№ 69
гр. С., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900221 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В. П. Г., ЕГН **********, село В., община Б., област С., ул.“Трети март“ № 121, чрез
пълномощниците му адвокат Й. Д. от САК и адвокат Ив. Ж. от САК е предявил срещу ЗД
„Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87 обективно съединени искове, с правно
основание чл.432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за плащане
на сумата от 30000,00 (тридесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на тежки травматични увреждания,
претърпени от В. П. Г. вследствие на ПТП, възникнало на 09.05.2020 г. път I-1, между гр. Б.
и с. В., обл. С., между мотоциклет марка „Жинлун“, модел „ЖЛ 250 5“ с peг. № CO 1945 А,
управляван от В. П. Г. и застрахован при ответника л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. №
CO 6409 ВР, управляван от П.М.Й., ведно с лихвата за забава, считано от 10.07.2021 г. -
денят, следващ изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне по
доброволната претенция, до окончателното изплащане на присъдената сума.
В исковата молба се твърди, че на 09.05.2020 г. , около 15,20 часа, ищецът В.Г.
управлявал мотоциклет марка „Жинлун“, модел „ЖЛ250 5“ с peг. № CO 1945 А, движейки се
по бул. „България“ в град Б., област С. с посока на движение от град Б. към село В.. След
напускането на територията на град Б., приближавайки кръстовището с главен път I-1,
преминал покрай пътни знаци БЗ „Път с предимство“ и Г1 „Движение само направо след
знака“, като продължил движението си направо по главен път I -1. Движел се в полагащата
му се дясна пътна лента по посока на движението му.
По същото време П.М.Й. от с. В., обл. С., с управлявания от него лек автомобил
1
марка „Ауди“, модел „АЗ“ с peг. № CO 6409 ВР се движел по главен път I -1 с посока на
движение от село Скравена, обл. С. към село В. обл. С.. Приближавайки кръстовището, в
района на което се намирал ищецът, Й. преминал покрай пътен знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, като не пропуснал движещия се по пътя с предимство
В.Г., в резултат на което настъпил удар между лява странична част на л.а. „Ауди АЗ“ и
дясната странична част на мотоциклета „Жинлун ЖЛ250 5“. В резултат на удара между
двете моторни превозни средства, ищецът паднал върху терена на пътя.
Местопроизшествието било посетено от дежурен по КАТ на РУ - Б., както и от екип
на спешна медицинска помощ. Извършен е оглед на местопроизшествие и е съставен
Констативен протокол № 70/09.05.2020 г. Във връзка с възникналото ПТП било образувано
досъдебно производство № 161/2020 г, по описа на РУ - Б., пр. пр. № 567/2020 г. по описа на
РП - Б..
След възникването на ПТП ищецът бил транспортиран до ФСМП в град Б., от където,
поради естеството на травмите, бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД С.. В резултат на
проведените консултации и рентгенографии е установено, че в резултат на претърпяното
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
- Разкъсно - конфузна рана в областта на дясна вежда, което увреждане му е
причинило временно разстройство на Здравето, неопасно за живота;
- Разкъсно - контузии рани с оток и зачервяване на двете длани, причинили му
временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- Разкъсно - контузна рана с оток и зачервяване на десния лакът, което
увреждане му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
- Разкъсно - контузна рана с оток и зачервяване на дясното коляно, което
увреждане му е причинило временно разстройство на Здравето, неопасно за живота;
- Контузия на гръдния кош със счупване на осмо ребро вдясно, което увреждане
му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ищецът твърди, че и към настоящия момент не е възстановен от получените травми.
Вследствие на травмите ищецът търпял затруднения, неудобства, неприятни усещания и
болки в ежедневието си. Тези физически болки и страдания, неудобства и затруднения,
които търпял и продължавал да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП от 09.05.2020 г. и с оглед справедливостта, те следва да
бъдат репарирани.
Твърди, че към датата на ПТП - 09.05.2020 г. л.а. „Ауди АЗ“ с рег. № СО 6409 ВР е
притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
със ЗД „Б.“ АД, валидна от 13.11.2019 г. до 12.11.2020 г., поради което предявил писмена
претенция за определяне на застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 09.05.2020 г. .
С писмо Изх. № 2570/09.04.2021 г., ответното дружество отказало изплащане на
претендираното застрахователно обезщетение, тъй като към доброволната претенция на не
2
бил представен влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС - л.а. „Ауди АЗ“ с рег. № СО 6409 ВР.
Ето защо ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
Претендира и заплащане на направените по делото разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2
от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото за един
адвокат - от адвокат И.Н. Ж. от САК.
В писмения си отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на
автомобилистите. Оспорва описания в исковата молба механизъм на пътнотранспортно
произшествие, както и твърдението за наличие на причинно-следствена връзка на
претендираните вреди с пътнотранспортното произшествие. Оспорва твърдението, че в
резултат на процесното пътнотранспортно произшествие за В. П. Г. са възникнали
описаните в исковата молба като вид и характер вреди. Оспорва твърдението за вина на
водача на лек автомобил „Ауди“, модел „АЗ“ с рег. № СО 6409 ВР, за настъпване на
пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат. Ответникът твърди, че
събитието е случайно за водача на лек автомобил „Ауди“, модел „АЗ“ с рег. № СО 6409 ВР и
че за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването
на вредите. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на лекия автомобил
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Сочи, че единственото доказателство за механизма, което е ангажирал ищецът с и.м. е
съставения по случая Констативен протокол за ПТП, който не се ползва материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Твърди, че без да бъде
установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е
действал противоправно, без което не подлежи на приложение презумпцията за вина по
чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Прави и възражение за прекомерност на размера на предявения иск за
неимуществени вреди.
Ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, с
твърдения, че последния е управлявал мотоциклет с превишена и несъобразена за пътния
участък скорост, като с това си поведение е създал риск за ПТП, допринася за настъпването
му и силата на удара, при който е причинена травмата му.
Не оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО
на автомобилистите спрямо водача на лекия автомобил „Ауди А3“.
Претендира направените разноски по делото за платен адвокатски хонорар на адвокат
М. И. Г. от САК в размер на 2000,00 лева с ДДС и 200,00 лева – платен депозит за САТЕ,
3
съгласно своевременно и надлежно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С определението си по чл.140 от ГПК съдът, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
поставил в тежест на ищеца да докаже: настъпване на процесното ПТП в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Ауди А 3“ – П. Й.; настъпването на
претендираните неимуществени вреди за ищеца в резултат на причинените телесни
увреждания при процесното ПТП, тяхната интензивност и техния вид (болки, страдания,
психически стрес и др.); причинна връзка между вредоносното събитие и претърпените
вреди. В тежест на ответника е постановил да докаже всички изгодни за него твърдения,
както и положителните факти, на които ги основава, а именно: твърдяното съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, евентуално – изключителен принос или настъпване
на процесното ПТП поради случайно събитие.
На 09.05.2020 г. около 15,00 часа в град Б. на главен път 1-1 (Е 79) км 197 ищецът В. Г.
управлявал мотоциклет, марка „Жинлун" с рег. № СО 1945 А по бул.„България", в дясната
пътна лента, посока на движение от гр.Б. към с. В., със скорост от около 78 км/ч, при
ограничение на скоростта от 60 км/час. От дясно, преди кръстовището с главен път I-1, на
обща стойка били монтирани пътен знак Б3 „Път с предимство" и пътен знак Г 1 „Движение
само направо след знака". Движението се извършвало при дневни условия — светлата част
на денонощието и при ясно време. Видимостта не е била ограничена.В същото време лек
автомобил марка „Ауди“ с peг. № СО 6409 ВР, управляван от св. П. Й. се движел на главен
път I-1, в района на 197 км, в землището на гр.Б., обл. С., в дясната част на платното за
движение, със скорост около 77 км/ч. Платното за движение на главен път било без
хоризонтална пътна маркировка. Пътната настилка е била суха. Преди кръстовището имало
монтиран пътен знак „Б 1" —„Пропусни движещите се по пътя с предимство". Достигайки
кръстовището с бул. „България", св. Й. въпреки, че е имал възможност да възприеме не е
пропуснал движещият се по пътя с предимство мотоциклет, марка „Жинлун" с peг. № СО
1945 А, при което траекториите на лекия автомобил и на мотоциклета се пресекли в една
точка и настъпил приплъзващ удар между лява част странична част на лекия автомобил, в
областта на вратата и дясната част на мотоциклета. След удара, водачът на мотоциклета, се
отделил от мотоциклета и паднал на асфалта, след което се установил в покой на платното
за движение. Под действието на инерционните сили, мотоциклетът се плъзнал на дясната cи
странична част от дясната лента на платното за движение на бул.„България", след което се
установил на платното за движение на дясната си странична част, на мястото описано в
протокола за оглед. След удара, лекият автомобил марка „Ауди", модел „А3", с рег. № СО
6409 ВР продължил движението си напред, след което се установил в покой на платното за
движение на мястото описано в протокола за оглед.
На 09.04.2021 година със заявление ищецът е предявил претенция към ответника за
заплащане на сума за причинените му неимуществени вреди от деликта, в резултат на
4
процесното ПТП. Ответникът отказал, поради липса на влязъл в сила акт, установяващ
виновността на водача на застрахования при него лек автомобил.
В резултат на ПТП пострадалият ищец е получил следните травматични увреждания,
видно и от заключението на приетата по делото СМЕ – контузия на главата с охлузване в
областта на лицето; контузия на гръдния кош със счупване на осмо ребро в дясно; разкъсно-
контузна рана на десния лакът; дълбоко охлузване по гърба на дясната ръка; охлузвания на
лява ръка и дясно коляно. Получените телесни увреждания отговарят на описания
механизъм в исковата молба – удар, падане и последващо пързаляне по асфалт. Относно
установената при прегледа на 27.04.2022 г. стара увреда на двуглавия мускул на лявата
мишница – няма данни да е получена по време на процесното ПТП. За контузията и
охлузването в областта на лицето на ищеца е извършен тоалет и дезинфекция на
охлузването и мазеви превръзки. Лечението на подобно нараняване продължило около
10дни. Досежно контузията на гръдния кош и фрактурата на осмо ребро на пострадалия е
направено обезболяване, назначени са му обезболяващи и проследяване на дишането.
Болката при подобна гръдна травма е с тенденция да се увеличава първата седмица, което е
и причина пострадалият да не може да си намери безболезнена позиция за спане. Болката и
лечението с обезболяващи продължава около 3-4 седмици. Раната на десния лакът е
лекувана с първична хирургична операция и поставяне на отсрочен шев. Такива разкъсно
контузни рани са първично замърсени, затова се поставя отсрочен шев, т.е. раната не се
затваря първично. Раната е затворена на втория - третия ден, зараснала е без усложнения и
конците са свалени на 14 – 15 ден след нараняването – зараснала е без усложнения.
Нараняванията на дясното коляно и лявата длан са лекувани с почистване и мазеви
превръзки, като са зараснали за около 10 дни. Дълбокото охлузване по гърба на дясната
китка (увреда на кожата в дъбочина) е било силно замърсено и въпреки първичната
хирургична обработка и мазевите превръзки се е инфектирало. Лекувано е с неколкократни
почиствания, мазеви превръзки и антибиотик през устата. Лечнието е продължило около 20-
25 дни. Към датата на извършения от вещото лице преглед ищецат В. П. Г. е бил
възстановен от получените при процесното ПТП телесни повреди.
От заключението на САТЕ по делото се установява, че причините за настъпване на
произшествието се намират в субективните действия на водача на лек автомобил „Ауди“,
който движейки се по път без предимство и приближавайки към кръстовище, въпреки че е
имал възможност да възприеме опасността, не се е съобразил с местоположението и
скоростта на движещият се по път предимство от лявата му страна мотоциклет. От друга
страна - водачът на мотоциклета, движейки се по път с предимство и приближавайки се към
кръстовището е имал възможност да възприеме движещият се от дясната му страна и не
намаляващ скоростта си автомобил, и да предотврати произшествието чрез спиране.
От показанията на свидетеля Й. (водач на лекия автомобил „Ауди А3“) се установява
изложената в исковата молба и в заключението на САТЕ фактическка обстановка относно
механизъм и начин на осъществяване на катастрофата. Свидетелят не оспорва, че преди
настъпването на удара се е движел по път без предимство, излага, че не е възприел визуално
5
приближаващия се мотоциклет, тъй като се е намирал в мъртвата му точка за странично и
обратно виждане.
От показанията на свидетеля Г.а (съпруга на ищеца) се установява, че след пътния
инцидент й се обадил големия син, за да й съобщи, че баща му е катастрофирал и е закаран в
„П.“. Двамата отишли веднага и на място установили, че ищецът е бил със синина на
дясното око, със счупено дясно ребро, с ожулен десен лакът, със скъсан мускул на дясната
ръка, наранено коляно. Излага, че съпругът й карал мотор без ръкавици и без никакви
предпазни средства– само с яке и каска. Ищецът отказал болнично лечение и се прибрали у
дома, където около две седмици тя се грижела постоянно за него, сменяла му превръзки, а
той изпитвал постоянни и остри болки в цялото тяло, не можел да спи легнал, а на кожен
стол, трудно се придвижвал сам, не можел да работи. Възстановяването му отнело над един
месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената с исковата молба писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца от 09.04.2021 година до ответника, по която не се
6
е стигнало до доброволно уреждане на случая, а след уведомление от застрахователя до
ищеца (л.56), че няма да удовлетвори претенцията, поради липса на доказателства за
виновността на водача на лекия автомобил.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства (СМЕ, САТЕ, показанията на св.Й. и Г.а), че причината за
настъпването на описаното с исковата молба ПТП са били субективните действия на
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
водач на л.а. „Ауди А3“, собственост на водача - св.Й. и че в резултат на настъпилото ПТП
са получени подробно описаните в СМЕ и в СМАТЕ травматични увреждания, които се
намират в пряка причинно-следствената връзка с получените телесни увреждания на ищеца.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентни, обективни и
обосновани, поради което приема за неоснователно възражението на ответника за наличие
на изключителна вина за настъпването на ПТП от страна на мотоциклетиста, евентуално
поради случайно събитие.
Съдът обаче счита за частично основателно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на мотоциклетиста за настъпване на вредоносния резултат и
получените травматични увреждания от ищеца, на осн.чл.51, ал.2 от ЗЗД, като го определя
на 1/3, тъй като настъпването на вредоносният резултат е причинен както от проявено
невнимание от страна на водача на лекия автомобил, поради неспазено предимство за
мотоциклета, така и от страна на водача на последния, който макар и движейки се по път с
предимство, е управлявал мотоциклета без ръкавици и протектори за крайници и гръбнак,
движел се е с превишена скорост от около 17 км/час, могъл е, но не е намалил скоростта си
на движение, с което би предотвратил катастрофата.
Ето защо така предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява доказан по основание, но
частично по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
7
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищеца в резултат на пътния инцидент, по вина на водача
на лекия автомобил.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в неговия патримониум, а именно – обезщетение в размер на 12000,00
(дванадесет хиляди) лева.
С оглед приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалото лице към
настъпилия вредоносен за него резултат, в съотношение 1/3 за мотоциклетиста и 2/3 за
водача на МПС, справедливият и точен размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се редуцира на сумата в размер на 8000,00 (осем хиляди)
лева, която следва да му бъде присъдена, а предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 30000,00 (тридесет хиляди)
лева, като недоказан по размер.
Върху присъдената сума от 8000,00 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да
присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение,
считано от деня, следващ датата на изтичане на тримесечния срок. Тъй като претенцията до
застрахователя е заведена на 09.04.2021 година, дължимата лихва следва да се присъди от
10.07.2021 година, до окончателното й изплащане.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като по силата на закона - чл.83, ал.3, вр.ал.1, т.4 от ГПК ищецът е бил
освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода
на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на
съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, в размер на 320.00 лева.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищцата и
адвокат И.Н. Ж. от САК, същият е за оказване, на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на
чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в размер на 730,00 лева /минималният размер по чл.7, ал.2,
т.3 при уважен интерес от 8000,00 лева: 580 лева +150 лева/, като осъди ответника да я
заплати на пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство,
съобразно уважената част от иска.
Тъй като ответникът е представляван по делото от адвокат и е сторил разноски по
производството, съгл.представен списък по чл.80 от ГПК, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника общата сума от 1613,00 лева от общо
8
претендираните 2200,00 лева (2000 лева – платен адвокатски хонорар с включен с ДДС и 200
лева – платен депозит за вещо лице), съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съдът
счита, че така платения хонорар не се явява прекомерен, тъй като е съобразен с минимума,
заложен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (при интерес от 30000 лева същият се равнява на 830 лева +
600 лева = 1430 лева без ДДС или на 1716 лева с ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по
ДДС). Платеният адвокатски хонорар от ответника в размер на 2000 лева с ДДС не се явява
прекомерен, с оглед извършените процесуално-правни действия по делото и минималното
цифрово завишение над сумата от 1716 лева, което съдът приема, че не представлява
прекомерност.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗД „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати на В. П. Г., ЕГН **********, село В., община Б., област С.,
ул.“Трети март“ № 121 сумата от 8000,00 (осем хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на
травматични увреждания, претърпени от В. П. Г. вследствие на ПТП, възникнало на
09.05.2020 г. път I-1, между гр. Б. и с. В., обл. С., между мотоциклет марка „Жинлун“, модел
„ЖЛ 250 5“ с peг. № CO 1945 А, управляван от В. П. Г. и застрахован при ответника л.а.
марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № CO 6409 ВР, управляван от П.М.Й., ведно с лихвата за
забава, считано от 10.07.2021 г. - денят, следващ изтичането на тримесечния срок за
окончателно произнасяне по доброволната претенция, до окончателното изплащане на
присъдената сума,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове В ЧАСТТА за разликата до пълния предявен
размер за главницата от 30000,00 (тридесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗД „Б.“ АД, ЕИК . да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 320.00 лева, съставляващи дължима за производството по
делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗД „Б.“ АД, ЕИК . да заплати на адвокат И.Н. Ж.
сумата от 730,00 лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК В. П. Г., ЕГН **********, село В., община Б.,
област С., ул.“Трети март“ № 121 да заплати на ЗД „Б.“ АД, ЕИК . сумата от 1613,00 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10