№ 1098
гр. Бургас, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100500557 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано на основание чл.418,ал.4 от
ГПК, по реда на чл.274, ал.1,т.2 от ГПК, по частната жалба на „Лизингова
компания“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Фр. Ж.
Кюри“ №29, с ЕИК121126583, представлявано от изпълнителен директор Б.
Хаджиатанасов, чрез пълномощник адв. Тр.Т. от САК, подадена срещу
Разпореждане № 2679/01.03.2022 година по ч.г.д. 750/2022г. по описа на
Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника ЗКПУ
„Съгласие“ с. Брястовец, община Бургас.
Разпореждането се сочи за неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяната му, както
и за задължаване на първоинстанционния съд да уважи заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417
от ГПК срещу длъжника, ведно със законните последици.
Конкретно се оспорва като неправилен изводът на първата инстанция,
че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
посочения длъжник не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК(за
редовност на исковата молба) и не са отстранени допуснатите в него
нередовности, в допълнителния тридневен срок, даден на заявителя на
1
основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че е изпълнил изцяло дадените му от съда с
Разпореждане №1752/07.02.2022г. на БРС указания за отстраняване
нередовностите в заявлението срещу ЗКПУ, а именно: да бъдат уточнени
размерите и периодите на дължимост на претендираните вземания, начинът
на формиране на всяко от тях, както и видът на претендираната лихва и
върху каква главница е начислена тя. Поддържа, че включително е обяснил
защо от размера на задълженията е приспадната съответна част от сумата за
начислен и платен данък добавена стойност върху цената на лизинговото
оборудване. Приспадането на този данък ставало от дължимата главница и
възнаградителна лихва, съгласно вноските по погасителния план към
договора, като се започне от най-старите по време на възникване задължения.
Уточнени били видът на главниците, претендираната лихва за забава и върху
каква главница е начислена, а също договорните основания за възникване на
всяко вземане, с посочване на конкретните клаузи, съдържащи се в
представения документ по чл. 417 от ГПК- договор за финансов лизинг с
погасителен план и в Общите условия към него.
Възразява и срещу допълнителното основание по същество, изложено в
разпореждането на заповедния съд, че задълженията в погасителния план към
договора за лизинг са поети в евро, а се претендират в тяхната равностойност
в лева, счетено за недопустимо според ТР №4/2014 година на ОСГТК на ВКС.
Жалбоподателят сочи, че в договора за лизинг се съдържа валоризационна
клауза, според която страните са уговорили да се дължи левовата
равностойност на евро дълга към датата на падежа му. Тази уговорка била
обвързана и с Общите условия към договора за лизинг, които са част от него.
Същевременно се позовава и на цитираното тълкувателно решение и Решение
№102/24.06.21 година на ВКС по гр.д. № 3832/2019 г. на ВКС- ГО, според
които съдът би могъл служебно да присъди вземането във валута, без да
наруши диспозитивното начало, визирано в чл. 6 ал. 2 ГПК, защото предметът
на делото не се променя, ако договорът е уговорен в чуждестранна валута. В
допълнителната молба било посочено и точното договорно основание, от
което са възникнали претендираните вземания: застраховка
„Каско“(основание чл.7, ал.2 и чл.10 от договора за лизинг и чл. 10 от
Общите условия); транспортни разходи за връщане на актива(основание
чл.16, ал. 2 от Общите условия, подписани от длъжника и представляващи
2
част от договора за лизинг); неустойката (лихва за забава- на основание чл.19
от Общите условия). Не се ангажират нови доказателства.
Проверката на съда сочи частната жалба за редовна и допустима, т.к. е
подадена от лице с право на жалба, в преклузивния, предвиден затова в
закона срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и
пред надлежната да я разгледа инстанция.По същество е неоснователна, а
съображенията за това са следните:
Ч.гр.д.№750/22г. по описа на БРС е образувано по заявлението на
„Лизингова компания“ АД за издаване на основание чл. 417, ал.1т.3 от ГПК
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и на
изпълнителен лист, срещу длъжника ЗКПУ „Съгласие“- с. Брястовец за
следните суми: 8969,87 лв., представляваща сбор от неплатена главница,
възнаградителна лихва, застраховки и транспортни разходи, дължими по
договор за финансов лизинг на оборудване, сключен между страните на
23.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите; 1405,14 лв. лихва (договорна
неустойка) за забава, дължима за периода от 11.11.21 г. до 19.01. 22 г., както и
деловодни разноски в размер на 208 лв., сторени като държавна такса за
заповедното производство. Към заявлението са приложени договорът за
лизинг на страните, ведно с погасителния план, въз основа на който се търсят
горните суми, както и Общите условия за финансов лизинг-неразделна част
от договора за лизинг на страните.
Поради неяснота на заявената претенция, първоинстанционният съд е
оставил заявлението без движение с Разпореждане №1752/07.02. 22 г.,
давайки указания на заявителя да уточни в предвидения от закона тридневен
срок от съобщението размерите и периодите на дължимост на всяко от
вземанията, включени в сборната главница (лизингови вноски,
възнаградителна лихва, застраховки, транспортни разходи, неустойка и
други), а също и по какъв начин е формирано всяко вземане, както и да
посочи вида на претендираната лихва-договорна или мораторна и върху каква
главница е начислена. На заявителя са указани и последиците от
неизпълнение на указанията в срок.Разпореждането е връчено на дружеството
на 22.02.22г.
На 28.02.22г. по куриер, но без отразена дата на изпращане, в БРС е
получена молба-отговор на заявителя, с която са дадени подробни обяснения
3
за формирането на претенциите, като изрично са описани отделните вземания
за главница, възнаградителни лихви, транспортни разходи, застраховка по
„каско“- трета вноска, онагледени и в табличен вид за всички неплатени
задължения на лизингополучателя по договора, като е отразена и
приспаднатите от сбора им, авансово внесена от лизингополучателя част от
ДДС по сделката, в размер 39 648лв. Дадено е обяснението, че заявителят е
формирал претенцията си за главницата, като е приспаднал (прихванал) от
общия дълг(48617,87лв.)посочената част от ДДС и така е получил сумата
8969,87лв., включваща в себе си 2436,17 лв. дълг от лизингови вноски за
главница и възнаградителна лихва, 953,70лв.- за трета вноска по застраховка
„Каско“ и 5580лв. транспортни разходи за връщане на актива, поради
предсрочното прекратяване на договора за лизинг през м. януари 2022г.
Претенцията за 1 405,14лв. е обяснена като договорена неустойка върху
дължимата главница, възнаградителната лихва и застраховката „Каско“-
общо.
При така дадените обяснения, първоинстанционният съд е счел
указанията си за неизпълнени и е отхвърлил заявлението на дружеството
изцяло.
За да постанови този резултат, съдът се е позовал на неяснота на
изложението относно броя и падежите на погасените чрез прихващане
вноски, доколкото накрая се претендира една обща сума за главница и лихви
с посочен общ период на дължимост на неплатените вноски. Приел е за
неизпълнено указанието за уточняване на начина по който е формирано всяко
едно вземане, като простото изброяване на определени редове в изходящата
от заявителя справка за тези задължения не преодолява редовността на
искането.
В допълнение е посочено, че задължението е уговорено между страните
в евро, а претенцията е заявена в български лева, счетено за недопустимо,
съгласно визираното в ТР№4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Също е съобразено, че изпълнителното основание-договор за лизинг с
погасителен план, не удостоверява подлежащите на изпълнение вземания за
главница и лихви в лева, че тези за застраховка, транспортни разходи и
неустойки са неподкрепени от представените към заявлението доказателства.
4
Разпореждането е правилно.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, абсолютна процесуална
предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е неговата редовност от външна страна. Препратката на чл. 410,
ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложима и в заповедното
производство, изисква заявителят да изложи обстоятелствата, на които
основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването
и изискуемостта на вземането. В т. 2. б. на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС по т. д. № 4/2013 г.( задължително за съдилищата) е прието, че точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността
на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение. В тази
връзка чл.411,ал.2 от ГПК предвижда тридневен срок за поправката на
неясното, непълно или неточно заявление.
Допълнително изискване по отношение на производството по чл. 417 от
ГПК е към заявлението да е приложен документ по чл. 417 от ГПК, който да е
редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо за изпълнение
вземане срещу длъжника. /Така Определение № ЗЗЗ от 01.07.2010 г. по ч. гр.
д. 270/2010 г., IIIг. о. на ВКС; Определение № 39 от 09.02.2017 г. по ч. гр. д.
4817/2016 г., I I г. о. на ВКС; Определение № 78 от 06.03.2009 г. по в. ч. гр. д.
69/2009 г., на ОС – Бургас/.В това производство документът има обвързваща
доказателствена сила.
За да прояви тя своето действие, съдът следва да провери дали
документът е от категорията на посочените в чл. 417 ГПК, дали е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /Така
Определение № 102 от 25.01.2011 г. по ч. т. д. 840/2010 г., II т. о. на ВКС/.
Следва да се съобрази и мотивната част на т. 4а от Тълкувателно решение
4/2013 по т. д. 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, приемаща, че по смисъла на чл.
417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни
вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на
главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в
документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в
самия документ или да е определяем по посочен в него начин /например като
процент/.
Така посочените разсъждения, съотнесени към данните по делото
5
обосновават следните изводи: на първо място и извън факта, че не е спазил
срока за поправката, даден му от съда, заявителят изобщо не е разграничил в
допълнителната си молба по размер след прихващането на авансово внесения
ДДС каква част от претенцията му от 2436,17 лв.(сумата е част от заявените
8969,87лв.) е главницата и каква част от нея – възнаградителната лихва, които
са неплатени и произтичат като задължение на ЗКПУ от процесния договор за
финансов лизинг. Разграничението е необходимо, т.к. тези две вземания са
напълно самостоятелни и независещи едно от друго, т.е. те са самостоятелни
претенции, всяка от които има собствено основание и размер. От тази
неяснота произтича и неяснотата какво включва общо заявената неустойка в
размер от 1405,14лв., претендирана върху главница, възнаградителна лихва и
застраховка. Всъщност така посочената сума включва в себе си обезщетение
за забавата на три отделни вземания, две от които не са индивидуализирани
по размер в заявлението.
Горното напълно кореспондира с извода на районния съд за неяснота и
непълнота на заявените в заповедното производство вземания на
дружеството- лизингодател.
Що се отнася пък до останалите вземания- за застраховка и за разходите
по отнемане на лизинговата вещ, липсват доказателства, че са действително
направени от заявителя и какви са размерите им, макар дължимостта им да е
уговорена в лизинговия договор, при настъпването на определени
обстоятелства. Така разноските за връщане на лизинговата вещ са дължими,
ако договорът за лизинг е прекратен от лизингодателя, а лизингополучателят
не е изпълнил задължението си да върне вещта, след прекратяването му, за
които факти в случая липсват доказателства. Няма данни и, че дружеството е
заплатило твърдените в заявлението транспортни разходи от 5580 лв.за
прибирането на лизинговата техника, освен че липсват доказателства и за
предсрочното прекратяване на договора на страните.Възстановяването на
застрахователните суми също е уговорено в договора на страните, но само
ако лизингодателят ги е платил и в размера, който е внесъл на застрахователя.
За това вземане обаче също няма ангажирани доказателства.
Възражението срещу разсъждението на съда за недопустимост на
присъждането на претенциите в лева, поради уговарянето на вземанията в
евро от страните е основателно, т.к. лизинговият договор съдържа уговорка
6
плащането да се осъществява на падежа в българска валута, а и в приложение
на ТР№4/14г. на ОСГТК на ВКС, но това не променя изложените по-горе
изводи за нередовност на подаденото заявление и за липсата на
доказателства, които да установят вземанията в заповедното производство,
както изисква чл.418, ал.2 от ГПК.
В обобщение на изложените по-горе констатации, въззивният съд
приема подадената частна жалба за неоснователна и счита, че следва да я
остави без уважение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Лизингова компания“
АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Фр. Ж. Кюри“ №29, с
ЕИК121126583, подадена срещу Разпореждане № 2679/01.03.2022 г. по ч.г.д.
750/2022г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на дружеството за издаване на Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417, ал.1,т.3 от ГПК срещу длъжника ЗКПУ
„Съгласие“ с. Брястовец, община Бургас за главница от 8969,87лв.,
произтичаща от договор за финансов лизинг от 23.06.20г. и 1 405,14лв.
лихва(неустойка за забава) върху нея за периода 11.11.21г. – 19.01.22г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7