Р Е
Ш Е Н
И Е №
260227
гр.Пловдив, 17. 02. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение – V с.,
в публичното заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина
Стефанова
Силвия Алексова
Секретар
Петя Цонкова
Като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
Възз.гр.д.№ 1427/2020 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.59 ал.9 и чл.150 от СК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от М.К.С., ЕГН – **********, лично и като майка и законен представител на
детето Б.И.Б., ЕГН – **********, чрез адв. В.Б., против Решение №
293/24.01.2020г. на Районен съд – Пловдив, постановено по гр.д.№ 14992/2018г.
в частта, с която постановените с Решение №
11564/04. 05. 2018г., постановено по бр. дело № 11443/2017г. по описа на РС -
Пловдив, 5 брачен състав мерки относно режима за лични контакти между бащата
И.М.Б., ЕГН – **********, и детето Б.И.Б., ЕГН - **********, като е определен
следния режим -
-до навършване на 4 годишна възраст от детето- всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 9,00ч. в до 12,00ч. и от 16 до 19ч в
присъствие на майката или определено от нея лице .
- След навършване на 4 годишна възраст от детето - всяка първа и
трета събота и неделя от 10 до 13 ч и от 16 до 19ч, без присъствие на майката,
за по 3 часа на рождения и имения ден на детето, както и на рождения и имения
ден на бащата, 2 пъти по 3 последователни дни през лятото от 9 до 18 ч, без
преспиване, през месеците юли и август в дома на бащата, в присъствие на
майката или определено от нея лице.
-След навършване на 5-годишна възраст от детето – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9 ч в събота до 18ч в неделя, с преспиване
за по 3 часа на рождения и имения ден на детето, както и за по 3 часа на
рождения и имения ден на бащата, 10 дни с преспиване през месеците юли и
август, които не съвпадат с отпуска на майката или с времето, определено от нея
за почивка с детето, по време на Коледните празници на всяка нечетна календарна
година от 9 ч на 24 декември, до 18 ч на 27 декември и за Новогодишните
празници на всяка четна година - от 9ч на 30 декември до 18 ч на втори януари За първа седмица на месеца да се счита тази,
в която събота и неделя са дати от
съответния месец;
съответно в частта, с която е изменена определената с Решение №
11564/04. 05. 2018г., постановено по брачно дело № 11443/2017г. по описа на ПдРС, 5 брачен състав месечна издръжка, която бащата
И.М.Б., ЕГН - **********, заплаща на детето Б.И.Б., ЕГН - **********, чрез
неговата майка и законен представител М.К.С., ЕГН – **********, като е
увеличена от 150 лв. на 350 лв. месечно, начиная
от 19. 09. 2018г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изпащане на задължението, и с което е отхвърлен иска в частта му
за разликата над 350 лв. до претендирания размер от
450 лв. месечно, както и постановено по
гр.д.№ 14992/2018г.,
както и в частта относно присъдените за заплащане от И.М.Б., ЕГН - **********, на детето Б.И.Б., ЕГН - **********, чрез неговата
майка и законен представител М.К.С., ЕГН – **********, половината от разходите за медицинското
обслужване на детето като консумативи, прегледи рехабилитации.
Моли да бъде отменено
решението в частта относно режима за лични контакти да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което да бъде постановено до навършване на 12 годишна
възраст или алтернативно до оздравяването на Б.И.Б., режим за лични контакти,
както следва – Всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от
10,00 до 13,00 часа и от 16, 00 до 19, 00 часа в присъствието на майката, и за лятото – Два пъти по 3
последователни дни от месеците юли и август, считано от 9, 00 до 19, 00 часа без приспиване на детето на
бащата и в присъствието на майката. Прави се искане да се отхвърлят
претенциите по предявения насрещен иск относно режима на лични контакти, с
който се иска същият да бъде разширен.
Моли да бъде отменено
решението в частта относно издръжката
и вместо това да се постанови друго, с което да се постанови за заплащане издръжка
в размер на 450 лв.
Моли да бъде обезсилено
и прекратено производството относно присъдените за заплащане от И.М.Б., на детето Б.И.Б., чрез неговата майка и законен представител
М.К.С., половината от разходите за медицинското обслужване на детето като
консумативи, прегледи рехабилитации, тъй като такава искова претенция не е
предявявана по делото, а Районният съд без да е сезиран се е произнесъл.
Съобщава, че по този спорен въпрос има заведено друго гражданско дело по описа
на Районен съд –Пловдив; разходите са 5 800 лв.
Въззиваемата страна И.М.Б., ЕГН – **********, чрез адв. А.Б., депозира писмен отговор, че въззивната жалба относно режима на лични контакти и
издръжка е неоснователна, и решението в тази част следва да бъде потвърдено. Не
оспорва обстоятелството, че относно претенцията за заплащане на разходите за
медицинското обслужване на детето като консумативи, прегледи, рехабилитации и
др., има заведено друго дело, като уточнява, че същото е с № 16704/2019г. по
описа на Районен съд – Пловдив, III бр.с. и има за предмет осъждането му да заплаща ½ част от сумата за описаните разходи.
Пловдивският окръжен съд
- V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от М.К.С., ЕГН – **********, като майка и законен представител на детето
Б.И.Б., ЕГН – **********, против И.М.Б., ЕГН – **********, е заведена искова
молба, с която посочва, че със
Спогодба от 04.05.2018г. по гр.д. № 11443/2017г. на РС- Пловдив, V бр. с. е определена издръжка в
размер на 150 лв., дължима от ответника И.Б.
на сина му Б.Б., като всички разходи по
медицинското обслужване на детето -
консултации, прегледи, рехабилитация, се поемат от родителите по
равно. С Решение №1564/04.05.2018г. е
определен режим за лични контакти на детето
Б.Б. с
бащата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00ч до 13:00ч и от 16:00ч до 19:00ч, с
присъствие на майката, през лятото два
пъти от три последователни дни през месеците юли и август, считано от 09:00ч до
19: 00ч. без преспиване и в присъствие
на майката. След навършване на 4-
годишна възраст режимът се променя
съобразно споразумението. Страните са се споразумели, че по всяко друго
време бащата може да взема детето със съгласие на майката или по желание на
детето. Така одобреният режим за лични
контакти е определен с оглед заболяването на детето, което е диагностицирано
с „****“
и това налага ежедневни грижи и рехабилитация. През месец май 2018г.
детето било прегледано в Специализиран център „****“ гр. ****, където
предписали занимания с него поне два
пъти седмично, с оглед подобряване на състоянието му. Когато майката завела детето в центъра,
видяла, че работата с децата е на много високо ниво, че центърът е специализиран за работа с
деца с такива проблеми. Самата оценка на състоянието на детето
струвала 150 лв., а след това трябвало да се заплати терапията за цял
месец. След прибирането им в гр.****
ищцата позвънила на ответника и му
казала, че трябва да й предаде сумата от
280 лв., за да започнат терапията от следващата седмица и същият се
съгласил да й предаде исканата сума, но относно сумата от 75 лв., която представлява половината от таксата за
оценка състоянието на детето, отказал да
и предаде Твърди се, че през месец юни режимът за лични отношения на бащата с
детето ставал след предварителни уговорки между страните и на няколко пъти докато стояли в парка,
бащата вземал детето и отивал някъде, без да уведоми майката къде. Това
предизвиквало тревога у нея, тъй като детето имало специални потребности. При
посещение в центъра само майката
придружава детето. В края на месец юни отношенията между страните се
влошили, като ответникът повишавал тон, обиждал ищцата, а понякога и детето,
което било травма за него. Бащата не
искал да приеме, че детето страда от **** и смята, че майката си измисля
болестта. От юли 2018 г. същият е спрял да
предоставя половината от разходите за терапия на детето. За майката е почти непосилно да заплаща тези
разходи сама, като за месец същите са в размер на 810 лева, само за посещения в
специализирания център. Същата е
подпомагана финансово от своите родители, но издръжката в размер на 150 лева,
която заплаща ответникът, не е адекватна
спрямо специалните потребности на детето. На 12. 06.2018г. ищцата е подписала договор за работа с деца
със Сдружение „****“, което се задължава
да работи в посока подобряване на
грубата и фината моторика, когнитивната и поведенческата
сфера на детето Б.. Всяко посещение в
центъра е с цена 90 лева, като
посещенията са два пъти седмично по два часа.
Таксата се заплаща от 01- во до 05- то число
на месеца. Твърди се, че здравето на детето зависи от навременно взетите мерки
за неговото лечение. Единствено в Г. имало специализиран център, който работи в
тази насока и който е напълно безплатен.
Програмите, по които работят са на по - високо ниво. Необходима е една година лечение в такъв
център, за да подобри детето значително
развитието си. Предвид отношенията на
родителите, майката не смее да
заведе детето в този център за преглед и оценка. За последните месеци, от юни
до септември 2018г., ищцата е заплатила за терапии сумата от 2 590 лв. Детето се нуждае и от дрехи и обувки, храна и
играчки. Грижите за детето не позволяват
на майката да работи. Твърди се, че
бащата не желае да помогне и да участва в разходите за развитие на детето, поради което се моли да бъде увеличена
издръжката, която той заплаща на сина си от 150 лв. на 450 лв. месечно, считано
от месец юни 2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Прави искане да бъде допуснато изменение
на режима за лични отношения между бащата и детето, както следва:
до навършване на 4- годишна възраст на детето, всяка първа и трета събота и
неделя от 10:00ч до 13:00ч и от 16:00ч
до 19:00ч в присъствието на майката,
след навършване на 4- годишна възраст -всяка първа и трета събота и
неделя за времето от 10:00ч до 13:00ч и
от 16:00ч до 19:00ч, без присъствие на майката,
след навършване на 5- годишна възраст- всяка първа и трета събота и неделя
с преспиване от 09:00 ч до 18: 00 ч.,
два пъти по 10 дни през лятото с преспиване, които не съвпадат с
годишния отпуск на майката, по време на Коледните празници на всяка нечетна
година от 09:00 ч на 24 декември до 18: 00 ч на 27 декември, по време на
Новогодишните празници на всяка четна година от 09:00 ч на 30 декември, до
18:00 ч на първи януари.
Ответникът И.М.Б. депозира в законоустановения
срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК и насрещна искова молба. Твърди, че
искът е допустим, но неоснователен и моли съда да бъде отхвърлен. През изминалите шест месеца нито
нуждите на детето са нараснали прекомерно, нито възможността на бащата да дава
издръжка са се увеличили. Същият получава трудово възнаграждение в размер на
620 лв., същевременно издръжката е в
размер на 150 лв., като половина от медицинските разходи на детето се поделят
между родителите. Бащата заплащал навреме и в изискуем размер издръжката,
редовно закупува дрехи, обувки за детето, които са му необходими всеки месец,
има свои разходи за храна, облекло, живее в дома на родителите си, като заплаща
своята част от консумативите. Същевременно ответникът по никакъв начин не
участва в вземането на решения какви медицински грижи са необходими за детето
Б., майката отказва да коментира с него
и ако той не е съгласен, се стига до
конфликт между двамата. Независимо от
това, че детето се чувства добре с баща си, това не може да накара майката да
позволи по - чести срещи между баща и дете. Напълно наясно е, че следва да
бъдат полагани специални грижи за детето, но не е съгласен да бъде натоварван с разходи за терапии,
избрани еднолично от майката, без обсъждане с него. Осъзнавал, че детето има проблем и че изостава
в развитието си в сравнение с връстниците си. Всеки
специалист, който са посетили, бил на
мнение, че детето има проблем, но не
страда от **** или ако е ****, състоянието му е в най- леката
възможна форма, като ще навакса
развитието си при полагане на необходимите грижи. Твърди се, че първоначално
родителите са водили детето в специализиран център в гр. ****, като бащата
редовно е присъствал. Според становището
на специалистите, присъствието на бащата се е отразявало добре на детето Б..
Впоследствие майката взела еднолично
решение да води детето на терапии в град ****, като дори не дала възможност на бащата да присъства,
уведомила го, че следва да и предава по 280 лева на месец. След това решила да води детето при специалист, при който прегледът струвал 1000
лева. Ответникът поискал да го
подложат на обсъждане, но последвал
конфликт между двамата родители. В началото ответникът предавал на ищцата пари, колкото можел да отдели. Помолил я да
му представи фактури за сумите, които плаща в центъра или да присъства и той,
но му било отказано. Майката правила всичко възможно детето да забрави близките
на бащата и да няма контакт с тях. Месец
след развода, ответникът и телефонирал с молба детето да присъства на сватбата
на брат му, поне в църквата, но тя отказала. Понастоящем говорела за лечение на
детето в Г. Оспорва твърденията, че е вземал сина си и е тръгвал нанякъде без
да се обади, защото по време на срещите им двамата се забавлявали, движели и играели. Твърди, че бащата от най- ранна
възраст е полагал грижи за детето и се е справя добре. До шестия месец майката
не е оставала сама с детето, защото се страхувала. В този период помощ й
оказвала майката на ответника, която дълги години била учителка и директор на детска градина. Тя
полагала много грижи детето да се
развива добре. Когато се разделили, детето било на година и два месеца и нямало
изоставане в развитието. Две седмици по- късно, детето било в болница, като
според твърденията на ищцата, е направило температурен гърч. По повод
състоянието му, ищцата изпадала в паника, дори когато детето кихнело, и
започвала да мисли най- лошото и ,,да го тъпче с лекарства“ . Детето преживяло
голям стрес от раздялата на родителите и това се отразило на развитието му.
Оспорва твърденията на ищцата да е повишавал
тон на детето или да го е обиждал.
До влизане в сила на решението за развода, ответникът заплащал 120 лв.
месечна издръжка. След постановяване на развода, доплатил 220 лв., както и
съдебни разходи. Съпругата поискала 280 лв. за специализиран център в ****,
които ответникът й предал още на следващия ден.
Веднага му поискала още 75 лв., но в момента ответникът нямал възможност
да й ги осигури. Ищцата не отчитала факта, че той получава заплата от 620 лв.
Счита, че като той не може да осигури
парите, те следва да бъдат заплатени от неговите родители, а същевременно не им
позволява да виждат внука си. Ответникът предал сумата от 75 лева с малко
закъснение. Твърди се, че терапията, на която детето се подлага в град **** се
извършва и в град ****, и с нея се постигат същите резултати. Готов е да
участва в медицинските разходи на детето, но да се взема най- разумното
решение, кое е добро за него. Твърди, че се правят излишни разходи, а
постоянните прегледи натоварват психически детето. Твърди, че няма промяна в обстоятелствата от
последното определяне на издръжката на детето и моли искът да бъде отхвърлен.
Предявява насрещен иск, като моли да
бъде разширен режимът за лични контакти между бащата и детето. Сочи, че има необходимия
родителски капацитет, необходимия опит и възможност да се грижи да детето.
Изградена е добра връзка между бащата и детето. Контактите с бащата ще помогнат
за развитието на детето. В грижите за детето бащата може да разчита на помощта
на своята майка. Моли режимът за лични контакти да бъде следният: до навършване
на 3 години от детето - всяка първа и трета събота и неделя от 09:00ч. до
12:00ч. в присъствие на майката и от 16:00ч. до 19:00 ч., без присъствие на
майката. След навършване на 3 години- всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
с преспиване от 09:00ч. в събота до 19:00ч. в неделя. Два пъти по 15 последните
дни през лятото, с преспиване, които не съвпадат с годишния отпуск на майката.
По време на Коледните празници на нечетните години от 09,00ч. на 24-ти декември
до 19:00ч. на 27-ми декември. По време
на Новогодишните празници на четните години
от 09:00ч. на 30-ти декември до 19:00ч. на 02-ри януари. За рождения ден
и имения ден на детето по 3 часа в същия ден. За рождения и имения ден на
бащата, неговите родители и брат от 09,00 до 19,00 часа на съответния ден. По време на Великденските празници на всяка
четна година от 09:00ч. на Разпети петък до 10:00ч. на Велика неделя, а на
Великденските празници през нечетните години от 09:00ч. на неделята- Великден
до 19:00ч. на Велики понеделник. На всяко четна календарна година през първата
половина от зимната и пролетната ваканция на детето, а през нечетните години,
втората половина на тези ваканции. Всички официални празници в Република България по три часа от деня,
както и по всяко друго време по
споразумение между родителите.
Към исковата молба прилага Решение № 1564/04.05.2018г. на Районен съд
–Пловдив, V бр.с., по гр.д.№ 11443/2017г. за прекратяване на
брака и утвърждаване на постигнато споразумение по чл.51 ал.1 от СК относно
родителските права, режим на лични отношения, издръжка и др.
Прилага също заверени копия от касови бонове и фактури за платени
терапии по месеци, сключен Договор за работа с деца от 12.06.2018г., копие от
първоначално оценка и индивидуален обучителен план по приложен поведенчески
анализ, копие от ерготерапевтично наблюдение, копие
от отчет на постигнатите резултати по приложен поведенчески анализ.
В хода на производството в съд. заседание на 25.02.2019г. /протокол на
л.65/ са разпитани св.П. П. /леля на ищцата/ и Б. С. /без родство, колега на
ответника/.
По делото е приложен Социален доклад
с вх.№ 12905/ 22.02.2019г., изготвен от АСП / на л.74/ и допълнително
представени медицински документи за детето Б.Б. /л.76
и сл./. Изготвени са Основно заключение
на съдебно – психиатрична експертиза от в.л. д-р психиатър Д. К., прието в съд.
заседание на 06.06.2019г. /протокол на л.138 и сл./ и
Допълнително заключение на съдебно –
психиатрична експертиза от в.л. д-р психиатър Д. К., прието в съд. заседание на
03.12.2019г. /протокол на л.203/.
Районният съд, за да
постанови решението си, излага основни съображения, с оглед на доказателствата,
че се налага извода за частична основателност на предявените искове
по 59 ал. 9 и 150 от СК, като промяната
се налага с оглед на изтеклия период от време /около 2 години/ от
първоначалното определяне на режима и очевидната му неприложимост към момента
предвид специфичните потребности на детето. Относно иска по чл.59 ал.9 от СК
посочва, че постановените от съда мерки за лични контакти могат да бъдат
изменени при промяна на обстоятелствата. Предпоставката за промяна на мерките е
изменението на обстоятелствата. Основният смисъл на тази разпоредба е да е
възникнала нова обстановка, при която интересът на детето изисква ревизия на
постановените мерки. Въпросът се решава преди всичко с оглед интереса на детето. В конкретния
случай се е установило, че отношенията между страните са обтегнати, липсва
родителско сътрудничество по въпросите, касаещи малолетното дете. Връзка между
детето и бащата е изградена и се поддържа. От определяне на режима за лични
контакти с Решение №1564/2018 г. е настъпила промяна в обстоятелствата. Майката
и детето живеят понастоящем в гр. ****, където детето посещава център ,,****“ и
с него работят специалисти в посока подобряване на груба и фина моторика, когнитивна, социо-комуникативна
,емоционална и поведенческа сфера съгласно приложения договор за работа с деца
/стр 11/. От 12. 06. 2018г. детето посещава посочения
център и с него работят различни специалисти, съгласно индивидуален обучителен
план /л.13/. От показанията на св. П. и от изготвената СПсихЕ
се констатирало, че детето реализира напредък, развива се добре предвид
комплексната терапия, която се прилага в Центъра. От СПсихЕ
се е установило и това, че в гр. ****, където е предишното местоживеене на
майката и детето, няма подобен център, в който да се провежда терапия от всички
специалисти, имащи роля в такива случаи, грижите се полагат “разпокъсано“ в
отделни центрове, което препятства обратната връзка и взаимодействието между
специалистите, а ерготерапевт, който да е лицензиран
в гр. ****, няма. Районният съд налага правен извод, че с оглед на тези
доказателства за детето се полагат адекватните грижи на правилното място, но
същевременно, въпреки съхранената във времето връзка баща - дете, от
заключението на СПсихЕ се е установило, че бащата
може да полага самостоятелни грижи за детето Б. за кратък период от време –
часове. Бащата не е обучен, защото не е посещавал екипа, който се грижи за
детето в център ,,****“ - ****. Липсата на обучение и умение възпрепятства
способността на бащата, съобразно специфичните потребности на детето да бъде
отделено за ден-два от майката с преспиване в почивните дни. Б. е със
значително по-ниска интелектуална възраст от биологичната, което налага
специфични грижи за детето във всеки момент, например правилна преценка за
определени социални контакти, детето да е в сигурна среда, да не бъде подлагано
на внезапни въздействия, дори положителни,тъй като всичко може да бъде
възприето от детето като стресово. Все още връзката на детето с майката е умбиликална независимо от това, че е налице все по-добра
адаптация в Центъра, изместване на вниманието от майката към други социални
фактори. Бащата е запознат на думи с режима на детето и специфичните грижи ,но
същият все повече не познава езика на тялото му, тъй като до момента няма
развита експресивна реч. Районният съд аргументира, че към момента самостоятелни срещи на бащата с
детето са възможни при плавно въвеждане и за по-кратки отрязъци от време – за
часове, предвид липсата на умения от страна на бащата и познаване на
ежедневието на детето. В тази насока ситуацията би следвало да се погледне и от
страна на бащата, който желае да продължи да поддържа контакт с детето си. Едновременно
с това е препоръчително бащата да посещава терапиите на детето, което ще му
помогне да разбира детето и пълноценно да общува с него ,както и да полага не
само базовите грижи, а да подпомага развитието му .
Създадената между баща
и син емоционална връзка не трябва да
бъде прекъсвана в никакъв случай, защото тя е в интерес на детето. Контактите
на детето и с двамата родители ще дадат възможност то да се развива в среда близка до семейната – с
участието и подкрепата и на двамата родители. Районният съд е приел, че
бащата има родителски качества и детето
е привързано и към него. Не са се установили качества на бащата, които по
някакъв начин да се отразяват негативно на развитието детето. Определеният към
момента режим за лични контакти на бащата с детето – първа и трета събота и
неделя от месеца от 10 до 13 и от 16 до 19 ч е значително по- труден за
изпълнение към момента, в сравнение с периода на определянето му. Режимът за
лични контакти се определя от съда по целесъобразност, с оглед особеностите на
всеки случай. Обобщавайки посочените по-горе факти и обстоятелства Районният съд е отчел, че
майката полага най-добри грижи за детето, това не бива да е в ущърб на връзката
между детето и биологичния му баща, а тези отношения трябва взаимно да се допълват
и да показват на детето, че е обичано и желано и при двамата си родители.
Връзката на детето и с двамата му родители е необходима за развитието и
оформянето му като личност Връзката с
бащата е съхранена и въпреки сложността на ситуацията, трябва да се предприемат
мерки, за да се развива се във времето и
да бъде по-пълноценна. Затова, Районният съд мотивира, че се налага промяна в режима за лични контакти
и при определянето му на първо място се взема предвид интереса на детето и след
това всички други обстоятелства по делото. Районният съд посочва, че
адекватният режим за настоящия случай е следният – до навършване на 4 годишна
възраст от детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
9,00ч. до 12,00ч. и от 16 до 19 ч в присъствие на майката или
определено от нея лице. Безпредметно е определянето на режим за през лятото до
навършване на 4 годишна възраст от детето, тъй като предстои същото да навърши
тази възраст през м.май 2020 г.
След навършване на 4
годишна възраст от детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
10 до 13ч и от 16 до 19ч без присъствие на майката за по 3 часа на рождения и
имения ден на детето ,както и на рождения и имения ден на бащата ,2 пъти по 3
последователни дни през лятото от 9 до
18 ч, без преспиване ,през месеците юли и август, в дома на бащата в присъствие
на майката или определено от нея лице. След навършване на 5-годишна възраст от
детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч в събота до 18ч в
неделя, с преспиване за по 3 часа на рождения и имения ден на детето, както и
за по 3 часа на рождения и имения ден на бащата, 10 дни с преспиване през месеците юли и август,
които не съвпадат с отпуска на майката или с времето ,определено от нея за почивка
с детето. По време на Коледните празници на всяка нечетна календарна година от
9ч на 24 декември до 18ч на 27 декември и за Новогодишните празници на всяка
четна година от 9ч на 30 декември до 18 ч на втори януари За първа седмица на месеца ще се счита тази,
в която събота и неделя са дати от съответния месец. Относно иска по чл. 150 от СК, Районният съд посочва, че
от определяне размера на издръжката е настъпила
промяна в обстоятелствата, като нуждите
на детето Б. значително са се увеличили.
Размерът на дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето,
което я дължи съгл. чл. 142 ал.1 от СК. В конкретния случай и двамата родители
нямат други низходящи. Майката практически е поела цялата тежест по
отглеждането на детето, като грижите за детето я препятстват да работи.
Подпомагана е от АСП с месечна помощ в размер на 930 лв. Същевременно в размер
на около 800 лв. месечно са разходите на детето за терапии, видно от
приложените финансови документи. Майката е принудена да живее в гр. ****,
където за детето могат да се полагат всички необходими грижи, ползвайки жилище
под наем в близост до Центъра, който посещават. Детето има специални нужди,
което следва да бъде взето предвид при определяне размера на издръжката.
Същевременно доходът на бащата е нисък - 620лв месечно, около минималния за
страната. По делото са налице са твърдения, неоспорени от ответника, че освен
работата по трудов договор, същият се явява като съдия по футболни мачове, без
приложени доказателства за получаваните доходи. При така констатираните разходи
на детето и съобразено с доходите на родителя, Районният съд е наложил, че
месечно за неговите специфични нужди,както и обичайните разходи
по отглеждането му, които стоят в основата на определяната издръжка ,са
необходими около 1100 лв. месечно. Освен специалните нужди възлизащи в размер
на около 900 лв., се вземат се предвид
разходи за храна, облекло, дневни разходи, развлечения в рамките на обичайните,
обикновените за възрастта му. Относно възможностите на бащата - същият живее в дома на родителите си в друго
населено място, реализира доходи около 620 лв. месечно. До момента е заплатил
дължимите издръжки. Районният съд е наложил правен извод, че бащата е ограничен във възможностите си за
заплащане на издръжка в размер на 450 лв., колкото е претендираната,
тъй като обективно при този доход не би могъл да я заплаща. Не се явяват
доказани други доходи в конкретен размер на ответника. От определянето със съдебно решение размер на издръжката е изминал период от около 2 години,
предприета е комплексна терапия на детето ,променено е местоживеенето на
детето, като нуждите на детето са
нараснали. Претендираният от ищцата размер на
издръжка от 450 лв. за детето Районният
съд намира за несъответстващ на възможностите на бащата. Бащата следва да поеме
своята част от доказаните месечните разходи, които има детето Б., а именно в
размер на 350 лв. Останалата част от
разходите, ведно с непосредствените грижи следва да се поемат от майката на
детето на принципа на разпределяне на разходите между двамата родители.
С въззивната жалба на М.К.С., лично и като майка и законен представител на детето Б.И.Б. срещу решението се възразява основно, че Районният съд е достигнал до изцяло неправилни правни изводи. По-конкретно не е отчетено, че с Допълнителната СПсихЕ се е установило, че бащата може да полага самостоятелни грижи за детето Б. за кратък период от време – часове. Бащата не е обучен, защото не е посещавал екипа, който се грижи за детето в центъра „****“ – ****. Липсата на обучение и умение възпрепятства способността на бащата съобразно специфичните потребности на детето да бъде отделено за ден- два от майката с преспиване в почивните дни. Не е било отчетено от Районния съд, че детето страда от детски ****, за което бащата до последно оспорвал диагнозата, не вярвал на представените му медицински документи – например ЕР № 4076/16.10.2018г., издадено след преглед на ТЕЛК, с определена **** % вид и степен на увреждане с чужда помощ и считал, че това заболяване на детето му да е измислено от майката. Бащата не разбирал обстоятелството, че синът им се нуждаел от специализирано лечение, поради което и са наложило да се води друго дело с № 16 704/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., за осъждането на ответната страна да заплаща ½ част от разходите от лечението на детето. На следващо място, поддържа, че И.Б. може да говори всичко, че можел да се грижи за детето, но не и за това, което е действително необходимо да се направи за детето. Като пример посочва, че Б. отказал да премине курс на обучение, като изтъквал различни причини затова. В тази насока жалбоподателката възразява, че той сам, без нейното присъствие, не може да се грижи за детето. Б. искал разширен режим на контакти, при който майката да не присъства, без да си дава сметка, че той самият, както и неговите родители са неподготвени за здравословните проблеми на детето. При един внезапен припадък на детето, И.Б. няма да знае какво да прави, като в тази връзка е редно да се замисли може ли сам той без присъствието й да действа адекватно в подобна ситуация. За подобен проблем споменавало вещото лице в съдебно заседание при приемане на заключението. Жалбоподателката поддържа, че решението на Районния съд да даде право на бащата да се среща с детето с приспиване без присъствието на майка му е нечовешко и противоречи на всички събрани по делото доказателства. Подчертава се, че никога на И.Б. и на неговите родители не е било отказано да се срещат с детето, но това трябвало да стане в часовете, които Б. не посещава специализирания център „****“, гр.****, както и другите здравни терапии, които посещава при логопед, ерготерапевт, АВА терапия и др. Също така, И.Б. не бил запознат и не познава езика на тялото на Б., тъй като детето до момента няма развита експресивна реч. Ето защо, режимът за срещи следвало да останал такива, каквито са били в момента на постигане спогодбата от 04.05.2018г. по гр.д.№ 11 443/2017г. по описа на РС – Пловдив, V бр.с., но е важно и да бъдат съобразени и новонастъпилите обстоятелства по здравословното състояние на Б.. Поддържа се, че И.Б. не е подготвен и не може да се грижи сам за детето си. Едва когато покаже такава подготвеност, тогава да може да му се оставя да се грижи за него сам, но не и към момента. Застъпва, в тази връзка че не следва да се допуска разширен режим на контакти с детето. Направено е искане да се определен подходящ режим до настъпване на 12 годишна възраст, с оглед на специфичните му нужди и на здравословното състояние, а искането на И.Б. за разширяване на личните контакти да бъде оставено без уважение, а алтернативно – до пълното оздравяване на детето. Относно изменението от 150 лв. на 350 лв. и отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер от 450 лв., жалбоподателката намира, че от мотивите на съдебното решение става ясно, че Районният съд не е взел предвид всички необходими факти и обстоятелства по провеждането на лечението на детето сега и на този етап. Посочва, че ако от държавата не са били отпуснати 800 лв. за социално подпомагане и нейните родители не й помагат, то Б. може и да не може да продължи лечението си. При положение, че лечението се отлага вероятността Б. да се излекува намалява и се свежда до минимум. Въпреки наличните доказателства по делото, Районният съд е отказал да уважи иска за изменение в пълен размер от 450 лв.
В хода на въззивното производство съдът уважи направените доказателствени искания на всяка страна поотделно за разпит
на по един свидетел. В съдебно заседание
на 07.12.2020г. /протокол – на л.76 и сл./ бяха разпитани св.Р. Ч. /без
родство, доведена от ищцата/ и св. Т.Б. /майка на ответника/.
На следващо място, в
хода на въззивното производство страните съобщиха, че
е настъпила
промяна във фактическата обстановка, тъй като М.К.С. с детето вече не живеят в гр.****, а са в собствено жилище в гр.****
и вече не посещават специализирания център
„****“ – ****. Относно заниманията на детето, същите са всеки ден без
понеделник, 6 дни от седмицата, и то ходи на други терапии- аба терапия, музикотерапия и логопед, но
само в гр.****. Детето не ходи на детска градина.
Окръжен съд – Пловдив, в
настоящия съдебен състав, след преценка на всички събрани доказателства по
делото, намира следното:
I.По въззивната жалба против
решението в частта за изменение на режима на личните контакти. От извършения
сравнителен преглед на режима на лични контакти, които страните са се
споразумели да има действие между тях, от една страна, и режимът, който се
претендира да се постанови с исковата молба по настоящето дело, се установява,
че искането до навършване на 4-
годишна възраст на детето е за промяна е относно възможността то да пребивава
при баща си през лятото. Районният съд правилно е наложил извод, че искането
следва да се уважи, както е формулирано предвид ниската възраст на детето. По
отношение на следващия период след
навършване на 4- годишна възраст искането на ищцата е летният сезон да
отпадне. Районният съд е наложил правилен извод, че не може летният сезон да
бъде изключен от режима и е определил 2 пъти по 3 последователни дни през
лятото от 9 до 18 часа без преспиване на детето и в присъствието на майката. След навършване на 5- годишна възраст с исковата молба е заявено за всяка първо е
трета събота и неделя от месеца с преспиване от 9, 00 до 18, 00 часа, 2 пъти по
10 последователни дни през лятото с
преспиване на детето.
Районният съд се е
съобразил с искането и така е постановил „с преспиване на детето“, произнесъл
се е, взимайки предвид и това, което е записано в исковата молба. От прочита на
въззивната жалба обаче става ясно, че жалбоподателката посочва, че е притеснена от факта, че
Районният съд е дал право на бащата да се среща с детето „с преспиване“ и „без
присъствието на майката“, счита, че това „нечовешко“. Въвежда и нови срокове до
навършаване на 12 –годишна възраст или алтернативно до оздравяването на детето.
Верно е, че в конкретния случай могат да настъпят
промени в искането, доколкото случаят е комплициран и детето има заболяване,
което налага много специфични грижи, но след постановяването на решението до
подаване на въззивната жалба не се доказват
съществени новонастъпили промени. Основният довод с въззивната жалба е концентриран върху обстоятелството, че
бащата няма да може да се справи, тъй като не е подготвен и не може да се грижи
сам за детето. От материалите по делото се установи обаче, че все още не е
наличен курс или нещо подобно подходящо в такава насока, за обучение на
родители затова как да се грижат най-
правилно и адекватно за дете, което има заболяване „****“. От приетите Основно
и Допълнително заключение на СПсихЕ, изготвени от
в.л. д- р К., се констатира, че е препоръчително родителите на детето да бъдат
обучени от терапевтите и изобщо да участват при различни терапии. С Основното
заключение на СПсихЕ се отговаря изрично на въпроса,
че на територията на гр.**** не се
налице детски центрове с комплексен екип от поведенчески ****. В съдебно
заседание на 06.06.2019г. /протокол на л.138/ в.л. д-
р К. поясни, че принципно родител, който не е обучаван, може да окаже грижи за базовите потребности, но не за развитието
му. С Допълнителното заключение на СПсихЕ, изготвени
от в.л. д- р К., е направена обнадеждаваща констатация, че „категорично
е налице значително подобрение в общото развитие на детето и особено в социо комуникативните умения и комуникация. …Връзката
на бащата с детето не е прекъсната“. Видимо явно животът на майката е
изцяло подчинен на потребностите на детето и очевидно положените от нея
изключителни, преки и непосредствени големи
грижи дават видим положителен резултат. Бащата все още е колеблив, но
препоръките на вещото лице са, че той трябва да участва наравно с майката при
обучението. Наличното психично състояние на Б. изисква плавни контакти от
майката към бащата, участие в съвместни дейности, тъй като всичко неочаквано и
нежелано може да бъде стресово за детето. На етапа на експертизата бащата може
да полага грижи за детето за кратък период от време – часове, но от друга
страна той е запознат с режима на детето, на има трудности, тъй като детето все
още и засега няма развита експресивна
реч. В съдебно заседание на 03.12.2019г. /на л.203/ вещото лице д- р К. е
заявила, че е приятно изненадана, че когато родителите са на разходка с детето в мола,
майката е оставала встрани и не се е намесвала. Въззивната
инстанция споделя мотивите в решението на Районния съд, че връзката на детето и
с двамата родители е необходима за развитието на детето и оформянето му като
личност, като те трябва да му показват, че е обичано и желано. Прави впечатление
от показанието на св.П. П., леля на ищцата, /на л.68 по гр.д.№ 14992/2018г./,
че когато родителите са били ангажирани и са излизали, са оставяли детето на
нея. Само една неделя отказала да го гледа, защото това дете си имало баба и
дядо, визирайки родителите на бащата, понеже те живеели на 5 минути разстояние.
Свидетелското показание налага извод, че след като лелята се справя с детето,
значи и бащата, който е родител, на още по-голямо основание трябва да му се
предостави възможност детето да пребивава при него. При грижите си, той ще бъде
подпомаган от своите родители, които имат желание да се срещат и общуват с Б..
В тази насока, Окръжният съд кредитира изцяло показанията на св.Т. Б. /майка на
ответника/, дадени в съд. заседание на 07.12.2020 г. /протокол на л.76 и сл./
като много добросъвестни, откровени и добронамерени. Самата тя има голям опит с
общуване с деца предвид професията й като детски учител и работата с деца в
детската градина, в която има записани 350 деца, от които доста и с такава диагноза.
По- конкретно имало 6 деца с такава диагноза и около 17 деца без диагноза. Б.
заяви, че тя и съпругът й имат желание да общуват с внучето си колкото е
възможно по-често. Свидетелката потвърди също, както това е направила в.л.
психиатър д-р К., че детето има положителното развитие, включително, че вече
можел да отговаря на въпрос, което е явен напредък за него. Познавал букви и
цифри. Също така потвърди, че няколко пъти М. и И. са се опитвали да се
спогодят. И. обожавал детето, иска да му помага и е настроен приятелски към М..
Св. Б. сподели също, че тя имала и двама племенника, за които се е грижила
преди лично, защото сестра й е починала млада, и сега те вече били големи, със
свои деца, и те също обожавали Б.. Съдът намира, че показанията на св. Р. Ч. са на базата на по-изолирани
впечатления, защото тя е приятелка на жалбоподателката,
но не живеят наблизо, и за доста от проблемите около детето по-скоро е само
чувала и по-рядко е виждала. В крайна сметка, се налага извод, че бащата трябва
да бъде приобщаван, а не игнориран, от ежедневието на детето, още повече, че
той заявява голямо желание затова. Въззивната
инстанция намира, че бащата ще може да се справи с новия разширен режим, който
е балансиран и подходящ. В обжалваната чест решението се явява законосъобразно
и ще следва да бъде потвърдено.
II. По въззивната
жалба против решението в частта за изменение на издръжката от 150 лв. на 350
лв. и отхвърляне на иска за разликата
над 350 лв. до пълния предявен размер от 450 лв.
Съдът намира, че
възраженията относно неуважаването на иска за изменение на издръжката за
разликата над 350 лв. до пълния предявен размер от 450 лв. са неоснователни.
При определяне на размер на издръжка се вземат предвид както нуждите на детето,
така и материалните възможности на родителите. Действително нуждите на детето
са много всеобхватни и значителни предвид на специалните потребности, които то
има и необходимостта от тях е безспорна. Но материалните възможности на
ответника, от друга страна, не са особено високи с оглед на доказателствата по
делото. От приложеното Удостоверение с
изх.№ 4/06.11.2018г., изд. от „Саримар“ ЕООД /на л.46 по гр.д.№ 14992/2018г./ се
установява, че актуалните му възнаграждения за 2018г. са в размер на 622,38 лв.
месечно – брутен доход. Евентуално, както твърди жалбоподателката,
дори да работи допълнително в почивните дни като съдия по футболни мачове,
което е напълно вероятно, все пак дори и в такъв случай получените доходи от Б.
са само предполагаеми и затова не могат да бъдат отчетени при формиране на
размера на издръжката.
В обжалваната част
решението се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
III.По въззивната жалба за
направено искане за обезсилване на решението Районният съд и прекратяване на
производството, в частта, с която се е произнесъл за присъждане на половината от разходите за медицинското обслужване на детето като консумативи, прегледи
рехабилитации и др.
Съдът намира, че жалбата в тази част е основателна. От искова молба е
видно, че ищцата е завела искове по чл.59 ал.9 и чл.150 от СК, но в частта за
издръжка е направено само искане за увеличение
от 150 лв. на 450 лв. Липсва искане за изменение на постигнатото между
страните споразумение, обективирано в Решение №
11564/04. 05. 2018г. да си поделят по равно двамата родители всички направени
разходи по медицинското обслужване на детето като консултации, прегледи,
рехабилитации и др. В тази насока страните всъщност нямаха спор, че по този
въпрос е заведено друго гр.д. с № 16704/2019г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III бр.с., което има за предмет
осъждането му да заплаща ½ част
от сумата за описаните разходи
/5 800 лв./, което в момента било спряно. Ето защо, в тази част решението
ще бъде обезсилено като процесуално недопустимо и производството за тази част –
прекратено.
Разноски.
Въззиваемата страна И.М.Б. не претендира разноски, а и няма данни да е направил такива за въззивна инстанция.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд – V възз.гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение №
293/24.01.2020г. на Районен съд – Пловдив, постановено по гр.д.№ 14992/2018г.
в частта, с която постановените с Решение №
11564/04. 05. 2018г., постановено по бр. дело № 11443/2017г. по описа на РС -
Пловдив, 5 брачен състав мерки относно режима за лични контакти между бащата
И.М.Б., ЕГН – **********, и детето Б.И.Б., ЕГН - **********, като е определен
следния режим -
-до навършване на 4
годишна възраст от детето- всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9,00ч. в до 12,00ч. и от 16 до 19ч в присъствие на майката или определено
от нея лице .
- След навършване на 4
годишна възраст от детето - всяка първа и трета събота и неделя от 10 до 13 ч и
от 16 до 19ч, без присъствие на майката, за по 3 часа на рождения и имения ден
на детето, както и на рождения и имения ден на бащата, 2 пъти по 3
последователни дни през лятото от 9 до 18 ч, без преспиване, през месеците юли
и август в дома на бащата, в присъствие на майката или определено от нея лице.
-След навършване на
5-годишна възраст от детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
9 ч в събота до 18ч в неделя, с преспиване за по 3 часа на рождения и имения
ден на детето, както и за по 3 часа на рождения и имения ден на бащата, 10 дни
с преспиване през месеците юли и август, които не съвпадат с отпуска на майката
или с времето, определено от нея за почивка с детето, по време на Коледните
празници на всяка нечетна календарна година от 9 ч на 24 декември, до 18 ч на
27 декември и за Новогодишните празници на всяка четна година - от 9 ч на 30
декември до 18 ч на втори януари За
първа седмица на месеца да се счита тази, в която събота и неделя са дати от съответния месец;
съответно и в частта, с която е изменена определената с Решение №
11564/04. 05. 2018г., постановено по брачно дело № 11443/2017г. по описа на ПдРС, 5 брачен състав, месечна издръжка, която бащата
И.М.Б., ЕГН - **********, заплаща на детето Б.И.Б., ЕГН - **********, чрез
неговата майка и законен представител М.К.С., ЕГН – **********, като е
увеличена от 150 лв. на 350 лв. месечно, начиная
от 19. 09. 2018г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изпащане на задължението, и с което е отхвърлен иска в частта му
за разликата над 350 лв. до претендирания размер от
450 лв. месечно.
Обезсилва Решение №
293/24.01.2020г. на Районен съд – Пловдив, постановено по гр.д.№ 14992/2018г., в частта относно присъдените за заплащане от И.М.Б., ЕГН - **********, на детето Б.И.Б., ЕГН - **********, чрез неговата
майка и законен представител М.К.С., ЕГН – **********, половината
от разходите за медицинското обслужване на детето като консумативи,
прегледи рехабилитации и др., като
процесуално недопустимо, и прекратява
производството в тази му част.
Решението може да се
обжалва от страните с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател:
Членове: