Решение по дело №139/2018 на Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

 

              №                                     02.11.2018 г.                          гр. К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд,                                                                І-ви граждански състав

На 03.10.                                                                                          2018  година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА

 

при участието на секретаря Елена Стоилова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова

гражданско дело № 139 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.” ЕАД/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против В.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, с която се предявява установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищцовото дружество твърди, че е сключило с ответника договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер *** от дата 14.04.2014 г.. Твърди, че съгласно чл. 26 от общите условия заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. При сключване на договора М. (А.Б.) уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за които ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период можело да бъде извършвана едностранно от М. (А.Б.) след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Твърди, че съгласно договора издал следните фактури: фактура № *********/19.11.2014 г., с падеж на плащане 04.12.2014г., за отчетен период от 14.10.2014 г. до 13.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 73.37 лв.; фактура № *********/19.12.2014 г., с падеж на плащане 03.01.2015г., за отчетен период от 14.11.2014 г. до 13.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 85.09 лв.; фактура № *********/16.01.2015 г., с падеж на плащане 31.01.2015г., за отчетен период от 14.12.2014 г. до 13.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 2.40 лв. Твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договора за заплащане на ползваните услуги в уговорените срокове, което дало право на ищеца да прекрати договора едностранно. За вземането била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на РС- К., която била връчена на длъжника  при условията на  чл. 47,  ал.5 от ГПК и съгласно чл. 415 от ГПК предявява иск за установяване на вземането си. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по заповедта за изпълнение в частта за главница от 160, 86 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга с изключение на вземането за мораторна лихва  върху главницата, в която част производството е прекратено поради отказ от иска. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК назначеният особен представител на ответника депозирал писмен отговор. Заявява, че предявеният иск бил недопустим и неоснователен. Исковата молба била подадена от пълномощник без представителна власт. В исковата молба се сочело, че претенцията за заплащане на предоставени услуги черпела своето правно основание от цитирания договор за далекосъобщителни услуги ***от 14.04.2014 г. Въпреки указанията на съда този договор не бил представен. Представени били Приложения, но те били към договор № *** от 14.04.2014 г. Ако се приемело, че между страните са били в сила приложените Общи условия към договора следвало да се има предвид, че клаузите на чл. 26.4 от същите били недействителни. Противоречала на закона разпоредбата, че неполучаването на издадените от оператора фактури не освобождавали потребителите му от заплащане на дължимите суми.  Предвид противоречието й с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тази клауза била нищожна. Не били представени каквито и да било писма, които да удостоверявали, че тези фактури, респ. сведения за дължими суми, били изпратени на ответника.  Сочи, че не била представена и покана за доброволно плащане. Не била налице вина за неизпълнение на договорни задължения по смисълът на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД. Приложените фактури не били подписани от ответника. Твърди, че били едностранно издадени от ответника счетоводни документа, които били непротивопоставими на насрещната страна. Ищецът носел доказателствената тежест и следвало да докаже, че отчетените услуги били реално потребени от ответника и били на стойност, съгласно приложените от него фактури, които сами по себе си не били основание за плащане, тъй като такова основание била извършената доставка на електронни съобщителни услуги. Доказателствената тежест за извършените от ответника разговори и начина на определяне на цената им се носела от ищеца. Прави възражение за давност. В исковата молба стр. 2, абзац 8, се цитирали основания, които нямали отношения към спора - чл. 34а-в скоби било записано, че бил отменен на 07.01.2013 г., а чл. 34в касаел пренасянето на номера. Предвид изложеното моли съда да постанови определение, с което да прекрати съдебното производство като недопустимо или да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа изложените в исковата молба доводи за основателност на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява лично, но чрез назначения му особен представител поддържа изложеното в отговора.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд-К., съдът е издал в полза на „М.“ („А.Б.“) ЕАД срещу В.П.Б. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: в размер на 160,86 лева – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги *** от 14.04.2014 г., за което има издадени три броя фактури; 40,51 лева – мораторна лихва, за периода 01.02.2015 г. до 24.07.2017 г.; законна лихва върху главницата, считано от 08.08.2017 г. до изплащане на вземането и за разноските по заповедното производство – 205 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане от 22.11.2017 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „М.“ („А.Б.“) ЕАД е предявил против В.П.Б. установителен иск за 201,37 лв. по издадената заповед за изпълнение.

Видно от Приложение № 1 към Договор № *** г. страните са уговорили абонаментен план и условия за ползване на мобилен номер ***, като са уговорили ценови условия по програма *** с месечна абонаментна такса – 9,90 лв., със срок на действие до 14.04.2015 година.  Съгласно  чл. 4.10 за услугите по това  Приложение се прилагат  съответно  Общите  условия  за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД  по стандарта GSM, UMTS и LTE, които са представени по делото.

По делото е приета като доказателство данъчна фактура № ********** от 19.11.2014 г., издадена от ищеца, с получател ответника, като потребител № ***, в която е отразено, че за отчетен период на потребление 14.10.2014 г. до 13.11.2014 г., дължимата сума за предоставени далекосъобщителни услуги е 73,37 лв. с ДДС, платима в срок 04.12.2014 г., ведно с Приложение А към фактурата, с детайлно описание на използваните пакети за телефонен номер ***.

Видно от фактура с № **********/19.12.2014 г. за отчетен период на потребление от 14.11.2014 г. до 13.12.2014 г., на ответника като потребител № *** е начислена за периода сума за плащане в размер на 85,09 лв. с ДДС, платима в срок 03.01.2015 г. Към фактурата е представено и Приложение А с детайлно описание на използваните пакети за телефонен номер ***.

От представената по делото фактура № **********/16.01.2015 г. е видно, че за отчетен период на потребление от 14.12.2014 г. до 13.01.2015 г. на ответника като потребител № *** е начислена за периода сума за плащане в размер на 2,40 лв. с ДДС, платима в срок 03.07.2015 г., ведно с Приложение А към фактурата, с детайлно описание на използваните пакети за телефонен номер ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415,ал.1,т.2, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД е процесуално допустим. Налице са предпоставките за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като видно от представеното по делото пълномощно / стр. 111 от делото/  представителната власт на пълномощника е със срок до  31.12.2018г. По  същество искът е основателен. 

Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже, че между него и ответника е налице валидно облигационно правоотношение, основанието от което черпи правата си, размера на претенциите си за посочените периоди на потребление. В конкретния случай ищецът твърди, че облигационните правоотношения  между него и ответника са възникнали по силата на сключен с ищеца договор ***от дата 14.04.2014 г., с който на длъжника е предоставяна далекосъобщителна услуга. Ищцовото дружество уточнени в хода на процеса, че номер *** е индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на Оператора и представлява уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издават месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. Клиентският номер на абоната в настоящия случай е ***. В исковото производство, видно от приобщените доказателства е представен договор, подписан от страните, а именно Приложение № 1 към Договор № *** г., в който са договорени абонаментен план и условия за ползване на мобилен номер ***, ценови условия по програма *** с месечна абонаментна такса – 9,90 лв., със срок на действие до 14.04.2015 година.   От съдържанието на цитираното Приложение № 1 настоящият съдебен състав установява валидно облигационно правоотношение релевантно към претенциите на ищеца за посочените периоди, услуги и цени и кореспондиращо с изложеното основание в заповедното производство и в исковата молба. Съдът приема за доказан факта на възникнало облигационно правоотношение между страните по предоставяне на далекосъобщителни услуги, от което ищецът  черпи права. Договорът съставлява частен диспозитивен документ, поради което и тъй като е подписан от страните по делото, то съгласно чл. 180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което и предвид гореизложеното съдът приема, че с подписването на Приложение № 1 в правната сфера на всяка от страните по тях са възникнали договорените права и задължения. Съгласно  чл. 4.10 от Приложение №1  за услугите по това  Приложение се прилагат  съответно  Общите  условия  за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД  по стандарта GSM, UMTS и LTE, които са представени по делото. Ответникът не е направил възражение за неотносимостта им. В чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор е предвидено, че  заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора М. уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от М. след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Това последно изречение на чл. 26.4 от Общите условия визира не задължението на оператора – да състави и изпрати до потребителя фактура, а хипотезата на „неполучаване” на фактурата от потребителя. Т.е., че продавачът няма задължение да доказва връчването й на потребителя. При отношенията, възникнали във връзка с договори за ползване на мобилни услуги, не може изискуемостта на основното задължение на потребителя - да заплати съответната сума, за съответния период, да се постави в зависимост от поведението на потребителя / т.е. на задълженото лице/ по получаване на фактурата. В достатъчна степен защитата на правата на потребителите се гарантира от условието на чл.26 от ОУ, че при сключване на договора операторът уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Ето защо в тази част клаузата по чл.26.4, изречение последно от ОУ не следва да се прогласява за нищожна.

От писмените доказателства е видно, че на ответника е фактурирана стойност за ползвани услуги в периода от 14.10.2014 г. до 13.01.2015 г., които не се установява да са заплатени от потребителя, нито да са били оспорени. Падежът за плащане на сумата по фактурите е изтекъл, съответно 04.12.2014г., 03.01.2015г. и 31.01.2015г.   Поради това съдът приема, че ответницата не е заплатила дължимата към доставчика на услуги стойност за предоставените й мобилни услуги по договора за цитирания период и дължи заплащането на същите, тъй като е настъпил падежа за плащане. С оглед на изложеното за сумата от 160, 86 лв. с ДДС за предоставени услуги по договора за периода от 14.10.2014 г. до 13.01.2015г. претенцията на ищеца е основателна и ще следва да се уважи в цялост.

В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция. Поради това, че института на давността не се прилага служебно от съда, то с оглед на направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност, съдът намери за установено следното: Вземанията за периодични платежи, каквото представлява и плащането на абонаментни месечни такси и услуги към мобилен оператор се погасяват с изтичането на 3 годишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо/ в т.см.Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК/. Съгласно приложените фактури, крайният срок за плащането им са съответно: 04.12.2014г., 03.01.2015г. и 31.01.2015г. и от тези дати вземането е станало изискуемо. Следователно тригодишният срок за предявяване на вземането изтича на 04.12.2017г. 03.01.2017г. и 31.01.2017г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено в РС - К. на 08.08.2017г., видно от датата на куриерското клеймо, т.е  преди изтичането на крайния срок за предявяване на вземането, а съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността се прекъсва.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от исковете, сторени в исковото и заповедното производство /т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, които възлизат в общ размер от 710 лв. /заплатени държавна такса за заповедното производство в размер на 25 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 180 лв., заплатена държавна такса в исковото производство в размер на 25 лв.,  определена съгласно чл. 72, ал.2 от ГПК, заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 180 лв., заплатен депозит за особен представител в исковото производство в размер на 300 лв./.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „А.Б.” ЕАД/с предишно наименование „М.” ЕАД/, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление ***, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 160, 86 лв. , представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 14.10.2014 г. до 13.01.2015 г. по договор от 14.04.2014г. с индивидуален клиентски номер ***, за предоставяне на мобилни услуги за телефонен номер *** по тарифен план ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС - К..

ОСЪЖДА В.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.Б.” ЕАД/с предишно наименование „М.” ЕАД/, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 710 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производства.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: