъпало, но го изпуснал под напора на течението, което го понесло, като тялото му било хоризонтално във водата. Капитанът взел въже и го хвърлил във водата с надежда той да успее да се захване за него. След първоначален успешен захват с лявата ръка и опит с дясната да постави дихателния апарат в устата си А. бил придърпан няколко метра, но след това изтървал въжето и бил отнесен от течението под и пред носа на кораба, което било наблюдавано от екипажа. Капитанът на кораба/също правоспособен водолаз/ по нареждане на баща си, се оборудвал с акваланг и скочил във водата и се опитал да се потопи, но след около 3-4 метра се върнал и с помощта на хвърлено във водата въже от екипажа се качил на борда. Казал, че в морето не може да плува, защото не може да си поема въздух. Бил уплашен и притеснен. Обадил се в дежурната част на гранична полиция по канал 8 от радиостанцията на кораба за инцидента, при който А. И. потънал във водата. Продължили да наблюдават мястото до пристигането на катер и хеликоптер.

            От приложено на л. 286 от делото свидетелство за правоспособност се установява, че свидетелят Д. Й. М. също притежава правоспособност за водач на кораб до 40 БТ по море.

            По делото е изслушано и прието заключението на вещите лица проф. д-р  Д.Р. – дм – началник на клиника по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Марина Варна“ и д-р Т.А. – съдебен психиатър по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична  експертиза, от която се установява, че през м. март 2018 г. при ищеца П.И. са били документирани следните заболявания: хипертонична болест II стадий, висока степен, сърдечно-мозъчна форма, като оплакванията от повишено кръвно налягане са му от пет години. Предписана му е терапия с комбинация от медикаменти за хипертоничната болест, както и Милурит /за профилактика на подагра/. Към момента на психиатричното изследване при П.И. описаното състояние отговаря на критериите за диагноза Тежък депресивен епизод без психотични симптоми с придружаваща Друга трайна промяна на личността по типа на посттравматично стресово разстройство - код F32.2h F62.8 по МКБ 10, като психичното разстройство се диагностицира за първи път по време на експертното изследване. За ищцата В.И. вещите лица констатират, че й е поставена диагнозата: Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Предписан й е медикамент Изогама 5 мг - xl т. дневно, който тя приемала, съвместно със лекарството Стрезам. Налична е и една рецепта за изписване на Стрезам по схема. Лекарството е анксиолитик и се дава при състояния на тревожност и стрес. Към момента на психиатричното изследване при В.И. са налице остатъчни симптоми на Реакция на скръб отговарящи на критериите за диагноза протрахирано /хронифицирало/ депресивно състояние с лека към умерена тежест на симптомите - Дистимия F34.1 по МКБ 10, като психичното разстройство се диагностицира за първи път по време на експертното изследване. В резултат на прекараната тежка психотравма от внезапната загуба на сина им освидетелстваните в първите часове са развили симптомите на началната фаза на Остра стресова реакция — с фазата на „зашеметеност, шок, отказ от приемане на реалността" и последвалатала цялостната картина на Остра стресова реакция F43.0 по МКБ 10, по-късно преминала в Реакция на скръб,  отговаряща на Разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна симптоматика F40.21 по МКБ 10. При В.И. и периода на тяхната поява и продължителност отговарят на етапите на неусложнена, но тежка и протрахирана Реакция на скръб - с тежък депресивен синдром. Състоянието постепенно се е подобрило в рамките на година- две и към момента на изследването при В.И. са налице остатъчни симптоми на Реакция на скръб, отговарящи на критериите за диагноза Дистимия F34.1 по МКБ 10. Състоянието изисква медикаментозно и психотерапевтично лечение. Значимостта на психотравмата, свързана със загубата на син при ищеца П.И. е довела до изразената тежест на симптомите на развилата се Реакция на скръб, която е протекла по типа на Посттравматично стресово разстройство. Към момента на психиатричното изследване при П.И. описаното състояние отговаря на критериите за диагноза Тежък депресивен епизод без психотични симптоми с придружаваща Друга трайна промяна на личността по типа на посттравматично стресово разстройство - код F32.2 и F62.8 по МКБ 10. Състоянието изисква медикаментозно и психотерапевтично лечение. Вещите лица сочат, че описаните психични разстройства при освидетелстваните са в пряка причинно-следствена връзка със загубата на сина им А., вследствие инцидента. Категоричен отговор за връзката с преживения стрес и наличните телесни заболявания не може да бъде даден, тъй като няма медицински критерии за това. Заболяванията имат и начален скрит период без клинични изяви, или с неспецифични такива. Най-общо трябва да се каже, че преживяната тежка психотравма и загуба на дете се отразява негативно върху целия организъм - психична дейност, имунитет, соматично здраве, тъй като те са свързани помежду си. Съществува термина психосоматика, който включва тези сложни взаимоотношения.

По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице проф. д-р  Д.Р. – дм – началник на клиника по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Марина Варна“ / л. 268 и сл./, от която се установява, че пробите кръв и урина, взети при аутопсията на А. И. са изследвани по количествения метод на Видмарк. При него се определят всички налични летливи редуциращи вещества, в т.ч. и етилов алкохол. При И. са определени следните коцентрации: в кръвта - 3,3%о и в урината - 0,8%о летливи редуциращи вещества, в т.ч. и етилов алкохол. По-дългият времеви период между смъртта и аутопсията, и топлото лятно време, дават възможност да се допусне с голяма вероятност, че част от този алкохол може да бъде и послесмъртно образуван. Новообразуваният алкохол не се дължи на автолиза и гниене на тъканите, а на жизнената дейност на бактериалната флора в трупа /бакт. коли, протеус и др. бактерии/ и на гъбички, образуващи алкохол /Candida albicans/, квасни гъбички /сахаромицес и др/. могат да се образуват различни алкохоли, в т.ч. етилов, метилов, пропанол, бутанол, хексанол и др. Експериментално е установено, че най-голямо е количеството на етиловия алкохол - около 95%. Цифровите изражения на новообразуваните летливи редуциращи вещества се движат в твърде широки граници - от 0,7 до 2-3 промила. В урината се приема, че няма постмортално образуване на алкохол, т.е. концентрацията там не се подлага на съмнение. Но концентрацията в кръвта е твърде голяма, което предполага, че малко преди гмуркането И. трябва да е употребил значително количество алкохол, което е малко вероятно поради липсата и на свидетелски данни за това. Литературните данни са различни и доста противоречиви относно количеството на алкохола, който може да бъде синтезиран след смъртта. Няма сведения, и е практически невъзможно да се правят и експерименти за това дали във водата, в сравнение с въздуха, има разлика в количеството синтезиран алкохол след смъртта. На базата на тази информация вещото лице приема, че при А. И. е имало прижизнена употреба на алкохол, което се доказва от наличието на такъв в урината му. Може да се приеме с голяма вероятност, че концентрацията в кръвта му не е била толкова висока, без да е възможно точно да се определи колко най-вероятно е била тя. При аутопсията не са описани прояви на разложение и гниене, въпреки изминалото време от смъртта на 15.07.13 г. Ето защо не може да се определи категорично какъв процент е алкохолната концентрация в кръвта на А. И., но може да се приеме, че той не е бил в тежка степен на алкохолно опиване.

По делото е изслушано и прието заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица К.д.п. инж. А.Г.А. и К.д.п. инж. Д.М.Щ. - Ръководител на Център за професионално обучение при „Параходство БМФ" АД. От същото се установява, че към датата на процесния-инцидент - 15.07.2013 г., водещ нормативен документ, регламентиращ извършването на водолазна и друга подводна дейност в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България е Наредба № Н-7 от 12.06.2008 г., издание на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, публикувана в Държавен вестник брой 59. Начинът за извършване на водолазна дейност, респективно и изискванията към оборудването на плавателните средства, с които се извършва водолазна дейност, се регламентират от правилници, ръководства, процедури, работни инструкции и други ръководни документи, издание на ведомства, организации и компании, с предмет на дейност извършване на водолазна дейност. Такива липсват на борда на РК с бордови № 2133, чието предназначение и стопанска дейност не включват водолазни дейности. Към датата на процесния инцидент, Правилник за водолазната служба (ПВС-90)  е бил и е ръководен и към днешна дата нормативен документ, регламентиращ начина на извършване на водолазна дейност и изискванията към оборудването на плавателните средства във ВМС на Република България. Отсъствието на нормативна база, налагаща прилагането на установени правила по безопасност при извършването на водолазни работи, както и при липсата на конкретни задължения на длъжностните лица от екипажа на кораба, съотносими към безопасността при извършването на водолазните работи на борда на РК с бордови № 2133, предполага матрос А. П.И. да се съобрази с нормативния документ, съгласно който е обучаван и работил - ПВС-90 и да изиска неговото прилагане.

Съгласно ПВС-90, т. -50  се забранява спускането на водолаз под водата, при наличие на водолазния пост само на двама водолази. Съгласно т. 51, при спускане на дълбочина до 45 м., на водолазния пост е задължително да има не по-малко от четирима водолази. Организацията на водолазната работа предвижда разпределение на задълженията между водолазите преди всяко спускане, като водолазната работа следва да се извършва от двойка водолази. Единият водолаз (работещ водолаз) извършва водолазната работа, а втория водолаз го осигурява като двамата водолази взаимно се контролират. Третият водолаз следва да е на водолазния пост и да поддържа връзка с работещия водолаз. Той се явява и резервен водолаз, който в случай на необходимост следва да замени работещия водолаз или да му окаже необходимата помощ. Четвъртия водолаз се явява ръководител на водолазното спускане.

Спускането на водолазите при височина на свободния борд на плавателното средство до 2 метра, следва да се извършва по водолазен трап с парапети, със широчина не по-малка от 400 мм, височина между стъпалата 240 мм и потопена част не по-малко от 1500 мм - Фиг. 1. Трапът с който разполага РК с бордови № 2133 е с параметри: широчина 400 мм., височина между стъпалата 200 мм и потопена част 200 мм (едно стъпало). В допълнение, захващането на трапа трябва да гарантира срещу произволно разместване или падане, както и фиксиране под наклон от -10-15° при спускане с плавници. Наличният трап е строго вертикален, а захватът му налага придържане от осигуряващ срещу разместване.

Съгласно т. 101 на ПВС-90, при спускания на дълбочина над 20 метра,
непосредствено на мястото на спускане трябва да се намира декомпресионна камера, готова за незабавно използване. РК с бордови № 2133 не разполага с декомпресионна камера.

Гореизложеното идва да покаже, че процесния кораб не е разполагал с
оборудване, което да позволи безаварийно спускане на водолаз на дълбочина над 20 метра.    

По въпроса,  касаещ подготовката на капитана и екипажа във връзка с осъществяване на безаварийното спускане на водолаз на дълбочина над 20 метра, следва да се подчертае, че на борда на РК с бордови № 2133, в деня на процесния инцидент, единствено капитанът, помощник капитанът и корабособственикът са притежавали правоспособност „Водач на кораб до 40 БТ по море". Никой друг на борда на кораба не е притежавал морска правоспособност. Съгласно Националния стандарт от 11.06.2012 г. за провеждане на подготовка и изпит за придобиване на този вид правоспособност, издание на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и утвърден от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация", в тематичния план и в тематичната програма, няма заложени теоретични занятия и упражнения, свързани със запознаване на кандидатите за придобиване на правоспособност „Водач на кораб до 40 БТ по море" с естеството на водолазните работи с изискванията към начините за провеждане на безопасни спускания при извършване на водолазни дейности.

Хаотичните и непрофесионални действия на екипажа, документирани в
материалите по делото, показват липсата на каквато и да било подготовка на екипажа за действие при извънредни обстоятелства, свързани с провеждането на водолазна дейност на борда на кораба.

По смисъла на гореизложеното, капитанът и екипажът не са били подготвени по начин, който да позволява безаварийно слизане на водолаза на дълбочина над 20 метра.

По делото е изслушано и прието заключението по комплексната съдебномедицинска и водолазно -техническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д.Д. и Д.И.И. – инструктор-водолаз. От същото се установява, че причината за смъртта на А. П.И. е газова емболия, установена по време на аутопсията, със следните морфологични особености: наличие на мехурчета газ в сърдечните кухини, пенеста кръв в сърдечните кухини, съдовете, наличие на газ в мозъчните съдове и в хороидалното сплетение, белодробен емфизем, кръвоизлив в белите дробове. Вещите лица считат, че за да се разгъне клинична картина на декомпресионна болест и развилата се газова емболия, смъртта е настъпила след като тялото на И. е било в условията на рекомпресия /повторно попадане във водата - падане на тялото във водата след подхождане и изтърване от трапа/.  Вещите лица сочат, че морфологична картина на декомпресионна болест и газова емболия може да се развие и при продължителен престой във водата на дълбочина по-голяма от 12м., съгласно декомпресионни таблици. Имайки предвид морфологичната картина, описана в Съдебномедицинската експертиза за аутопсия, смъртта е настъпила за сравнително кратък период от време и без оказване на адекватна първична помощ /транспорт до барокамера/ реално могат да настъпят тежки увреждания или да настъпи смърт. По време на аутопсията не са установени травматични увреждания по тялото на А. П.И.. При проведените хистологични изследвания се установяват микроскопски данни за налична начална миокардиосклероза. Установеният по време на секцията на миокарда инфаркт с размери 0,5/1 см. и тази миокардиосклероза, не биха повлияли на възможностите му за извършване на водолазна дейност. Същите нямат отношение към настъпилата смърт. В материалите по делото няма медицинска документация за здравословното състояние на И. и вещите лица не биха  могли да дадат отговор на въпроса дали е повлияло здравословното състояние на пострадалия върху възможностите му за извършване на водолазни спускания, до каква степен и кои от тях имат връзка с настъпилата смърт. В материалите по делото няма данни за предходен брой водолазни спускания и ев. нарушаване на декомпресионни режими, които да говорят за евентуални предишни натрупвания на азот в тъканите и кръвта на И.. В съдебно заседание след запознаване с медицинската документация, вещите лица сочат, че по отношение на А. И. е констатирано затлъстяване трета степен, видно и от теглото му. Няма данни да е отразено заболяване на сърдечно-съдовата система, дихателна система, отделителна система, централна нервна система, както и заболявания от психично естество.  При висока степен на затлъстяване водолазите са склонни към високо кръвно налягане и са по-склонни към закесонясване, тъй като влиза по-лесно в режим на декомпресия. Закесонясване означава развитие на Кесонна болест, декомпресионна болест. Кесонната болест е предпоставка за по-лесно възникване декомпресионна болест.  Времето на спускане започва да тече от минутата, в която водолазът е под водата. С каква степен водолазът се спуска до дъното е въпрос на неговите способности. По-важно е времето на изплуване, то трябва да е 9-10 метра/мин. и трябва да има сейфти стоп между 3 м и 5 м под водата. За вещите лица 10 минути общо време на дълбочина 33 м е твърде кратко време.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения иск ищците следва да проведат пълно и главно доказване на осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: деянието, което може да се изразява в действия или бездействия; противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на извършителите, като последната се предполага до доказване на противното. Действията или бездействията, които са посочени като основание от ищците трябва да се установят от ищците, като доказването на отрицателните фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно твърдяните отрицателни факти. В тази връзка в тежест на ищците е да установят фактическите си твърдения, че: 1/ не било изискано необходимото разрешение от Държавна агенция Морска администрация за изваждане на потъналия трал; 2/ не били взети необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото излизане на палубата на кораба - конструкцията на самата стълба и нейното поставяне не осигурявали ефективна възможност за добър захват и изтегляне на излизащия водолаз, не бил съставен план за осигуряване на безопасно гмуркане, не била подсигурена постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип, не са били осигурени не по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с оборудване, спасителни пояси, осигурително въже, не било извършено и задължително медицинско осигуряване – не е проверено кръвно налягане и пулс преди потапянето.  Ищците  също следва да установят в условията на пълно и главно доказване противоправността на действията и бездействията, описани в точки от 1 и 2.  На следващо място да установят вредите и техния размер, както и причинно -следствената връзка между всяко едно от действията и бездействията и вредите, че именно посоченото като противоправно поведение е довело до смъртта на А. П.И..

В тежест на ответниците е да установят фактите по възраженията си, от които черпят изгодни за себе си последици. Ответниците следва да установят, че са положили необходимата грижа, както и възраженията си, че А. П.И. е бил в пияно състояние и негоден да осъществява възложената му работа, поради медицински причини, за което не е уведомил надлежно ответниците.

Безспорно се установява по делото от ангажираните гласни доказателства, а и страните не спорят, че двамата ответници – П.А.Т. и А.П.Т., съответно като капитан и корабособственик са помолили А. П.И., като правоспособен водолаз, който се е съгласил без възражения, да извади потъналия на 14.07.2015г. трал от дъното на морето.  На 15.07.2013г. около 10.45 ч. екипажът на кораба, състоящ се от П.А.Т., Д. Й. М., И.Ц.С., А.Т., Я.Д. Я. , заедно с А. И. *** към мястото в морето на потопения трал. Около 13.00ч. пристигнали до обозначено с шамандура място, където А. И. се гмурнал на дълбочина около 32 метра, откъдето освободил потъналия трал и след 10 мин. изплувал, като не успял да се качи на борда на кораба и течението го отнесло. Трупът му е намерен на 19.07.2013г. в морето.

По първото от твърденията за извършени от ищците противоправни действия, а именно,  че  не било изискано необходимото разрешение от Държавна агенция Морска администрация за изваждане на потъналия трал:

Съобразно разпоредбата на чл. 329 от КТК, имущество (кораб, части от кораб, предмет от корабно стъкмяване, товари и други), потънало в териториалното море, вътрешните морски води, изключителната икономическа зона и вътрешните водни пътища на Република България (в това число имущество, изхвърлено на плитковина или на брега), подлежи на изваждане или изтегляне при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. А съобразно чл. 330 от КТК  собственикът на потъналото имущество, който има намерение да извади това имущество, трябва да извести за това Изпълнителната агенция "Морска администрация" в едногодишен срок от потъването на имуществото. Предвидено е в ал. 2 на същата разпоредба Изпълнителната агенция "Морска администрация" да определи според обстоятелствата достатъчен срок за изваждане и реда за извършване на работите по изваждането, за което уведомява собственика.

Подробна регламентация на реда и процедурата по изваждане на потънало имущество, каквото в процесния случай е налице, е разписана в действащата към 14 и 15.07.2013г.,  Наредба № 24 от 05.08.2011 г. за изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България.

Предвидено е в чл. 8 от цитираната наредба всяко лице, което има намерение да извади или изтегли потънало имущество, което не съставлява опасност или препятствие за корабоплаването или заплаха за околната среда / в конкретния процесен случай няма данни имуществото да създава подобни опасности/, е длъжно да представи в съответната териториална дирекция „Морска администрация", в чийто район е местонахождението на потъналото имущество, заявление с приложен към него план за изваждане или изтегляне на потъналото имущество.

Наредбата предвижда този план изрочно да бъде одобрен от ТД на МА, доколкото следва да се гарантира безопасността, както на лицата, ангажирани в тази рискова дейност, така и за обезпечаване на корабоплаването. Изрично се поставя изискването планът да съдържа определени реквизити, сочещи именно на целта, посочена по-горе, за която се съставя.  В него изрично трябва да са посочени времевия период и атмосферните условия, при които ще се извършва изваждането или изтеглянето на потъналото имущество; техническите характеристики на типа плавателни средства и съоръжения, които ще се използват;  минималния брой морски лица, които ще участват и обезпечават сигурността на действията по ваденето или тегленето на потъналото имущество; документи, удостоверяващи правото на собственост върху потъналото имущество, или договор за изваждане или изтегляне на потъналото имущество, сключен със собственика му, както и  други изисквания с оглед обезпечаване на сигурността на корабоплаването

При одобряване на плана, директорът на съответната териториална дирекция „Морска администрация", в чийто район е местонахождението на потъналото имущество, може да издаде разпореждания, които са задължителни за лицето, подало заявление за изваждане или изтегляне на потъналото имущество.

Безспорно се установява по делото, че в ИАМА не е подавано заявление и ТД не е уведомена за намеренията на собственика на потъналия трал А.Т. за неговото вадене, като съответно не е съставен и конкретния план за действие, гарантиращ безопасността, както на лицата, ангажирани в тази рискова дейност, така и за обезпечаване на корабоплаването. В този смисъл и е налице твърдяното от ищците като първо извършено нарушение. 

По втората категория твърдения за извършени нарушения – а именно, че не били взети необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото излизане на палубата на кораба - конструкцията на самата стълба и нейното поставяне не осигурявали ефективна възможност за добър захват и изтегляне на излизащия водолаз, не бил съставен план за осигуряване на безопасно гмуркане, не била подсигурена постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип, не са били осигурени не по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с оборудване, спасителни пояси, осигурително въже, не било извършено и задължително медицинско осигуряване – не е проверено кръвно налягане и пулс преди потапянето.

Видно от заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-техническа експертиза на в.л. А.А. и Д.Щ., риболовният кораб, собственост на А.Т. към дата 15.07.2013г. не е разполагал с необходимото водолазно оборудване на борда, а капитанът и екипажът не са били подготвени по начин, който да позволява безаварийно слизане на дълбочина над 20 метра.  Заключението си вещите лица основават на ангажираните гласни доказателства и след извършен конкретен оглед на място. Вещите лица сочат, че приложими в случая следва да са Наредба No Н-7 от 12.06.2008г. на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и Правилник за водолазната служба (ПВС -90), регламентиращ извършването на водолазна дейност и изискванията към оборудването на плавателните средства във ВМС на РБ.

В тази връзка и съдът намира, че при липса на изрична правна регламентация, следва да се приложи правният обичай, като субсидиарен източник на правото, при извършване на подобен род дейност. Правният обичай при извършване на водолазната дейност в процесния случай,  който е възприет с оглед спецификата на дейността и гаранциите за безопасност, а вещите лица сочат и за обичай в практиката, съдържа именно тези правила, разписани в Правилника за водолазната служба (ПВС-90) на ВМС на РБ. На още по-голямо основание и че починалият е служител на ВМС и е бил запознат с посочения правилник.

Съобразно т.52 от ПВС - 90 подготовката към водолазни спускания изисква редица действия, като най-важното, сред които е извършването на инструктаж и изготвяне на план за това как ще протече гмуркането със строго разпределяне на задълженията. В конкретния процесен случай, именно капитанът на кораба – П.Т. е бил задължен да извърши инструктаж и да разпредели задачите, като тези си действия преди това съобрази с предварително одобрения от ТД на ИАМА план за изваждане на имуществото /нещо, което също не е направено, както съдът посочи по-горе/. Инструктаж и съобразяване с обичаите в практиката, както се установи и от свидетелските показания, при извършване на гмуркането от страна на А. И. не е имало. Точно на капитана на кораба, съобразно чл. 89 от КТК се възлага управлението на кораба, включително и корабоводенето, както и вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба, като всички лица, намиращи се на кораба, са задължени да се подчиняват на разпорежданията на капитана, насочени към обезпечаване безопасността и реда на кораба. Нещо повече – установи се, че на кораба е присъствал и корабособственикът А.Т., който, както е видно от представеното по делото удостоверение също притежава правоспособност за водач на кораба, също е останал безучастно и не е наредил или изготвил план за осигуряването на безопасното гмуркане.

Безспорно от свидетелските показания и заключението на вещите лица – А. и Щ., се установява и че стълбата не е отговаряла на изискванията за безопасност.  Установява се от свидетелските показания и че не е осигурена постоянна двустранна връзка между водолаза А. И. и кораба по време на гмуркането – нещо, което е стандарт при извършването на гмуркане и водолазни дейности. А. се е гмурнал сам, като другият правоспособен водолаз, който е и капитан на кораба е останал на борда. Други правоспособни лица за извършването на водолазни дейности не са присъствали. Не са спазени и останалите изисквания за безопасност по повод на оборудването на кораба със спасителни пояси, лодка, медицинско осигуряване.

  С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че са безспорно установени всички твърдяни от ищците противоправни действия и бездействия, осъществени от страна на ответниците при гмуркането на А. И. за изваждане на потъналия трал.

   По отношение на доказването на твърдяните вреди и причинно- следствената връзка, съдът намира, че ищците проведоха надлежно доказване на твърденията си и в тази насока, като аргументите за това са следните:

От заключението на вещите лица Д. и И. се устаноява, че причината за смъртта на А. П.И. е газова емболия, установена по време на аутопсията. Вещите лица считат, че за да се разгъне клинична картина на декомпресионна болест и развилата се газова емболия, смъртта е настъпила след като тялото на И. е било в условията на рекомпресия /повторно попадане във водата - падане на тялото във водата след подхождане и изтърване от трапа/. Липсват травматични увреждания по тялото на И., както и същият не се удавил. Смъртта му е настъпила поради бързото изплуване и наднорменото тегло, които са допринесли за развитието на декомпресионната болест.

Основният спорен въпрос е дали е налице причинно-следствена връзка между противоправните действия и бездействия на ответниците и настъпилата смърт на водолаза А. И.. Съдът намира, че такава връзка следва да се приеме за установена по делото – неосигуряването на безопасните условия /най-общо казано за извършените действия и бездействия/ от страна на ответниците са причинили смъртта на А. И.. Неуведомяването на ТД на ИАМА, липсата на изготвен план, непроведеният надлежен инструктаж и план за разпределяне на задълженията сред екипажа, както и обстоятелството, че стълбата, от която се е изпуснал А. не отговаря на изискванията за безопасност, както и че не е осигурена непрекъсната двустранна връзка, не е подсигурен екип от водолази и липсва надлежно оборудване на кораба са все такива факти и обстоятелства, които пряко  са довели  до бързото изплуване, повторно падане във водата след подхождане и изтърване от трапа и като резултат настъпилата смърт.  

            По отношение на претърпените неимуществени вреди от ищците,  в рамките на настоящото производство бяха събрани доказателства – гласни такива, както и бе проведена надлежна експертиза на психичното състояние на двамата родители, от които съдът прави заключение, че безспорно смъртта на сина им ги е засегнала дълбоко физически и емоционално, като са се променили коренно след инцидента. Дори и към настоящия момент при В.И. са налице остатъчни симптоми на реакция на скръб, отговарящи на критериите за диагноза „дистимия“, което състояние изисква медикаментозно и психотерапевтично лечение. Значимостта на психотравмата, свързана със загубата на син при ищеца П.И. е довела до изразената тежест на симптомите на развилата се реакция на скръб, която е протекла по типа на посттравматично стресово разстройство, което отговаря на критериите за диагноза „тежък депресивен епизод без психотични симптоми с придружаваща друга трайна промяна на личността по типа на посттравматично стресово разстройство“, което изисква медикаментозно и психотерапевтично лечение. Установява се, че ищецът П.И. от инцидента насам заеква и изпитва затруднения при разговор.

За всеки един родител, загубил своето дете, болките и страданията биха могли да се приемат за безспорно установени. Мъката от загубата е  обстоятелство, което би  могло да се презюмира за всеки един здравомислещ човешки индивид, поставен в подобна ситуация, а в конкретния процесен случай вредата бе безспорно установена от събраните в хода на процеса доказателства, както съдът отбеляза по-горе.

 От изложеното дотук съдът намира, че са налице всички факти и обстоятелства, подлежащи на установяване от страна на ищците, като вината на ответниците се презюмира. Съдът намира за осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като ответниците дължат при условията на солидарност надлежно обезщетение за вредите на ищците, доколкото и двамата са увредили с действията си и бездействията си А. И..

Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди  се определя от съда по справедливост.  С Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 / 2009г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост. Според мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В тази връзка, съдът извърши и подробната преценка на всички обективни обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, а именно: не са спазени от ответниците изискванията за безопасност при осъществяването на една особено рискова дейност – като такава законодателят възприема както корабоплаването, ваденето на потънало имущество, така и водолазната дейност; ищците загубват завинаги своя син, с когото са били в близки отношения,  което е довело до едно особено тяхно психично състояние, което налага лечение, като ищецът след инцидента и до настоящия момент изпитва затруднения в комуникацията си – заеква. След като съобрази посочените по-горе обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на сумата от по 40 000 лв. за всеки един от ищците.

В рамките на производството от ответниците е направено възражение за съпричиняване по чл. 51 от ЗЗД, според който ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Съдът намира за установени твърдяните от ответниците факти и обстоятелства по отношение на починалия А. И.. Същият е употребил алкохол преди да извърши гмуркането, макар и не в съотношението, което е открито в кръвта му. Видно от заключението на в.л Р., А. И. не е бил в тежка степен на алкохолно опиване, а от свидетелските показания се установява, че същият е бил напълно адекватен от момента на пристигането с личния му автомобил на пристанището. А. И. е бил с диагностицирано затлъстяване III степен, което е възпрепятствало и издаването на протокол за годност за изпълнение на служебните му задължения и същият е останал незавършен. Затлъстяването, според д-р Д. и в.л. Д.И., е фактор, който е допринесъл за по-бързото настъпване на смъртта.  Следва да се съобрази обстоятелството, че като военнослужещ – водолаз, А. И. е бил запознат с ПВС – 90 на ВМС, като същият не е отказал да извърши изваждането на потъналото имущество сам, т.е. не се е съобразил с правилата, с които е бил запознат.   

Всичко гореизложено сочи на съпричиняване на вредата от страна на починалия А. И., което съдът преценява, че е в справедлив размер от 50% /петдесет процента/. Поради което и намира, че сумата, която следва да се присъди на всеки един от ищците след намалението с процента на съпричиняване е в размер на по 20 000 лв. за всеки един от тях. 

Доколкото е основателна претенцията по чл. 45 от ЗЗД за посочената сума, основателна се явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава върху същата за посочения период. Съдът като използва продукта Апис Финанси изчисли, че за периода 15.07.2013г. до 17.07.2018г. /датата на подаване на исковата молба/ размерът на законната лихва за забава върху сумата от 20 000 лв.  възлиза на 10 172,14 лв.  за всеки един от ищците.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. В случая дължимата държавна такса, изчислена съобразно уважената част от исковата претенция е в размер на 2413, 77 лева.

 

По претенцията за разноски:

Страните са направили искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци с разноски. Ищецът П.Г.И. претендира общо сумата от 2285,17 лв., които твърди, че е заплатил за разноски, като от тях доказателства за извършено плащане има за 2043 лв. Ищецът претендира и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 550 лв., за което е представил доказателства за извършено плащане. Ищцата В.И. претендира единствено заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в същия размер от 3 550 лв., за което е представила надлежни доказателства. Всеки от ответниците претендира по 400 лв. заплатени депозити за вещи лица, както и 3050 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства. Доказателства за заплатени депозити по делото от страна на ответниците има за сумата от 350 лв., които всеки един от тях е заплатил. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение страните са направили възражение за прекомерност. Съдът намира, че възнаграждението, което се дължи на процесуалните представители, изчислено съобразно Наредба № 1 от 9 Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1435,16 лв. По делото са проведени четири съдебни заседания, като същото е с известна фактическа и правна сложност, като справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който съдът намира, че следва да присъди на всяка една от страните е в размер на 2500 лв. Предвид разпоредбата на чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК и двете страни имат право на разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от иска. От направените изчисления се установява, че ищецът П.И. има право на разноски в размер на 757,17 лв., ищцата В.И. в размер на 416,67 лв., а всеки един  от ответниците има право на разноски в размер на 2 375 лв.  

Доколкото ищците са били освободени от заплащане на държавни такси по делото, то и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответниците следва да заплатят в полза на съда дължимите държавни такси по главните и акцесорни претенции в размер на общо на 2413, 77 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ОСЪЖДА 1/ П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,  и 2/ А.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на 1/ П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***,  на всеки един от тях  сумата от по 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляващи  обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания – огромна мъка, причинена от противоправното поведение на двамата ответници, осъществено на 15.07.2013г.,  довело до смъртта на А. П.И., настъпила на 15.07.2013г., което противоправно поведение се изразявало в действия или бездействия на двамата ответници: 1/ не било изискано необходимото разрешение от Държавна агенция Морска администрация за изваждане на потъналия трал; 2/ не били взети необходимите мерки за безопасното спускане на водолаза и неговото излизане на палубата на кораба - конструкцията на самата стълба и нейното поставяне не осигурявали ефективна възможност за добър захват и изтегляне на излизащия водолаз, не бил съставен план за осигуряване на безопасно гмуркане, не била подсигурена постоянна двустранна връзка между водолаза и подсигуряващия екип, не са били осигурени не по-малко от трима водолази и един осигуряващ водолазните работи, липсвали са лодка с оборудване, спасителни пояси, осигурително въже, не било извършено и задължително медицинско осигуряване – не е проверено кръвно налягане и пулс преди потапянето, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 17.07.2018г./ до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените по 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до предявения за всеки един от ищците размер от по 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, на основание чл.45 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА 1/ П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,  и 2/ А.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на 1/ П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***,  на всеки един от тях  сумата от по 10 172,14 лв. /десет хиляди стоседемдесет и два лева и четиринадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.07.2013г. до 17.07.2018г. върху присъдените суми от по 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания – огромна мъка, причинена от противоправното поведение на двамата ответници, осъществено на 15.07.2013г.,  довело до смъртта на А. П.И., настъпила на 15.07.2013г., което противоправно поведение се изразявало в действия или бездействия на двамата ответници, като ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на мораторна лихва за забава върху разликата над присъдените по 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до предявения за всеки един от ищците размер от по 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.  

  

ОСЪЖДА 1/ П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,  и 2/ А.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд- Варна сумата от 2413, 77 лв. /две хиляди четиристотин и тринадесет лева и седемдесет и седм стотинки/, дължими държавни такси в производството, като и сумата от 5 лв. /пет лева/, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

 

ОСЪЖДА 1/ П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,  и 2/ А.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 757,17 лв. /седемстотин петдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, представляващи сторени по делото разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА 1/ П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,  и 2/ А.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 416,67 лв. / четиристотин  и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляващи сторени по делото разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА 1/ П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 375 лв. / две хиляди триста седемдесет и пет лева/, представляващи сторени по делото разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 ОСЪЖДА 1/ П.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 375 лв. / две хиляди триста седемдесет и пет лева/, представляващи сторени по делото разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

Присъдение в полза на ищците СУМИ могат да бъдат заплатени от ответниците по следните банкови сметки:  по сметка IBAN: ***, при банка „ДСК“ ЕАД с титуляр П.Г.И. и по сметка IBAN: ***, при банка „ДСК“ ЕАД с титуляр В.А.И..

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: